Мотиви
към Присъда №267
от 30.05.2019г.,
постановена по НОХД №721/2018г. по описа на Разградския районен съд .
Районна прокуратура-гр. Търговище е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия Н.Р.П. *** за това, че на 23. 11. 2017 г.
при управление на моторно превозно средство - собствения си лек автомобил „Ситроен
СЗ” с per. № **, по път II - 49, между селата Бистра и Давидово и
двете в общ. Търговище, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, чл. 16, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, чл. 43, т. 4 от ЗДвП и чл.
63, ал. 2 т. 5 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил четири средни телесни
повреди на Н.П.М. *** - счупване на дясната бедрена кост с разместване на
костните фрагменти, с което му е причинено трайно затрудняване движението на
десния долен крайник за срок от около 5-6 месеца; счупване на долния край на
капачката на дясната колянна става с разкъсване на сухожилен лигамент, което му
е причинило трайно затрудняване движението на десния долен крайник за срок от
около 2. 5-3. 5 месеца; счупване на четири ребра в дясно, което е довело до
трайно затрудняване движението на снагата за срок от около 3. 5 - 4 месеца и
счупване на гръдната кост, за която се залавят отпред 10 ребра двустранно,
което му е причинило трайно затрудняване движението на снагата за срок от около
3-4 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „б“ във вр. чл. 342, ал. 1 във
вр. с чл. 129, ал. 1 от НК.
В заседанието
пред РРС представителят на РРП заявява, че не поддържа обвинението – счита, че
по делото не се доказва, че именно поведението на подсъдимия се явява причина
за произшествието.
Като частен
обвинител е конституиран Н.П.М., който лично и чрез повереника си поддържа
обвинението срещу подсъдимия.
Подсъдимият Н.П.
дава обяснения, в които отрича виновността си. Лично и чрез защитника си моли
да бъде оправдан, като се изтъкват доводи за недоказаност на обвинението.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.Р.П.
е роден на ***г. в гр. Р., живее в гр. Р., Същият е женен, не е осъждан.
Подсъдимият Н.П. е правоспособен
водач на моторно превозно средство.
На 23. 11. 2017г. сутринта около 08. 15 часа, по път II - 49 в посока гр.Търговище
- Разград се движел т. а. „Даф 1700“ с per. № **, собственост на „Систрой Груп“
ООД, гр. София, управляван от св. Д.С.Д. ***. Времето било ясно, пътната
настилка била мокра. Пътното платно било двупосочно с хоризонтална маркировка
„М5“ - двойна смесена линия - непрекъсната в лявата лента в посока гр. Разград
и прекъсната в другата лента за движещите се в посока гр. Търговище. При
приближаване на помпена станция „Бистра“ след с. Бистра, общ. Търговище, при
път с наклон на изкачване, товарният автомобил бил застигнат от л. а. „Ситроен
СЗ“ с per. №**, собственост и управляван от подсъдимия Н.Р.П..
Наближавайки товарният автомобил, подсъдимият предприел изпреварване на същия.
На съответния участък изпреварването не било разрешено – налице била маркировка
„М5 - двойна смесена линия, която за подсъдимия била непрекъсната, предстоял и
ляв завой за него. Когато подсъдимият се изравнил с товарния автомобил, от
завоя на пътя се появил насрещно движещ се л. а. „Форд Фиеста“ с per. № **, собственост
и управляван от св. Н.П.М. ***, който се движел в собствената си лента за
движение към гр. Търговище. Изпреварвайки товарния автомобил подсъдимият се
движел със скорост около 50 км/ч. /товарният автомобил се движел със скорост
около 25 км/ч. Насрещно идващият автомобил на св. Н.М. се движил със скорост
около 70 км/ч. Виждайки автомобила на подсъдимия, насрещно идващ и предприемащ
изпреварване, свидетелят Н. М. насочил своя л.а. Форд надясно по посоката му на
движение. Към този момент разстоянието между автомобилът на свидетеля Н. М. и автомобилът на подсъдимия било 169, 30 м.
При насочването на автомобила на Н. М. надясно десните колела на същия навлезли
в крайпътния банкет. След това Н. М. насочил лекия автомобил наляво.
