№. 762 / 6.12.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
06.12.2018 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV-.ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание от 31.05.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора..............................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 397 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно предявени осъдителни искове с правно основание: чл.109 от ЗС, чл.З1, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата, Г.М.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат С.Д.Т.,xxx, е предявила иск срещу Ц.М.Г.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, с правно основание: чл.109 от ЗС, чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба твърди, че са съсобственици с ответника Ц.М.Г. на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор xxxx по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №. РД-.18-.29/05.04.2006г. на Изп. директор на АК, с административен адрес на имота: г. у. Т. №. 4. е., който обект се намира в сграда №. 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.10.415, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 2 /две/, с площ от 70,66 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на ниво 1 /едно/ -. на същия етаж: 48489.10.415.1.1, под обекта: няма, над обекта: няма, и на ниво 2 /две/ -. на същия етаж: 48489.10.415.1.1, под обекта: 48489.10.415.1.1 и над обекта: няма, заедно с прилещажите му части: югозападното избено помещение и югозападното таванско помещение в сградата.
Правата и върху описания по-.горе недвижим имот са ¾ идеални части, а правата на ответника – 1/4 идеална част.
Основанието на правото и на собственост в посочените по-.горе права е Договор за делба от 16.04.2004г. с рег.№. 3775, акт №. 71, том, 2, дело №. 198 на Искра Фидосова -. Н. с рег. №. 112 на НК, вписан в С.М. под №. 224, том 3, вх.рег. №. 1658 от 16.04.2004г. /дял ІІІ от договора/ и Нотариален акт за дарение на недвижим имот №. 92, том 2, рег.№. 2294, дело №. 152 от 05.05.2016г. на Б. П. -. Н. с рег.№. 599 на НК, вписан в С. М. под №. 22, том 7, дело №. 897/2016г., вх.рег.№. 2429 от 05.05.2016г.
Основанието на правото на собственост на ответника в посочените по-. горе права е Договор за делба от 16.04.2004г. с рег. №. 3775, акт №. 71, том, 2, дело №. 198 на Искра Фидосова -. Н. рег.№. 112 на НК, вписан в С. М. под №. 224, том 3, вх.рег.№. 1658 от 16.04.2004г. -. съгласно дял ІІІ от договора.
На 30.11.2016г. ответникът заключил цялото жилище и не я допуска в него.
По тази причина на 27.12.2016г. подала искова молба по чл.108 от ЗС, въз основа на която е образувано гр.дело №. 3032/2016г. на РСМ.
Гр.д. №. 3032/2016г. на РСМ приключило с влязло в сила решение №. 213/18.05.2017г., отбелязано в С.М. под №. 52, том 2, вх.рег. №.3113 от 28.06.2017г., съгласно което ответникът е осъден да и отстъпи собствеността и да и предаде владението върху ¾ идеални части от самостоятелния обект в сграда с идентификатор xxxx .
Два дни след като подала исковата молба, на 29.12.2016г. изпратила на ответника Ц.М.Г. нотариална покана чрез В. Т. -. Н. с рег. №. 596 на Нотариалната камара, с която поискала да и заплаща обезщетение за ползата, от която е лишена поради това, че само той ползва имота, считано от изтичането на седмодневен срок след датата на получаването на поканата. Нотариалната покана е получена от ответника Ц.М.Г. на 03.01.2017г.
След изтичането на седмодневен срок от получаване на поканата ответникът продължил да ползва цялото жилище без да и заплаща обезщетение.
В хода на гр.д. №. 3032/2016г. на РСМ на 03.03.2017г. ответникът отключил доброволно входната врата сградата, откъм адрес: у. Т. №. 4., но неправомерно бил зазидал, без нейно съгласие и разрешение, вратата, намираща се в ляво на първата стълбищна пощадка на жилището, отстояща на седем броя стъпала от посочената по-.горе входна врата на сградата и през която се преминава до помещенията, намиращи се на първия етаж от жилището -. банята, тоалетната и една стая.
От 03.03.2017г. до сега ответникът продължава само той да ползва и владее помещенията на първия етаж на жилището, които се намират зад зазиданата врата,без да и заплаща обезщетение.
Въз основа на решението но гр.д.№. 3032/2016г. на РСМ се снабдила с изпълнителен лист и образувах изп.дело №. 1-.238/17г. на ДСИ при РСМ за извършване на въвод във владение в3/4 идеални части от самостоятелния обект в сграда с идентификатор xxxx .
До настоящият момент въвод не е извършен.
По отношение на зазиданата врата:
Зазиждането на вратата и създава пречки и неудобства, като така се препятства пълния и достъп до жилището и за нея е невъзможно да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
От друга страна, зазиждането на вратата е пречка и за съдебния изпълнител да извърши въвода във владение по изп.дело №. 1-.23 8/17г. на ДСИ при РСМ.
Съдебният изпълнител не може да постанови бутане на зазиждането на вратата, защото такова действие не е описано в изпълнителния лист.
Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Следователно като съсобственик за нея е налице правен интерес да претендира премахване от ответника на зазиждането на вратата.
По отношение на неползването на имота:
Съгласно чл. 31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
Следователно налице е за нея правен интерес от предявяването на иск за заплащане на обезщетение за неползване на 3/4 идеални части от жилището (съобразно правата и на собственост) за периода от 11.01.2017 г. -. седем дни след датата на получаване на поканата до 03.03.2017г.-. когато ответникът доброволно е отключил входната врата на жилището и за заплащане на обезщетение за неползване на 3/4 идеални части от помещенията на първия етаж от жилището за периода от 04.03.2017г. до датата на подаване на исковата молба.
Счита, че дължимото обезщетение за неползване на ¾ идеални части от жилището следва да бъде в размер на 100 лева месечно, а само за ¾ идеални части от помещенията на първия етаж -. 30 лева месечно.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 109 от ЗС да се ОСЪДИ Ц.М.Г.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да премахне зазиждането на вратата, намираща се вляво на първата стълбищна пощадка на жилището, отстояща на седем броя стъпала от входната врата на сградата, откъм адрес: у. Т. №. 4. и през която се преминава до помещенията, намиращи се на първия етаж от жилището, представляващо САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор xxxx по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №. РД-.18-.29/05.04.2006г. на Изп. директор на АК, с административен адрес на имота: г. у. Т. №. 4. е., който обект се намира в сграда №. 1, разположена в поземлен имот у с идентификатор 48489.10.415, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой ,нива на обекта: 2 /две/, с площ от 70,66 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на ниво 1 /едно/ -. на същия етаж: 48489.10.4 5.1.1, под обекта: няма, над обекта: няма, и на ниво 2 /две/ -. на същия етаж: 48489.10.415.1.1, под обекта: 48489.10.415.1.1 и над обекта: няма;
На основание чл. 31 ал. 2 от ЗС да постанови решение, с което да се ОСЪДИ ответника Ц.М.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да и заплати обезщетение за неползване на 3/4 идеални части от цялото жилище, съобразно правата и на собственост, от които е лишена, поради това, че той единствено е използвал целия ни съсобствен имот -. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор xxxx , в размер на 100 лева месечно, считано от 11.01.2017 г. -. седем дни след датата на получаване на поканата до 03.03.2017г.-. когато Ц.М.Г. доброволно е отключил входната врата на жилището и обезщетение за неползване на 3/4 идеални части от помещенията на първия етаж от същото жилище, от които е лишена, поради това, че той единствено ги е използвал, в размер на 30 лева месечно, считано от 04.03.2017г. до датата на подаване на исковата молба, или общо 545 лева за целия период, да и заплати мораторни лихви върху всяко месечно обезщетение в общ размер на 50 лева, а също законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Ц.М.Г.,xxx, ЕГН: xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител адвокат Л.К.А.,xxx, законоустановения срок съгласно чл. 131 от ГПК дава отговор на искова молба.
Счита, че претенцията на ищцата е неоснователна, предвид което изразява пълното си несъгласие с изложеното от същата в исковата молба.
В срока за отговор съгласно чл. 131 от ГПК, предявява насрещен иск с правно основание чл. 211, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 109 от ЗС за това, че с неправомерните си действия, изразяващи се в незаконно строителство, компрометиращо целостта и надеждността на стълбищното рамо, водещо до общото им таванско помещение, ищцата ограничава достъпа му до същото, с което нарушава правата му да ползва таванското помещение съобразно притежаваната от него идеална част.
Не оспорва, че двамата с ищцата са съсобственици в процесния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор xxxx по КККР на гр. М. с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 2, с площ от 70,66 кв.м и прилежащи части: югозападно избено помещение и югозападно таванско помещение. Не оспорва и квотите на съсобственост, които всеки от тях притежава, както и за правните основания, въз основа на които е възникнало правото им на собственост.
Оспорва твърденията, че не я е допускал до имота и е ограничавал достъпа и до същия, с което е нарушил правата и.
Както сама ищцата признава по време на цитираното от същата гр. Дело №. 3032/2016г. на РС-.М., решението по което е приложено като доказателство към исковата молба, тя ползва втория етаж на самостоятелния обект, а той първия. Тук е редно да се отбележи, че първият етаж от жишащето се състои от една стая с предверие, част от което той със собствени средства си преустроил в баня и тоалетна.
Живее в стаята на първия етаж от самостоятелния обект още от детските си години и това е единственото му жилище, поради което полага и винаги у полагал грижа на добър стопанин по отношение на същото, като е влагал средства и го е поддържал в състояние, позволяващо му да го ползвам по предназначение.
Вторият етаж от самостоятелния обект никога не е владял, нито го е ползвал, нито пък е ограничавал достъпа на ищцата до него по какъвто и да било начин.
Твърди, че ползваната от него стая, представляваща първи етаж от процесния самостоятелен обект в сграда представлява именно 1/4 идеална част от същия /в съответствие с квотата, която притежава/ и ползвайки го не нарушава по какъвто и да било начин правата на ищцата, още по-.малко пък да я ощетява.
Следва да се отбележи също така, че ищцата не живее на адреса на процесния имот -. гр. М., у. „. Т. №. 4., предвид което това не е единственото й жилище, за разлика от него. Същата има достъп до собствените си 3/4 идеални части от самостоятелния обект през централния вход на сградата от към у. „. Т. №. 4..
Това се доказва и от ремонтните дейности, които същата извършва в имота заедно със съпруга си, които в голямата си част се характеризират като незаконен строеж, за което е сигнализиран Кметът на Община М. като орган, на когото са вменени правомощията по чл. 225а от Закона за устройство на територията.
Също така ищцата твърди, че не й осигурява достъп до имота, а в същото време с помощта на съпруга си премахва стълбите, водещи до ложията, изпълнена по продължението на фасадната стена на къщата от към улица „. Т., така че да му ограничила достъпа до ползваното от него помещение на първия етаж от самостоятелния обект. За тези им действия също е сигнализирал компетентния орган в лицето на Кметът на Община М..
Възползвайки се от неправомерното си поведение, ищцата иска от съдебния изпълнител по образуваното срещу него изп. дело №. 1-.238/2017г. по описа на СИС при РС-.М. да я въведе във владение на нейните 3/4 идеални части от недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор xxxx по КККР на гр. М..
Въвода във владение бил насрочен на 13.02.2018 г. в 10.30 часа, но такъв не се извършил, тъй като нито съдебния изпълнител, нито ищцата в качеството си на взискател по изпълнителното дело, дошли на посочените час и дата в имота, а в последствие на него му е наложена глоба от съдебния изпъштител, за това че не е бил в имота и не е осигурил достъп, както беше вписано и в протокола за въвод във владение.
Обжалвал е действията на съдебния изпълнител.
Счита, че действията, предприети от ищцата по осуетяването на въвода във владение, целят единствено подготовка на удобни за същата обстоятелства за водене на настоящото дело, което да доведе до осъждането му да и заплати някакво обезщетение, за което няма никакво основание.
Въпросната стена, чието премахване ищцата желае, е изпълнена на мястото на врата, която никога не е ползвана, тъй като винаги е била заключена. Тази стена по никакъв начин обаче не ограничава достъпа на ищцата до втория етаж на самостоятелния обект, който се осъществява по вътрешно стьлбшце. Тази стена не ограничава и достъпа до стаята, представляваща първи етаж от самостоятелния обект, тьй като такъв има през вратата откъм лоджията на фасадната стена на сградата от към у. „. Т..
Твърди, че не е извършил никакво действие, което да се явява неоснователно и което да ограничава по какъвто и да било начин правата на ищцата в имота, поради което претенцията на ипщата се явява недоказана и неоснователна.
Предвид това, че не ползва цялата вещ, а само собствената си ¼ идеална част, неоснователна се явява и претенцията на ищцата за изплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД. За основателността на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС ищцата следва да докаже, че е отправила писмена покана до него да й заплаща обезщетение, че използва лично целия процесен самостоятелен обект, както и ползата, която е пропуснала след поканата, а по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищцата следва да докаже наличието на главния дълг, както и че му е отправила покана да й заплаща обезщетението.
Не оспорва, че му е отправена нотариална покана от страна на ищцата чрез Н. В. Т. с район на действие РС-.М., с рег. №. 596 на Нотариалната камара, която е получил на 03.01.2017г., видно от положения на същата щемпел. Счита, че се явява неоснователна, както и претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като ищцата не е доказала, че ползва лично целия имот, както и ползата, която е пропуснала.
Искът по чл. 86 от ЗЗД също се явява неоснователен и недоказан, тъй като ищцата не е доказала наличието на главен дълг, както и не е отправила покана към него по този ред. Отправената нотариална покана, цитирана по-.горе, е с правно основание единствено чл. 31, ал. 2 от ЗС и е явно неоснователна.
Моли съда да отхвърли предявените от ищцата обективни съединени искове по чл. 109 от ЗС, по чл. 31, ал. 2 от ЗС и по чл. 86 от ЗЗД изцяло като неоснователни.
На основание чл. 109 от ЗС моли съда да постанови решение, с което да се осъди Г.М.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx xxx да възстанови стълбищното рамо, водещо до таванското помещение, както и стълбите, водещи към лоджията, които неправомерно е разрушила/компрометирала/, респ. премахнала, без неговото съгласие или разрешение, с което ограничава правото му на ползване на съсобствения им имот в съответствие с притежаваната от него идеална част от същия.
Претендира сторените деловодни разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допуснати са и назначени: съдебно-.техническа експертиза, изпълнена от вещото лице М.Д., приета от съда и не оспорена от страните; съдебно-.икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Л.З., приета от съда и не оспорена от страните.
Изискано е и приложено гражданско дело №. 3032 по описа на Районен съд М. за 2016 година.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобрази и приетите и неоспорени експертизи, приема за установени следните обстоятелства:
Производството е по обективно предявени осъдителни искове с правно основание: чл.109 от ЗС, чл.З1, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор между страните, че са съсобственици в имот САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор xxxx по КККР на гр. М. с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 2, с площ от 70,66 кв.м и прилежащи части: югозападно избено помещение и югозападно таванско помещение; не се оспорват и квотите на съсобственост, които всеки от страните притежава, както и за правните основания, въз основа на които е възникнало правото им на собственост. Установено е безспорно, че ищцата притежава ¾ идеални части от процесния имот, а ответника ¼ идеална част.
В случая предявеният иск е свързан с правния интерес на ищцата от реализиране на производство по посоченото основание – чл.109 от ЗД и като абсолютна процесуална предпоставка за нея съдът следи служебно. Правото на собственост може да бъде защитено (когато е налице "въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост" – арг. ТР 31/1984 г. ОСГК) както чрез иск за разпределение на ползване, така и чрез негаторен иск, така и чрез иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. Преценката е винаги на ищеца и зависи до голяма степен във всеки конкретен случай от обема на засегнатите права и вида на посегателство. Когато защитата е срещу съсобственик на имота, както е в конкретния случай, дори страните да са разпределили правото на ползване, това не означава, че в случай на някакво "ограничаване" на правата на ищеца като собственик, последният би бил лишен от право да предяви иск по чл. 109 ЗС единствено с аргумент, че действията на другия съсобственик са реализирани в предоставената му за ползване част. Ето защо, докладчикът намира, че липсата на разпределение на ползването на съсобствения имот, без значение по общо съгласие на страните или чрез съдебна намеса, не е пречка за предявяване на иска по чл. 109 ЗС. В този смисъл предявения в настоящото производство иск е допустим.
Предмет на изследване в производството бе пречи ли на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственик зазиждането на вратата, намираща се вляво на първата стълбищна пощадка на жилището, отстояща на седем броя стъпала от входната врата на сградата, откъм адрес: у. Т. №. 4. и през която се преминава до помещенията, намиращи се на първия етаж от жилището, представляващо САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор xxxx по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №. РД-.18-.29/05.04.2006г. на Изп. директор на АК, с административен адрес на имота: г. у. Т. №. 4. е., който обект се намира в сграда №. 1, разположена в поземлен имот у с идентификатор 48489.10.415, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой ,нива на обекта: 2 /две/, с площ от 70,66 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на ниво 1 /едно/ -. на същия етаж: 48489.10.4 5.1.1, под обекта: няма, над обекта: няма, и на ниво 2 /две/ -. на същия етаж: 48489.10.415.1.1, под обекта: 48489.10.415.1.1 и над обекта: няма; и доколко е ОСНОВАТЕЛНА претенцията за заплащане на обезщетение поради неползването на имота в пълния му обем.
Законът предоставя на собственика определени правомощия. Основните са владението, ползването и разпореждането. Доколкото не произтичат от разпоредбите на закона ограничения, а конкретният случай е точно такъв, собственикът може да ползва обекта на правото на собственост лично или чрез трето лице, може да извлича и придобива плодовете -. естествени или граждански, да упражнява владението -. лично или чрез трето лице, както и да извършва действия на разпореждане с правото си на собственост. Материалният закон определя основанията за придобиване на правото на собственост и правомощията на собственика, чрез които то се реализира. Едно от тях е правото на иск като средство за правна защита. Редът, способите, средствата и пътят за неговото осъществяване, включително и чрез принудително изпълнение, се определят от процесуалните разпоредби. Собственикът може да иска признаването и зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, както и да се въздържат от действия и посегателства.
За да бъде уважен иска по чл.109 от ЗС ищецът, при пълно и главно доказване следва да установи:
-.че е собственик или съсобственик на процесния имот;
-.че ответникът извършва в имота неоснователни действия;
-.че извършените от ответника действия пречат на собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
По делото е безспорно установено, че Г.М. и Ц.М. са съсобственици на процесния имот при посочените по – горе права, както и са установени правните основания, въз основа на които е възникнало правото им на собственост, а именно: Договор за делба от 16.04.2004г. с рег.№. 3775, акт №. 71, том, 2, дело №. 198 на Искра Фидосова -. Н. с рег. №. 112 на НК, вписан в С.М. под №. 224, том 3, вх.рег. №. 1658 от 16.04.2004г. /дял ІІІ от договора/ и Нотариален акт за дарение на недвижим имот №. 92, том 2, рег.№. 2294, дело №. 152 от 05.05.2016г. на Б. П. -. Н. с рег.№. 599 на НК, вписан в С. М. под №. 22, том 7, дело №. 897/2016г., вх.рег.№. 2429 от 05.05.2016г.
