№ 1241
гр. Пловдив , 01.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330202817 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0329-000147/05.03.2021г. на
Началника РУ Раковски към ОД на МВР – Пловдив, с което на М. Д. К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, са наложени следните административни
наказания: на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на
чл.104а от ЗДвП; на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са ОТНЕТИ общо 16 точки.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, моли Съда да отмени
процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна – РУП Раковски при ОД на МВР - Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител. До съда е депозирана молба-становище
от Началника на районното управление, в която моли да се потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. При
1
евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване размера
на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
На 23.02.2021 г. около 09:55 часа в с. Белозем, на ул. „Георги Атанасов“ до
№ 20, при пътен контрол, извършван от *** служители към ***, сред които
свид. П.Т., на длъжност „***“ забелязал лек автомобил „Пежо Партнер“, с
рег. № ***, управляван от жалбоподателя М. Д. К., ЕГН **********, като
последният същевременно с това, използвал мобилен телефон във движение,
без наличие на устройство, позволяващо използването му без участие на ръце.
Полицейските органи спрели забелязания водач и освен горепосоченото
нарушение, след извършена справка констатирали, че процесното МПС е
спряно от движение, тъй като водачът не е изпълнил задължението си като
него собственик, в двумесен срок от придобиването му да го регистрира и при
тези обстоятелства приели,че регистрацията била прекратена на 08.02.2021г.
на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
С оглед направените констатации, свид. Т. съставил срещу К. и в негово
присъствие АУАН Серия GA № 354527/ 23.02.2021г. за извършени
нарушения по чл.104а от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на М.К. за същата фактическа обстановка, са
наложени следните административни наказания: на основание чл.183, ал.4, т.6
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.104а от
ЗДвП; на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539
на МВР са ОТНЕТИ общо 16 точки.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан
актосъставителят – свид. П.Т., който потвърждава авторството на АУАН и
направените в него констатации. Пояснява, че при пътен контрол в с.
Белозем забелязали жалбоподателя, който управлявал процесния автомобил и
явно нарушавал правилата за движение, тъй като говорел по телефона през
2
това време. Спрели го и при проверката установили, че МПС е с прекратена
регистрация, съгласно чл.140, ал.15 от ЗДвП, поради последното приели,че
извършил нарушението, описано в акта.
Съдът кредитира показанията на свидетеля дотолкова, доколкото служат
за установявне на обективната действителност.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
По отношение на визираното в пункт 1 от НК нарушение по чл.104а от
ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за доказани по несъмнен и
категоричен начин обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на М.К. за нарушение на чл.104а
от ЗДвП, както и неговото виновно поведение. Цитираната разпоредба
предвижда,че на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му. Нарушението е правилно квалифицирано, като му е наложено
съответстващо административно наказание – глоба в размер на 50 лева на
основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Наказанието е фиксирано от
законодателя и не подлежи на редуциране от страна на Съда.
Относно нарушението в пункт 2 от НК по чл.140 ал.1 от НК:
Безспорно установеното е,че на процесната дата и място, жалбоподателят
К. е управлявал лек автомобил „Пежо Партнер“ със служебно прекратена
регистрация на номера рег. № *** на 08.02.2021г., което обстоятелство
всъщност прави МПС без регистрация по надлежния ред и въпреки това,
жалбподателят съзнателно го е управлявал – нарушение по чл.140,ал.1 от
ЗДвП. Съгласно посочената нормата по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Въпреки установено, при извършената служебна проверка, Съдът
констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 т.5 от ЗДвП –
засягащи реквизита на нарушените норми и чл. 42, т.4 от ЗДвП и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗДвП, относно описанието на нарушението.
В конкретния случай в АУАН и НП поведението на жалбоподателя е
3
описано като „не е изпълнил задължението си като собственик на МПС-то, в
двумесечен срок от придобиването му да го регистрира. При тези
обстоятелства било установено, че регистрацията била прекратена на
08.02.2021г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП“. Основателно е
възражението на жалбоподателя в тази връзка, доколкото една и съща
деятелност е възприета от актосъставителя и наказващия орган като две
различни нарушения и съответно в акта е квалифицирана под нормата на
чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП, а в НП по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посвоему разпоредбата
на чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП, визира нарушение при управление на спряно от
движение МПС /което може да се случи по различни причини и ред и при
налична регистрация/, а нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП безспорно се
отнася до управление на нерегистрирано МПС. Отделно от това в самото
описание на нарушението са описани елементи, смесени от двата състава –
„спряно от движение, „служебно прекратена регистрация“, което
допълнително внася неяснота и двусмислие за действително вмененото
нарушение. Нещо повече така даденото описание в АУАН и НП,
отразяващо,че процесното МПС е „спряно“ и квалификацията в АУАН,
противоречат на квалификацията, отразена в НП. Друг е въпросът,че
нарушение за управление на спряно от движение МПС по чл.5, ал.3, т.2 от
ЗДвП съответства на съвсем друга санкционна норма, а не на така посочената
по чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, което
потвърждава различието между двата състава на нарушения.
Коментираните нарушения са от категорията на съществените и пряко
рефлектират върху право на жалбоподателя да организира защитата си,
доколкото внасят противоречие, неяснота и двусмислие в това за какво по-
точно нарушение е ангажирана отговорността му.
При това положение, Съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено в пункт 1 и да бъде отменено за
нарушението по пункт 2, като издадено въз основа на незаконосъобразен акт.
Единствено за по-голяма прецизност, следва да се отбележи, че по делото
безспорно бе установено, че фиш, серия „Х“ № 0404379 от 01.03.2021г. е
съставен във връзка с друго нарушение на жалбоподателя на основание
чл.145, ал.2 от ЗДвП, поради нерегистрирано в срок придобито МПС, като
управлението на такова МПС впоследствие е друго нарушение.
Искане за разноски е направено единствено от страна на жалбоподателя. С
4
оглед изхода от спора, а именно отмяната на така наложеното наказание по
пункт 2 от НП, право на такива съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН има
жалбоподателят по съразмерност. Видно от представения в хода на
производството договор за правна помощ жалбоподателят е заплатил в брой
сума в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. Тъй като наложеното на жалбоподателя наказание по пункт
2 от НП се отменя, а общо наложените наказания са 2 на брой, следва и
съразмерно да се уважи искането за разноски за защитник, а именно в размер
на 150лв.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0329-000147/05.03.2021г. на
Началника РУ Раковски към ОД на МВР – Пловдив, В ЧАСТТА, с което на
М. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, са наложени следните
административни наказания: ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0329-
000147/05.03.2021г. на Началника РУ Раковски към ОД на МВР – Пловдив, В
ЧАСТТА, с което на М. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание
чл.183, ал.4, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена
ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. К., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева/,
представляващи разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
5
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6