Междувременно подсъдимият Н.П. завършил маневрата изпреварване и се върнал в своята лента за движение. При насочването на
автомобила на св. Н. М. наляво той навлязъл в насрещната лента и на около 40-50 см. вляво от осевата линия
по посока на движение към Търговище се стигнало до страничен удар между двата
автомобила - в лявата задна част на
автомобила Ситроен, управляван от подсъдимия и предния ляв край на л.а.
автомобил Форд, управляван от св. Н. М..
Фактически мястото на удара било изцяло в лентата на движение към гр.
Разград, т.е. лентата за движение на подсъдимия. По същото време водачът на товарният автомобил ДАФ - св. Д.Д. преминал плътно в дясно за да избегне
сблъсъка с л.а. Форд. След сблъсъка л.а. Форд продължил движението си напред и
се стигнало до кос, челен удар между него и т.а. ДАФ, който бил в процес на
спиране с едновременно отклонение на дясно към десния банкет в посока Разград.
След сблъсъка т.а. ДАФ продължил движението си напред и надясно, изминавайки
9-10 м. до окончателното си спиране. Лекият автомобил Форд се върнал назад по
дъговидна траектория и спрял извън банкета на пътя. В резултат на
произшествието св. Н.М. получил редица травматични увреждания.
На досъдебното производство са назначени две съдебно медицински експертизи
/л. 68 - 69 и л. 221 – 222 от ДП/, видно от заключенията на които пострадалият Н.М.
е получил счупване на дясната бедрена
кост с разместване на костните фрагменти, като му е причинено трайно
затрудняване движението на десния долен крайник за срок от около 5-6 месеца, счупване
на долния край на капачката на дясната колянна става с разкъсване на сухожилен
лигамент, което му е причинило трайно затрудняване движението на десния долен
крайник за срок от около 2. 5 - 3. 5 месеца, счупване на четири ребра в дясно,
което е довело до трайно затрудняване движението на снагата за срок от около
3.5-4 месеца и счупване на гръдната кост, за която се залавят отпред 10 ребра
двустранно, което му е причинило трайно затрудняване движението на ; снагата за
срок от около 3-4 месеца.
В хода на съдебното следствие е назначена допълнителна съдебно-медицинска
експертиза, която уточнява предходните заключения, конкретно относно срока на
оздравителния процес. Сочат се като съпътстващи заболявания захарен диабет и
хипертонична болест, като именно с оглед захарния диабет възстановителния
период се забавя значително. Така счупването на дясната бедрена кост с разместване
на костните фрагменти е причинило трайно затрудняване движението на десния
долен крайник със срок за възстановяване
около 10-12 месеца, счупването на долния край на капачката на дясната
колянна става с разкъсване на сухожиля му е причинило трайно затрудняване
движението на десния долен крайник със
срок за възстановяване от около 4-5 месеца, счупване на четири ребра в дясно е
довело до трайно затрудняване движението на снагата със срок за възстановяване от
около 4-5 месеца и счупването на гръдната кост е причинило трайно затрудняване
движението на снагата със срок за
възстановяване от около 4-4.5 месеца. В съдебното заседание вещото лице
уточнява, че с оглед счупената бедрена кост за пострадалия ще остане
затруднение в движението накрайника в смисъл, че ще накуцва леко.
На досъдебното производство е
назначена автотехническа експертиза, която дава заключение, че причината за
настъпване на произшествието е движението на л.а. „Ситроен”, управляван от
подсъдимия, който е предприел маневрата изпреварване при наличие на маркировка
„двойна смесена линия М5“, със забрана за извършване на изпреварване от негова
страна. Според това заключение при удара лекия автомобил „Форд“, управляван от
св. Н. М. е бил в собствената си лента за движение, а автомобилът „Ситроен“,
управляван от подсъдимия при неправилното изпреварване е навлязъл частично в
неговата лента за движение /насрещна спрямо автомобила на подсъдимия/. При това
разстоянието между приближаващия автомобил „Форд“ и лекия автомобил „Ситроен“
било недостатъчно за да може изпреварващия автомобил „Ситроен“ да се прибере
изцяло в своята лента за движение. Поради това се стигнало до удара. Същото
заключение се поддържа от вещото лице в хода на съдебното следствие.
Заключението на така описаната
автотехническа експертиза не се кредитира от съда. Само по себе си това
заключение не дава отговор на редица въпроси, които са възникнали при
изясняване на релевантните обстоятелства, което е наложило назначаване на
допълнителна експертиза. Тази допълнителна тройна автотехническа експертиза,
която ще се обсъди по-долу, дава
различно становище и фактически опровергава основните положения в
първоначалното заключение от досъдебното производство. Доколкото именно
допълнителната експертиза назначена в хода на съдебното следствие сочи на един
задълбочен анализ и в крайна сметка не оставя съмнения в своята обоснованост,
то съдът намира, че експертизата от досъдебното производство не е дооценила
някои съществени обстоятелства, което в крайна сметка е довело и до погрешни
крайни изводи. Поради изложеното съдът не се съгласява със заключението на тази
първоначална автотехническа експертиза
Както се посочи в хода на съдебното
следствие съдът е назначил допълнителна тройна автотехническа експертиза, който
изготвя скица на произшествието и дава следното заключение:
Мястото
на началото на сблъсъка между л.а. Форд Фиеста и л.а. Ситроен ЦЗ е било изцяло
в лентата за движение към Разград, на около 9,5-10 м преди ЛОР /линията на
ориентира/ и на около 40-50 см вляво от осевата линия /с оглед посоката към гр.
Търговище/. Странично приплъзващия удар е продължил по-навътре в същата лента
(поради динамиката на сблъсъка), до около 8 м преди ЛОР. От анализа на
трасологичните находки и деформациите по двата автомобила следва извода, че към
началото на сблъсъка с л.а. Форд, л.а. Ситроен ЦЗ се е намирал изцяло в лентата
за движение към Разград.
Мястото на началото
на сблъсъка между т.а. ДАФ и л.а. Форд Фиеста се определя категорично от
трасологичните находки. Ударът е започнал на около 13 - 14 м след ЛОР, в
дясната половина на лентата за движение към Разград. Ударът е бил кос, челен,
ексцентричен между предната дясна част на т.а. ДАФ, вдясно от левия фар и
предната дясна част на л.а. Форд, надясно от предния ляв калник.
Скоростта на
движение на лек автомобил Ситроен ЦЗ с per. № РР 6461 АР непосредствено преди произшествието е била около 50 км/ч. Скоростта на
движение на лек автомобил Форд Фиеста с per. №** непосредствено преди произшествието
е била около 70 км/ч. Скоростта на
движение на товарен автомобил ДАФ с per. № ** непосредствено преди произшествието е била около 25 км/ч.
Опасната зона за
спиране на т.а. ДАФ за скорост на движение 25 км/ч е 16,3 м. Опасната зона за
спиране на л.а. Ситроен за скорост на движение 50 км/ч е 39,4 м. Опасната зона
за спиране на л.а. Форд за скорост на движение 70 км/ч е 73,1 м. Понятието
„опасност за движението“ се споменава в текстове на Закона за движение по
пътищата и Правилника за неговото приложение. От тези текстове произтичат и
действията, които водачите са длъжни да извършват в конкретна пътнотранспортна
ситуация. Възможностите за предотвратяване на произшествието от страна на
двамата водачи са в зависимост от това кой момент ще се приеме за начало на
възникване на опасността. Тъй като е извън компетентността на техническите
експерти да тълкуват правилата за движение по пътищата, моментът на възникване
на опасност за движението в експертизата е разгледан от техническа гледна точка
- това е момента, в който водачът на л.а. Форд го е насочил надясно. От действията
на Н.М. (при условие, че е реагирал без закъснение) се определя, че той е
възприел опасност за движението, когато л.а. Форд се е намирал на разстояние
98,9 м от мястото, където този автомобил е започнал да оставя върху платното за
движение следа. От сравняването на
разстоянието 98,9 м с опасната зона на спиране за установената скорост на
движение на л.а. Форд - 73,1 м
следва извода, че в конкретната пътнотранспортна ситуация, Н.М. е имал
техническа възможност да спре преди мястото, където л.а. Форд е започнал да
навлиза в лентата за насрещно движение (около 28 м преди мястото на удара с
л.а. Ситроен). Към началото на удара л.а. Ситроен е бил на около 0,4-0,5 м
надясно от осевата линия (по посока на движение към Разград). При движение на
л.а. Форд по полагащото му се място в лентата за движение към Търговище, то
свободното разстояние от левия край на л.а. Форд до осевата линия би било около
1 м. Разстоянието 1,4 м е по голямо от минималната странична дистанция Dcтр - 0,9 м, необходима на л.а.
Форд и л.а. Ситроен да се разминат безопасно в конкретните условия.
Механизмът на
произшествието е очертан по следния начин: На 23.11.2017 г. около 08:15 товарен автомобил
ДАФ с per. № **, управляван от Д.Д. се е движил по път II- 49 (между Разград и
Търговище), по посока към Разград със скорост около 25 км/ч. По същото време
лек автомобил Ситроен ЦЗ с per. № **, управляван от Н.П. със скорост около 50 км/ч е изпреварил т.а. ДАФ
в района на помпена станция Бистра 2, лек автомобил Форд Фиеста с per. №**, управляван от Н.М. със
скорост около 70 км/ч се е движил в обратната посока. Когато разстоянието между
л.а. Форд и л.а. Ситроен било около 169,30 м Н.М. насочил л.а. Форд надясно, по
посоката му на движение. Десните колела на л.а. Форд навлезли в крайпътния
банкет. След това Н.М. насочил л.а. Форд наляво. На около 9,5-10 м преди ЛОР и
на около 40-50 см вляво от осевата линия (по посока на движение към Търговище)
е настъпил страничен приплъзващ удар между лявата задна част (от задния край на
предната лява врата до задната броня) на л.а. Ситроен и предния ляв край на
л.а. Форд. Д.Д. започнал да намалява скоростта на т.а. ДАФ и го насочил надясно
в опит да избегне сблъсък с л.а. Форд. След сблъсъка с л.а. Ситроен ЦЗ, л.а.
Форд Фиеста е продължил движението си напред по следа обект №2. В този момент
водачът на т.а. ДАФ е бил в процес на спиране с едновременно отклонение надясно
към десния банкет в посока Разград. Това се определя от разположението и
направлението на оставената от предно ляво колело на т.а. ДАФ спирачна следа № 3. Настъпил е кос, челен,
ексцентричен удар между предната дясна част на т.а. ДАФ, вдясно от левия фар и
предната дясна част на л.а. Форд, надясно от предния ляв калник. След сблъсъка
т.а. ДАФ е продължил движението си напред и надясно, като е изминал около 9-10
м до окончателното му спиране, а л.а. Форд Фиеста се е върнал назад по
дъговидна траектория, определена от полосата от разпръснати счупени детайли и е
спрял извън банкета на пътя на описаното в огледния протокол място. В резултат
на произшествието Н.М. е получил травматични увреждания подробно описани в СМЕ
приложена в делото, а на трите превозни средства са нанесени материални щети.
Причина за произшествието от техническа гледна точка е навлизането на л.а. Форд
в лентата за насрещно движение.
Именно
заключението на тази тройна експертиза съдът кредитира. Същото заключение е направено
след обстойно изследване на всички относими данни и в този смисъл според
съда е напълно обосновано и не остава съмнение в правилността си.
С оглед
поставени допълнителни въпроси е поставена допълнителна задача на експертизата
при което тройният експертен състав депозира и допълнително заключение в
смисъл: Изследването показва, че към
момента, в който за Н.М. се е открила видимост към движещият се срещу него л.а.
Ситроен, л.а. Форд се е намирал на около 80,5 м преди ОР (по посока на движение
към Търговище) и на около 70,75 м преди мястото на удара със Ситроен. По същото
време л.а. Ситроен се е намирал на около 50,6 м преди мястото на удара с л.а.
Форд и на около 40,85 м след ОР; изследването показва, че към момента, в който за Н.М. се е открила видимост
към движещият се срещу него т.а. ДАФ, л.а. Форд се е намирал на около 80,5 м
преди ОР (по посока на движение към Търговище) и на около 94 м преди мястото на
удара с товарния автомобил. По същото време т.а. ДАФ се е намирал на около 33,6
м преди мястото на удара с л.а. Форд и на около 47,1 м след ОР; към момента, в
който за Н.М. се е открила видимост към движещите се срещу него т.а. ДАФ и л.а.
Ситроен, товарният автомобил се е намирал на около 47,1 м след ОР (по посока на
движение към Търговище), а лекият - на около 40,85 м след ОР. Като се имат
предвид дължините на т.а. ДАФ и на л.а. Ситроен следва извода, че най-вероятно
към този момент л.а. Ситроен се е намирал вляво на т.а. ДАФ тоест т.а. ДАФ е
бил в лентата за движение към Разград, а л.а. Ситроен е извършвал маневрата
изпреварване и се е намирал в лентата за движение към Търговище; минималното разстояние за
безопасното извършване на маневрата изпреварване от л.а. Ситроен с установената
скорост на движение в конкретната пътнотранспортна ситуация е около 90,6 м.
Изложената фактическа
обстановка съдът намира за установена след анализ на всички доказателства по
делото. Разбира се съществен в случая е въпросът за причините и механизмът на
настъпилото произшествие. Спорен е и
въпросът дали подсъдимият е започнал изпреварването на товарния автомобил в
участък, където това изпреварване е било забранено. Показанията на самия
пострадал /св. Н. М./ не допринасят за изясняване на тези спорни моменти, тъй
като същият сам твърди, че за много неща няма спомен, което е обяснимо, с оглед
последиците, които е претърпял, а и явно
във връзка с това казаното от него в много отношения е неконкретно и всъщност е
видно, че за редица обстоятелства той не може да бъде категоричен. Подсъдимият
твърди, че започнал маневрата в участък, където всъщност още не била налична
маркировка „М5“ - двойна
смесена линия - непрекъсната в лявата лента в посока гр. Разград и прекъсната в
другата лента за движещите се в посока гр. Търговище. Тройната експертизата не
е в състояние да уточни това обстоятелство. Все пак съдът с оглед данните по
делото намира, че подсъдимият е започнал изпреварването в участък където вече е
съществувала такава забрана. За този извод съдът се основава на показанията на
св. Д.Д., управлявал товарния автомобил ДАФ, който свидетел е категоричен в
това отношение. Останалите разпитани свидетели не са очевидци и показанията им
не изясняват конкретно тези обстоятелства. При това, с оглед доказателствата по
делото, поведението на подсъдимия е било
очевидно в нарушение на чл.63, ал.2, т.5 от ППЗДвП. С оглед всички данни от
делото обаче съдът намира, че не това нарушение на подсъдимия се явява пряка
причина за произшествието. В този смисъл, както се посочи по-горе и по
изложените там съображения, съдът не кредитира заключението на автотехническата
експертиза от досъдебното производство. Съдът кредитира заключението на
допълнителната тройна автотехническа експертиза, включително по допълнителната
задача, назначена в хода на съдебното следствие. С оглед това заключение не
маневрата на подсъдимия е причина за произшествието, а фактът, че пострадалият
е невлязъл в лентата за движение на подсъдимия. В този смисъл мястото на удара
е в лентата за движение към гр. Разград, т.е в лентата за движение на
подсъдимия. Подсъдимият е завършил изпреварването и се е бил прибрал в своята лента за движение. Дори да се
поддържа, че именно изпреварването предприето от подсъдимия и възприето от
пострадалия е провокирало последния да насочи автомобила си надясно и след като
десните колела на същия навлезли в крайпътния банкет да го насочи наляво, при
което навлязъл частично и в насрещната лента, то и при това не може да се
обуслови пряка причинно-следствена връзка между маневрата на подсъдимия и
произшествието. Както установява тройната експертиза, от техническа
гледна точка опасността за движението е възникнала в момента, в който водачът
на л.а. Форд /пострадалият/ го е насочил надясно. Този въпрос действително е фактически и експертизата го изяснява именно
в този аспект. Това означава, че поведението на подсъдимия, въпреки
неправилното изпреварване, само по себе
си не е създало фактическата опасност за движението. При това положение няма как да се обоснове
пряка причинност между действията на подсъдимия и създадената опасност за
движението. Както уточняват вещите лица
в съдебното заседание, всъщност става дума за загуба на контрол от страна на пострадалия
върху управлението на лекия автомобил. В крайна сметка става очевидно, че
именно пострадалият е допуснал неправилни действия, които са създали
действителната опасност и оттам се е стигнало до произшествието. Несъмнено е,
че именно това е пряката причина за произшествието. В поведението на подсъдимия
такава причинност не може да се обоснове, с оглед реалната фактическа
обстановка. Основание за наказателната отговорност е не самото нарушение на
правилата за движение по пътищата, а и наличието на съответен вредоносен
резултат причинен от това нарушение. В случая извършеното от подсъдимия
нарушение явно не се явява деяние, което да е в пряка причинност с
настъпилия резултат. Това само по себе
си оневинява подсъдимия и налага същият да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „б“ във вр.
чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: