Р Е Ш Е Н И Е
№253
гр. Враца, 18.07.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 20.06.2023 г.
/двадесети юни две хиляди двадесет и
трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от
съдия ЖИТАРСКА КАН дело № 300 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на К.Р.А. ***, депозирана чрез *.Г., против Решение № 41 от 06.04.2023г.,
постановено по АНД № 30/2023 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е потвърдено
НП № BG19042022/5800/Р8-760/10.10.2022г., издадено от Директора
на Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ ***.
В касационната жалба са изложени твърдения, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
закона, при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на
решението и отмяна на потвърденото с него НП, ведно с всички законни последици.
Претендират се разноски.
Ответникът
– Директорът на Национално Тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“,
чрез * К. М. в отговор на касационна жалба оспорва същата. Изразява становище
за правилност, обоснованост и законосъобразност на процесното решение, за което
излага подробни съображения. В съдебно заседание поддържа отговора на касационна жалба.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Представителят на ОП
– Враца дава заключение за допустимост на жалбата, но неоснователност на
същата. Излага съображения за обоснованост на обжалвания съдебен акт на РС
Мездра, поддържа, че първоинстанционния съд е постановил валидно, допустимо и
правилно решение, поради което моли съда да го остави в сила.
Административен съд - Враца в настоящият си
състав, като обсъди приложените към
делото доказателства, взе предвид изложените доводи от страните, заключението на участващия
по делото прокурор и като съобрази разпоредбата
на чл. 218 АПК, приема за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен
срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежаща касационно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Предмет
на касационен контрол за законосъобразност е Решение № 41 от 06.04.2023 г., постановено
по АНД № 30/2023 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е потвърдено НП №
BG19042022/5800/Р8-760/10.10.2022г., издадено от Директора на Национално Тол
управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ ***, като със същото
на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лева
за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
За да потвърди НП в
оспореното решение от въззивният съд е приел, че АУАН е съставен и НП издадено
от материално и териториално компетентни органи, в предвидената от закона
форма, съдържат необходимите реквизити при липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
санкционната процедура. Претендираното нарушение и обстоятелствата, при които
същото е извършено са описани достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в НП.
По съществото на спора е прието, че жалбоподателят е имал качеството водач на
МПС по см. на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, същия е субект на нарушението по чл.179, ал.3а
от ЗДвП, управлявайки МПС от посочената категория по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, както
и че нарушението е безспорно установено от събраните по делото доказателства. Авторството
на деянието и неговата субективна страна е установено изцяло от приобщените
гласни и писмени доказателство, в т.ч. и от приложените – данни от тахошайбата,
Доклад от Електронната система за събиране на пътни такси и снимков материал на
процесното ППС. Посочени са рег. номер на превозното средство, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, както и местонахождението на техническото средство и неговия
идентификационен номер. Прието е, че деянието, вменено на касатора е доказано
по безспорен и категоричен начин, като той е управлявал МПС, по платената пътна
мрежа, като се е отклонил от предварително зададения маршрут, в резултат на
което е изпълнен състава на административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Обсъден е и институтът за маловажен случай по чл.28 ЗАНН и е прието, че не са
налице предпоставките за приложението му, тъй като липсват смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението, като такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. От АНО е съобразена разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като
е определена правилна квалификация на деянието и е наложено съответното
наказание в законоустановения размер на глобата от 1800 лева. По тези съображения
НП е потвърдено като законосъобразно, а възраженията изложени в жалбата са
приети за неоснователни.
При разглеждане на делото съдът е събрал необходимите за правилното му
изясняване доказателства, като след анализ на същите поотделно и в цялост, правилно
е достигнал до извода, че касаторът е
осъществил по безспорен начин състава на
административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ,ал.1 от ЗП създава
доклади за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 – 3в, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от
системата. От приложените фото снимки от 08.04.2022 г. в 11:44 ч. се
установява, че посоченият товарен автомобил се е движил в обхвата на платената
пътна мрежа, а от представения доклад от електронната система за събиране на
пътни такси, че към този момент за автомобила не е заплатена дължимата тол
такса за този участък. Не се представят доказателства оборващи обстоятелствата
за неплатена тол такса или заплатена компенсаторна такса. Тоест нарушението е
доказано и установено по безспорен начин от събраните доказателства, както е
приел и РС.
Правилно РС е приел, че в конкретния случай не е налице и маловажност на
нарушението по см. на чл. 28 ЗАНН, както и че наказанието е правилно определено
в съответствие с приложимата законова норма. От страна на АНО при проведеното
административнонаказателно производство по отношение на касатора не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
НП, както е приел
и РС в
решението. АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Не
оставя никакво съмнение и авторството на визираното нарушение. От представения
по делото данни от тахошайба серия Т, № 9042149, издаден на 02.11.2021 г. и
приключен на 15.11.2021 г., се установява, че именно касаторът е управлявал
процесния т.а. на визираната в АУАН и НП дата 08.04.2022 г., като е преминал на
**, по път I-1, км 160+506, включен в обхвата на платената пътна
мрежа. Субект на нарушението по чл.179, ал. 3а от ЗДвП е именно водачът на ППС,
а не собственика или ползвателя на същото, поради което съдът счита, че
правилно и законосъобразно е ангажирана административната отговорност именно
на касатора, в качеството на водач на
товарния автомобил. Районния съд подробно и задълбочено е обсъдил авторството
на установеното административно нарушение, чийто мотиви настоящия съдебен
състав напълно споделя.
Пред настоящата
инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището
на съда за различни констатации от тези отразени в НП, а оттам и за различни
правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като
законосъобразно.
По тези съображения и
след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл. 218, ал.
2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради
невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън
посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав,
в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон,
поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената
против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е
неоснователна и такива не му се дължат.
От страна на
ответника се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Съдът намира искането за основателно, но що се касае до неговия размер, той
следва да бъде определен в минимално определеният в чл.27е от наредба за
заплащането на правната помощ.
Воден от горното, на
основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41 от 06.04.2023 г., постановено
по АНД № 30/2023 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е потвърдено НП №
BG19042022/5800/Р8-760/10.10.2022г., издадено от Директора
на Национално Тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ ***.
ОСЪЖДА К.Р.А. *** да заплати на Агенция Пътна
Инфраструктура *** разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.