Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
27.05.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на седми май две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 426 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Макс текстил” ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ж.к. Бадема, бл. 35, вх. А, ет. 5, представлявано от Н.З.Д. – управител чрез адв. Н. А. от АК – П. срещу Наказателно постановление № 414340 – F403526 от 27.02.2019 г. издадено от Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушение по чл. 86, ал.1, вр. чл. 84 и чл. 13, ал. 3 от ЗДДС на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 15 326.50 лева на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като не било налице твърдяното в него административно нарушение. След анализ на възприетото от актосъставителя и наказващия орган от фактическа страна, жалбоподателят заявява, че възразява и оспорва установената фактическа обстановка и предлага правен анализ на обстоятелствата по случая, основавайки се и на издадения ревизионен доклад и издадения въз основа на него ревизионен акт, който бил и основанието за установяването на данъци и определяне на техния размер. Наказателното постановление, атакувано с подадената жалба страдало и от пороци, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство, като се излагат конкретни и подробни съображения в подкрепа на тези доводи, а освен това процесуален пропуск бил допуснат и при издаване на санкционния акт, като липсата на точно описание на нарушението имало за последица лишаване на жалбоподателя от възможността си да упражни правото си на зашита. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Пловдив .
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовани, се представляват от овластения по делото процесуален представител – адв. Н. А. от АК – П., която заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество и в подадено писмено становище се развиват допълнително подробни аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител – ст. юрисконсулт М. К., оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание и в представено писмено становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
Дружеството – жалбоподател Макс текстил” ЕООД е със седалище и адрес на управление: град Хасково, ж.к. Бадема, бл. 35, вх. А, ет. 5, представлява се от Н.З.Д. – управител, който е и едноличен собственик на капитала и за целите на стопанската дейност, дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, което за целите на ДДС е регистриран и на територията на друга държава членка, а именно - Република Гърция с VIN EL997998313.
Във връзка с получена спонтанна информация от Република Гърция с с референтен номер: VAT_EL_F123-18_BG_026961_20180320_G_Sl.xml, с която гръцките власти уведомели българските за това, че съгласно представена VIES декларация от търговец с VIN EL997998313 е деклариран през месец 12.2017 г. към български търговец „Макс Текстил“ ЕООД с BG*********, ВОД на стойност 61 637.02 евро, като извършените сделки били под митническа процедура СРС 42 00 и митническите декларации с номера: 17GRIM200100617387; 17GRIM200100615345; 17GRIM200100599779 и 17GRIM200100594056 била предприета и извършена от свид. Д.П.А., на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, проверка за установяване на факти и обстоятелства по отношение на „Макс Текстил“ ЕООД, град Д. В хода на проверката била събрана информация, съответно доказателства, че дружеството – жалбоподател било осъществило вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС от гръцкия си ДДС номер VIN номер EL997998313 на обща стойност - 120 547.60 лв. и ДДС - 24 109.52 лв. по 4 броя фактури. Предмет на доставките било установено, че са ПВЦ щори, халати, чорапи, детски дрехи, пуловери, блузи, бельо, ризи, поли, рокли, тениски, потници, дънки, шивашки материали, панталони, долнища клинове, якета, елеци, чорапи, пижами, и др. закупени от турска фирма ,,GEA DIS TICARET NAK. LOJ.STI“ със следните фактури: № 111789 от 12.12.2017 г., Фактура с №111777/11.12.2017 г., Фактура с №111750/05.12.2017 г. и Фактура №111739/02.12.2017 г. Стоките били внесени от Република Турция в Република Гърция под митнически режим 42, представляващ „Едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на свободна доставка по ДДС за друга държава членка“, като след това били освобождавани с митнически декларации в Република Гърция и били транспортирани до Република България през м.12.2017 г. След извършената на територията на Република Гърция от компетентните митнически власти проверка по представените митнически декларации, били променени стойностите по митническите декларации по 3 /три/ броя от общо 4 - те броя фактури с нова стойност, възлизаща