Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1267
гр.
Пловдив, 03.07.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
десети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 2193/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 277 от 11.03.2019г. издадено от Заместник кмет
„Транспорт” в община Пловдив, с което на М.Г.С., ЕГН **********, на основание
чл. 43, ал. 3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътните
превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСНТГП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. за извършено
нарушение на
чл. 4, ал. 4, т. 1 от НРСППППСНТГП.
Жалбоподателят желае да бъде отменено обжалваното НП
по изложени съображения в жалбата. Редовно и своевременно призован в
съдебно заседание не се явява и се предсттавлява от адв. Т. А., който поддържа
молбата да бъде отменено издаденото наказателно постановление /НП/ като излага
съображения в тази насока.
Въззиваемата страна редовно и
своевременно призована не изпраща представител.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, намира и приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице
имащо правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 27.09.2018г., около 12.10часа, на М.Г.С. бил съставен фиш за неправилно паркиране на лек автомобил „Мазда“ с рег.№ …, в гр. Пловдив на ул. „Г. М.
Димитров“ срещу № 9, в тревни зелени площи, с което нарушил чл. 4, ал. 4, т. 1
от НРСППППСТГП.
Фиша бил съставен в отсъствието на жалбоподателя и не бил предявен за подпис.
На 28.11.2018г. жалбоподателя получил покана за доброволно изпълнение на
глобата наложена с фиш № 2232021 от 27.09.2018г. Вместо С. да заплати глобата,
оспорил същата пред РС Пловдив където било образувано АНД № 8054/2018г. което с
Разпореждане от 17.12.2018г. било прекратено, а материалите от делото изпратени
на Община Пловдив за довършване на административнонаказателното производство. В
резултат на това бил съставен АУАН с № КТ 037144 от 05.02.2019г. Акта бил
съставен в присъствието на нарушителя който в графата за възражения отбелязал
че има такива без да ги конкретизира. Акта бил съставен от свидетеля Б.М. –
с.п. в Сектор „Общинска полиция“ в гр. Пловдив. В съставения АУАН на
жалбоподателя било вменено извършване на
нарушение по чл. 4, ал. 4, т. 1
от НРСППППСТГП – а именно че жалбоподателят
С. като водач на лек автомобил, марка
"Мазда" с регистрационен номер …, паркира на ул. "Г. М.
Димитров" срещу № 9 в тревни (зелени) площи. В законовия срок други
писмени възражения не постъпили.
Въз
основа на съставения акт било издадено и обжалваното НП в което твърдяното за
извършено от жалбоподателя нарушение е описано по сходен начин и отново е
квалифицирано като нарушение на чл. 4, ал. 4, т. 1 от НРСППППСТГП.
По
делото като свидетел е разпитан актосъставителя Б.М.. Същия потвърждава че
написал и подписал фиш, а в последствие и АУАН против жалбоподателя. Заявява че
поддържа описаното в акта който съставил. За мястото на което е бил паркиран
автомобила посочва че ул. „Г. М. Димитров“
срещу № 9, заявява че това са тревни площи. Когато съставил фиша, нарушителят
не бил на място. Залепил фиша на предното шофьорско стъкло. Заявява че
свидетеля по акта Х.Т.е свидетел по съставянето на акта, но не е присъствал при
установяването на нарушението. Съдът
кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, като логични и
непротиворечиви.
Фактите се установяват от всички приложени по делото
писмени доказателства - АУАН, разписки, кореспонденция, заповеди, фиш, писма, покана,
писмо от Община Пловдив и приложения към него.
Предвид
изложената фактическа обстановка Съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На първо място Съдът следва да отбележи, че
настоящето производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние
извършено ли е от лицето, посочено като нарушител, както и дали е извършено от
това лице виновно. Нещо повече процесното НП, респ. АУАН, въз основа, на който
е издаден, няма обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в него не се
счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата
на НПК, съгласно които обвиняемият /в случая административно - отговорното
лице/ се счита за невинен до доказване на противното /ППВС № 10/1973г/. Това от
своя страна означава, че в тежест на административно - наказващия орган е да
докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение, както и
че именно посоченото в акта лице е действителният нарушител.
Съдът
счита, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена
съвкупност, се установяват достатъчно данни, че жалбоподателя С. е извършил
нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 2
от НРСППППСНТГП, тъй като на посочените в акта
и постановлението дата е паркирал лек
автомобил „Мазда“ в тревните площи в гр. Пловдив на ул. „Г.
М. Димитров“ срещу № 9. В тази насока да се направи положителен извод
спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, лишени от каквато и да
било субективна оценка и подкрепени напълно от писмените доказателства по
делото. Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за
това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване
направените в АУАН констатации, а се позовава на процесуални нарушения. В
първоначалната си жалба същия не сочи, ако той не е извършил нарушението, на
кой е предоставил автомобила си като не е попълнил и съответната декларация за
това. Несъстоятелен е доводът че административнонаказващия орган не е установил
чия собственост е автомобила. В крайна сметка не се и твърди автомобила да не е
на жалбоподателя.
Въпреки
гореизложеното, обаче настоящият състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение на разпоредбата на чл.34 от
ЗАНН, с което е нарушено правото
на защита на жалбоподателя. Посочената правна норма гласи
че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В
настоящия случай нарушението е било открито на датата на която е бил съставен
фиш - 27.09.2018г. Фиша бил съставен в отсъствието на жалбоподателя и не бил
предявен за подпис което не може да се вмени във вина на жалбоподателя.
Преклузивния тримесечен срок по смисъла на чл. 34 от ЗАНН изтича на 27.12.2018г.
Видно от приложения по делото АУАН същия е бил съставен на 05.02.2019г.
Освен посоченото по-горе, настоящият състав
намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
нарушение и на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
с което също е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази
следното: Процесуалният закон – ЗАНН
урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при
съставяне на акта и да го подпишат.
Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно
лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства
относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган
е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител,
и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите
факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при
съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две
групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на
нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено
обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели
на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие
се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири
категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.
От анализа на разпоредбата на чл.51, ал.1,
б.“б” от ЗАНН следва, че законодателят разграничава актосъставителя от
свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. В тази връзка в
отделните алинеи на чл.40 от ЗАНН са предвидени различни процедурни
правила за съставянето на АУАН в
зависимост от това дали, последният се
съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не. Така съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато
АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението и на нарушителя, акта
се подписва от актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна,
ако при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде
съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде
съставен в присъствието на двама други свидетели, които в този смисъл са
свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административно
нарушение. В настоящия случай от
приетите по делото доказателства се установи, че посочения в АУАН свидетел Х. Т. се явява свидетел при
съставянето на акта, като това негово процесуално качество е посочено в
съставения АУАН. Във връзка с посоченото, съдът намира че е следвало актосъставителят
да състави АУАН в присъствието на още едно лице. Доколкото това не е сторено, а
актът е съставен в присъствието само на
един свидетел, определя и
заключението на съда, че това представлява съществено процесуално нарушение,
което налага отмяна на атакуваното НП. С оглед на посоченото съдът намира, че
така изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето
му, АНО пък от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН,
като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да
издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а
при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните
обстоятелства. Административнонаказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните
закони, които определят различните видове административни нарушения и
наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които
прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно
съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че
прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е
самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за
справедливост на процедурата и липса
на произвол.
Поради горните мотиви, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно от процесуална страна и следва да се
отмени и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, ПРС, ХХV н.с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 277 от 11.03.2019г. издадено от Заместник кмет „Транспорт” в
община Пловдив, с което на М.Г.С., ЕГН **********, на основание чл. 43, ал. 3
от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътните превозни средства
на територията на гр. Пловдив /НРСППППСНТГП/ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. за извършено
нарушение на
чл. 4, ал. 4, т. 1 от НРСППППСНТГП.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.