Решение по дело №106/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 63в ЗАНН във връзка с глава XII АПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Д. М., [ЕГН] срещу Решение № 7/ 14.02.2024г. по АНД №101/2023г. по описа на РС- [община], с което е потвърдено НП №23-0298-000181/30.03.2023г. на началника на РУ-[община]. С посоченото НП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП във връзка с чл. 143 ал.15 ЗДвП. Доводите в касационната жалба се свеждат главно до липса на субективен елемент на деянието, тъй като жалбоподателят не е собственик на управляваното МПС и не е знаел, че към момента на управление автомобилът е служебно дерегистриран. Твърди се, че се касае за формално нарушение, от което не са настъпили обществено-опасни последици и водачът е действал в условия на фактическа грешка по см. на чл.14 НК вр.чл.11 ЗАНН. Твърди се, че дерегистрацията е извършена служебно, не е съобщена на собственика и водачът е нямало как да разбере, че автомобила е с прекратена регистрация. На второ място се твърди, че след прекратяване на наказателното производство, е следвало да се издаде нов АУАН, който да постави началото на административно-наказателното производство, а не наказващият орган да издава НП на Постановление за отказ да се образува ДП. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. В условия на алтернативност се твърди, че нарушението е маловажно и следва да се приложи чл. 28 ЗАНН, тъй като няма настъпили обществено-опасни последици и автомобилът е регистриран няколко дни след установяване на нарушението. При евентуалност, жалбоподателят моли съдът да намали наказанията до законовия им минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят Х. М. редовно призован не се явява и не изпраща представител, както и не депозира писмено становище.

Ответникът по касация – началника на РУ-М. при ОД МВР-[област], редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. Депозира подробно писмено становище вх.№ 1289/ 20.05.2024г., в което развива доводи за неоснователност на касационната жалба и моли решението на РС-М. да се остави в сила. Претендират се разноски за юрисконсулт в размер на 150лв. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Прокурорът от ОП - [област] заема становище за неоснователност на касационната жалба, като излага съображения, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна, и чл. 28 ЗАНН е неприложим. Пледира решението на РС-[община], с което е потвърдено НП да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, след анализ на доказателствата, събрани в хода на въззивното и касационното производство, и след служебен контрол за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, както и след обсъждане на посочените в касационната жалба основания счита, че жалбата е неоснователна.

По делото е установено, че на 26.02.2023г. около 7,53ч. в [населено място] жалбоподателят Х. М. е управлявал МПС с рег. № [рег. номер] със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143 ал.15 ЗДвП, като управлявания автомобил не е негова собственост, а е на трето лице – В. Х., както и че преди три дни водачът е управлявал същия автомобил, за което му е съставен АУАН №762061/23.02.2023г. От доказателствата по делото става ясно, че автомобилът е с прекратена регистрация от 22.02.2023г. поради това, че не е пререгистриран в двумесечния срок след закупуването му, като според договора за покупко-продажба от 21.12.2022г. В. Х. продава автомобила на М. С. Е. с управител Г. Д. Л.. От писмените доказателства се установява, че срокът за пререгистрация на автомобила е 21.02.2023г. /два месеца от закупуването/ и считано от следващия ден, 22.02.20243г., МПС е служебно дерегистрирано. НП е издадено на 30.03.2023г. на база постановление на РП- [област] от 29 март 2023г., с което е отказано образуване на ДП за деяние по чл.345 ал.2 вр. ал.1 НК с мотиви, че липсва субективен елемент.

По делото не са налични доказателства за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация, считано от 22.02.2023г., но законът не предвижда издаването на изрично властническо волеизявление от административен орган, с което да се констатира настъпилото по силата на закона погасяване на правото за ползване на регистрацията на превозното средство. Прекратяването в случая не става с властническо волеизявление, а служебно, което изрично е посочено в чл. 18б т.10 от Наредба I-45/24.03.2020. Според тази норма, прекратяване на регистрацията служебно се извършва по чл. 143 ал.15 ЗДвП на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. А самото прекратяване, по смисъла на пар.6 т. 69 от ДР на ЗДвП, представлява отмяна на разрешението превозното средство да се използва в пътното движение. В този смисъл и по арг. от противното от чл. 61 от АПК по отношение на собственика не е дължимо уведомяване за погасяване на правото му да ползва МПС по пътищата съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП с изтичането на срока по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Такова уведомяване не се предвижда, както в Закона за движение по пътищата, така и в Наредба № I-45/24.03.2020 г., третираща реда за прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства. В различните хипотези, предвидени в чл. 143 от ЗДвП, както и в чл. 18б от Наредба № I-45/24.03.2020 г. е предвидено уведомяване на собственика на превозното средство, но тези хипотези се отнасят до прекратяване на регистрация след уведомления по съответния ред, направени от институции, но не и в случаите, когато прекратяването на регистрацията е поради неизпълнение на задължения на новия собственик за регистриране на МПС. Дерегистрацията в случая става служебно /чл.18 ал.1 т.2 от наредбата/, не се свалят номерата на автомобила и не се уведомява собственика. По делото е безспорно установено от обективна страна, че Х. М. на 26.02.2023г. управлява служебно дерегистриран автомобил.

От субективна страна нарушението също е доказано по несъмнен начин, тъй като три дни преди процесното деяние, а именно на 23.02.2023г. на същия водач му е съставен АУАН за това, че управлява същия автомобил, който е със служебно прекратена регистрация. В случая водачът съзнава, че управлява дерегистриран автомобил, знае за обществената опасност на това му поведение и че извършва нарушение на ЗДвП и знае, че автомобилът е свален от отчет, тоест е дерегистриран на 22.02.2023г. В предявения му на 23.02.23г. АУАН, който той е подписал и получил без възражения е посочено, че автомобил с рег.№ [рег. номер] е с прекратена регистрация от 22.02.2023г. В случая няма незнание на елементи от състава на нарушението.

По отношение на твърдението в жалбата, че НП е незаконосъобразно, тъй като след прекратителното постановление на прокурора, не е издаден нов АУАН, съдът съобрази, че процесното НП е издадено по реда на чл.36 ал.2 ЗАНН, а именно на база Постановление на прокурора за отказ да се образува наказателно производство, което е препратено на наказващия орган за Анотирана съдебна практикапреценка наличието на предпоставки за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Това е хипотеза на законово изключение за съставяне на АУАН и за да се приложи това изключение не е достатъчно да има само отказ да се образува наказателно производство, а е необходимо наличието на идентичност между субектите и предмета на наказателното и на административно-наказателното производство. В случая такава идентичност е налице, поради което съдът прави извод, че касаторът е имал възможност да участва в наказателното производство, знае за какво нарушение е наказан с издаденото НП и не е налице съществено нарушение на административно-производствените правила, което да е ограничило правата му.

Доводите в жалбата касателно необсъждане от страна на въззивния съд и неприложение на чл. 28 от ЗАНН са неоснователни, доколкото чл. 189з от ЗДвП не допуска приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по .

Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а решението на въззивния съд като законосъобразно следва да се остави в сила.

С оглед изхода от делото, в полза на О. М.- [област] следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 100лв.

Водим от горното А. съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №7 от 14.02.2024г. по АНД №101/23г. по описа на РС - [община].

ОСЪЖДА Х. Д. М., [ЕГН] да заплати на О. М.- [област] разноски в размер на 100лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.