общо по 3-те фактури на 833 259.41 евро или 1 629 713.75 лв., както следва: 1. Фактура с № 111777 от 11.12.2017г. на стойност - 15 115.71 евро /29 563.76 лв./ и Протокол № 115/14.12.2017г. съгласно чл.117, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.84 от ЗДДС, в който е посочен ДДС - 5912.75 лв. било установено, че по същата има издадена Митническа декларация с № 17GRIM200100615345 от 13.12.2017г. ЕАД с № 17GRIM200100615345/13.12.2017г. била с променена статистическа стойност в кл. 46 на стойност 239 616.71 евро /468 649,55лв./, която била получена със спонтанната информация от Република Гърция. Данъкът върху добавената стойност по тази фактура, който бил начислен от дружеството с Протокол по чл.117 ал.1,т.1 от ЗДДС бил в размер 5912.75лв., а съгласно променената стойност на доставката по ЕАД, данъкът върху добавената стойност възлизал в размер на 93 729.91 лв. Относно Фактура с № 111750/05.12.2017г. на стойност - 17 007.86 евро /33 264.48лв./, в Протокол № 114/06.12.2017г.; съгласно чл.117 от ЗДДС във връзка с чл.84 от ЗДДС бил посочен ДДС – 6652.90лв., а цитираната по - горе Митническа декларация с № 17GRIM200100599779 от 06.12.2017г. ЕАД с № 17GRIM200100599779 от 06.12.2017г. била с променена статистическа стойност в кл. 46 на стойност 287 548.96 евро /562 396.88лв/, която била получена със спонтанната информация от Гърция. Констатирано от контролните органи на ТД на НАП – Пловдив е, че данъкът добавена стойност по тази фактура, който бил начислен от дружеството с Протокол по чл.117 ал.1,т.1 от ЗДДС бил в размер 6 652.90лв лв, а съгласно променената стойност на доставката по ЕАД дължимият ДДС възлизал в размер на 112 479.37лв. Относно Фактура с № 111739/02.12.2017г., на стойност - 17 504.11 евро /34 235.06лв./ в Протокол № 113/04.12.2017г. съгласно чл.117 от ЗДДС във връзка с чл.84 от ЗДДС бил посочен ДДС – 6847.01 лв. Митническа декларация с № 17GRIM200100594056 от 04.12.2017г. ЕАД с № 17GRIM200100594056 от 04.12.2017г. била с променена статистическа стойност в кл. 46 на стойност 306 093.74 евро/598667.32лв., която била получена със спонтанната информация от Гърция. Констатирано било от контролните органи, че данъкът върху добавената стойност по тази фактура, който бил начислен от дружеството - жалбоподател с Протокол по чл.117 ал.1,т.1 от ЗДДС бил в размер 6847,01лв., а съгласно променената стойност на доставката по ЕАД възлизал в размер на 119 733.46 лв. Коригираните митнически декларации били получени от Гърция чрез спонтанна информация с посочения по – горе референтен номер - VAT_EL_F123-18_BG_026961_20180320_G_Sl.xml. В хода на проверката, документирана с Протокол № П-16002618055721 - 073-001/04.06.2018 г., обективиращ констатациите от нея било прието от контролните органи, че във връзка с така извършените по-горе доставки по фактури, „Макс Текстил“ ЕООД е осъществило ВОП за целите на Закона за ДДС, на основание чл.13, ал. 3 от ЗДДС, чиято данъчната основа се определя по чл.64 ал.2 от ЗДДС и се начислява ДДС съгласно чл.84 и чл.86 от ЗДДС с издаването на Протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС. В случая било прието, че дружеството начислило в законоустановения срок за месец 12.2017г. по изброените по - горе фактури ДДС в размер на 19 412.66 лева върху данъчна основа 97063.30 лв, но за завишените статистически стойности по ЕАД за м.12.2017г. от митническите власти на Република Гърция в размер на 833 259.41 евро /1 629 713,75 лв./, дружеството не било начислило върху данъчна основа от 1 629 713.75 лева. изискуемия ДДС в размер на 325 942.75лв., на основание чл.86,ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.84 от ЗДДС и чл.13,ал. 3 от ЗДДС. В случая било прието от контролните органи, че извършените доставки на стоки, за които били издадени описаните по- горе фактури - общо 3 броя през 12.2017г. на „Макс текстил“ ЕООД, град Хасково съставлявали ВОП по смисъла на чл.13, ал. 3 от ЗДДС, а данъчното събитие по всяка една доставка било настъпило през м.12.2017г. Оттам прието било, че данъкът бил станал изискуем за данъчен период 12.2017г., по аргумент от разпоредбата на чл.63, ал. 2 от ЗДДС, като задълженото лице било издало по реда на чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС протоколи за описаните по-горе доставки по фактури, общо 3 на брой, през данъчен период м.12.2017г., същите били посочени в дневник за продажби за м.12.2017г. и бил включен данък по тях, но в общ размер на 19 412.66 лв. в Справка - декларация № 26001559057/12.01.2018г., а не ДДС в размер на 325 942.75лв. в законоустановения срок до 15.01.2018г. Или неначисленият в законоустановения срок за данъчен период м.12.2017г. ДДС било възприето че е в общ размер на 306530.09 лв. към дата 16.01.2018 г. Поради това, на дата 31.08.2018 г., срещу „Макс текстил” ЕООД, град Х. бил съставен от свидетеля Д.