№ 837
гр. Пловдив , 14.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502247 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК:
*********, ********** против Разпореждане от 04.08.2021 г. по ч.гр.д. 12718/2021 г. по
описа на ПРС, в частта, с която е отхвърлено депозираното от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ
ЕООД против Л.И.К. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 257,72 лв.- договорно възнаграждение за периода от
10.11.2018 г. до 28.08.2019 г.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно, иска се същото да бъде отменено и да се разпореди издаване на исканата
със заявлението заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника за сумата
от 257,72 лв.- договорно възнаграждение за периода от 10.11.2018 г. до 28.08.2019 г. Твърди
се, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се
произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд се е произнесъл относно неравноправност на клауза в
потребителския договор. Относно твърдението за вероятна неравноправност на клаузата от
договора, касаеща договорното възнаграждение, се сочи, че изводите на
първоинстанционния съд са неправилни. Твърди се, че липсва задълбочен анализ относно
неравноправния характер на клаузата. Жалбоподателят твърди, че процесният договор
отговаря на всички законови императивни изисквания, като излага подробни съображения.
Посочва се, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания ГПР.
Изразява се становище, че ГЛП в размер на 41,17 % отговаря на законовите ограничения и
не противоречи на добрите нрави, като излага подробни доводи. Моли се обжалваното
1
разпореждане да се отмени и вместо него да се постанови да бъде издадена заповед за
изпълнение относно обжалваното вземане, претендирано със заявлението.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, във вр. с
чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по изпратено по подсъдност заявление на
ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
общ размер на 2537,17 лв. по посочените в заявлението договор за потребителски кредит от
31.07.2018 г., ведно със закупен пакет допълнителни услуги.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението по отношение на
сумата от 257,72 лв.- договорно възнаграждение за периода от 10.11.2018 г. до 28.08.2019 г.,
990,22 лв.- платено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 30 лв.- такса
за извънсъдебна събиране. Съдът е мотивирал отхвърлянето на заявлението с довода, че
клаузите на договора, уговарящи възнаграждение за посочените услуги при предоставена
заемна сума са неравноправни. Посочва се, че клаузите заобикалят забраната на чл. 19, ал. 4
и 5 от ЗПК, като се явяват неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 ЗЗП.
Настоящият състав на съда след като се запозна с материалите по приложеното заповедно
производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното
разпореждане, намира крайния резултат на обжалвания акт за правилен, макар и по други
съображения.
Съгл. чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след
като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с
потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да
откаже издаването на заповед за изпълнение.
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и
съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание
чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и
добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла
на ЗЗП.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на
заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
2
В договора за потребителски кредит от 31.07.2018 г. е предвидено, че годишният лихвен
процент по кредита е в размер от 41,17 %, който размер не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика. В настоящия случай, договорката относно договорната лихва е
такава клауза в договора. В случая е уговорена възнаградителна лихва, която надвишава
трикратния размер на законната лихва, който размер е приет от практиката като максимално
допустим. Доколкото потребителят е по-слабата икономически страна, уговарянето на
прекомерно високо възнаграждение за предоставения заем противоречи на принципа на
добросъвестността и нарушава добрите нрави. Всяка уговорка, накърняваща добрите нрави,
пък съгл. чл.26 от ЗЗД е нищожна. В тази насока е и ориентирана трайната съдебна практика
/напр. в О№901/10.07.2015, гр.д.№6295/2014, 4г.о., ВКС е разяснил, че „за противоречащи
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Противно на добрите нрави е да се уговаря лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря
лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.“/. Ето защо клаузата
относно договорната лихва в процесния договор се явява неравноправна за потребителя, при
което при проверка от страна на съда, същият не може да издаде заповед за изпълнение на
това задължение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 04.08.2021 г. по ч.гр.д. 12718/2021 г. по описа на ПРС, в
частта, с която е отхвърлено депозираното от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД против
Л.И.К. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумата от 257,72 лв.- договорно възнаграждение за периода от 10.11.2018 г. до
28.08.2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3