РЕШЕНИЕ
№ 1389
гр. Велико Търново, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110102094 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
04.05.2021г. на републикански път *, водачът В. Р. Д. при управление на собствения си лек
автомобил *, преминал през дупка на платното за движение, в резултат на което на
автомобила са причинени имуществени вреди изразяващи се в повреда на предна дясна гума
и джанта. Ищецът изтъква, че в качеството на застраховател по договор за застраховка
„Каско” с * по отношение на горепосочения автомобил, е образувал застрахователна
преписка *за причинените вреди. Навеждат се твърдения, че след извършен оглед на
автомобила ищецът е оценил щетите на 2311,58 лв., които на 09.06.2021г. е изплатил на
собственика на превозното средство. Твърди се, че отговорността за причинените вреди е на
ответника, който съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата следва да ремонтира и
поддържа републиканските пътища и с оглед неизпълнение на задълженията си е създал
предпоставка за настъпване на произшествието. Ищецът изтъква, че на основание чл. 410 от
КЗ е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало правото да претендира от
ответника платеното застрахователно обезщетение и разноските за определянето му от 15
лв. Твърди, че на 26.08.2021г. е поканил ответника да заплати горепосочените суми и че в
резултат от неизпълнението последният е изпаднал в забава като дължи обезщетение в
размер на законната лихва от 230,07 лв. за периода от 26.08.2021г. до 16.08.2022г. С оглед
гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати претендираните суми, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на задължението както и направените по делото разноски.
1
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва исковите претенции като счита същите за неоснователни. Изтъква, че липсват
доказателства пътнотранспортното произшествие да е станало на републикански път и да е
причинено от дупка на платното за движение. Алтернативно счита, че при наличие на
недостатъци по платното за движение, вина за произшествието има и водачът на лекия
автомобил, който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. С оглед
гореизложеното, отправя искане за отхвърляне на предявения иск или за уважаването му в
намален размер поради съпричиняване, както и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 410, ал. 1 от Кодекса за
застраховането и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *между ищеца и В. Р. Д. е сключен договор за застраховка „Каско” *по отношение на
притежавания от последния лек автомобил *, със срок на действие от *. На 04.05.2021г.,
следобед, при условията на добра видимост и суха пътна настилка, автомобилът се
управлявал от собственика в посока от г*. Пътят се намирал в лошо състояние и с
множество дупки, поради което от 16.04.2021г. ответникът започнал да го ремонтира *. Към
04.05.2021г. ремонтът достигнал до *. Във връзка с ремонтните дейности била поставена
временна сигнализация със знаци А23 „Участък от пътя в ремонт” и В26 забраняващ
скоростта на движение с по-висока скорост от 40 км/ч, а непосредствено след кръстовището
* съществувала и постоянна сигнализация със знак А12 „Неравности по платното за
движение”. Непосредствено преди*, на прав пътен участък, превозното средство преминало
с предното дясно колело през дупка, намираща се в полагащата се лента от платното за
движение, което довело до спукване на гумата и до повреда на джантата. Последвало
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, по повод на
което е образувана застрахователна преписка * като след оглед на автомобила са
констатирани горепосочените вреди. Застрахователят ги оценил на 2311,58 лв. като на
09.06.2021г. платил сумата на собственика на автомобила. На 26.08.2021г. той връчил
регресна покана на ответника за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение и разноските за определянето му от 15 лв. като в определения срок последвало
неизпълнение. От заключението на допуснатата съдебно - техническа експертиза се
установява, че причини за настъпване на произшествието са както липсата на
сигнализиращи средства, които да провокират своевременна и съответна реакция от водача
на увредения автомобил за наличие на препятствие върху платното за движение, така и
неправилната преценка от последния за вида и размера му, а оттам и за възможността да
преустанови движението си, за което е имал възможност и време. В заключението е
посочено, че констатираните от застрахователя повреди по автомобила, предвид ниския
профил на гумата, е възможно да бъдат получени при преминаване през дупка на платното
за движение. Пазарната стойност на причинените имуществени щети е определена на
2
2334,22 лв. с ДДС при отчетено овехтяване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. В
разглеждания случай е установено сключването на имуществена застраховка „Каско” по
отношение на превозното средство към момента на причиняването на вредите, както и
изпълнение от застрахователя на задължението по договора за изплащане на обезщетение на
застрахования за настъпилото събитие. Вредите на процесния автомобил са причинени от
преминаване през дупка на платното за движение по републикански път *. С оглед
гореизложеното, на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 19, т. 1, вр. чл. 30, ал. 1 от Закона за
пътищата и чл. 48, т. 1, б. „а” от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, за
причинените вреди отговорност носи ответникът, на когото е поверено управлението на
републиканските пътища, включващо извършване на дейности по тяхното изграждане,
ремонт и поддържане. Последният не е изпълнил задължението си да поддържа процесния
пътен участък, за да осигури необходимите условия за безопасно движение по смисъла на
пар. 1, т. 14 от Закона за пътищата, и с бездействието си е създал предпоставки за увреждане
на застрахования автомобил. Сигнализирането със знак А12 не е освободило ответника от
посочените задължения поради липса на допълнителна табела Т2, с която съгласно чл. 44,
ал. 1, изр. 3 от ППЗДвП следва да се обозначи разстоянието до края на участъка с
неравности. Горепосочените обстоятелства не са довели и до освобождаване на водача на
превозното средство от задължението му по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата след като в конкретната ситуация обективно е могъл да възприеме правилно
пътната обстановка като предприеме адекватни действия, за да не допусне възникване на
произшествието. Вместо да направи това, същият се е движил с несъобразена с пътните
условия скорост, която е увеличила опасната зона за спиране преди препятствието, което
съчетано с ниския профил на гумите на автомобила е повишило вероятността от настъпване
на вреди. С оглед гореизложеното и предвид характера на регресното право на
застрахователя, претендираното обезщетение следва да бъде намалено, съобразно приноса
на водача на автомобила за настъпване на вредите. Предвид обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, съдът намира по справедливост, че приносът на водача на
превозното средство е в степен 1/2 спрямо приноса на ответника, поради което предявеният
иск по 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането се явява основателен и следва да бъде уважен
само за сумата от 1163,29 лв. и отхвърлен за разликата до 2326,58 лв. От забавата за
изпълнение на главницата е възникнало правото на кредитора да търси обезщетение в
размер на законната лихва, на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД за периода от
27.08.2021г. до 16.08.2022г. в размер на 114,72 лв., както и обезщетение в размер на
законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба - 17.08.2022г.,
до окончателното изплащане на задължението. С оглед на това, претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена за разликата от 114,72 лв. до 230,07 лв.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати
3
на ищеца сумата от 416,44 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещо лице и свидетел. На основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 280,06 лв.,
представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на *, по сметка *, сумите от 1163,29 лв. /хиляда сто шестдесет и три
лева и двадесет и девет стотинки/ - главница, представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” * за
причинени щети на лек автомобил * от пътнотранспортно произшествие на 04.05.2021г. *,
114,72 лв. /сто и четиринадесет лева и седемдесет и две стотинки/ - лихва за забава върху
главницата за периода от 27.08.2021г. до 16.08.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 416,44 лв. /четиристотин и шестнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, като отхвърля иска по чл. 410, ал. 1 от
Кодекса за застраховането в частта за разликата от 1163,29 лв. до 2326,58 лв. и иска по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД в частта за разликата от 114,72 лв. до 230,07 лв.
Осъжда*, да заплати на *, сумата от 280,06 лв. /двеста и осемдесет лева и шест стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4