№ 1263
гр. София, 11.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20221100104608 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с
чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата К. Д. Й. твърди, че на 11.08.2020г. е претърпяла ПТП, в резултат на което е
получила телесни увреждания, болки и страдания. Направила е и разходи за лечение и
възстановяване. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на л.а.“Ауди“ А3 Д. Н. Д., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. Предявила е претенция пред
ответника извънсъдебно, но последният е отказал да й плати търсеното обезщетение.
Предявява срещу ответника иск за търпени неимуществени вреди – болки и страдания, в
размер на 50 000лв. ведно със законната лихва от датата на завеждане на застрахователната
претенция, иск за търпени имуществени вреди в размер на 330,98лв. – разходи за лечение и
медикаменти, ведно със законната лихва от датата на завеждане на застрахователната
претенция. Претендира и разноските по делото. В хода на съдебното производство ищцата
увеличи размера на иска на имуществени вреди на 410,98лв.
Ответникът оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът оспорва
твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината на водача на МПС.
Счита, че ищцата има вина за настъпване на ПТП. Евентуално, прави възражение за
съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, като твърди, че при
ограничена видимост ищцата се е движела по пътното платно , навлязла е внезапно на
пътното платно, изскочила е между спрели автомобили и е нарушила чл.113 ал.1 от ЗДвП.
Отделно твърди, че пострадалата е попаднала в опасната зона на автомобила и ударът с
водача е бил непредотвратим. Отделно твърди, че *******ието за водача е било случайно по
см. на НК. Оспорва твърдените неимуществени вреди, техния интензитет, проявление.
Моли съда да отхвърли иска за неимуществени вреди, евентуално да го намали, като приеме
съпричиняване от 70%. Оспорва иска за имущсествени вреди, като твърди, че същите не са
били необходими с оглед на проведеното на ищцата лечение. Моли съда да намали
обезщетението по този иск с процента съпричиняване. Оспорва исковете за лихва за забава.
Счита, че не дължи лихва за забава, тъй като ищцата не е представила всички доказателства
1
към застрахователната си претенция, респ. ответникът не е изпаднал в забава.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
С определение от 9.02.2022г. по НОХД № 15203/2021г. на СРС, НО, 110 с-в е
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което Д. Н. Д. от
гр.София, ЕГН ********** се е признала за виновна в това, че на 11.08.2020 г., около 18:30
часа, в гр.София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Ауди“, модел „АЗ“, с рег. №*******, по пътното платно на ул.“Свето Преображение“, с
посока на движение от ул.“Филип Аврамов“ към бул.Ал.Малинов“, приближавайки към
пешеходна пътека пред бл.328 в ж.к.“Младост-3“, сигнализирана с хоризонтална пътна
маркировка М8.1 и пътен знак Д17 от ППЗДвП, нарушила правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва:
-чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
-чл.116 от ЗДвП: „Водачът., на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците....;
-чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не
пропуснала пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила
пешеходка К. Д. Й., ЕГН **********, реализирала пътнотранспортно произшествие с нея и
по непредпазливост причинила средна телесна повреда на пешеходката К. Д. Й., изразяваща
се в счупване на втора предноходилна кост на лявото стъпало с отток и хаметом на лявото
стъпало, наложило поставяне на гипсова имобилизация за срок от 45 дни и реализиращо
критериите на медико- биологичния признак: ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок повече от 30 дни, като *******ието
е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.“а“, пр.2,
във вр. с ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Присъдата на наказателния съд относно извършването на *******ието,
противоправността му и виновността на дееца е задължителна за настоящия граждански съд,
който разглежда последиците от противоправното поведение - арг. чл.300 от ГПК. Според
чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда. Предвид наличието на влязла в сила присъда
/споразумение/ по тези три въпроса, гражданският съд не може да прави изводи относно
тези три обстоятелства, различни от изводите в присъдата /споразумението/.
Присъдата на наказателния съд не ограничава гражданския съд да установи
евентуално противоправно поведение на пострадалия, в случай на наведено възражение за
съпричиняване от ответника / в този смисъл и решение по н. д. № 41/81 ОСНК: „Влязлата в
сила присъда на наказателния съд няма задължителен характер за гражданския съд досежно:
1. Съпричиняването на общественоопасните последици от страна на пострадалия, освен ако
то представлява елемент от състава на престъплението; 2. Размера на присъдените
имуществени и неимуществени вреди на пострадалите лица, но само ако съпричиняването
не е елемент на престъпния състав. Тези въпроси може да се пререшават отново от
гражданския съд, който не е обвързан от разрешаването им с влязлата в сила присъда“/.
Ответникът е повдигнал възражение за съпричиняване, и по-конкретно твърди, че
при ограничена видимост ищцата се е движела по пътното платно, навлязла е внезапно на
пътното платно, изскочила е между спрели автомобили, попаднала е в опасната зона на
автомобила и ударът с водача е бил непредотвратим. Във връзка с установяването на
твърдяното съпричиняване ответникът е поискал събиране на гласни доказателства и
изслушване на съдебна автотехническа експертиза, която съдът е допуснал.
Виновният водач на увреждащият автомобил Ауди, Д. Н. Д., установява, че се е
2
движела по бул.“Св.Преображение“, късно след обяд, към 18.30ч. Било м.август и слънцето
светело силно и ниско, заслепявало й очите. Двете й деца, на 4г., били в автомобила.
Свидетелката се движела с ниска скорост, тъй като по пътя имало много „легнали полицаи“
и пешеходни пътеки. Спомня си, че след като минала „легнал полицай“ децата й изпищели.
Тя се обърнала за миг назад към тях, озовала се на пешеходната пътека и бутнала кучето на
ищцата. Кучето било вързано на повод и се движело на метър пред пешеходката.
Свидетелката спряла и изчакала ищцата, която хукнала да гони кучето си. Спомня си, че по
улицата имало видимост, но отдясно били паркирали автомобили и имало само една лента
за движение. Ищцата пресичала отдясно наляво. След като ищцата се върнала с кучето си,
свидетелката видяла по крака й драскотина. Попитала я дали й има нещо на нея и на кучето,
ищцата отговорила отрицателно, разменили си телефоните и свидетелката си тръгнала. След
2 часа по телефона й се обадили от СДВР за да й съобщят , че е напуснала мястото на
произшествието, едва от тях разбрала, че пешеходката имала увреждания.
Съгласно заключението на вещото лице автоексперт, преди да предприеме пресичане
на ул. „Свето Преображение“ пострадалата пешеходка е имала възможност да забележи
приближаващия я л.а. Ауди от лявата й страна. Тя се е намирала върху тротоара на улицата
и е имала възможност да прекрати пресичането на платното за движение и да предотврати
настъпването на удара от автомобила и ПТП.
Вещото лице пояснява, че в момента на съприкосновението между л.а. Ауди и
пострадалата пешеходка, тя се е намирала от дясната страна на автомобила. Реализирал се е
слаб приплъзващ удар за автомобила между двамата участника в ПТП. Телесното увреждане
на пострадалата пешеходка се е реализирало от преминаване на предна дясна гума на
автомобила върху ходилото на левия й крак. Видими щети по автомобила, вследствие на
удара, не са установени. Мястото на удара между л.а. Ауди и пострадалата пешеходка по
широчина на платното за движение на ул. „Свето Преображение”, е на около 3,5 м. вляво от
десния бордюр по посока на движението на автомобила и е настъпил върху лявата пътна
лента по посоката на процесния автомобил и върху обособената пешеходна пътека. Според
вещото лице скоростта на движение на л.а. Ауди в момента на удара с пешеходката и преди
настъпването на ПТП, е била около 20 км/ч. Скоростта на движение на пострадалата
пешеходка преди настъпването на удара е била около 4,9 км/ч за спокоен ход или 1,4 м/сек.
Вещото лице дава заключение, че водачът на л.а. Ауди, движещ се съ*******рост 20 км/ч е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с пострадалата пешеходка за
моментът на първата възможност да забележи воденото от нея куче, движещо се на около 1
м. пред нея.
Съдът възприема заключението на вещото лице автоексперт, което не е оспорено от
страните, кредитира и показанията на св.Д., които не са в противоречие с изводите на
автотехническата експертиза. Дали ищцата е бягала да намери кучето си и е изглеждало за
свидетелката, че не е пострадала няма значение и съдът не обсъжда в тази част показанията
й. Причинената на ищцата от ПТП средна телесна повреда е установена с влязла в сила
присъда /споразумение/, която е задължителна в тази си част за настоящия съд.
Във връзка с въведените от ответника възражения следва да се посочи, че нито от
показанията на св.Д., нито от заключението на експертизата се установява ищцата да се
имала поведение, което да е допринесло за настъпване на противоправния резултат.
Съпричиняване по см. на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е налице, когато е безспорно установено, че с
поведението си пострадалия е допринесъл за настъпване на увреждането – както за
настъпване на самото ПТП, така и в допринасяне за настъпване на вредите. От значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат (ППВС № 17/1963г.). В случая се установи, че ищцата се е движела по пешеходна
пътека, като пред нея на метър разстояние се е движел нейния домашен любимец. На 3,5м.
след началото на пешеходната пътека е настъпил удара между ищцата и увреждащия
автомобил, управляван от св.Д.. Не се установи твърдението на ответника ищцата да се е
движела по пътното платно, да е навлязла внезапно на пътното платно, да е изскочила между
спрели автомобили, или да е попаднала в опасната зона на автомобила и ударът с водача е
3
бил непредотвратим. Вещото лице автоексперт е категоричен, че водачът на л.а. Ауди, св.Д.,
която се е движела съ*******рост около 20 км/ч, е имала техническа възможност да спре
преди мястото на удара. Още повече, че на метър разстояние преди ищцата се е движело
куче, което е могло да бъде възприето. В момента, в който водачът св.Д. е могла да
възприеме кучето и след него ищцата, тя се е обърнала назад, за да види децата си, без да
предприеме спиране на автомобила. Продължила е движението на автомобила, без да гледа
напред и се е лишила от възможността да възприеме ищцата, която вече се е движела по
пешеходната пътека и е била изминала поне 3м. от началото й. Вярно е, че дясното платно е
било заето с паркирали автомобили, които са ограничавали видимостта на водача отдясно. С
оглед обаче на това обстоятелство, водачът св.Д. е следвало да прояви особено внимание и
дори да спре пред пешеходната пътека в случай, че няма видимост дали отдясно се движат
пешеходци. Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно на специално
очертана пешеходна пътека е абсолютно, като се упражнява при спазване на правилата на
чл.113 и чл.114 от ЗДвП - да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни
средства и с тяхната скорост на движение и да не навлизат внезапно или да пресичат
платното за движение при ограничена видимост /така ТР по т.д.№2/2016г. на ОСНК, ВКС/.
Л.а. Ауди се е движел с ниска скорост - около 20 км/ч., при ясно време и суха
настилка. Ищцата се е движела със спокоен ход за пешеходец. Автомобилът е бил на
достатъчно разстояние от нея и водачът св.Д. е могла да възприеме пешеходката и да спре
пред пешеходната пътека /така САТЕ/. В този случай не се касае за случайно *******ие,
каквото възражение прави ответника. Случайните събития се отличават от противоправните
*******ия по своята непредвидимост и непредотвратимост. В случая ПТП е било
предотвратимо и предвидимо, а и по въпроса за виновността на водача се е произнесъл
наказателния съд /случайните събития не са виновни *******ия – чл.15 от НК/.
Във връзка с установяване на търпените от ищцата телесни увреждания, болки и
страдания, периода на лечение и възстановяване, съдът назначи и изслуша съдебна
медицинска експертиза, събра писмени и гласни доказателства.
Според вещото лице д-р К., ортопед травматолог, в резултат на ПТП ищцата е
получила фрактура на основата на 2-ра метатарзална (ходилна) кост в ляво. Тази
травматичната увреда е получена при преминаване на лекия автомобил с цялата си тежест
през лявото ходило на ищцата. В момента на травмата, болките са били с много голям
интензитет, като постепенно във времето са намалявали. Лечението на ищцата е било
консервативно – поставена е гипсова имобилизация за срок от 45 дни в УМБАЛ „Света
Анна“ София. Възстановителният период от подобен род увреждания е за период от 3-4
месеца. Вещото лице е извършило личен преглед на ищцата, по задача възложена от съда.
От направената рентгенография на 01.10.2022г. вещото лице е установило, че фрактурата на
2-ра ходилна кост в ляво е зараснала. В бъдеще при по голямо физическо натоварване и при
промяна на времето, при ищцата могат да се появят болеви симптоми, които биха могли да
се купират с аналгетични и противовъзпалителни медикаменти. Вещото лице счита, че
направените разходи за лечение от ищцата са в причинно - следствена връзка от процесното
събитие, като уточнява, че НЗОК не поема заплащането на медицински консумативи и
лечение в частни болнични заведения.
От представените три болнични листа се установява, че ищцата е била в болнични 74
дни, за периода 12.08. – 24.10.2020г.
Представени са фактури и касови бонове за заплатени: следоперативна обувка за
85лв., първичен преглед - 60лв., рентгенография - 20лв., лекарства - 18,08лв. потребителска
такса - 2,90лв., ортопедични стелки - 79лв., физиотерапевтични процедури - 66лв., стелки -
80лв. /изписани от вещото лице д-р К./.
Св.Йордан Русев, съпруг на ищцата, установява, че съпругата му звъннала
разтревожена и му съобщила че е претърпяла инцидент, кола минала през крака й, помолила
го да дойде бързо. Свидетелят я заварил в шок, седяла, плачела, левият й крак в горната част
бил премазан. Свидетелят звъннал на 112, след което първо минали през ветеринарната
клиника да прегледат кучето, след което закарал ищцата до Окръжна болница. Там
4
направили рентгенова снимка на крака й, поставили му гипс и казали на съпругата му, че
кракът трябва да е обездвижен. В болницата прекарали около 5-6 часа. След като се
прибрали вкъщи, свидетелят помагал на ищцата за всичко, придържал я при ходенето,
помагал й при поддържането на хигиена, поел грижите за децата. Ищцата не ходела на
работа около два месеца, но трябвало да се върне на работа по финансови причини. Имала
отоци на крака, посещавала физиотерапия, за да се възстанови. Ползвала по предписание на
лекарите специална обувка на висок ток, а сега ортопедични стелки, за да се предотврати
гръбначно изкривяване. Пиела медикаменти за болката, но вечер се оплаквала от болки в
крака. Сега при разваляне на времето ищцата изпитва болки в крака, също и при физическо
натоварване. Според свидетеля съпругата му не е изцяло възстановена, изморява се при
ходене, не смее да спортува, качила е килограми. Вечер бълнува, станала нервна, страхувала
се да пресича улици, не шофирала, защото я е било страх.
Съдът кредитира показанията на свидетеля въпреки близката му връзка с ищцата.
Показанията му звучат обективно, не са пресилени и съответстват на останалите събрани по
делото доказателства - медицинска документация и съдебни експертизи.
Със заявление вх.№ 324/ 08.01.2021г. ищцата е предявила пред застрахователното
дружество ответник претенцията си за изплащане на обезщетение за причинените й
неимуществени и имуществени вреди. Застрахователят не е заплатил извънсъдебно
обезщетение.
В производството не се спори между страните, че за управлявания от Д. Н. Д. лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. №******* е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника към датата на
ПТП
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увредените лица имат право да
претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и
неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл.498 от КЗ, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – ищцата е предявила
пред застрахователя ответник писмена претенция от 08.01.2021г., застрахователят не е
заплатил обезщетение. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
С влязла в сила присъда /споразумение/ е установено *******ието на водача на МПС
Д. Н. Д., неговата противоправност и вината на водача, която на 11.08.2020г. в гр. София,
при управление на лек автомобил Ауди, е нарушила правилата за движение по пътищата и
по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на ищцата. Гражданската
отговорност на виновния водач е застрахована при ответника. Налице са предпоставките на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените
от ищцата вреди, а поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на лекия автомобил
Ауди със застрахователя - ответник – за ангажиране на отговорността на застрахователя.
5
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищцата да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието
„справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания и др. Критерият за справедливост по см. на чл.
52 ЗЗД не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото
общество в конкретната държава.
В настоящия случай съдът съобрази характера на причинените телесни увреждания –
фрактура на ходилна кост, което увреждане е причинило на ищцата затруднение на
движенията на ляв долен крайник за период около 3-4 месеца, колкото трае
възстановителния период според СМЕ. Ищцата се е възстановявала вкъщи два месеца и
половина /съобразно представените болнични листове/, но се е наложило да се върне на
работа преди да се почувства напълно възстановена. Видно е от представената медицинска
документация, че след премахване на гипсовата имобилизация, кракът на ищцата е бил
оточен и се е наложило да премине курс по физиотерапия, за да се възстанови. Съдът
съобрази също, че ищцата не е била хоспитализирана, възстановявала се е в домашна
обстановка, не е била подложена на оперативна интервенция. Съобрази, че в периода на
възстановяване, ищцата, на 39г., е разчитала на грижите и подкрепата на своите близки.
Съдът съобрази и търпените от ищцата болки и страдания, които непосредствено след
получаване на травмата са били интензивни, и постепенно са отшумявали по време на
възстановителния период. Ищцата се е възстановила изцяло от физическата травма –
фрактурата е зараснала, но ще продължава да изпитва физически болки при натоварване и
при промяна на времето. Съдът взе предвид и обстоятелството, че ищцата е претърпяла
негативни емоционални и психически преживявания, които всеки пострадал от ПТП търпи –
стрес, тревога, уплаха за здравето, чувство за непълноценност и за ограничаване на
социалната и физическата активност. В този смисъл са и свидетелските показания. За
разлика от физическото си възстановяване, ищцата продължава да изпитва дискомфорт и
притеснение при пресичане на улици, не желае да шофира, страхува се да спортува.
Освен изброените конкретни обстоятелства, установени по делото, съдът преценява и
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането /минималната работна заплата е 610лв. през 2020г./. Нивата на
застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност по
застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът съобразява само
относно възможния максимален размер на обезщетението и индиция за икономическата
конюнктура.
При така изброените релевантни обстоятелства, съдът намира, че обезщетение в
размер на 15000 лева се явява справедливо да репарира претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
Въведеното от ответника възражение за съпричиняване съдът намери за
неоснователно. Не се установи ищцата да е допуснала противоправно поведение, което да
обоснове съпричиняване на вредоносния резултат.
Искът за разликата до предявения размер от 50 000лв. главница за търсено
обезщетение за търпени неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Искът за заплащане на обезщетение за търпени от ПТП имуществени вреди е изцяло
основателен и доказан за претендирания размер. Установи се, че ищцата е направила
разходи за лечение и възстановяване на претърпените от ПТП телесни увреждания в размер
на 330,98лв. В хода на съдебното производство , по предписание на вещото лице, ищцата е
направила разход за стелки в размер на 80лв., който разход също следва да й бъде присъден
6
/за този разход е налице изменение на иска/. Общата дължима сума за репариране на
търпените от ищцата имуществени вреди е в размер на 410,98лв.
На уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху
присъдените главници. Обезщетението се дължи от датата, на която е сезирано
застрахователното дружество, на основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ, т.е. от 8.01.2021г. За
присъдения и направен в хода на съдебното производство разход за стелки в размер на
80лв., законната лихва следва да се присъди от поискването, заявено в съдебно заседание на
20.12.2022г.
По разноските:
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни. Ищцата
претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което да се определи на процесуалния й
представител по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. Ответникът е представил списък по чл.80 от
ГПК, в който претендира депозит за автотехническа експертиза в размер на 400лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 540лв.
Ищцата е била освободена от заплащане на такси и разноски по делото на основание
чл.83 ал.1 т.4 от ГПК и не е направила разноски за съдебното производство. Основателно е
искането на процесуалния й представител да се присъди адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 от ГПК – представен е договор за правна защита и съдействие,
сключен при условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. Съобразно присъдената сума, прилагайки
правилото на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери адвокатски
възнаграждения, на адв.Д. С. се следва адвокатски хонорар в размер на 993лв.
Ответникът претендира направените разноски за експертиза и юрисконсулско
възнаграждение. Ищцата е възразила досежно претендирания размер юрисконсулско
възнаграждение от 540лв. като прекомерен. Възражението е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Като съобрази цената на исковете,
както и че делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в рамките на две
съдебни заседания, съдът определя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300лв., на основание чл.25 ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към
която препраща ЗПрП. Съобразно отхвърлената част от исковете, ищцата дължи на
ответника разноски в размер на 420лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата по силата на чл.83
ал.1 т.4 от ГПК от задължението за внасяне на държавната такса и разноските по делото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на
4% върху размера на уважените искове - 600 лв. за първия иск и 50лв. за втория иск. От
бюджета на съдебната власт са направени разноски за съдебна медицинска експертиза в
размер на 400лв. Съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на
съда сумата от 120лв. разноски.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище в гр.София и адрес на
управление бул. “******* ******* да заплати на К. Д. Й., ЕГН ********** с адрес:
гр.София, кв.“Горубляне“ , ул.“******* ******* следните суми: сумата от 15 000 лв., ведно
с лихвата за забава от 08.01.2021г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за причинени от ПТП, настъпило на 11.08.2020г. в гр. София, неимуществени
вреди – болки и страдания от телесни увреждания и негативни психически преживявания,
причинени виновно от застрахован при ЗК „Л.И.“ АД по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите водач Д. Н. Д., ЕГН **********, и сумата от 410,98лв.,
7
представляваща обезщетение за търпени имуществени вреди от същото ПТП – направени
разходи за лечение и възстановяване, ведно със законната лихва, като върху сумата
330,98лв. законната лихва се дължи от 08.01.2021г. до окончателното изплащане, а върху
сумата 80лв. законната лихва се дължи от 20.12.2022г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения
размер от 50 000лв. ведно с лихвата за забава, като неоснователен.
Присъдените суми ответникът следва да заплати на посочената от ищцата по делото
банкова сметка.
ОСЪЖДА К. Д. Й., ЕГН ********** с адрес: гр.София, кв.“Горубляне“ , ул.“*******
******* да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище в гр.София и адрес на
управление бул.“******* ******* разноски в размер на 420лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище в гр.София и адрес на
управление бул.“******* ******* да заплати на адв.Д. С. С., САК, личен № ********** , на
основание чл.38 ал.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 993лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище в гр.София и адрес на
управление бул.“******* ******* да заплати на Софийски градски съд държавна такса и
разноски в размер на 770 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8