Р Е Ш Е Н И Е № 260950
гр.Пловдив,
07.10.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав в публичното заседание на двадесет
и трети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2526
по описа за 2019г., намира за установено следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл.135, ал.1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Г.Н.Х., ЕГН ********** *** против Г.М.А., ЕГН **********
***, Д.В.К., ЕГН ********** *** и „ЕЛАДА – ГМ”ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от Г.М.А.. В хода на делото ищецът е
починал и по реда на чл.227 от ГПК е заместен от неговите наследници Т.Л.Т.,
ЕГН ********** ***, Н.Г.Х., ЕГН ********** *** и Л.Г.Х., ЕГН ********** ***,
които поддържат иска.
В
исковата молба се твърди, че на 05.01.2007г. Г.Н.Х. като заемодател е сключил
договор за заем с ответницата Г.А. като заемател в лично качество и в качеството
й на управител на ответното дружество, с който е предоставил сума в размер на
35 000,00 лева, която според уговореното трябвало да му бъде върната в
срок до 05.01.2008г. Твърди се още, че с нотариален акт за покупко-продажба №**,
т., дело №**/2008г. на нотариус Н.Б., Г.А. лично и като представляващ „Елада –
ГМ”ЕООД, е продала на Д.В.К. следните недвижими имоти: Г.А. е продала
притежаваната от нея 1 / 2 ид. част
от находящите се в жилищна сграда в *** – гараж
№* с площ от 19.17 кв.м., апартамент
№***, ведно с изба №*
с площ от 8.70 кв.м. и апартамент тип ***, ведно с изба №* с
площ от 11.60 кв.м.; „Елада – ГМ”ЕООД е продало притежаваните от него – магазин „**”, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор №*****.***.***.*.с
площ от 44.30 кв.м. и дворно място
от 4.606 дка в землището на с.***, представляващо УПИ *-***, ведно с
изграждащата се двуетажна масивна сграда – *** “*“ с кафе-бар, производствени,
обслужващи, битови и офис помещения.
Ищецът
счита, че така извършената сделка го уврежда, тъй като продавачите са негови
длъжници, които са намалили имуществото си и по този начин са го поставили в
невъзможност да събере вземането си. Освен това имотите са продадени на цена
по-ниска от пазарната, което сочи, че преследваната цел е била да се увреди
ищеца като кредитор.
Поддръжа
се, че купувачът Д.К. е знаел, че сделката уврежда Г.Н.Х. и че последният е
кредитор на продавачите. К. е бил адвокат на А. и представляваното от нея
дружество и е бил добре запознат със задълженията на продавачите по
изпълнително дело №923/2007г. на ЧСИ М.О.. Той е бил адвокат на дружеството и
по т.д.№424/2005г. на ПОС и много близък семеен приятел на А. и на Н.Х. – син
на ищеца. Твърди се още, че А. живеела на съпружески начала с Н.Х.. Той убедил
баща си да даде заема за спасяване на техния бизнес и му разказвал за близките
им отношения с адв.К., който им помагал.
По
изложените в исковата молба подробни съображения от съда се иска да постанови
решение, с което описаната по-горе сделка да се обяви за недействителна спрямо
ищеца /ищците/. Претендират се разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответницата Г.А. в лично качество и като управител на
ответното дружество е подала писмен отговор, с който застъпва становище за
основателност на иска. Признава задълженията /своите и на дружеството/ към Х.,
произтичащи от посочения договор за заем и твърдението, че същите не са
погасени към настоящия момент. Посочва, че ответникът К. е бил наясно с
множеството й задължения, включително към ищеца и бил неин и на дружеството
адвокат по множество дела. А. живеела на съпружески начала с Н.Х. – син на
ищеца. К. обещал да им съдейства, като осигури необходимите им парични средства
за погасяване задълженията на дружеството, за да се препятства принудителното
изпълнение срещу имотите му. К. обяснил, че покупко-продажбата е необходима, за
да се обезпечи дадения от него заем и че по този начин продавачите ще запазят
имотите си да не се изнесат на публична продан за погасяване на задълженията
към кредиторите.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът Д.К. е подал писмен отговор, с който оспорва
иска. Оспорва твърденията, че: ищецът е кредитор на А. и представляваното от
нея дружество; че същият е предал в заем сумата 35 000,00 лева; че тази
сума не му е възстановена. Признава, че: с цитирания в исковата молба
нотариален акт А., дружеството и Н.Х. са му прехвърлили процесните имоти; А.,
дружеството и Н.Х. били неизправни длъжници, срещу които били заведени
множество изпълнителни дела; че спрямо процесните недвижими имоти било насочено
принудително изпълнение и същите били изнесени на публична продан; че той е бил
наясно с развитието на изпълнителните дела, тъй като е бил адвокат на
длъжниците.
Ответникът посочва, че тримата продавачи по сделката са водили множество дела против него с идентичен предмет – обявяване нищожност на сделката, исковете по които са били отхвърлени, а настоящия процес е симулативен; договорът за заем е създаден специално за нуждите на делото, антидатиран, без достоверна дата. Оспорва договора за заем с твърдението, че не е подписан от ищеца. Твърди, че лично той е извършвал плащания към кредиторите, тъй като нямал доверие на длъжниците и искал имотите да се освободят от възбраните, преди да се извърши покупко-продажбата. По тази причина ответникът е знаел кои са кредиторите и твърди, че ищецът не е бил сред тях. Ако е знаел за съществуващи задължения към него, то той щял да погаси и тях така, както е сторил това с всички останали задължения. К. посочва, че Г.Х. е бил свидетел на останалите ответници по гр.д.№443/2014г. на ПОС, поради което е бил много добре запознат с продажбата на процесните имоти още преди сделката. Ответникът счита, че искът е погасен по давност, както е погасено по давност и вземането на Х. по договора за заем, ако изобщо същият е съществувал.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното:
Съгласно договор за заем от 05.01.2007г., Г.Н.Х. е
заел на Г.М.А. и на „ЕЛАДА – ГМ“ЕООД сумата 35 000,00 лева, като
заемополучателите са поели задължение за връщане на сумата в срок до
05.01.2008г. Установи се посредством приетата по делото експертиза, че
документът е подписан от посочения в него заемодател Г.Х.. Основателно е
възражението на ответника К., че по отношение на него този договор няма достоверна
дата, тъй като не се представиха доказателства по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК, които са установят по несъмнен начин съставянето му на 05.01.2007г.
За пълнота и ако хипотетично се се приеме, че
договорът има доставерна дата, следва да се преценят събраните по делото
доказателства и да се отговори на въпроса дали са налице предпоставките за
уважаване на иска. Павловият иск е основателен, когато са налице кумулативно
следните предпоставки: ищецът има качеството на кредитор по отношение на
ответника – длъжник; последният е извършил правно действие, насочено към
намаляване на неговото имущество; когато това действие е възмездно, фактът, че
същото уврежда интереса на кредитора трябва да е бил известен не само на
длъжника, но и на лицето, с което той е договарял.
С нотариален акт №**, т.І, рег.№1126, дело №**
от 15.02.2008г. на нотариус №461 Н.Б., Г.М.А., ЕГН ********** *** и „ЕЛАДА – ГМ”ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „ Дякон Иларион“
№ 6 са
продали на Д.В.К., ЕГН ********** *** описаните
в исковата молба недвижими имоти. С това действие
безспорно е намалено имуществото на продавачите.
Дори
да се приеме, че Г.Х. е кредитор на Г.А. и на ответното дружество и извършеното
от последните разпореждане с недвижими имоти в полза на третия ответник е
увреждащо за кредитора, доколкото препятства възможността му да събере
вземането си, не се установи да е налице субективната предпоставка за
уважаване на иска – знанието на приобретателя К. за
увреждането. Разпитаният по
делото свидетел на ищците - И.Д. споделя впечатленията си единствено за
това, че приживе Г.Х. му е споделял за сериозните парични суми, които давал на
децата си, за да ги подпомага. Не се събраха доказателства в подкрепа на твърдението
за налични близки семейни отношения на ответника К. с А. и с Н.Х..
Извод,
че ответникът е знаел за съществуването на договора за заем и съответно, че с
него се уврежда кредитора, не може да се прави въз основа на признатото за
безспорно обстоятелство, че К. е бил адвокат на А. и дружеството и ги е представлявал
като длъжници по множество изпълнителни дела. Още по-малко такъв извод може да
бъде обоснован с оглед твърдението, че реално договорената цена по сделката е
била различна от посочената в нотариалния акт и от действителната пазарна цена
на имотите. Ето защо съдът приема, че ищците не установяват при условията на
пълно и главно доказване твърденията си, че Д.К. към 15.02.2008г. е знаел за
съществуващо задължение на продавачите към Г.Х..
Неоснователно
е възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на кредитора
срещу другите ответници, тъй като съгласно трайната и непротиворечива съдебна
практика, такова възражение не може да се противопоставя в настоящото
производство.
Искът
не може да се уважи и поради направеното възражение за погасяването му
подавност, което възражение е основателно. Претенцията по чл.135 ЗЗД се
погасява с изтичане на петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД, която започва да
тече от момента на извършване на увреждащото действие /в този смисъл е Решение №292
от 14.07.2011г. на ВКС по гр.д.№1220/2010г., ІV г.о./, който в случая е
сключването на договора за продажба на 15.02.2008г. Исковата молба на Х. е подадена
на 29.10.2019г. – далеч след изтичане на давностния срок, поради което
упражненото от него потестативно право е погасено по давност.
Предвид
изложените мотиви, искът следвада се отхвърли като неоснователен.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника Д.К.
направените по делото разноски за адвокат в размер на 3000,00 лева. Видно от
договор за правна помощ от 10.09.2021г., К. е заплатил на пълномощника си
адв.П.К. възнаграждение за процесуално представителство в размер на 3000,00
лева. Тази сума не надхвърля предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. минимум от 4 390,84 лева при материален интерес от 143 042,15 лева, поради
което възражението на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Т.Л.Т., ЕГН ********** ***, Н.Г.Х., ЕГН ********** *** и Л.Г.Х., ЕГН **********
*** /тримата конституирани като ищци в хода на делото на мястото на починалия
техен наследодател Г.Н.Х., ЕГН ********** ***/ против Г.М.А., ЕГН ********** ***,
„ЕЛАДА – ГМ”ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „ Дякон Иларион“ № 6 и Д.В.К., ЕГН ********** *** иск за
обявяване за недействителен спрямо ищците на договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт №**, т.І, рег.№1126, дело №** от 15.02.2008г. на нотариус №*61
н.б., по силата на който Г.М.А., ЕГН ********** *** и „ЕЛАДА – ГМ”ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „ Дякон Иларион“ № 6 са продали на Д.В.К., ЕГН ********** *** следните
недвижими имоти: Г.А. е продала притежаваната от нея 1 / 2 ид. част от находящите се в жилищна сграда в *** – гараж №* с площ от 19.17 кв.м., апартамент №***, ведно с изба №* с площ от 8.70 кв.м. и апартамент тип ***, ведно с изба №* с площ от 11.60 кв.м.; „Елада –
ГМ”ЕООД е продало притежаваните от него – магазин
„**”, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №*****.***.***.*.с площ от 44.30 кв.м. и дворно място от 4.606 дка в землището
на с.***, представляващо УПИ *-***, ведно с изграждащата се двуетажна масивна
сграда – *** “*“ с кафе-бар, производствени, обслужващи, битови и офис
помещения.
ОСЪЖДА Т.Л.Т., ЕГН **********
***, Н.Г.Х., ЕГН ********** *** и Л.Г.Х., ЕГН ********** *** общо да заплатят
на Д.В.К., ЕГН ********** *** сумата 3000,00/три хиляди/ лева – направени по
делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:/п/