№ 90
гр. *****, 01.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20233001000060 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 и сл. във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1
ГПК, образувано по въззивна частна жалба на Т. К. Т. от гр. *****, подадена
чрез адв. Д. С. от ВАК, срещу определение № 49/09.01.2023г., постановено по
т. д. № 737/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, с което
производството по делото е спряно до приключване, с влязла в сила присъда
или постановление за прекратяване, на производството по ДП № 10723/2020г.
по описа на РП-Бургас по пр. № 304 3М-764/2020г. описа на РУ-Несебър, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт по
съображения за липса на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Сочи се,
че установяването на престъпните обстоятелства, които имат значение за
правилното разрешаване на правния спор, може да се осъществи в самото
гражданско производство и за тази цел в исковата молба са направени
съответните доказателствени искания – за допускане на експертизи, разпит на
свидетели и др. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото с
указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е
процесуално допустима.
1
Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във
връзка с изложените оплаквания и провери данните по делото, намира
жалбата за неоснователна по следните съображенията:
Производството по т. д. № 737/2022г. по описа на ВОС е образувано по
искова молба на Т. К. Т. срещу ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за
присъждане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на **********, по вина
на Г.А. Т.а като водач на л.а. „*********“ с ДКН *********., застрахован по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от
датата на входиране на извънсъдебната претенция до застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение - 02.06.2022г., до окончателно
погасяване на задълженията.
Първоинстанционният съд е спрял производството, на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 от ГПК, като е приел, че съгласно данните от писмо вх. №
29077/08.12.2022г. от РП- гр.Бургас, срещу водача на л.а. „*********“ с ДКН
********* - Г.А. Т.а е образувано наказателно производство – ДП
10723/2020г. по описа на РП-Бургас за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“,
предл. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК, както и че посоченият в исковата молба деликт,
вследствие на който се твърди, че са настъпили телесните увреди на ищеца и
претендираните за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди,
изцяло покрива фактическия състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”,
предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, както и че не са налице визираните
в чл. 124, ал. 5 от ГПК предпоставки, при наличието на които, в рамките на
гражданския процес могат да се установят престъпни обстоятелства от
значение за конкретно гражданско правоотношение.
Определението е правилно. След проверка за редовност на постъпилата
искова молба, по която е образувано т.д. № 737/2022г. по описа на ВОС, с
разпореждание № 6251/24.11.2022г. съдът е изискал информация от Районна
прокуратура– гр. Бургас за движението на ДП № 304 3М-764/2020г. по описа
на РУ-Несебър и пр. пр. № 1697/2020 по описа на РП-Бургас и конкретно дали
е повдигнато обвинение на извършител на ПТП, посочен като участник в
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от **********
2
От съпоставката между съдържанието на изпратеното на съда писмо вх.
№ 29077/08.12.2022г. от РП- гр.Бургас и заявените в исковата молба на Т. К.
Т. факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на
осъдителните исковете, се установява, че е налице пълна идентичност между
деянието, предмет на досъдебното производство, и противоправното деяние,
от което се твърди, че са настъпили неимуществени и имуществени вреди,
обуславящи гражданската отговорност на делинквента. Отговорността на
застрахователя по прекия иск на увреденото лице е функционално обусловена
от гражданската отговорност на застрахования. Съгласно чл. 300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Доколкото в гражданския процес само по изключение в посочените в
чл.124, ал.5 от ГПК случаи, може да се установява дали дадено деяние
съставлява престъпление и кой е извършителят, а такива (прекратяване или
спиране на наказателното преследване) в случая не са налице, то при наличие
на данни, включително изводими и от твърденията в исковата молба за
получените множество телесни увреждания, че вредоносното деяние
осъществява състав на престъпление ( чл. 343, ал. 1, б. “б“ вр. чл. 342, ал. 1
НК), като разследването вече е започнало, то едва след приключване на
наказателното производство, било то с постановление за прекратяване или с
внасяне на обвинителен акт в съда и постановяване на присъда, въведеният с
исковата молба спор ще може да бъде разрешен. Преюдициалното престъпно
обстоятелство, което изцяло съответства на изложения в исковата молба
фактически състав на деликта, от който произтичат претендираните за
обезщетяване неимуществени и имуществени вреди, е временна пречка за
надлежното упражняване правото на иск, в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК.
Поради съвпадение на правни изводи на двете съдебни инстанции
относно наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на
производството обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, III- ти състав
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 49/09.01.2023г., постановено по т.д.
№ 737/2022г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4