Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.12.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в
открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, кaто
разгледа докладваното от
съдия Чомпалов т. дело № 3662/16 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.68, вр. с
чл.66 ал.6 ЗБН. СГС е сезиран с възражение с правно основание чл.66 ал.6 ЗБН, с
което „К. АГ“ оспорва решение N ЗБН 66-420/498/515 от 20.01.2016 г. на синдиците на „К.т.б.”- в
несъстоятелност, с което е оставено без разглеждане възражението срещу обявения
в ТР на 21.08.2015 г. списък с приети вземания, в който са приети като
необезпечени предявени от кредитори вземания. Сочи се, че вземанията са
предявени от пълномощник на кредитора, който е разполагал с надлежна
представителна власт. По същество са изложени съображения за това, че вземане N 7271 в размер на
2 689 325,39 лв. следва да се включи с поредност по чл.94, т.1 ЗБН,
защото за обезпечаването му е сключен договор за залог от 21.11.2013 г.
Поддържа се, че правилата на чл.101 ЗБН, вр. с чл.724 ал.2 ТЗ са изключени от
нормата на чл.10 и чл.11 от ЗДФО. Твърди се, че наличностите по сметка **********/83
и **********/84 по силата на договор за залог от 2005 г. служат за обезпечение
на вземанията на кредитора, а към 06.12.2013 г. сумите по тези сметки са
възлизали на 5 515 061 ЕВРО.
По силата на чл.14 ал.1, изр.2-ро от ОУ на банката кредитор е възникнало в
нейна полза право на залог върху всяко вземане на клиент. По отношение на
вземанията, които са включени с поредност по чл.94 ал.1, т.1 ЗБН се сочи, че
следва да се посочат, че са обезпечени освен с договора за залог от 21.11.2013
г., но и с инструменти по ЗДФО – суифт съобщение от длъжника МТ799 от 19.11.2013 г., суифт съобщение МТ760
36/01/398 от 27.11.2013 г., договор за залог от 2005 г., както и чл.14 ал.1 ОУ.
Вземането под N 1 следва да се включва под единствено
условие – при представяне на доказателства, че от ICICI B.Ltd M. I.е направено искане за плащане. На 09.09.2015 г. от ICICI Bank LtdМ.India е направено
искане за плащане на 2 757 530,50 ЕВРО по банковата гаранция и
кредиторът е удовлетворил това искане от учредените в своя полза от длъжника
обезпечения и така е реализирал финансово обезпечение от 5 393 260,88
лв., тъй като следва да се прилага германското право, а не българското. Освен
това според нормата на чл.11 ал.5, вр. с чл.14 ал.1 ЗДФО кредиторът има право
да реализира обезпечението независимо от ликвидационни производства спрямо
длъжника. По отношение на вземанията пoд N 2-8 се сочи, че за обезпечителният договор от 21.11.2013 г. следва
да се посочи, че е договор за финансово обезпечение, както и да се добави
наличието на обезпечения по суифт съобщения от 19.11.2013 г., 27.11.2013,
договор за залог от 2005 г. и чл.14 ал.1 от ОУ. Вземанията под N 4 и 5 не следва да се включват
под условие поради противоречие с чл.23 ал.1 ЗБН. Следва да се включат и
вземания за лихви по чл.288 ал.2 Германския граждански законник в размер на
225 696,34 лв. за периода 24.06.2014 г. – 22.04.2015 г., което е с
поредност по чл.94 ал.1, т.1 ЗБН. Иска се от кредитора да се постанови
включване на вземанията му с посочените обезпечения и поредност.
Синдиците на „К.т.б.”- в несъстоятелност са подали писмен отговор, с
който оспорват възражението с довода, че след сключване на договора за залог от
2005 г. е сключен на 21.11.2013 г. договор за залог, с който са заложени
натрупаните средства по банкова сметка ***, който включва сметките на длъжника
при кредитора. Вземането на кредитора под N 1 за сумата от 10 786 521,76 лв. е включено с
поредност по чл.94 ал.1, т.1 ЗБН, но кредиторът е усвоил по банкова гаранция
сума от 2 757 530,50 ЕВРО – 5 393 260,88 лв. Поддържа се,
че при открито производство по несъстоятелност не следва да се прилага
германското право, а на основание чл.119 ал.4 ЗКИ при спряно изпълнение на
всички задължения на банката длъжник поради поставянето под особен надзор по
чл.115 ал.1 и чл.116 ЗКИ банката длъжник не е в забава. Сочи се, че суифт
съобщение 36/01/398 от 27.11.2013 г. не може
да служи за доказване на договор за финансово обезпечение за сумата от
5 515 061 ЕВРО. Договорът за залог от 21.11.2013 г. е за обезпечение
на искове по гаранции, а блокирането на сумата от 855 00 ЕВРО не обезпечава
такива искове, поради което тази сума не е следвало да се усвоява от кредитора.
Представени са Общите Условия на „К.“ от
15.05.2002 г., в които е включена клаузата на т.14, според която в полза на
банката възниква право на залог върху вземания на клиента срещу банката, който
залог служи за обезпечения на всички вземания на банката, произтичащи от
банково правоотношение.
Представени са извлечения от банкова
сметка *** „К.“.
Представен е договор за залог от
10.05.2005 г., от който се установява, че между страните е постигнато съгласие
паричните средства на банката длъжник по четири банкови сметки – 400 8719031 84
– в ЕВРО, 400 8719031 84 – в щ.д, 400 8719031 83 в ЕВРО и 400 8719031 83 – в
щ.д., да служат за обезпечение на вземания на банката кредитор.
Представен е договор за залог от
21.11.2013 г., от който се установява, че е постигнато съгласие всички
натрупани парични средства по банкова сметка ***безпечение на вземанията на
банката кредитор по акредитиви и гаранции.
Представено е писмо от 11.09.2015 г., с
което кредиторът е уведомил банката длъжник, че е получил писмо от А.С.АС.Б.с
искане за плащане на сума от 2 757 530,50 ЕВРО по банкова гаранция
36/01./398, издадена от банката длъжник и че на 10.09.2015 г. е платена сумата
от 2 757 530,50 ЕВРО, което е извършено от банката сметка на банката
длъжник.
Представено е евентуално изявление за
прихващане от 14.12.2015 г., с което кредиторът е изразил воля за компенсация
между негово вземане по контрагаранция 36/01/398 с вземане на банката длъжник
по обезпечителна сметка 400 8719031/ 83 до размера от 2 757 530,50
ЕВРО – 5 393 260,88 лв.
Прието е заключение на ССЕ.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд е възражение с правно основание чл.66 ал.6 ЗБН.
Преди да се пристъпи към разглеждане по
същество на възражението следва да се спомене, че предмет на делото са само
вземания, които са включени в обявения в ТР на 21.08.2015 г. списък с приети вземания, защото именно те са оспорени с възражението по чл.66 ал.1 ЗБН от 04.09.2015 г., по което е постановено
и процесното решение N ЗБН 66-420/498/515 от 20.01.2016 г.
Извън предмета на спора са вземания по
списъка на неприети вземания от 26.04.2016
г., защото подаденото на 04.09.2015 г. възражение по чл.66 ал.4 ЗБН
определя и предмета на настоящето производство. Освен това подаденото до съда
възражение по чл.66 ал.6 ЗБН има характер на искова молба, а с това възражение
са заявени претенции за вземания по обявения в ТР на 21.08.2015 г. списък с приети вземания.
Следва да се спомене, че предявените от
кредитора вземания, които са включени в обявения списък с неприети вземания от 26.04.2016 г., не може да се
установяват в настоящето производство, което има за предмет вземанията по
списъка от 21.08.2015 г., които се претендират и с подаденото до съда на
16.02.2016 г. възражението по чл.66 ал.6 ЗБН.
Установяването на вземанията, които са
включени в списъка с неприети вземания от 26.04.2016
г., може да се постигне в друго производство, което изисква подаване на възражение
по чл.66 ал.1 ЗБН срещу този списък, по което се постановява и отделно решение
на синдиците.
Възражението
по чл.66 ал.6 ЗБН по правната си природа представлява искане за установяване на
вземане срещу банката в несъстоятелност, което не е било включено от синдика в
списъка с приети вземания със заявената от кредитора поредност или с всички
заявени с молбата за предявяване на вземания обезпечения. С възражението по
същество се предявява за установяване по съдебен ред вземане с по-благоприятна
поредност, както е с иска по чл.694 ТЗ /решение № 185 от 10.12.2014 г. по т.д. № 3199/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
Според съда за възразилия кредитор
съществува правен интерес да иска установяване, че прието като обезпечено с
един вид обезпечение вземане е обезпечено и с друг вид обезпечение. Това е
така, защото реализацията на едно от обезпеченията може да не доведе до пълно
удовлетворение на кредитора, поради което не може да му се отрече възможността
да иска да му се признае „привилегированост“ и поради наличието на друг вид
обезпечение, което обаче не е посочено в списъка.
Не
се спори между страните, че в полза на възразилия кредитор съществуват
вземанията, които са предявени и включени от синдиците на банката длъжник в
обявения в ТР на 21.08.2015 г.
списък с приети вземания на кредитори. Спорът е концентриран относно наличието
на учредени обезпечения и техния вид, както и относно поредността по чл.94 ал.1
ЗБН.
По отношение на вземането в размер на
10 786 521,76 лв., произтичащо от издадена от банката длъжник банкова
гаранция 36/01/398. Това вземане е включено в списъка с поредност по чл.94
ал.1, т.1 ЗБН – обезпечено по силата на договор за залог от 21.11.2013 г. По
делото обаче е представен договор за залог от 10.05.2005 г., с който страните
са постигнали съгласие наличните парични средства по банкови сметки на банката
длъжник, открити в банката кредитор, да служат за обезпечение на всички
вземания на банката кредитор. Според съда действието на този обезпечителен
договор не е прекратено, защото няма данни, а и не се твърди да е сключено
последващо споразумение с погасителен ефект. Сключването на последващия
обезпечителен договор от 21.11.2013 г. не води до прекратяване действието на
предходния от 10.05.2005 г., доколкото в последващия договор по никакъв начин
страните не са изразили воля за прекратяване правните последици на първия
обезпечителен договор. Учредяването в полза на един кредитор на ново
обезпечение не представлява факт, който да води до погасяване на предходно
учреденото обезпечение.
Не може да се приеме за основателно
възражението на синдиците на банката длъжник, че срокът на първия обезпечителен
договор е изтекъл – в договора от 10.05.2005 г. не е предвиден срок, за който
да съществува учреденото в полза на банката кредитор обезпечителното право.
Следва да се спомене, че договорът за
залог от 21.11.2013 г. има за цел да се
обезпечат вземания, произтичащи от акредитиви и гаранции, което означава, че
има по-тесен характер от обезпечителния ефект на договора от 10.05.2005 г.,
който цели да обезпечи всякакви вземания на банката кредитор срещу банката
длъжник. Следователно вземанията, произтичащи от акредитиви и гаранции, са
обезпечени с предимство по договора от 21.11.2013 г., а след това следва да се
считат за обезпечени и с договора от 10.05.2005 г.
В клаузата на чл.14 ал.2 от Общите Условия
на „К.“ е предвидено, че в полза на банката кредитор възниква право на залог
върху вземания на клиента срещу банката, който залог служи за обезпечение на
всички вземания на банката, произтичащи от банково правоотношение. Доколкото
обаче между страните са сключени последващи договори за залог, съдът намира, че
обезпечението на кредитора произтича от договорите с обезпечителен характер –
от 10.05.2005 г. и от 21.11.2013 г., но не и от клаузата на чл.14 ал.2 от Общите
Условия. Тази договорна клауза би намерила приложение при липса на изрично
сключени обезпечителни договори, но случаят не е такъв.
По
делото не се спори, че в хода на процеса кредиторът се е удовлетворил и
вземането му в размер на 10 786 521,76 лв. е погасено. Съдът е длъжен
да зачете този факт, поради което следва да постанови отхвърляне на
възражението – по общия принцип в гражданския процес, че при плащане в хода на
процеса заявеното с исковата молба вземане е погасено и искът подлежи на
отхвърляне. Погасяването на приетото вземане като правен ефект води до
погасяване и на учредените обезпечения, защото те имат акцесорен характер и не
може да продължат да съществуват при липса на главен дълг. Още
по-малко в този случай следва да се преценя дали вземането следва да се включи
под условие и какво точно да е то. Възражението в тази част е неоснователно.
По отношение на вземането в размер на
1 068 316,87 лв., произтичащо от валутни сделки, което е включено в
списъка с приети вземания с поредност по чл.94 ал.1, т.1 ЗБН – обезпечено с договор за залог от
21.11.2013 г. По изложените по-горе съображения съдът приема, че това вземане е
обезпечено и с договора за залог от 10.05.2005 г., но не е обезпечено по силата
на Общите Условия на банката кредитор. По отношение на това вземане не
съществува в полза на кредитора право на задържане, доколкото такова възражение
възниква, когато кредиторът има в свое държане движими вещи или ценни книги, но
в случая става въпрос за вземане. Възражението в тази част е частично
основателно.
По отношение на вземането в размер на 2347
лв. – комисионни за водене на банкова сметка. ***чено с договора за залог от 10.05.2005
г., но не и чрез други твърдени от кредитора обезпечения.
По отношение на вземането в размер на
178 337,16 лв. – комисионна за обслужване на контрагаранция, което е
включено в списъка с приети вземания с поредност по чл.94 ал.1, т.1 ЗБН – обезпечено с договора за залог от
21.11.2013 г. За това вземане следва да се простира обезпечението по договора за
залог от 10.05.2005 г., но но не и други твърдени от кредитора обезпечения.
Според съда вземането в размер на
178 337,16 лв. следва във времето решението за откриване на производството
по несъстоятелност и не е в обхвата на финансовите обезпечения, учредени по
твърдения на кредитора чрез суифт съобщения от 19.11.2013 г. и от 27.11.2013 г.
Съдът приема за недоказано, че между страните са сключени през м.11.2013 г. договори
за финансово обезпечение на вземането за комисионно възнаграждение, което с
молбата за предявяване на вземания е заявено за периода 12.03.2015 г. –
27.11.2017 г.
Правилно вземането е включено под условие, а
обстоятелството, че в хода на процеса е настъпило условието, защото А.С.АС.Б.е
начислила в своя полза комисионна от 105 706,28 лв. следва да се зачете и
да се приеме, че до този размер вземането не е под условие. Възражението в тази част е частично
основателно.
По отношение на вземането в размер на
302 292,26 лв. - комисионна за обслужване на контрагаранция, което е
включено в списъка с приети вземания с поредност по чл.94 ал.1, т.1 ЗБН – обезпечено с договора за залог от
21.11.2013 г. По изложените по-горе съображения и това вземане следва да се
счита за обезпечено с договора за залог от 10.05.2005 г., но не и чрез друг вид
обезпечения. Тъй като в хода на процеса е начислена от К. комисионна от
178 753,90 лв., до този размер вземането следва да се счита за безусловно.
По отношение на вземането в размер на
42 127,27 лв. – комисионни за обслужване на контрагаранция. По изложените
по-горе съображения и това вземане следва да се счита за обезпечено с договора
за залог от 10.05.2005 г., но не и чрез друг вид обезпечения.
По отношение на вземане в размер на
46 616,11 лв. – комисионни за обслужване на стендбай акредитиви. По
изложените по-горе съображения и това вземане следва да се счита за обезпечено
с договора за залог от 10.05.2005 г., но не и чрез друг вид обезпечения.
По
отношение на вземане в размер на 32 359,56 лв. – комисионни на АА.С.АС.Б.. По изложените по-горе съображения и това
вземане следва диАй а се счита за обезпечено с договора за залог от 20.05.2005
г., но не и чрез друг вид обезпечения.
По отношение на вземане от
2 689 326,39 лв. – по валутни
сделки от 19.06.2014 г., което е включено под N 7271 в списъка. По изложените
по-горе съображения това вземане следва да се счита за обезпечено с договора за
залог от 10.05.2005 г., но не и чрез друг вид обезпечения. На това вземане
следва да се признае поредност по чл.94 ал.1, т.1 ЗБН, която произтича от
обезпечението по договора от 10.05.2005 г.
Вземането,
което е включено под N 7529 от списъка - за законна лихва по чл.288 ал.2 от Германския граждански законник от 23.04.2015 г. не е посочено върху
какъв размер на главница се дължи. Посочено е, че се начислява върху вземане,
произтичащо от валутни сделки от 19.06.2014 г. Вземането за главница по
валутните сделки от 19.06.2014 г. е включено под N 2 от списъка като обезпечено с поредност по чл.94 ал.1, т.1
ЗБН, поради което вземането за лихва следва да се включи с поредност по чл.94
ал.1, т.1 ЗБН като обезпечено по договор за залог от 21.11.2013 г., както и по
договора за залог от 10.05.2005 г. Това е така, защото и вземането за главница
е с тази поредност и с този вид обезпечения.
В обявения в ТР на 21.08.2015 г. списък с
приети вземания не е включено вземането от 195,58 лв. на месец от 01.06.2015
г. – за поддържане на банкови сметки. С
възражението по чл.66 ал.1 ЗБН изрично е оспорено от кредитора невключването на
това вземане, поради което, доколкото същото не е включено с списъка с неприети
вземания от 26.04.2016 г., единственият път на защита за кредитора е по
настоящето дело. Представен е документ тарифи и условия за „КТБ“, в който се
сочи, че за поддръжката на сметката се дължи такса от 100 ЕВРО на месец. Според
съда това вземане не подлежи на включване в списъка с приети вземания, защото
то не е нито изискуемо, нито възникнало към деня на откриване на производството
по несъстоятелност. Нормата на чл.4 ал.1 ЗБН предвижда, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на
всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани с
направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността.
Както по-горе се спомена, в настоящето
производство не може да се установява вземане, което е включено в списъка с
неприети вземания от 26.04.2016 г. – под N 212 за лихви за минал период в размер на 225 696,34 лв.
В писмената защита на кредитора е направено
искане съдът да разграничи до какъв размер вземанията са юридически обезпечени
и до какъв размер са икономически обезпечени с оглед на факта, че част от
заложените парични средства са усвоени и наличните средства не покриват целия
размер на вземанията. Обезпечеността на едно вземане произтича от постигнато
съгласие определено право да служи за удовлетворение на вземането на кредитора.
Обстоятелството, че стойността на това право, предмет на обезпечението, не може
да покрие всички вземания, за удовлетворението на които следва да гарантира, не
заличава тяхната обезпеченост като правна характеристика. Доколко предметът на
обезпечение е икономически адекватен на вземането, е въпрос, който има значение
за реалното удовлетворение на обезпеченото вземане от залога, а този въпрос е
неотносим в настоящето производство.
Относно правното естество на двата
обезпечителни договора следва да се отбележи, че същите не представляват
договори за финансово обезпечение. И двата договора третират като предмет на
обезпечението наличните парични средства
по банковите сметки на длъжника в банката кредитор, но нормата на чл.4 ал.2,
изр.2-ро ЗДФО предвижда, че не представляват
парични вземания по смисъла на този закон парите
в наличност. Парите в наличност могат да са предмет на обикновен
договор за залог, но не и на договор за финансово обезпечение.
С оглед на изложеното съдът намира, че
възражението е основателно в частта, с
която се цели включване на вземанията като обезпечени и чрез договор за залог
от 10.05.2005 г., включването на вземането от 2 689 326,39 лв. с поредност по чл.94 ал.1, т.1 ЗБН, и на две
от вземанията като безусловни до определен размер, а в останалата част
възражението е неоснователно. На кредитора съобразно уважената част от
възражението следва да се присъдят съд.разноски за платен депозит за в.лице, но
не и за адв.възнаграждение, защото няма данни да е платил на адвоката
възнаграждение за процесуална защита точно по настоящето дело.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОСТAНОВЯВА ДОПЪЛВАНЕ на основание чл.68
ал.3 ЗБН на списъка с приети вземания на
кредиторите на „К.т.б.“АД- в несъстоятелност, ЕИК********, обявен в ТР на 21.08.2015 г., по възражение с правно основание
чл.66 ал.6 ЗБН на „К. АГ“, вписана в районен съд Франкфурт на Майн с N HRB 32000, с ВКЛЮЧВАНЕ като обезпечени и по договор от 10.05.2005 г. за залог на парични
средства по сметки на „К.т.б.“АД в „К. АГ“ на приетите вземания на „К. АГ“ -
вземане под N 2 от списъка в размер на 1 068
316,87 лв.; вземане под N 3 от списъка в размер на 2347
лв.; вземане под N 4 от списъка в размер на
178 337,16 лв., което до размера от 105 706,28 лв. да се счита за
прието без условие; вземане под N 5 от списъка в размер на 302 292,26 лв., което до размера от
178 753,90 лв. да се счита за прието без
условие; вземане под N 6 от списъка в размер на
42 127,27 лв.; вземане под N 7 от списъка в размер на 46 616,11 лв.;
вземане под N 8 от списъка в размер на 32 359,56 лв.;
вземането под N 7271 от списъка в размер на 2 689 325,39 лв. да се включи с поредност по чл.94 ал.1,
т.1 ЗБН като обезпечено по договор от 10.05.2005 г. за залог на парични
средства по сметки на „К.т.б.“АД в „К. АГ“;
вземането под N 7529 от списъка за законна лихва по чл.288 ал.2 от Германския граждански законник от 23.04.2015 г. до изплащане на
главницата да се включи като дължимо
върху вземането под N 2 от списъка за главница в размер на 1 068 316,87 лв., както и с
поредност по чл.94 ал.1, т.1 ЗБН като обезпечено със залог на парични средства
по сметка на КТБ в К. съгласно договор за залог от 21.11.2013 г. и по договор
за залог от 10.05.2005 г. на парични средства по сметки на „К.т.б.“АД в „К.
АГ“.
ОТХВЪРЛЯ в останалата част възражението по чл.66 ал.6 ЗБН на „К. АГ“ срещу решение N ЗБН 66-420/498/515 от 20.01.2016 г. на синдиците на „К.т.б.”-
в несъстоятелност.
ОСЪЖДА „К.т.б.“АД- в несъстоятелност, ЕИК********, да заплати на „К. АГ“, вписана в районен съд Франкфурт на Майн
с N HRB 32000, съд.разноски от
400 лв.
ОСЪЖДА „К. АГ“, вписана в районен съд
Франкфурт на Майн с N HRB 32000, да заплати на „К.т.б.”- в несъстоятелност, ЕИК********, съд.разноски от 150 лв.
ОСЪЖДА „К. АГ“, вписана в районен съд
Франкфурт на Майн с N HRB 32000, да заплати по сметка на СГС държавна такса от 360 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: