№ 331
гр. Разград, 21.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330102176 по описа за 2021 година
и да са се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание по: по чл. 203 във вр. с чл. 211 от КТ във вр. с чл. 14 вр. с
чл. 12, ал. 2 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло и чл.
86 от ЗЗД; по чл. 203, ал. 2 от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, в
условията на алтернативност за същите обстоятелства по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД; по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Добрев
Инженеринг“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. Гецово, общ. Разград, ул. „Петър Богданов“ № 3, представлявано от
управителя Калин Добрев чрез пълномощника му адв. Д. при АК - София, със
съдебен адрес: гр. Разград, п-л „Момина чешма“, бивше кино "Димитър
Благоев“, северен вход, стая № 3, срещу Р. ПЛ. Д. с ЕГН-********** от
**************************, с която се моли да бъде осъден ответника да
заплати на ищцовото дружество 523,43 лева ведно със законната лихва, както
следва: 253,42 лева на основание чл. 45 от ЗЗД, а в условията на евентуалност
на основание чл. 59 от ЗЗД - 270 лева на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
в условията на евентуалност на основание чл. 59 от ЗЗД. Моли съдът да
присъди направените от тях разноски.
В с.з. ищецът чрез процесуалния си представител поддържа ИМ, а в хода на
устните състезания излага становището си и моли съда да уважи
предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
С Трудов договор № 11 от 13.04.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и ответника, последният бил назначен на длъжността общ
работник, считано от 14.04.2020 г. Договорът бил прекратен на 03.07.2020 г.
Според свид. Д., назначен като продавач-консултант в ищцовото дружество,
1
всеки работник при сключване на трудовия договор получавал по един брой
гащеризон, работно яке, две тениски и един чифт обувки. Това според
свидетеля е посочено и в трудовия договор. Всеки работник се подписвал за
получаването на работното облекло, но на свидетеля не е известно дали
ответника е подписал документ, че е получил работно облекло. Съгласно
посоченото във фактурата на л. 13 от 29.05.2019 г. ищецът закупил два броя
тениски, гащеризон, работно яке и чифт обувки общо за сумата от 127,01
лева. Не е ясно дали тази покупка има нещо общо със сключения трудов
договор, още повече че документа е от 2019 г. Според приложената фактура
на л. 15 от 29.05.2020 г. ищецът закупил два броя тениски, полугащеризон и
яке общо за сумата от 98,21 лв. Не е ясно дали тази покупка има нещо общо
със сключения трудов договор, тъй като той е сключен през месец април 2020
г. Свидетелят посочва, че при назначаването му ответникът е получил два
броя тениски. Когато раздаденото облекло се повреждало, било подменяно с
ново. Всеки работник, напуснал дружеството, трябвало да върне
предоставеното му работно облекло, след което върнатото работно облекло се
бракувало. Ответникът не върнал предоставеното му облекло. Един ден след
приключването на работен ден свидетелят Д. предал на ответника материали
от склада, които били необходими на последния за ремонт на банята на негов
приятел. Уговорката била да върне остатъка и да заплати вложените
материали. Ответникът обаче не върнал остатъка и не заплатил вложените
материали.
Представят се като доказателства три броя фактури и оферта. На лист от
тетрадка са записани суми, а в отделна колона дати, след които за записани
суми и положен подпис от неизвестно лице.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По отношение на осъдителния иск по чл. 203 във вр. с чл. 211 от КТ във вр.
с чл. 14 вр. с чл. 12, ал. 2 от Наредбата за безплатното работно и униформено
облекло и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да докаже, че е било налице
трудово правоотношение между ищеца и ответника, прекратено към момента
на предявяване на иска, че ответникът е получил работно облекло,
включително уговорените условия и сроковете за подмяната му при
износване. При условията на пълно и главно доказване ищецът успя да
докаже, че е имало налице трудовото правоотношение между страните,
прекратено към момента на предявяване на иска. Със сключения трудов
договор не се урежда получаването на работно облекло. Дори да е налице
вътрешен правилник за условията за получаване на работно облекло от всеки
назначен работник, вида му, подмяната му в определени срокове, както и
връщането му, такъв правилник не е представен по делото. Не са налице
доказателства, които да сочат какво точно работно облекло е получил
ответника. Единствено свидетелят сочи, че ответника е получил два броя
тениски, но не му било известно обстоятелството дали е подписан документ
за получаването им. По делото не е изяснено дали работника може да
задържи облеклото и при какви условия. Поради посоченото искът следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следвайки съдбата на главния
иск, неоснователен и недоказан е и този за законната лихва и като такъв също
следва да се отхвърли.
