Решение по дело №803/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 232
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 16 декември 2019 г.)
Съдия: Радостин Стоянов Радиев
Дело: 20192330200803
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №232/14.10.2019 г.

  гр.Ямбол,  14.10.2018 г.

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА колегия в публично заседание на  единадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИН РАДИЕВ

Секретар:Я. С.

като разгледа докладваното от съдия Радиев

АНД № 594 по описа на ЯРС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Административното наказателно производство е образувано по жалба на Г.Д.Ш. *** ,против  наказателно постановление № 19-0813-000393/30.05.2019 г. на Началник сектор към РУ Ямбол, с което  на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложено  административно наказание на глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104а от ЗдвП и  на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а от ЗДвП и на основание Наредба Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

С жалбата  се иска да бъде отменено  НП, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание  жалбоподателят, редовно призован участва лично и чрез процесуалния си представител подържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител пледира за потвърждаване на наказателното постановление.

След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.05.2019 год. жалбоподателя управлява л.а.”Фолксваген амарок“ с рег. № *** по ул. Жорж Папазов в гр. Ямбол, в посока у. Д.Благоев . В 14:50 часа  свидетелите Н.Н. и А.С. *** са се движили по ул. Бузлуджа в посока кръстовището с ул. Д.Благоев. Същите са видели жалбоподателя Ш., че докато управлява процесното МПС използва мобилния си телефон и не използва обезопасителен колан. На светофара на кръстовището с ул. Д.Благоев , жалбоподателят спира за да изчака разрешителен сигнал за преминаване. В това време свидетелят Н. който спира също на този сфетофар, зад автомобила на Ш. излиза от служебния си автомобил и отива при жалбоподателя.  Представя му се и му казва да спре след кръстовището, за да му бъде извършена проверка. Ш. потегля от кръстовището и спира на указаното му място, но вече с поставен обезопасителен колан и без да използва мобилния си телефон без устройство позволяващо използването му без участие на ръцете . За констатираните нарушения на чл. 104а и чл.137а, ал.1 от ЗДвП свидетелят Н. му съставя АУАН.

 

На 30.05.2019  год. е издадено  и наказателното постановление- предмет на жалбата, което е връчено на жалбоподателя на 01.07.2019 год.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена  от показанията на свидетелите Н. и С., които са логични , последователни и взаимно допълващи се, както и подкрепящи се от от приложените по делото писмени доказателства. Жалбоподателят се е движил с автомобила си през светлата част на денонощието с бавна скорост , в дясно от  свидетелите Н. и С., които  са забелязали , че Ш. не ползва обезопасителния колан и в същото време използва мобилен телефон без устройство позволяващо използването му без участие на ръцете. Имено това е бил и повода за спирането му и извършването на проверка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимно лице,поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА  по следните съображения:

При съставянето на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната на наказателното постановление.

С оглед така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че в случая жалбоподателят действително е нарушил на чл. 104а, от ЗДвП забраняваща на водачите на МПС да използван мобилен телефонпо време на управление на превозното средство освен при наличие на устройство , позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Автомобила е бил управляван от жалбоподателя и в същото време той е използвал мобилния си телефон без устройство позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

 Правилно е санкциониран на осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 от  ЗДвП с глоба в размер на 50 лв. Съгласно цитираната санкционна норма, предвиденото в закона наказание за извършеното от жалбоподателя нарушение е абсолютно определено по вид и размер, поради което и същото не може за бъде заменяно/намалявано.

Правилно и на основание чл.6, ал.1, т.8 от Наредба № ІЗ-2539/2012 год. на МВР са му отнети 6 контролни точки.

С оглед така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че в случая жалбоподателят действително е нарушил и чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, вменяваща задължение за водачите на МПС от категория М1, М2, М3, и N1, N2, N3 да използват обезопасителни колани при наличието на такива.

Автомобила е бил оборудван с обезопасителен колан и се е намирал в движение. Задължение за  жалбоподателя е било да го използва.

 Правилно е санкциониран на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП с глоба в размер на 50 лв. Съгласно цитираната санкционна норма, предвиденото в закона наказание за извършеното от жалбоподателя нарушение е абсолютно определено по вид и размер, поради което и същото не може за бъде заменяно/намалявано.

Правилно и на основание чл.6, ал.1, т.9 от Наредба № ІЗ-2539/2012 год. на МВР са му отнети 6 контролни точки.

Случаят не се явява и маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като с нищо не се отличава от обикновените случаи на нарушения на чл.104а и чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Тези нарушения са на просто извършване и не изискват настъпването на вредоносни последици, в каквато насока са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя в предоставените писмени бележки.

Относно първата част от доводите в тези писмени бележки за нарушено право на защита на жалбоподателя в с.з., като не му е дадено право на последна дума, то съдът се е произнесъл с определение в с.з. с мотива, че съгласно чл.118 , ал.1 от НПК не могат да бъдат свидетели лицата, които участват в същото наказателно производство в друго процесуално качество.

Водим от горното и на основание 63, ал.1,от Закона за административните нарушения и наказания, ЯРС

                                                            Р  Е  Ш  И:  

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0813-000393/30.05.2019 г. на Началник сектор към РУ Ямбол, с което  на Г.Д.Ш. ***, ЕГН ********** на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложено  административно наказание на глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104а от ЗдвП и  на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а от ЗДвП и на основание Наредба Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :