Р Е Ш Е Н И Е
№..……../……..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври
две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА
ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия
ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 909 по описа на съда за две хиляди и двадесета
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на община Варна, предявена чрез пълномощник юрисконсулт Петя Карагеоргиева, срещу
решение № 234/10.02.2020 г. по н.а.х.д. № 3692/2019 г. на ВРС, ХХІХ състав, с
което е отменено НП № СК-672/18.07.2019 г. на заместник-кмета на община Варна,
с което на Д.С.С. за нарушение на чл. 148 ал. 1 ЗУТ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева, на основание чл. 232
ал. 2 ЗУТ. По съображения за допуснато при постановяване на решението нарушение
на закона се иска да бъде отменено от
касационната инстанция и наместо него да се постанови друго по съществото на
правния спор, с което наказателното постановление да се потвърди.
В с. з. на 29.10.2020 г.
касаторът община Варна, редовно призован, не се представлява. Ответникът Д.С.С.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Предявил е писмена молба с.
д. № 13287/28.10.2020 г., с която изцяло е оспорил касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна също дава заключение за нейната
неоснователност.
След преценка на процесуалната
допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната
проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира
следното:
По допустимостта на жалбата:
Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно
изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за
упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за
изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 18.02.2020 г. /л.
34 от н.а.х.д. № 3692/2019 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения
върху нея печат на ВРС е предявена чрез въззивния съд на датата 27.02.2020 г. С
нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на
обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни
такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на
изложените оплаквания и в рамките на задължителната проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С отмененото от районния съд
наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност
по чл. 232 ал. 2 ЗУТ на ответника Д.С.С. за нарушение на
чл. 148 ал. 1 ЗУТ, прокламиращ, че строежи могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този закон. Според дадената в АУАН и в НП индивидуализация
на нарушението при извършена проверка на 28.06.2019 г. в имот с идентификатор
10135.2723.316 по КККР на гр. Варна – местност „Траката“, местност „Ваялар“ и
район „Приморски“, е констатирано, че във функциите си на възложител Д.С.С. в
нарушение на чл. 148 ал. 1 ЗУТ е възложил изграждането на строеж „Жилищна
сграда“ без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж.
За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че при
издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с
отсъствието на достатъчна индивидуализация на нарушението, относно което не е
посочена нито датата на извършването му, нито категорията на строежа, за който
липсват строителни книжа, нито е уточнена формата на изпълнителното деяние по
чл. 232 ал. 2 ЗУТ, за осъществяването на което е наложена глоба на нарушителя.
Решението е правилно.
Чл. 42 ЗАНН в т. 3 и 4 изрично разписва като задължително съдържание на
акта за установяване на административно нарушение посочването на дата и място
на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено. С чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН същите изисквания са регламентирани
и по отношение на съдържанието на наказателното постановление. В случая нито в АУАН,
нито в НП нарушението е индивидуализирано според нормативно установените за
целта изисквания. Това, което се разбира от съдържанието им, е че на 28.06.2019
г. при проверка в имот с идентификатор 10135.2723.316 органите по строителен контрол
в община Варна са установили, че наказаното лице Д.С.С. е възложило
изграждането на строеж „Жилищна сграда“, за която не са одобрени строителни книжа
и няма строително разрешение. Какво представлява обаче тази жилищна сграда като
етажност и като застроена площ, за да може оттук да се прецени категорията й,
от която се обуславя и компетентността на органа, комуто законодателят е делегирал
правомощията по административно наказване, не става ясно от съдържанието на
АУАН и НП. Подобна липсваща информация не може да бъде заместена от приложения по
преписката снимков материал, който има значението единствено на доказателство
относно твърдяните в АУАН и в НП релевантни за административното наказване
факти, без обаче да замества изначалното им отсъствие. Законодателят сам е
направил разграничението, сочейки в чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН от една страна
изискването за описание на нарушението, а от друга – на доказателствата, които
го потвърждават. Като се има предвид района, в който е ситуиран процесният строеж,
най-вероятно е строеж от пета категория по смисъла на чл. 137 ал. 1 т. 5 б. „а“
ЗУТ, но в производството по налагане на административно
наказание и по оспорването му по съдебен ред е недопустимо изграждане на правни
изводи въз основа на вероятни съждения. Поради това като е отделил внимание в
мотивите на решението на отсъствието на информация относно категорията на строежа,
въззивният съд правилно е приложил закона, тъй като съгласно чл. 223 ал. 1 т.
11 ЗУТ кметът на общината е компетентен да налага глоби по този закон само за
строежите от ІV до VІ категория, докато на основание чл. 222 ал. 1 т. 15 ЗУТ компетентността
на началника на ДНСК по административно наказване за неспазване на императивните
разпоредби на ЗУТ е обща за всички категории строежи.
Изчерпателното и точно описание на извършваните в поземления имот СМР е от
значение и за преценката доколко спрямо тях е приложимо изискването на чл. 148
ал. 1 ЗУТ, още повече като се има предвид, че в случая наказаното лице се
позовава на извършването на текущ ремонт на сградата, изключващ съгласно чл.
151 ал. 1 т. 1 ЗУТ нуждата от строително разрешение. Основателността на подобно
възражение би могла да се прецени обаче единствено ако в АУАН и в НП се
съдържаше достатъчно информация за вида на извършваните /или вече извършени/
СМР. Следва да се посочи, че подобна информация не би могла да се взаимства от
приложения по преписката и съставен след АУАН № 14/02.07.2019 г. констативен
акт № 6/04.07.2019 г., който както е посочено и в него, е основание за
започване на административно производство по чл. 225а ал. 1 ЗУТ за премахване
на строежа. Що се отнася до административнонаказателното производство, то съгласно
чл. 36 ал. 1 ЗАНН се образува със съставянето на акт за административно
нарушение, който поради това трябва да съдържа пълната информация за строежа.
За да отмени наказателното постановление, въззивният съд правилно се е
позовал и на липсата на посочена в АУАН и в НП дата на нарушението.
Действително, ако строежът е в процес на изграждане, за дата на нарушението би
следвало да се посочи датата на извършване на проверката, при която е
установено извършването на СМР. От АУАН и от НП не става ясно обаче дали в
случая действително е налице строеж в процес на извършването му или вече
изграден строеж, при което посочването на точната дата би имало определящо
значение за преценката на срока по чл. 34 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Съдът правилно се е позовал в мотивите на решението и на отсъствието на яснота относно приложимата в случая форма
на изпълнителното деяние като се има предвид, че чл. 232 ал. 2 ЗУТ предвижда
наказание глоба за участник в строителството, който извършва, разпореди или допусне
извършването на незаконен строеж. Несъмнено наказаното лице като собственик на
имота, в който се извършва строежът, има качеството на възложител по смисъла на
чл. 161 ал. 1 ЗУТ и като такъв на основание чл. 160 ал. 1 ЗУТ е участник в строителството.
На коя от трите форми на изпълнителното деяние следва да се квалифицира
участието на възложителя в незаконното
строителство не става ясно обаче от изложението на фактите в АУАН и в НП или
по-скоро от липсата на такива.
Допуснатите в хода на АНП съществени процесуални нарушения не биха могли да
бъдат отстранени при съдебното обжалване по чл. 59 и сл. ЗАНН посредством
събирането на доказателства, тъй като значението на доказателствата е чрез тях
да се потвърдят изложените в АУАН и в НП факти, а не тепърва да запълнят
пропуските при издаването им.
В целостта си изложеното сочи, че
като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно
решение, което следва да се остави в сила от касационната инстанция.
От страна на ответника по
касационната жалба не е направено искане за разпределяне на отговорността за
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос, тъй като по
него не се произнася служебно.
Воден от изложеното и на основание
чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. първо АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
234/10.02.2020 г. по н.а.х.д. № 3692/2019 г. на ВРС, ХХІХ състав, с което е
отменено НП № СК-672/18.07.2019 г. на заместник-кмета на община Варна, с което
на Д.С.С. за нарушение на чл. 148 ал. 1 ЗУТ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева, на основание чл. 232
ал. 2 ЗУТ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/