По отношение на предявения осъдителен иск по чл. 203, ал. 2 от КТ вр. с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже,
2
че е било налице трудово правоотношение между ищеца и ответника,
прекратено към момента на предявяване на иска, умишлено причиняване на
вреди от работника, наличие на причинна връзка между противоправното
поведение на работника и настъпилата вреда. При условията на пълно и
главно доказване ищецът успя да докаже, че е имало налице трудовото
правоотношение между страните, прекратено към момента на предявяване на
иска. Не са събрани доказателства за останалото, посочено от съда в
неоспорения от ищеца доклад на съда. При условията на алтернативност за
същите обстоятелства е предявен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, ищецът следва да докаже получаване на материали от склада на
дружеството от ответника. Задължение на ответника е да установи по този
иск, че е налице правно значимо основание за получаването им. При
условията на пълно и главно доказване ищецът не успя да докаже посочените
обстоятелства. Така представения препис с ръчно изписани суми не
представлява надлежно доказателство, от което да се направи обоснован
извод, че е налице получаване на материали от ответника. На първо място,
този документ е частен свидетелстващ и няма обвързваща съда материална
доказателствена сила, тъй като съдържа единствено изгодни за съставилото
го лице факти. На второ място, той не съдържа достатъчно релевантна за
делото информация. В него не е отразено нито какви и на каква стойност
стоки са били заприходени, колко и какви материали е получил ответника от
склада на дружество, както и правно значимото основание за тяхното
получаване. Впрочем не е ясно даже дали посоченото са суми или кодове.
Няма положен подпис от ответника. Показанията на свид. Д. също не
съдържат достатъчно конкретни данни, а и такива обстоятелства не могат да
бъдат установявани със свидетелски показания. С оглед на изложеното,
настоящият състав намира, че не са налице елементите от фактическия състав
на разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД и предявения иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Следвайки съдбата на главния иск, неоснователен
е и този за законната лихва и като такъв също следва да се отхвърли.
По отношение на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже,
че е било налице трудово правоотношение между ищеца и ответника,
прекратяване на трудовия договор на 03.07.2020 г., получаване на авансово
възнаграждение от страна на ответника: на 29.05.2020 г. на сумата от 120,00
лева, представляваща авансово трудово възнаграждение за м. юни 2020 г., на
23.06.2020 г. - сумата от 100,00 лева, представляваща авансово трудово
възнаграждение за м. юли 2020 г. и на 02.07.2020 г. - сумата от 50,00 лева,
също представляваща авансово трудово възнаграждение за месец юли. При
условията на пълно и главно доказване ищецът не успя да докаже посочените
обстоятелства. Така представения препис с ръчно изписани суми не
представлява надлежно доказателство, от което да се направи обоснован
извод, че е налице получаване на суми от ответника, представляващи
авансово трудово възнаграждение. На първо място, този документ е частен
свидетелстващ и няма обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй
като съдържа единствено изгодни за съставилото го лице факти. На второ
място, той не съдържа достатъчно релевантна за делото информация.
Посочени са суми само срещу дати от календара за м. май, за които е
отразено, че представляват авансови възнаграждения, а трудовия договор с
ответника е прекратен на 03.07.2020 г., поради което работодателят дължи
възнаграждение за отработените от ответника месеци май и юни. По
3
отношение за м. юли не е ясно какво представлява посоченото, включително
дали “100” изписано срещу “23.06” представлява сума, дали представлява
авансово трудово възнаграждение за м. юли 2020 г. Няма подпис, но дори и
да се приеме, че има такъв, поради неяснотата срещу кое изписване е
положен, не е ясно чий е положения подпис. Посоченото не представлява
разписка, доколкото не е посочено кой, какво предава, на кого и на какво
основание. Приложеното няма реквизитите на касов ордер. Не са представени
доказателства и за преведено авансово възнаграждение по банкова сметка на
ответника. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че не са налице
елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД и
предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Следвайки съдбата на главния иск, неоснователен е и този за
законната лихва и като такъв също следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, направените разноски от ищеца остават за негова
сметка.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените осъдителни
искове от „Добрев Инженеринг“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Гецово, общ. Разград, ул. „Петър Богданов“ № 3,
представлявано от управителя Калин Д. Добрев чрез пълномощника му адв.
Д. при АК - София, със съдебен адрес: гр. Разград, п-л „Момина чешма“,
бивше кино "Димитър Благоев“, северен вход, стая № 3, срещу Р. ПЛ. Д. с
ЕГН-********** от **************************, за осъждане ответника да
заплати на ищцовото дружество 523,43 лева ведно със законната лихва, както
следва: 107,42 лева ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковете по чл. 203 във вр. с чл. 211 от КТ във вр. с чл. 14 вр. с чл. 12, ал. 2 от
Наредбата за безплатното работно и униформено облекло и чл. 86 от ЗЗД;
146,00 лева ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете по
чл. 203, ал. 2 от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а в условията на
евентуалност за същите обстоятелства искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, както и 270,00 лева ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4