№ 808
гр. Сливен, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230103145 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени осъдителни искове от Й. Ж.
М. от гр. Сливен срещу „АРДА-ТУР“ ЕООД.
Ищцата твърди, че със заповед от 14.10.2021 г. на управителя на
ответното дружество била дисциплинарно уволнена. Удържано й било
обезщетение в размер на 735,00 лв. Уволнението било признато за
незаконосъобразно с решение на съда, влязло в сила на 20.06.2022 г. Ето защо
на основание чл. 225, ал. 1 КТ ищцата претендира ответникът да й заплати
сумата от 2664,00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е
останала без работа в резултат на уволнението за периода от 14.10.2021 г. до
14.04.2022 г., формирано като разликата между възнаграждението, което би
получила и изплатеното й обезщетение за безработица. Ищцата претендира и
ответникът да бъде осъден да й върне неправомерно удържаната й сума от
735,00 лв., както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който не
оспорва предявените искове по основание и размер и представя доказателства
за изплащане на претендираните от ищцата главници. Заявява, че вземанията
на ищцата не са му били предявени извънсъдебно, поради което ответникът
не е дал повод за завеждане на делото и не би следвало да дължи законна
1
лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба, а направените
от ищцата съдебни разноски следва да останат в нейна тежест. Моли за
прекратяване на делото.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично.
Чрез своя пълномощник - адвокат признава извършеното плащане в хода на
процеса и заявява, че поддържа претенциите си за законна лихва върху
главниците, считано от датата на исковата молба - 26.07.2022 г. до датата на
плащането - 05.09.2022 г., както и претендира осъждане на ответника да й
заплати направените по делото разноски - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 225, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2664,00 лв.,
представляваща обезщетение за времето, за което е останала без работа
поради незаконно уволнение за периода от 14.10.2021 г. до 14.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане и с правна квалификация чл.
55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 735,00 лв., представляваща удържана от работодателя сума на
отпаднало основание - дисциплинарно уволнение, признато за
незаконосъобразно с решение на съда, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими.
Не се спори между страните по делото, а се установява и от приетите по
делото писмени доказателства, че между страните бил сключен Трудов
договор № 16 от 25.03.2019 г. Със Заповед № 66 от 14.10.2021 г. на
управителя на ответното дружество ищцата била дисциплинарно уволнена.
Удържано й било обезщетение в размер на 735,00 лв. Уволнението било
признато за незаконосъобразно с Решение № 50 от 27.01.2022 г. по гр. д. №
5114/2021 г. по описа на СлРС, влязло в сила на 20.06.2022 г.
2
В хода на процеса, с Отговора на исковата молба, ответното дружество
е представило преводно нареждане от 05.09.2022 г., видно от което е
заплатило на ищцата сумата от общо 3339,00 лв., която покрива сумите на
двете претендирани главници от 2664,00 лв. и 735,00 лв.
Ищцата признава, че на 05.09.2022 г. ответникът е заплатил дължимите
главници, предмет на настоящото производство.
Следователно няма спор, че процесните главници са платени в хода на
процеса. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното
погасяване на задълженията чрез плащане, поради което предявените
осъдителни искове за сумите, представляващи главници, следва да се
отхвърлят.
По претенциите за законна лихва върху всяка от главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба - 26.07.2022 г. до
окончателното им изплащане - 05.09.2022 г.:
Съдът намира претенциите на ищцата за основателни, поради което
следва да бъдат уважени.
Вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият
работник или служител е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е
денят на уволнението, но тъй като вземането е парично и безсрочно в рамките
на една договорна отговорност, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана от
кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като
обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва
покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът - Тълкувателно
решение № 3 от 19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК. /в т. см. Решение №
38 от 23.02.2011 г. по гр. д. № 276/2010 г. по описа на ВКС на РБ, III г. о./
В настоящия случай ищцата е предявила иска по чл. 225, ал. 1 КТ на
26.07.2022 г. и от този момент длъжникът изпада в забава и дължи лихва като
обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Вземането за лихви
възниква от момента на изпадането в забава и се погасява с погасяване на
главното вземане. Ето защо върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ в размер
на сумата от 2664,00 лв. ответникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва, поради това, че не изпълнява парично задължение с
настъпил падеж, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.07.2022
г. до датата на погасяване на главното вземане чрез плащане - 05.09.2022 г.
3
Аналогично, при връщане на дадено на отпаднало основание в
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за
забава от поканата да изпълни, тоест отново от датата на исковата молба.
Предвид изложеното, върху главницата по иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД в размер на сумата от 735,00 лв., ответникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
26.07.2022 г. до датата на погасяване на главното вземане чрез плащане -
05.09.2022 г.
Относно разноските:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д.
№ 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор,
като задължението за заплащане на направените по делото разноски е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на
иска, когато след предявяването му ответникът доброволно е възстановил
правото на ищеца.
В настоящия случай сумите, представляващи главници, предмет на
предявените искове, безспорно са изплатени след датата на подаване на
исковата молба и в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си
изцяло преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното
окончателно плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради
което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски
по делото.
Изискуемостта на вземанията е възможността на кредитора да иска
реално изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до длъжника,
било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право, като в
случая ищцата - кредитор няма правно задължение първоначално да отправи
извънсъдебна покана до длъжника, поради което възражението на ответника в
4
посочения смисъл е неоснователно.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от
нея разноски в производството в размер на общо 850,00 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение по двата иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по делото в
размер на общо 156,56 лв., от които 106,56 лв. по иска по чл. 225, ал. 1 КТ и
50,00 лв. по иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Ж. М., ЕГН: **********, с адрес
********* срещу „АРДА-ТУР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Хасково, бул. „Илинден“ № 86, иск с правна
квалификация чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 2664,00 лв. /две хиляди шестстотин шестдесет и четири
лева/, представляваща обезщетение за времето, за което ищцата е останала
без работа поради незаконно уволнение за периода от 14.10.2021 г. до
14.04.2022 г., поради ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА „АРДА-ТУР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Хасково, бул. „Илинден“ № 86 ДА ЗАПЛАТИ на Й. Ж.
М., ЕГН: **********, с адрес ********* законната лихва върху сумата от
2664,00 лв. /две хиляди шестстотин шестдесет и четири лева/ за периода от
датата на подаване на исковата молба - 26.07.2022 г. до датата на
окончателното й изплащане - 05.09.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Ж. М., ЕГН: **********, с адрес
********* срещу „АРДА-ТУР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Хасково, бул. „Илинден“ № 86, иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 735,00 лв. /седемстотин тридесет и пет лева/,
представляваща удържана от работодателя сума на отпаднало основание -
дисциплинарно уволнение, признато за незаконосъобразно с решение на
5
съда, поради ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА „АРДА-ТУР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Хасково, бул. „Илинден“ № 86 ДА ЗАПЛАТИ на Й. Ж.
М., ЕГН: **********, с адрес ********* законната лихва върху сумата от
735,00 лв. /седемстотин тридесет и пет лева/ за периода от датата на подаване
на исковата молба - 26.07.2022 г. до датата на окончателното й изплащане -
05.09.2022 г.
ОСЪЖДА „АРДА-ТУР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Хасково, бул. „Илинден“ № 86 ДА ЗАПЛАТИ на Й. Ж.
М., ЕГН: **********, с адрес *********, сумата от 850,00 лв. /осемстотин и
петдесет лева/, представляваща направените в производството разноски.
ОСЪЖДА „АРДА-ТУР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Хасково, бул. „Илинден“ № 86 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - Сливен сумата от 156,56 лв.
/сто петдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща
държавна такса за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6