Мотиви
към Присъда по н.о.х.д. № 382/2017 г.
по описа на РС-Б.,
НО, IV-ти състав
Районна
прокуратура - Б. е внесла обвинителен акт срещу П.С.С.
за това, че за времето от 00,00 до 02,50 часа на 15.06.2016 г. в гр. Б., обл.
Софийска, местност „М.“, в условията на продължавано престъпление, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване
на технически средства - отвертка и клещи, отнел чужди движими вещи на обща
стойност 444,00 (четиристотин четиридесет и четири) лева от владението на
различни собственици, както следва:
- за времето от 00,00 до
02,50 часа на 15.06.2016 г. в гр. Б., обл. Софийска, местност „М.“, от лек
автомобил марка „О.“, модел „А.“ с per. № ** **** **, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот -
срязване на метална оградна мрежа и счупване на стъклото на задната дясна врата
на автомобила и чрез използване на технически средства - отвертка и клещи,
отнел чужди движими вещи - 1 (един) бр. акумулатор, неустановена марка на
стойност 110,00 (сто и десет) лева и 1 (един) бр. автокасетофон марка „Neo“ с извод за флашпамет, ведно с дистанционно за него на стойност 69,00
(шестдесет и девет) лева или всичко вещи на стойност 179,00 (сто седемдесет и
девет) лева, от владението на собственика С.М.М., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои;
- за времето от 00,00 до
02,50 часа на 15.06.2016 г. в гр. Б., обл. Софийска, местност „М.“, от лек
автомобил марка „М.“, модел „С.“ с per. № ** **** **,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - срязване на
метална оградна мрежа и счупване на ветроупорното стъкло на автомобила и чрез
използване на технически средства - отвертка и клещи, отнел чужда движима вещ
-1 (един) бр. автокасетофон марка „Panasonic“ с извод за
флашпамет на стойност 85,00 (осемдесет и пет) лева, от владението на
собственика Ц.Т.В. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои;
- за времето от 00,00 до
02,50 часа на 15.06.2016 г. в гр. Б., обл. Софийска, местност „М.“, от лек
автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“ с per. № ** **** **, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот -
срязване на метална оградна мрежа и счупване на ветроупорното стъкло на
автомобила и чрез използване на технически средства - отвертка и клещи, отнел
чужда движима вещ - 1 (един) бр. CD - автокасетофон марка „SONY“ на стойност 90,00 (деветдесет) лева,
от владението на собственика В.И.Д. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои;
- за времето от 00,00 до 02,50 часа на
15.06.2016 г. в гр. Б., обл. Софийска, местност „М.“, от автобус марка „М.“, модел „С.“ с per. № ** **** **,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - срязване на
метална оградна мрежа и счупване предната решетка на автобуса и чрез използване
на технически средства - отвертка и клещи, отнел чужди движими вещи - 1 (един) бр. CD - автокасетофон марка „SONY“, ведно с дистанционно за него, на стойност 90,00 (деветдесет) лева -
собственост на „А. Х.“ АД - гр. София, представлявано от пълномощника му М.П. ***,
от владението на В.Р.П. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
го присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 4,
предл. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
и за това, че за времето от 00,00 до 02,50 часа на 15.06.2016 г. в гр. Б., обл. Софийска,
местност „М.“, противозаконно унищожил чужда движима вещ - стъклото на предната
лява врата на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с per. № ** **** **на стойност 120,00 (сто и двадесет) лева, собственост на С.Н.Н. *** - престъпление по чл. 216, ал.
1 от НК.
В откритото съдебно заседание
представителят на БРП поддържа обвинението срещу подс. С., като намира същото
за доказано по безспорен начин. Предлага да се наложат наказания около средния
размер по двете повдигнати обвинения.
Защитникът
на подсъдимия С. настоява за постановяване на оправдателна присъда. Изразява
становище за недоказаност на обвиненията. Акцентира, че инкриминираните вещи са
открити не в дома на подсъдимия, а от външната страна на оградата му, както и
че основният свидетел по делото А.Т. е действителният автор на деянието, поради
което на неговите показания не следва да се дава вяра.
Подсъдимият П.С. се възползва от
правото си да депозира обяснения, като заявява, че свидетелят Т. изпитва омраза
към него и постоянно му създава проблеми. Отношенията помежду им се обтегнали,
откакто Т. разбил жилището на подсъдимия. Отделно от това св. А.Т. откраднал
имущество на съсед на подсъдимия, като последният помогнал да го разкрият. В
последната си дума подсъдимият П.С. счита себе си за невиновен и моли да бъде
оправдан.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
П.С.С.
е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, осъждан, с ЕГН: **********.
Св. С.М. притежавал лек автомобил марка „О.“, модел „А.“ с per. № CO 6723
BE, оборудван
с акумулатор неустановена марка и автокасетофон марка „Neo“ с извод за флашпамет, ведно с дистанционно за
него.
Св.
Ц.В. работел като шофьор в транспортната фирма „Парси и Ко“ ЕООД, като
управлявал служебен автомобил марка „М.“, модел „С.“ с per. № ** **** **. В същия
автомобил св. Ц.В. монтирал автокасетофон марка „Panasonic“ с извод за флашпамет -
негова собственост.
Св.
В.Д. притежавал лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“ с per. № ** **** **, оборудван със СД -
автокасетофон марка „SONY“.
Св.
В.П. работел като шофьор в „А. Х.“ АД - гр. София, представлявано от
пълномощника му - св. М.П.Ц.. За изпълнение на служебните му задължения от
дружеството му бил предаден за ползване автобус марка „М.“, модел „С.“ с per. № ** **** **, оборудван
със CD - автокасетофон марка „SONY“, ведно с дистанционно за
него.
Св.
С.Н. притежавал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с per. №СО 7681 ВН.
Вечерта
на 14.06.2016 г. свидетелите С.М., Ц.В., В.Д., В.П. и С.Н. оставили ползваните
от тях моторни превозни средства на посочения паркинг, находящ се в гр. Б.,
обл. Софийска, местността „М.“, стопанисван от св. Д.М.. Последният същата
вечер бил там, за да охранява паркинга.
След
полунощ, а именно около 02.40 – 02.50 часа на 15.06.2016 г. св. Д.М., който се
намирал в паркинга, в малката къщичка, предвидена за охранителите, дочул шум
отвън. Излязъл и се отправил към паркираните автомобили, където видял в гръб
две момчета да тичат. Извикал им да спрат, но те избягали. Св. Д.М. успял да
огледа само едното момче, което тичало отзад. По телосложението и дрехите
разпознал, че това е св. А.Т., когото на следващия ден видял със същите дрехи. Другото
момче, което бягало пред Т., св. М. не успял да огледа и разпознае.
След
като двете момчета избягали, св. Д.М. обходил паркинга и установил, че
оградната мрежа била срязана; на л. а. „Ауди А4“ било счупено стъклото на
шофьорската врата, предният капак бил отворен и били прерязани кабелите на
акумулатора; на л. а. „О. А.“ било счупено задно ляво стъкло, предният капак бил
отворен и липсвал акумулаторът, както и CD-устройството;
на товарен бус било счупено малкото прозорче на шофьорската врата и било взето
радиото; на пътнически бус също било счупено стъклото откъм шофьора и липсвало
радиото; на л. а. „Ауди А3“ било счупено стъклото на дясна задна врата и
липсвал касетофонът.
Свидетелят
М. позвънил на телефон 112 и на мястото пристигнал полицейски екип. След
пристигането на полицията, около 10 минути след инцидента, св. Д.М. забелязал
своя съсед подс. П.С. по прякор „Чупения“, който се задал от дома си със своя
л. а. „Пежо“, сив на цвят, преминал покрай паркинга и продължил в посока към
центъра. С. бил сам в автомобила. Св. Д.М. се усъмнил, че съседът му П. има
общо с извършената в паркинга кражба.
През
деня на 15.06.2016 г. свидетелите В.В. и П.А., служители на полицията, обходили
местността около паркинга и открили инкриминираните вещи пред дувара на дома на
подс. П.С., обвити в стречфолио и поставени в найлонов плик с надпис „Кауфланд“,
скрити в тревата.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за
установена, след като анализира гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите А.Т., частично
кредитирани (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НП); Д.М. (вкл. приобщените по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК); В.В. (вкл. приобщените по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК); П.А.; И.Д.; Н.Н. (вкл. приобщените по реда
на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК); В.Д.; С.Н.; В.П.; М.П.; Ц.В.; С.М.;
Пепа Цекова; обясненията на подсъдимия; заключенията от СОЕ и
съдебно-психиатричната експертиза; писмените доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествие от 15.06.2016 г.; протокол за доброволно
предаване от 15.06.2016 г.; протокол за оглед на веществени доказателства от
12.10.2016 г.; писмените доказателства – свидетелства за регистрация на МПС;
протокол за въвеждане в експлоатация на ДА; договор за покупко – продажба на
МПС от 19.06.2015 г.; фактура от 27.05.2015 г.; справка за съдимост;
характеристична справка; веществените доказателства - авто – CD с надпис „Panasonic”, черно на цвят с жълт етикет с
надпис „Class
1 Laser Product” и
извод за флаш памет; касетофон, черен на цвят с надпис „Neo”, модел „CMR-1510” с извод за флаш памет, ведно с
дистанционно за него; акумулаторна батерия с размери 17x24x17,5 см, неустановена
марка.
По
доказателствата:
Основните
доказателствени средства, на които се базира повдигнатото обвинение, са
показанията на свидетеля А.Т.. Същият, разпитан в съдебна фаза, твърди, че
подсъдимият П.С.С. му предложил да влязат в паркинга на св. Д.М. по прякор
„Качамака“ и да вземат няколко акумулатора от паркираните там автомобили. Сочи,
че подсъдимият донесъл клещи, с които разрязал оградната мрежа на паркинга,
влязъл вътре и последователно отнел от процесните моторни превозни средства
един брой акумулатор и няколко CD-та. Свидетелят А.Т. признава, че самият той е влизал в паркинга. Съгласно
показанията му от досъдебното производство обаче, депозирани пред съдия и
прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, само подсъдимият е влизал в
паркинга, счупил с отвертка стъклата на процесните няколко автомобила, от които
е взел инкриминираните CD-та и е отворил предния капак на единия автомобил, от който е взел
акумулатора, после изнесъл вещите извън паркинга, като през цялото това време
свидетелят Т. го изчаквал и наблюдавал отвън. Това противоречие съдът намира за
съществено, доколкото същото касае механизма и авторството на деянието. По –
нататък в показанията си от досъдебното производство пред съдия свидетелят Т. уточнява,
че след като подс. С. изнесъл вещите извън паркинга, двамата ги отнесли до
къщата на подсъдимия, оставили ги до оградата и всеки се прибрал, като същата
вечер св. Т. и подс. С. не били ползвали лекия автомобил марка „Пежо“, сив на
цвят, собственост на подсъдимия. В показанията си от съдебна фаза обаче св. А.Т.
твърди, че в нощта на 15.06.2016 г. подсъдимият го откарал до неговия дом
именно със своя автомобил марка „Пежо“. Освен констатираното противоречие,
житейски нелогично изглежда твърдението на свидетеля, че подсъдимият поискал да
оставят отнетите вещи не вътре в къщата, а отвън до оградата. Дори да се
разсъждава върху хипотезата подсъдимият да е възнамерявал да се разпореди с
инкриминираните вещи, буди недоумение въпросът защо дори на следващата сутрин, в
продължение на часове след деянието, вещите все още са били пред дома му. Съдът
анализира показанията на свидетеля А.Т. с необходимата критичност, доколкото в
тях се съдържат вътрешни противоречия, известна нелогичност и съобразявайки
обстоятелството, че свидетелят е съпричастен към извършеното деяние. Неговите
показания бяха кредитирани като достоверни единствено по отношение на факта, че
на инкриминираните дата и час той и още едно лице от мъжки пол са били в
паркинга, находящ се в гр. Б., ж.к. „Саранск“, и са избягали през разрязаната
мрежа. В тази част показанията на св. Т. кореспондират с тези на другия
очевидец - св. Д.М.. В останалата част съдът не даде вяра на показанията на св.
А.Т., тъй като не се подкрепят от никакви други доказателства и доказателствени
средства.
Свидетелят
Д.М., разпитан в съдебна фаза, отначало твърди с категоричност, че в нощта на
15.06.2016 г. е разпознал свидетеля А.Т. и подсъдимия П.С. като двете момчета,
избягали от собствения му паркинг. Съдът констатира противоречие между
показанията в съдебна фаза и дадените в досъдебното производство пред съдия,
където св. М. е заявил, че е разпознал по телосложението и дрехите само
свидетеля А.Т., а другото момче е тичало пред него, видял го е бегло в гръб, не
е успял да го огледа, респективно да го разпознае. След прочитане на
показанията от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК,
св. Д.М. окончателно уточнява, че на инкриминираната дата не е видял лицето на
другото момче, което е било заедно със св. А.Т., не го е разпознал, а само се е
усъмнил, че това е подсъдимият, заради предишни негови престъпни деяния и
защото 10 минути след инцидента го видял да преминава покрай паркинга сам, с лекия
си автомобил „Пежо“, сив на цвят. Съдът даде вяра на първоначалните показания
на св. М. от досъдебното производство, тъй като тогава свидетелят е имал най –
ясен и неповлиян от хода на разследването спомен за случилото се. Свидетелят дори
в досъдебна фаза, съвсем скоро след деянието, не е успял да посочи нито един отличителен
белег на момчето, което е забелязал на паркинга със св. Т., а изрично е заявил
че не може да го опише. Изявлението на свидетеля М. в съдебна фаза, че е
разпознал подсъдимия, не е базирано на обективни и конкретни възприятия на
свидетеля, а изразява единствено предположение и субективна увереност, че
именно подс. П.С. е извършител на деянието, тъй като има предходни криминални
прояви и около 10 минути след инцидента го е забелязал да минава с автомобила
си покрай паркинга. Тук е мястото да се отбележи, че дори подсъдимият да се е
придвижил с автомобила си покрай паркинга във въпросната нощ, това
обстоятелство само по себе си не може да се възприеме като необичайно и будещо
съмнение, доколкото домът му се намира съвсем близо до мястото на извършване на
деянието.
Разпитаните
като свидетели полицейски служители Н.Н. и И.Д. са посетили процесния паркинг и
са извършили оглед на местопроизшествието, като са установили наличието на
разрез в оградната мрежа на паркинга, както и липсите и нанесените щети на
паркираните автомобили.
Показанията на св. Н. и св. Д.
кореспондират с тези на свидетелите В.Д., С.Н., В.П., М.П., Ц.В. и С.М., които
с точност индивидуализират кои са взломените автомобили, чия собственост са, какви
точно вещи са отнети от тях и какво е естеството на нанесените увреждания по
превозните средства.
Разпитаните като свидетели други
двама полицейски служители В.В. и П.А. изясняват подробности около откриването
на инкриминираните вещи до дома на подсъдимия през деня след извършването на деянието.
И двамата еднозначно заявяват, че процесният акумулатор и четирите броя CD-та са намерени в тревата от
външната страна на оградата, обвити в найлонов плик. Съгласно показанията на
свидетеля В.В. от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4
вр. ал. 1, т. 2 от НПК, той и св. А. взели намерените вещи и ги предали на
разследващия полицай за нуждите на производството.
Съдът даде вяра и на показанията
на св. Пепа Цекова. Независимо, че същата е във фактическо съжителство с
подсъдимия, обуславящо евентуалната й заинтересованост от изхода на делото. В
нейните показания се открива един детайл, който обаче има съществено значение. Св.
Цекова твърди, че си спомня случая, тъй като приблизително две седмици по –
рано мъжът й бил изписан от болница след операция на главата. Сочи, че около
02:00 – 02:30 часа в дома й дошъл св. А.Т., който носел чанта и поискал от
свидетелката да я скрие. Тя му отказала, изгонила го да си ходи, като на другия
ден разбрала за извършената кражба. Според показанията на полицейските
служители, открили инкриминираните вещи, същите са били обвити в стречфолио и
поставени в найлонов плик с надпис „Кауфланд“. В показанията на св. А.Т. никъде
при описанието на механизма на деянието не се споменава вещите да са поставяни
в найлонова торба или нещо подобно при паркинга и по този начин да са
пренасяни, нито пък се твърди след извършването на деянието да е влизал сам или
с подсъдимия в дома му, да са вземали плик и вещите да са опаковани в него. Напротив,
св. Т. изрично твърди, че са си разпределили вещите и така са ги пренесли, като
той носел две CD-та, подсъдимият –
другите две CD-та и акумулатора, като оставили
всичко до дувара пред дома на подсъдимия и всеки се прибрал. Свидетелят В.В.
подробно е описал, че отнетите вещи са открити не просто поставени в найлоновия
плик, но и опаковани в стречфолио. В този смисъл твърдението на св. Цекова, че св.
А.Т. се е появил в дома й, носейки чанта, кореспондира с изложеното от св. В.,
в чиято обективност съдът няма основание да се съмнява.
Обясненията на подсъдимия С. бяха
кредитирани, независимо от двояката си същност на доказателствено средство и на
средство за защита, тъй като не се опровергават по категоричен начин от
доказателствената съвкупност. Подсъдимият обясни, че св. Т. го ненавижда и се
стреми да му вреди, като преди време разбил жилището му.
Дадена бе вяра и на заключенията от
съдебно-психиатричната и съдебно-оценителната експертизи, като аргументирани,
компетентно и добросъвестно изготвени.
В подкрепа на събраните гласни
доказателствени средства досежно отнетите движими вещи и нанесените по
автомобилите щети е и протоколът за оглед на местопроизшествие от 15.06.2016 г.
Особено внимание бе обърнато на останалите
писмени доказателствени средства, а именно протоколът за доброволно предаване
от 15.06.2016 г. и протоколът за оглед на веществени доказателства.
Прави впечатление, че с протокола
за доброволно предаване инкриминираните вещи са предадени от св. П.А. на друг
полицейски служител, а именно на старши разследващ полицай при РУ-Б.. В
протокола е вписано, че вещите са намерени от външната страна на оградата на
имота на подс. П.С.С. ***. Предвид изложеното, съдът намира, че вещите, предмет
на престъплението, не са иззети по предвидения в НПК ред и не са надлежно
приобщени по делото. Доколкото същите се твърди да са намерени на обществено
място (улица), а не в помещение, то изземването им е следвало да се извърши в
хода на оглед на местност, иманентна част от който е изземването на открити
вещи, имащи връзка с престъплението. При огледа следва да участват поемни лица,
каквото е изискването на чл. 156, ал. 1 от НПК и чл. 137, ал. 1 от НПК, както и
да се състави съответният протокол със задължителните реквизити по чл. 129, ал.
1 от НПК – дата и място на действията по разследване; времето, когато са
започнали и завършили; лицата, които са участвали; извършените действия в
тяхната последователност; събраните доказателства; направените искания, бележки
и възражения. В случая по делото не е наличен протокол за оглед на местността,
в която попада пространството пред дома на подсъдимия, не може да се установи
по кое време и как са били намерени инкриминираните вещи и категорично няма
данни да са присъствали поемни лица. Според показанията на св. В.В. откриването
на вещите е станало „през деня“ на 15.06.2016 г., като в показанията му от
досъдебното производство малко по – конкретно е посочено, че се касае за
сутринта на 15.06.2016 г., което формулиране отново е твърде широко. Поначало
инкриминираните вещи биха могли да се приобщят и чрез доброволно предаване, но
само ако са били открити в помещение или у конкретно лице. Именно лицето,
упражняващо фактическата власт, е това, което би могло да предаде доброволно
вещите на разследващите органи. Предаването на инкриминираните вещи от един
полицейски служител на друг е по – скоро техническо, вътрешно – служебно
действие, което по никакъв начин не съставлява надлежно изземване и приобщаване
на веществени доказателства по делото. Поради всичко изложено съдът приема
протокола за доброволно предаване за негодно доказателствено средство,
изготвено в разрез с императивно установения надлежен ред по НПК. След като
инкриминираните вещи са иззети по ненадлежен ред, който не позволява да се
провери дали и как са съхранявани, запазени ли са следите от престъплението, то
опорочен се явява и протоколът за оглед
на ВД от дата 12.10.2016 г., изготвен близо четири месеца след фактическото, но
ненадлежно изземване на вещите.
От
правна страна:
При така
установеното от фактическа страна, е налице недоказаност на кумулативните
съставомерни признаци на престъпленията по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т.
4, предл. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 216,
ал. 1 от НК.
Относно
обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 4, предл. 2 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, от обективна страна се доказа, че на
инкриминираната дата е извършено отнемане на описаните в обвинителния акт чужди
движими вещи от владението на собствениците на няколко от автомобилите, оставени
на паркинга, без тяхното съгласие. В тази насока са показанията на св. Д.М., В.Д.,
В.П., М.П., Ц.В. и С.М., подкрепени от протокола на оглед за местопроизшествие.
Не се събраха обаче категорични
доказателства относно авторството на деянието. Инкриминираните вещи са открити
извън дома на подсъдимия, на общодостъпно място, до което има свободен достъп
на неограничен кръг лица. От това е изводимо, че към момента на откриването си
процесните вещи не са били във фактическата власт на подсъдимия, сами по себе
си не са от естество да обосноват единствен възможен извод за неговата
виновност и да изключат версиите да са оставени от друго лице с цел укриването
им; спонтанно да са изхвърлени от извършителя, за да не бъде заловен; да са
умишлено поставени и т.н. Отделно от това св. Д.М. не е видял кой е мъжът със
св. Т., избягал от паркинга му в нощта на деянието, не може да опише нито един
негов отличителен белег, а още по – малко да го разпознае. Св. М., както сам
признава, се е насочил към подсъдимия П.С. като възможен извършител на
престъплението изцяло по интуиция, по субективни свои предположения, които не
почиват на лични и непосредствени възприятия за конкретните факти, и не на
последно място поради своята предубеденост към подсъдимия, познавайки го като
криминално проявен. Подсъдимият С. се сочи като автор на деянието единствено в
показанията на св. А.Т., които обаче е разпознат по телосложение и облекло от
очевидеца Д.М., а и сам признава факти, обосноваващи извод за съпричастността
му към извършване на деянието. Свидетелските показания на Т. са изолирани, не
се подкрепят от доказателствената съвкупност, а и в тяхната обективност има
сериозно съмнение, поради което в съществената си част те не бяха кредитирани с
доверие.
Колкото до квалифициращите
признаци от обективна страна, от свидетелките показания и протокола за оглед се
доказа, че са разрушени прегради, а именно разрязана е оградната мрежа, супени
са предни и странични стъкла и е отворен преден капак, всички здраво направени
за защита на движимо имущество – леки автомобили и намиращите се в тях принадлежности.
Не се доказа обаче използването на технически средства - клещи и отвертка.
Същите фигурират само в показанията на св. А.Т., не са намирани нито у него,
нито у подсъдимия, не са изземвани. Тук е мястото да се отбележи и че от вещите
предмет на престъплението не са снемани дактилоскопски отпечатъци. Самите
инкриминирани вещи не са иззети по надлежния ред, поради което няма гаранция в
какво състояние са намерени и как са съхранявани, още повече, че техният оглед
е извършен четири месеца по – късно.
Поради недоказаността на
обвинението от обективна страна, отпада необходимостта да се обсъжда
субективната страна на деянието, включително намерението за противозаконно
присвояване.
По отношение обвинението по чл. 216, ал. 1 НК, от обективна страна се
доказа унищожаването на чужда движима вещ, а именно счупването на стъкло на
предна лява врата на лек автомобил „Ауди“ с рег. № СО 7681 ВН, собственост на
св. С.Н.. В тази насока са свидетелските показания и протокола за оглед.
Както по горепосоченото обвинение
обаче недоказано и тук остава авторството на деянието. Единственото доказателствено
средство и по това обвинение са показанията на св. А.Т., които в съществената
си част не бяха кредитирани от съда, поради факта, че не се подкрепят от
доказателствената съвкупност, поради съпричастността на свидетеля към
извършване на деянието и неговата евентуална заинтересованост от изхода на
делото.
В заключение събраният
доказателствен материал, анализиран в цялост, не е от такова естество, че да
обоснове единствен и категоричен извод за виновността на подсъдимия. Недопустимо
е присъдата по почива на предположения и за постановяването на осъдителна такава
е необходимо виновността на подсъдимия да е доказана по категоричен и несъмнен
начин, като се изключат всички останали възможни версии. В конкретния случай не
са налице и косвени доказателства, които анализирани в съвкупност да водят до
еднозначен и несъмнен извод за виновност на подсъдимия. С тези съображения и съблюдавайки
разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 от НК, подс. П.С. бе признат за невиновен и
оправдан по повдигнатите му две обвинения по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1 и
т. 4, предл. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл.
216, ал. 1 от НК.
По веществените доказателства
Съдът счете, че следва да се
произнесе по веществените доказателства с определение по реда на чл. 306, ал.
1, т. 4, предл. 1 от НПК, отделно от присъдата.
По
разноските
Предвид
изхода на наказателното производство, направените по делото разноски следва да
останат за сметка на Държавата.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: