Решение по дело №1616/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 169
Дата: 16 февруари 2023 г.
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20227040701616
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 169

гр.Бургас, 16.02.2023г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 23 януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                      СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря С. Х., в присъствието на прокурора Д. Х., като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1616 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е И.К.Ф., ЕГН:**********, лишен от свобода в затвор Бургас, със съдебен адрес *** Крум 1. В производството ищецът участва лично и чрез пълномощник – адвокат В.С. ***.

Ответник е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.286 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ищецът твърди, че през подробно описани в исковата молба периоди, допълнително уточнени съобразно приложените по делото справки, е бил задържан или е изтърпявал наказание лишаване от свобода в различни места за лишаване от свобода на територията на България.  Престоят на ищеца в местата за лишаване от свобода бил осъществен при подробно описани в молбата битови и социални условия, чрез които, според посоченото, ищецът е бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца общо 21 000лв. и по-конкретно по 7 000лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди за  три обособени в исковата молба периода, а именно след 01.04.2018г., след 25.04.2021г. и от 01.06.2022г. до предявяването на иска.  Иска се и присъждане на законната лихва за забава върху главницата, считано от 01.04.2018г. до окончателното и изплащане. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът с писмен отговор, в съдебно заседание и с писмени бележки оспорва иска като неоснователен. Счита, че условията на задържането и изтърпяването на наказание лишаване от свобода не могат да обосноват отклонение от изискванията по чл.3 от ЗИНЗС, обосноваващи възникване правото на обезщетение. Претенцията е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Прокурорът излага становище за неоснователност на иска. Не сочи нови доказателства.

Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Предявеният иск е допустим – предявен е от лице, търсещо защита на претендирано свое право на обезщетение, произтичащо от нарушение на правата му по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Следствените арести и затворите в страната са подструктури към  Главна дирекция „ИН” към Министерство на правосъдието, имаща качеството на юридическо лице и отговаряща на изискванията за ответник по предявения иск.

По делото е безспорно между страните и се потвърждава от събраните като доказателства справки от ръководителите на съответните места за лишаване от свобода и задържане, че ищецът И.Ф. е бил задържан и изтърпявал лишаване от свобода, както следва :

На 02.05.2018г., въз основа на прокурорско постановление, Ф. е постъпил в ареста в гр.Плевен, като на 29.05.2018г. по разпореждане на наблюдаващия прокурор и във връзка с внасянето в съда на обвинителен акт, е изпратен в затвор Плевен. Престоя на Ф. в арест Плевен бил в килия № 306, която е с площ 23.7 кв.м. В тази килия били задържани общо пет лица. Помещението е на трети етаж на основния корпус на затвор Плевен. Съобразно представената справка в помещението няма мухъл. Наличен е санитарен възел, обособен от пластмасова дограма, оборудван с умивалник с кран за студена вода и тоалетна чиния с казанче, както и вентилационен отвор/прозорец. Достъпът до студена вода в килията е постоянен. Килията е с източно изложение, има два прозореца с размери 1.70/1.73 см. Осветлението е с два плафона с по две крушки, както и отделно в санитарния възел. Килията е оборудвана с единични легла с шкафчета, маса и столове. Отоплението е чрез локално за сградата парно. Помещението има контакти с електрически ток, както и достъп до кабелна телевизия. За целия затвор се извършват регулярно мероприятия за дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Установи се от справката и това, че в ареста има обща баня с четири душа, действа график за къпане на арестантите, осигуряващ им тази възможност четири пъти на седмица. Осигурени са достъп до бръснар за подстригване и достъп до общата пералня. Осигурен е на арестантите и ежедневен достъп на открито за по един час.

Ф. е преведен е в затвора в гр.Ловеч за изтърпяване наказание лишаване от свобода на 20.07.2018г.. Това наказание е било изтърпявано в ЗООТ „Велико Търново“ към затвор Ловеч от 24.07.2018г. до 01.03.2019г., при общ режим, при условия аналогични на описаните по-горе.

Ф. е постъпил в арест в затвор Сливен на 23.04.2021г. и е бил задържан там до 19.05.2021г., когато е преведен в затвор Варна. Видно от приложеното в писмо справка, арестантското помещение не е било с брой настанени лица над капацитета му по време на престоя на ищеца. Съобразно описанието помещенията и условията за настаняване в този арест отговарят напълно на установените стандарти отнасящи се до вентилация и отопление, осветеност, включително с дневна светлина, достъп до санитарни възли и поддържане на хигиена, храна, облекло и личен инвентар, двигателен режим.

На 19.05.2021г. Ф. е постъпил за изтърпяване на лишаване от свобода в затвор Варна, като на 02.06.2021г. е разпределен в ЗО Разделна, подразделение на затвор Варна. На 20.09.2022г. е преведен от затвор Варна в затвор Ловеч. Условията за изтърпяване на лишаването от свобода за този период се установяват отново от приложена по делото справка и придружаващи документи (л.68 и сл. от делото). Установи се, че Ф. е бил настаняван последователно в помещения № 307, 319, 311 и 310, като е съжителствал в тези помещения съответно с двама, един, трима и двама други лишени от свобода. Установи се, че в помещенията на ЗО Разделна  през 2016г. е приключен цялостен основен ремонт по „Норвежки финансов механизъм“. Спалните помещения, в които е бил настанен Ф., са били с площ по 16 кв.м., със самостоятелен санитарен възел с течаща вода; с директна слънчева светлина от отваряеми прозорци с размери 135/65 см.; с локална отоплителна инсталация на сградата. Спалните помещения са оборудвани с маса, два стола, самостоятелни легла, постелъчен инвентар и шкафчета за лични вещи, съобразно броя на настанените лишени от свобода. Дезинсекция и дератизация е била регулярно извършвана в изпълнение на сключен договор с ГДИН. Приложено е копие от утвърдения график по чл.151 ал.1 т.3 от ЗИНЗС за къпане на лишените от свобода. Ежедневно е осигуряван престой на открито в обособена за това зона, оборудвана със спортни уреди.

В последствие на 20.09.2021г. Ф. отново е постъпил за изтърпяване на лишаване от свобода в затвор Ловеч, като на 23.09.2021г. е разпределен в ЗОЗТ Атлант гр.Троян, подразделение на затвор Ловеч. Освободен е на 21.01.2022г. Условията за изтърпяване на лишаването от свобода за този период се установяват отново от приложена по делото справка (л.48 и сл. от делото). Установи се, че помещенията в ЗОЗТ Атлант (съответно № 203, 202 и 205) са с площ 57 кв.м. с капацитет за настаняване на 13 лишени от свобода за първите две и 68 кв.м. и капацитет 16 осъдени лица за помещение 205. Налице са в помещенията вътрешни санитарни възли с течаща студена вода. В посочения период в помещенията не са били настаняване повече осъдени от установения капацитет. Всички спални помещения на настаняването са били с големи прозорци и добра възможност за проветрение. Оборудването е било с легла, шкафчета за лични вещи, маси и столове. Наличен е и общ санитарен възел в коридора с назначен чистач, на когото се осигуряват необходимите препарати и принадлежности. По същия начин е осигурено поддържането на хигиената в спалните помещения. В тази връзка са извършвани ежедневни проверки от администрацията. Извеждането за баня се извършва по утвърден график и ред, минимум два пъти седмично. Посочено е, че през тъмната част от денонощието осветление се осигурява от необходимия брой осветителни тела. Отоплението на сградата е чрез локално парно с котел на дизелово гориво. На всеки постъпил осъден се предоставят дюшек, възглавница, калъфка, чаршафи и одеяла, както и се осигурява месечно сапун и прах за пране. Осигурения дневен престой на открито е два часа. Налична е спортна зала. За целия затвор се извършват регулярно мероприятия за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, за които дейности са приложени съответни протоколи като доказателство.

Приложена е и справка с приложения (л.84 и сл. от делото), от които се установи, че Ф. е постъпил в ареста към затвор Бургас на 09.07.2022г. Настанен е в помещение № 125 с капацитет едно лице. В това помещение на 10.07.2022г. е настанено още едно лице. (Престоя над капацитета е един ден.) На 11.07.Ф. е преместен в помещение № 123 с капацитет две лица, с още едно задържано лице. На 02.08.2022г. в това помещение е било настанено трето лице, като надвишаването на капацитета на това помещение е било съответно от 02.08. до 05.08. (трима), от 16.08. до 18.08. (трима), от 25.08. до 04.09. (четирима),  от 04.09.до 05.09. (трима), от 05.09. до 08.09. (четирима). На 08.09.2022г. Ф. е преместен в помещение № 6 с капацитет 5 лишени от свобода. В това помещение престоят е до 30.09.2022г., като са били настанени различен брой лица - между пет и осем. В справката са подробно описани условията на престой в арест Бургас, като същите не съдържат съществени отлики на тези в описаните по-горе арести и затвори. Характерно за този престой е надвишаването на капацитета, т.е. пренаселеност на помещенията за настаняване.

Цитираните справки и приложени към тях допълнителни доказателства не са били оспорени от ищеца по предвидения за това процесуален ред, поради което съдът приема за установени съдържащите се в тях данни, подробно описани по-горе.

Като свидетел по делото относно условията в ареста при затвор Бургас е разпитан А.Ю.. Тези показания са неотносими по делото, тъй като периода, за който се търси обезщетение е с крайна дата предявяването на исковата молба, което видно от положения върху нея печат на съда е на 13.09.2022г. От показанията на Ю. става ясно, че той е постъпил в ареста и е пребивавал там с ищеца от 29.09.2022г., т.е. след края на процесния период. Независимо от това съдът отбелязва, че в показанията на този свидетел не се съдържат данни за съществени отклонения от изискванията за третиране на задържаните лица.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3.

Съгласно чл.3 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, като за такива нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Установените по делото факти сочат, че в съществената си част оплакванията на ищеца са неоснователни. Установи се, че през несъществена част от периода на задържането Ф. е бил настаняван в пренаселени помещения, а самото надвишаване на капацитета на помещенията не е било съществено през по-голямата част от периода на надвишаване. Неоснователни са оплакванията на ищеца, че в периода на задържането е бил принуден да търпи лоша хигиена – хлебарки, гризачи, мухъл, липса на течаща вода и санитарен възел, липса на условия за поддържане на лична хигиена. Не се установиха липса на проветрение, недостатъчна осветеност, прекалено ниска или висока температура в помещенията.

Установи се, че предоставяната храна и вода са били с добри показатели. За помещенията са били осигурени както дневна, така и изкуствена светлина. Възможностите за престой на открито са били занижени, но не дотолкова, че да обосноват извод за отклонение, квалифицирано като нарушение по чл.3 от ЗИНЗС.

Предвид горното настоящата съдебна инстанция намира, че в съвкупността си условията на осъщественото  по отношение на ищеца задържане не могат да обосноват извод за осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили сочените неимуществени вреди, а именно психически тормоз, дискриминация, чувство за малоценност, безпомощност, със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода (ареста). Искът е неоснователен. Неоснователна е и обусловената претенция за присъждане на лихви за забава върху претендираното обезщетение.

При този изход на спора, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като такива не са извършвани. Направеното искане от ответника ГДИН – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователно. Общото тълкуване на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС води до извод, че същите са специални по отношение на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 и чл.143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, означава, че такова не се дължи. Следователно, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, въпреки постановения резултат.

Мотивиран от горното Административен съд Бургас

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

СЪДИЯ :