П.А. Акт за установяване на административно нарушение № F403526 за нарушение по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 и чл. 13, ал. 3 от ЗДДС. Актът е съствен в присъствие на законния представител на дружеството – управителя Н.З.Д., който подписал съставения АУАН, като в съответната графа за обяснения или възражения вписал, че не бил съгласен със съставения акт, тъй като не бил получил и не са му връчени завишени митнически декларации. Възражения са постъпили допълнително в хода на административнонаказателното производство, след като екземпляр от съставения АУАН е връчен на 31.08.2018 г. Изложени са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, както и на материалния закон, подробно развити и аргументирани.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка, а депозираните възражения срещу акта – за неоснователни, като на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС наложил на „Макс текстил” ЕООД, град Х. процесната административна санкция.
Представени с жалбата са и преписи от Ревизионен акт № Р-16002618003643-091-001/27.03.2019 г. на ТД на НАП – Пловдив, издаден въз основа на Ревизионен доклад № Р-16002618003643-092-001/15.03.2019 г. на ТД на НАП – Пловдив, които документи, са прието като допустимо писмено доказателство по смисъла на НПК, приложим и в настоящото производство, относими към предмета на изследване по делото и необходими за изясняването му от фактическа страна от гледна точка определяне размера на данъчните задължения на дружеството жалбоподател.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.П.А. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнали в хода на ревизионното произовдство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. За последната група факти, съдът дава вяра на изложеното от свидетеля Ю.Н.К., чиито показания се основават на техни преки и непосредствени впечатления и се възприемат от съда като съответни на обективната истина
При така установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на 86, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, а според ал. 2 на цитираната разпоредба данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. По силата на чл.84 от ЗДДС, данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Според чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка., а според ал. 3, за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава - членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност. Съгласно чл. 180а, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв. Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Визираното в него нарушение е описано откъм всички съставомерни признаци и е квалифицирано по начин, който е достатъчно ясен чрез посочване на нарушените законови текстове в тяхната пълнота и позоваване, макар и не особено прецизно, на необходимите законови привръзки, с което не е допуснато съществено процесуално нарушение. Посочени са всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и законовите разпоредби, които са нарушени, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение, явяващо се от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление и същевременно за обезпечаване правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност. В обема от съдържание на правото на защита се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на управителя на дружеството – жалбоподател и представляващ по закон юридическото лице, съгласно възприетото и излагано като константно виждане в съдебната практика виждане по този въпрос и не се налага обстоен анализ по този пункт от възраженията, релевирани в жалбата. На следващо място, във връзка с изричното възражение от страна на процесуалните представители на дружеството – жалбоподател за неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН следва да се отбележи следното: в случая процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен по реда на чл. 40 от ЗАНН на 31.08.2018 г., като с това действие, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН се образува административнонаказателното производство. От друга страна, действително всички документи, като съставени протоколи и справки – декларации по ЗДДС са били на разположение на органите по приходите в момент, следващ относимия данъчен период, визиран в процесния АУАН – м. декември 2017 г., а спонтанната информация от митническите власти на Република Гърция е получена на 20.03.2018 г. Същевременно обаче, извод за допуснато нарушение, а оттам и последващия, свързан с установяване на авторството, тоест откриване на нарушителя е било възможно да бъде направен едва след извършване на съответна проверка и