№ 29676
гр. София, 24.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110136329 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Л. Б. Р. срещу „Фератум България“
ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Съдът намира искането от ищеца по чл.190 ГПК за задължаване на ответната
страна да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания по
процесния договор за кредит за относимо, необходимо и допустимо, поради което
следва да бъде уважено. По начало платежното нареждане и разписка за платени суми
са в държане на наредителя на сумата, поради което искането да бъде задължен
ответникът да ги представи с неблагоприятните от това последици, следва да се
отхвърли. Следва да се отхвърли и искането за задължаване на ответника да представи
договор за поръчителство, сключен с трето по делото лице – Фератум Банк ЕАД /***/,
като освен това препис от същия е приложен към исковата молба. Следва да се
отхвърли и искането за задължаване на ответника да представи копие от процесния
договор, погасителен план и СЕФ, доколкото същите са представени с отговора на
исковата молба.
Следва да се уважи искането на страните за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза по въпроси, поставени в исковата молба и отговора на исковата
молба, като по отношение на посочените въпроси № 3 и № 4 от исковата молба, съдът
намира, че следва да бъдат преформулирани, тъй като в тази част се отнасят до отговор
на правен въпрос от страна на вещото лице - да прецени дали сумите за предоставяне
на обезпечение следва да се включат в ГПР. Вместо това вещото лице следва да
отговори на въпросите: 1/ В случай, че възнаграждението за предоставяне на
обезпечение се включи в ГПР, какъв ще е размерът на ГПР съобразно формулата,
съдържаща се в ЗПК в проценти?; 2/ След справка в счетоводните книги на „Фератум
България“ ЕООД вещото лице да отговори на въпроса: получени ли са по сметка на
ответното дружество плащания за възнаграждение за предоставено обезпечение?
Съдът намира искането на ответника в отговора на исковата молба за допускане
на съдебно-техническа експертиза за допустимо, необходимо и основателно, поради
1
което следва да бъде допуснато.
Съдът намира за основателно доказателственото искане на ищеца за задължаване
на трето неучастващо по делото лице „Изипей“ АД по реда на чл. 192 ГПК да
представи справка за извършените плащания от страна на лицето Л. Б. Р. към „Фератум
България“ ЕААД за периода от 09.09.2019 г. до момента на изготвяне на справката.
Ищецът не е представил молба по чл. 192 ГПК за връчване на третото лице, поради
което следва да му се даде указания.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Фератум България“ ЕООД в едноседмичен
срок от съобщението да представи по делото в цялост справка от счетоводството си за
всички извършени плащания по процесния договор за кредит, като му УКАЗВА, че
непредставянето на документите може да се преценява съобразно разпоредбата на чл.
161 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за задължаване на ответника по реда на чл. 190
ГПК да представи платежни нареждания и разписка за платени суми, както и копие от
процесния договор, погасителен план, СЕФ, както и от договор за поръчителство,
сключен с трето лице.
УКАЗВА на ищеца, че в петдневен срок от съобщението следва да представи с
молба по чл. 192 ГПК за връчване на третото неучастващо по делото лице „Изипей“
АД с препис за връчване на същото. В молбата следва да се посочат пълните данни за
лицата, за които се отнася справката, периода на извършени плащания, както и адрес на
третото лице, на който да му бъде връчена молбата.
При неизпълнение посочената в исковата молба справка няма да бъде изискана от
третото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на „Изипей“ АД, в случай че ищецът представи молба по чл.
192 ГПК, препис от същата, като му се УКАЖЕ, че в случай че не представи в
едноседмичен срок от съобщението посочения в молбата документ, ще му бъде
наложена глоба.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси № 1 и № 2, както и в отговора на исковата молба
въпроси, като вещото лице отговори и на допълнително поставени въпроси от съда, а
именно: 1/ В случай, че възнаграждението за предоставяне на обезпечение се включи в
ГПР, какъв ще е размерът на ГПР съобразно формулата, съдържаща се в ЗПК в
проценти?; 2/ След справка в счетоводните книги на „Фератум България“ ЕООД
вещото лице да отговори на въпроса: получени ли са по сметка на ответното дружество
плащания за възнаграждение за предоставено обезпечение?, като ОТХВЪРЛЯ
искането на ищеца за допускане на съдебно.счетоводна експертиза по въпрос № 3 и
въпрос № 4, посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 300,00 лева, вносим от
страните в петдневен срок от получаване на съобщението по сметка на СРС, както
слевда: сумата от 150 лева от ищцата и сумата от 150 лева от ответника.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза В. Д. П., тел.
2
***, която да се призове след представяне на доказателство за внесен депозит, като в
случай че само едната страна представи доказателство за внесен депозит, да се укаже
на вещото лице, че следва да изготви експретно заключение единствено по
поставените от тази страна въпроси.
УКАЗВА на вещото лице при изготвяне на експертизата да извърши справка в
счетоводството на „Фератум България“ ЕООД, респ. в счетоводството на „Фератум
Банк“ ЕАД.
УКАЗВА на ответника, че следва да окаже съдействие на вещото лице, като му
предостави достъп до счетоводните книги и други документи, необходими за изготвяне
на експертното заключение, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неоказване на
съдействие на вещото лице съдът ще прецени поведението му съобразно всички
обстоятелства по делото, като може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза по въпроси, поставени
от ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 350 лева, вносими от
ответника в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение по
сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице . Е. С., който да се призове след представяне на
доказателство за внесен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 19.10.2023 г.
