Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            18.06. 2019 г.                     гр.Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На десети юни                                2019 година

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

              ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                          ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Жоржета Христова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 166,   по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от адвокат А.А. ***, пълномощник на А.Щ. ***, против решение № 27/08.04. 2019 г. на РС Омуртаг, по гр.д. № 421/ 2018 г. на РС гр. Омуртаг. С решението е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя установителен иск за собственост, против Община Омуртаг, относно дворно място, в землището на с. Долно Новково, община Омуртаг, с площ от 3,650 кв.м., извън регулация, имот с идентификатор  № 22719.33.114 по КК на селото. В жалбата се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност, като се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен. Изложени са подробни съображения в жалбата. В съд.зас. адвокат А. поддържа жалбата.

Отговор по жалбата не е подаден от Община Омуртаг. Постъпи писмено становище от ю.к. Петрова, в което оспорва жалбата и счита, че искът не е доказан. Моли решението да бъде потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните в жалбата и писменото становище, установи следното: Решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния по отношение на установените факти и правните изводи. В допълнение съдът посочва следното: Искът за собственост се основава на твърдението, че процесният имот навремето бил на бащата на ищеца, който притежавал 36 дк. земеделски земи и повечето от тях били внесени в ТКЗС. Имотът от 6,5 дк. останал да се ползва и през 1964 г. част от него е изключена от регулацията. Другата част продължила да се ползва от наследодателя. През 1992 г. било подадено заявление за възстановяване на земята, но последвал отказ. Процесният имот не фигурирал в заявлението. Имотът се водел в плана като собственост на община Омуртаг. Никога не бил включван в ТКЗС. Това обуславяло правния интерес ищецът да поиска да установи правото си на собственост против ответника. Не е посочено как ищецът обосновава правото си на собственост – наследство, давност или друго. Затова следва да бъдат разгледани всички хипотези.

Процесният имот представлява ПИ с идентификатор 22719.33.114 по КК на с. Долно Новково, община Омуртаг,  с площ 3650 кв.м., нива, пета категория, в местността „Джеми Екинлик“ като не са посочени данни за титуляр на правото на собственост. От скица №360/11.09. 2017г., на община Омуртаг, се установява, че  УПИ VІІ -114, УПИ VІІІ-114 и УПИ ІХ-114 с обща площ 2890 кв.м., в кв. 13 по регулационния план на с. Долно Новково, по разписен лист са записани на наследници на Х.Ш.Хюсеинов /за УПИ VІІІ-114 и УПИ ІХ-114 съгласно нот.акт №404 том І д.№498/1975г.на ОРС/, а УПИ VІІ -114 е записан на А.А.Щ. на основание нот.акт №108 том І д.№288/1987г.на ОРС. От връзката между двата нотариални акта следва, че през 1987 г. бащата на ищеца се е наричал А.Щ.Щ., но преди това през 1975 г. същият се е именувал Х.Ш.Хюсеинов. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, първият и единствен до момента регулационен план на с. Долно Новково, общ. Омуртаг, е  от 1964 г. и в него процесният имот е извън регулацията на селото. По време на съществуването на ТКЗС е имал статут на дворно място извън регулация, а понастоящем има статут на имот в стари реални граници извън регулация. Вещото лице не е открило данни за включване на имота в ТКЗС. При оглед на място е установено, че процесният имот не е ограден, но има ясни граници на север, юг и запад, представляващи синори, а от изток е останалата част от ПИ №114, която е в регулацията. Според вещото лице границите на имота отговарят на отразеното в наличната по делото скица от СГКК за ПИ с идентификатор 22719.33.114. В с.з. експертът уточнява, че до процесния имот има и други имоти като границите между тях били синори, а между този имот и частта от имота в регулация нямало видима граница. При посещението на място вещото лице е преценило, че процесният имот се ползва за косене.

От показанията на свидетелите К.М. и Ф.И.се установява, че бащата на ищеца се казвал Х.Ш.и починал около 1987/1988г. Той притежавал парцели в селото като в един от тях ищецът започнал да строи къща през 1989 г., но само излял основите и се изселил за Турция, изоставяйки строежа. През 80-те години на ХХ бащата на ищеца заплащал в МТС съответна сума, за да може тракторите на стопанството да изорат дворното му място, което било извън регулацията с площ от около 3-3.500 дка. Между отделните имоти, намиращи се извън регулацията, имало синори, докато между парцелите в регулация и местата, оставащи извън нея, нямало огради. След смъртта на бащата на ищеца, той, брат му и сестрите му заминали за Турция, като ищецът изоставил започнатия строеж. Никой не е виждал повече брата и сестрите на ищеца, а последният е виждан само, когато си идва от Турция. Последният път това било преди година. Хора от селото косели с косачки тревата в имота и я прибирали за сено, като не плащали на никого за това. В селото се знаело, че имотът е на семейството на А.Щ..

А.Щ.Щ. е починал на 06.05.1988 г. и е оставил за свои законни наследници, наследниците на починалия преди него негов син, както и още двама сина и три дъщери.

Видно от нотариалните актове за собственост на имотите в регулация и при двата – от 1975 г. – изваден по обстоятелствена проверка и от 1987 г., като граница на имотите в регулация е посочено – ДЗС – от 1975 г. и АПК – от 1987 г.  

  При така обсъдените доказателства, съдът прави следните фактически и правни изводи : ищецът е собственик на УПИ VІІ -114, в кв. 13 по плана на с. Долно Новково, а неговият баща е бил собственик на съседните УПИ VІІІ-114 и УПИ ІХ-114 в кв. 13 по същия план.

Всички твърдения на ищеца обаче, че баща му е притежавал земеделска земя в размер на около 36 дк. и че процесният имот е част от тях, не се доказаха. По делото няма представени каквито и да било доказателства в тази насока. Т.е.  не се установява наследодателят на ищеца да е бил собственик на имота чрез сделка или друг придобивен способ. Няма доказателства тази земя да е била внасяна от наследодателя в ТКЗС. Но по плановете на населеното място тя се е водила като част от ДЗС, а в последствие от АПК. Няма доказателства и за това, че земята е внесена в ТКЗС именно от наследодателя, няма данни кога точно е установил владение върху нея и това да е продължило непрекъснато, в продължение на 10 години. Селото не е имало регулационен план до 1964 г. и затова не може да се говори, че през 1964 г. този имот е изключен от регулация. Той просто не е отговарял на изискванията за включване, защото е бил земеделска земя. Затова съдът намира, че няма доказателства наследодателят да е бил собственик на земята. Затова и тя не може да бъде придобита по наследство. През 1989 година ищецът и цялото му семейство се изселват в Турция. Този имот не се държи нито от него, нито от някой от останалите наследници на баща му. Т.е. няма установено непрекъснато владение върху имота. След като ищецът отсъства от страната и живее постоянно другаде, то ако има претенция за придобиване на имота като собствен, би следвало  да осъществява държането му чрез някой друг. Но той не се позовава на подобни факти. А от установените по делото, съдът прави извод, че този имот само се окосява от хора от селото и те на никого не плащат каквото и да било. Т.е. твърдението на ищеца, че той държи имота като свой непрекъснато, изобщо не се потвърждават от доказателствата по делото. Дори и в епизодичните му идвания в България не се установи той да е правил постъпки и осъществявал действия да придобие владението върху имота и да демонстрира по някакъв начин, че го държи като свой. Държане на имота изобщо няма. А чл. 81 от ЗС посочва, че изгубването на  владението за повече от 6 месеца, прекъсва давността. Т.е. дори и ищецът да беше владял този имот, то владението му би се прекъсвало всяка година.

Съдът не установява ищецът да е собственик на имота на каквото и да било придобивно основание. Затова искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

До този извод и стигнал и РС Омуртаг. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските. Въззиваемата страна няма направени такива и няма претенции за такива. Затова разноски не се присъждат.

По изложените съображения, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/08.04. 2019 г. на РС Омуртаг, по гр.д. № 421/ 2018 г., КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличие на основанията по чл. 280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                   2.