анализиране на резултатите от нея, обективирани в съставения Протокол № П-16002618055721 - 073-001/04.06.2018 г. Следователно, на тази дата може и следва да се приеме, че може да бъде и съответно е бил открит нарушителят и от нея започва да тече давностния тримесечен срок по чл. 34, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, който към датата на съставяне на процесния АУАН не е бил изтекъл. Не е изтекъл и предвиденият в чл. 34, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН двугодишен срок от извършване на деянието, описано в процесния акт за установяване на административно нарушение, предвид твърденията относно този съставомерен признак, изложени от самия актосъставител и с оглед характера на нарушенията, квалифицирани по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 84 от ЗДДС, определящи ги като данъчни. По - нататък, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като в процеса на реализиране на отговорността с издаване на санкционния акт не е допуснато процесуално нарушение, което съобразно критерия за преценка следва да се квалифицира като съществено. В конкретната хипотеза, след като е пресъздал описаната в съставения АУАН фактическа обстановка по случая, наказващият орган е възприел и правната квалификация, предложена от актосъставителя. Или, правото на защита в аспекта, изложен по – горе привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да е наясно за всички факти от състава на нарушение, за което с привличането при съставяне на акта за установяване на административно нарушение се цели да бъде ангажирана отговорността не е накърнено по никакъв начин. При изяснените безспорни фактически положения не е довел до порок в съдържанието на санкционния акт от гледна точка изискванията на чл. 57 от ЗАНН за неговото съдържание и подходът на наказващия орган да възприеме, осъществяването на едно - единствено административно нарушение и да наложи една административна санкция в съответствие с изискванията и на общата разпоредба на чл. 18 от ЗАНН. Той е в съответствие и с възприетото виждане в съдебната практика относно този вид нарушения - Решение № 223/27.09.2016 г., постановено по АНД № 918/2016 г. РС-Хасково и Решение от 19.01.2017 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 307/2016 г. В последно цитирания съдебен акт ясно е възприето, че наказанието по чл. 180а, ал.1 от ЗДДС се следва за това, че задълженото лице не начислява дължимия от него данък в предвидените в този закон /ЗДДС/ срокове. При тази законова редакция, с невключването на дължимия за всяка доставка ДДС за съответния данъчен период се извършва само едно нарушение. Начисляването става по реда, установен в чл. 86, ал.1 от ЗДДС, където са включени няколко кумулативно изискуеми елемента - да се издаде данъчен документ, в който се посочи данъка на отделен ред, да е включен размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и да е посочен документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Това начисляване обаче следва да се извърши в определен срок и този срок ЗДДС е посочен в чл. 87, ал.2 от ЗДДС. Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС „данъчен период“ по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период. Алинея 2 предвижда, че данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. Т.е. начисляването по смисъла на чл. 86, ал.1 от ЗДДС се извършва едномесечно от лицето по чл. 82 от закона, независимо колко облагаеми сделки това лице удостоверява за този период. Същественото е, че нарушението по чл. 180а, ал.1 от ЗДДС за един данъчен период може да е само едно и то е за неначисляване на целия дължим се данък за съответния период.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват що се касае до твърденията, че „Макс текстил” ЕООД, град Хасково за съответния период – месец декември 2017 г. е осъществило вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, по смисъла на чл. 13, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС от гръцкия си ДДС номер VIN номер EL997998313 на обща стойност - 120 547.60 лв. и ДДС - 24 109.52лв. по 4 броя фактури. Предмет на доставките било установено, че са ПВЦ щори, халати, чорапи, детски дрехи, пуловери, блузи, бельо, ризи, поли, рокли, тениски, потници, дънки, шивашки материали, панталони, долнища клинове, якета, елеци, чорапи, пижами, и др. закупени от турска фирма ,,GEA DIS TICARET NAK. LOJ.STI“ със следните фактури: № 111789 от 12.12.2017 г., Фактура с №111777/11.12.2017 г., Фактура с №111750/05.12.2017 г. и Фактура №111739/02.12.2017 г. Стоките били внесени от Република Турция в Република Гърция под митнически режим 42, представляващ „Едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на свободна доставка по ДДС за друга държава членка“, като след това били освобождавани с митнически декларации в Република Гърция и били транспортирани до Република България през м.12.2017 г. Оттук следва и първият основен правен извод в рамките на преценката по същество, а именно, че е налице хипотеза по чл. 84 от ЗДДС, според която данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването, а данъчното събитие е настъпило на датата на издаване на процесните фактури. А оттам и за достигане до извода за възникване на задължението за регистрираното лице по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, както и за момента, респ. данъчния период, за който дължимостта по ал. 2 на чл. 86 от ЗДДС е налице – за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. В този ред на мисли, проектирано на база принципното положение, очертано с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, изложеното дотук сочи, че настъпването на данъчното събитие се явява релевантният момент, от който произтичат последиците свързани с изискуемостта на данъка и задължението на регистрираното по ЗДДС лице да го начисли по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. В конкретната хипотеза на вътреобщностна доставка, съответно вътреобщностно придобиване, за което дружеството – жалбоподател има право на данъчен кредит, от изложеното дотук, може да се заключи, че тези изисквания първоначално са удовлетворени с подаване на съответната справка – декларация по ЗДДС и регистрите за данъчен период м. декември 2017 г. Извод, в подкрепа на който се отнасят и констатациите и резултата от данъчната ревизия, обективирани в Ревизионен акт № Р-16002618003643-091-001/27.03.2019 г. на ТД на НАП – Пловдив, издаден въз основа на Ревизионен доклад № Р-16002618003643-092-001/15.03.2019 г. на ТД на НАП – Пловдив. При стеклото се развитие на производството, с оглед паралелното протичане на административнонаказателното и на ревизионното производство, след като процесният АУАН е съставен преди издаване и влизане в сила на ревизионния акт и предвид твърдяната от наказващия орган автономност в развитието на административнонаказателното и ревизионното производство, следва да се отбележи, че резултатът от него не би могъл да остане изолиран от преценката на съда. Той сочи на необоснованост на констатациите в наказателното постановление за необходимост от начисляване на данъка в посочения размер върху данъчна основа – 1629713.75 лева, тоест различна от тази върху която дружеството – жалбоподател е изпълнил задължението си по чл. 86, вр. чл. 84 от ЗДДС за осъществените вътреобщностни доставки за данъчен период м.декември 2017 г., след като е прието, че при ревизията не са установени основания за корекция на данъчната основа на извършени доставки и на начисления данък, както и на данъчната основа на получените доставки и на данъчния кредит. Оттам, не би могло в съответствие с доказателствата по делото да се приеме, че е реализирана хипотезата на разпоредбата на чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС, поради което, необосновано и в противоречие с материалния закон е ангажираната отговорността на дружеството – жалбоподател по този текст. В случая отговорността е обективна и безвиновна, с оглед субекта на нарушение – ЮЛ и разпоредбата на чл. 83 ЗАНН, но за да възникне задължението, чието неизпълнение се вменява като основание за налагане на административната санкция е следвало да бъде изпълнено и насрещното изискване „Макс текстил“ ЕООД, град Хасково да бъдат уведомени за резултата от митническата проверка на гръцките власти и за резултата от нея, довел до промяна в данъчната основа, върху която е начислен за данъчен период м.декември 2017 г. данъкът върху добавената стойност. Изискване, което не е изпълнено, след като спонтанна информация е подадена единствено до митническите и приходни органи на Република България, но не и до заинтерисованото лице, задължено да начисли в сроковете и по реда на ЗДДС дължимият данък за осъществени вътреобщностни придобивания. Още повече, че при извършената проверка не става ясно по никакъв начин, как именно приобритателят на стоките е отговорен за възникване на основанието за промяна в стойността на стоките, предмет на ВОД, оттам и за промяна на данъчната основа, върху която да бъде начислен данъкът за периода м. декември 2017 г., поради което не са изпълнени изискванията на фактическия състав, очертан в наказващата разпоредба – чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС, незаконосъобразно приложена в случая, поради което процесното наказателно постановление подлежи на отмяна от съда.
Мотивиран така, Хасковския районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 414340 – F403526 от 27.02.2019 г. издадено от Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.