от 11:10 ч., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, като на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
връщане на сумата от 50 лв., предявен като частичен от сумата от общо 355,03 лв.,
заплатена без основание по нищожен, евентуално – унищожен договор, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до погасяването.
Ищецът не е предявил на самостоятелно основание иск за обявяване
недействителността на процесния договор, но е изложил подробни съображения за
това, като съдът следва в мотивите на съдебния акт да разгледа въпроса за
недействителността на договора, доколкото същият е обуславящ относно
основателността на предявения осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД.
Ищецът Л. Б. Р. твърди, че на 09.09.2019 г. сключил с ответното дружество
„Фератум България“ ЕООД договор за потребителски кредит № *** г. По силата на
договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 500 лв., срещу
задължение да върне на кредитодателя заетата сума, заедно с 59,98 лв. – договорна
възнаградителна лихва, при ГПР от 49,11%. Посочва, че в договора е посочено, че
вземането на кредитодателя ще бъде обезпечено от „Фератум банк“, въз основа на
което ищецът на 10.09.2019 г. е сключил договор за гаранция с „Фератум банк“, по
силата на който се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 295,05 лв.
Посочва, че е погасил изцяло задълженията си по сключения договор, като е заплатил
сума в общ размер на 855,03 лв. на „Фератум България“ ЕООД. Оспорва сключените
договори като нищожни поради противоречие на закона, евентуално поради измама,
евентуално поради грешка. Посочва, че по двата договора на потребителя не е
предоставена необходимата преддоговорна информация и условията, за да може
ищецът да се откаже от тях. Посочва, че разменените между страните съобщения не са
подписани с квалифициран електронен подпис. Посочва, че договорът за кредит не е
оформен в шрифт, формат и размер, изискуеми съобразно ЗПК. Твърди, че в договора
3
за потребителски кредит не е посочен общият размер на дължимата сума, която
потребителят следвало да върне, не е посочен срок, в който следва да се върне
дължимата сума. Твърди, че в договора не е описана методиката, по която се формира
ГПР, не са описани компонентите, които влизат в ГПР, а също така и ГПР в договора е
неправилно определен, а действителният ГПР е в размер на 143,42 %. Намира, че
сключеният договор за поръчителство с лице, избрано от кредитодателя, излиза извън
присъщата обезпечителна функция на заема и има за цел единствено начисляване на
допълнителни възнаграждения. Оспорва като неравноправна клаузата в
потребителския договор, според която договорът за кредит се обезпечава с договор за
поръчителство от „Фератум банк“ в полза на „Фератум България“ ЕООД. Счита, че
включването на трето лице – „Фератум банк“, цели да заобиколи императивните
разпоредби на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.10а, ал.2 ЗПК под предлог, че незаконните такси се
дължат на трето лице, а не на кредитора. Твърди, че сумата от 205,05 лв.,
представляваща възнаграждение за предоставено поръчителство, е заплатена на
кредитодателя „Фератум България“ ЕООД, който впоследствие я е прехвърлил на
поръчителя „Фератум банк“. Поддържа, че възнаградителната лихва, в която се
включва и възнаграждението за поръчител, накърнява добрите нрави и е нищожна.
Посочва, че в договора не е отразен погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя и периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, не е
посочено при какви условия потребителят може да се откаже от договора. В условията
на евентуалност – в случай, че съдът намери, че договорът не е нищожен, оспорва
договорите за кредит и за поръчителство като унищожаеми поради измама и
евентуално – поради грешка. Моли съдът да осъди ответника да върне сумата от 50 лв.
като частичен от 355,03 лв., представляващ неоснователно заплатена от ищеца сума по
нищожен, респективно – унищожаем договор. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Посочва, че процесният договор за кредит е сключен въз основа на
подадено от кредитополучателя искане под формата на електронен формуляр на
интернет страницата на кредитодателя, като след като потребителят е бил одобрен, му
е изпратен стандартен европейски формуляр, заедно с проекти на договор, погасителен
план и общи условия, в които изрично е посочено правото на потребителя да се откаже
от кредита. Поддържа още, че кредитодателят няма задължение за посочване на
формулата за ГПР в договора за кредит, тъй като тази формула е определена в закона.
Оспорва твърденията в исковата молба, че сумата по предоставеното обезпечение е
следвало да се включи в ГПР, тъй като ищецът е можел да обезпечи предоставения
кредит по различни други начини, включително с избрани от него физически лица и
сключване на договор за поръчителство не е било задължително за отпускане на
кредита. Поради това счита, че разходите за предоставяне на обезпечението не следва
да се включват в ГПР, тъй като заплащането на сумата за предоставяне на
поръчителство не е била задължително условие за сключване на договора и е
доброволна незадължителна услуга. Посочва, че тъй като потребителят е избрал при
сключване на договора допълнителна услуга за поръчителство срещу заплащане и е
потвърдил със СМС, че желае да сключи договора за поръчителство, тази клауза е
индивидуално договорена. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил
процесната сума в размер на 50 лв., представляваща заплащане на суми по
недействителен договор, с което се надхвърля чистата стойност по кредита, без да е
имало основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
4
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между Л. Б. Р. и „Фератум България“ ЕООД е
сключен договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който ищецът е
получил в заем сумата от 500 лв. и с уговорен ГПР в размер на 49,11%; 2) за
обезпечаване на задълженията на кредитополучателя е сключен договор за
предоставяне на обезпечение от банка, различна от кредитодателя, по който е
уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 295,05 лв.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5