Освен това, тези факти са установени и с влязло в сила решение по гр.д.№. 3032/2016г. на РСМ по иск с правно основание чл.108 от ЗС, приложено към настоящото.
Спорен между страните е въпросът дали ответникът е извършил действия, които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост
в пълен обем.
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС, собственикът има право на защита против всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право на собственост. С иска по чл.109 от ЗС се защитава правото на собственост. Защитава се възможността собственикът да упражнява правото си в пълен обем. В този смисъл: Решение №. 152 от 08.09.2009 г. на ВКС по гр.д.№. 592/2008 г., ІІ Г.О.
Под „пълен обем” на правото на собственост изисква възможността да се владее и ползва целия имот и възможност на разпореждане „без никакви ограничения ”, или на собственика не следва да се създават пречки и ограничения да владее, да ползва имота и да се разпорежда с него. От друга страна, „пълният „обем” на правото на собственост върху един имот означава това право да може да се упражнява във всичките части на този имот, без изключение. Собственикът не може да бъде ограничаван и задължаван да ползва само едни части от имота и да не може да ползва други негови части. Освен това, чл.109 от ЗС дава защита не само на едноличния собственик, но и на съсобственика. И когато друг съсобственик ограничи или отнеме на претендиращия съсобственик правото да ползва една част от имота, той има право да поиска прекратяване на тези действия. /Тълкувателно решение №. 31/1984 г. от 06.02.1985 г. на ВС по гр.д.№. 10/1984 г. ОСГК/.
От приетата по делото съдебно-.техническа експертиза, която съда възприема изцяло, като дадена компетентно, обективно и без да е заинтересована от изхода на делото, а и от събраните в хода на процеса гласни доказателства, които са безпротиворечиви, се установи, че вратата, намираща се в ляво на първата стълбищна площадка на жилището, отстояща на седем броя стъпала от входната врата на сградата, през която се преминава до помещенията на първия етаж на самостоятелния обект в сграда, с идентификатор xxxx е демонтирана ведно с касата и отвора е зазидан с тухли „Итонг”. Това зазиждане на вратата прекъсва функционалната връзка между помещенията в самостоятелния обект и ограничава достъпа на собственика до помещенията на първия жилищен етаж, които реално са без достъп към собствения имот. Преминаването до тях се осъществява през чужд имот. Вещото лице Д. е категорична, че чрез зазиждането на вратата е ограничен достъпа на собствениците до всички помещения на първия жилищен етаж на самостоятелния обект, т.е. изолационно антре, обособено като кухненски бокс, тоалетна, обособена като баня – тоалетна, кухня, обособена като дневна-.спалня и тераса. Свидетелите са единодушни, че зазиждането на вратата пречи на ищцата да ползва не само помещенията на първия етаж, но и останалата част от имота, до която има достъп, защото не разполага с вода, както и със санитарен възел за елементарни нужди. По делото се установи, че на първия етаж са единствените годни за обитаване помещения, както и единствената баня и тоалетна в сградата. Именно ограничаването до тези помещения пречи на ищцата дотолкова, че ограничава възможността и за нормално ползване и на останалата част от
имота.
Тези обстоятелства обуславят извода, че ответникът е осъществил посоченото в исковата молба неоснователно действие -. т.е. че е налице зазиждане на вратата, което ограничава правата на ищцата да ползва имота си пълноценно, т.е. ищецът установи по безспорен начин, че към момент на предявяване на иска е извършено конкретно неоснователно действие което му пречи да упражнява своето право на собственост”. Твърдяното от ищцата зазиждане на вратата действително е построеното от ответника и и пречи да упражнява правото си на собственост върху сградата -. в този смисъл е Решение №. 299/15.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №. 500/2009 г.. ІІ .г.о., в което ВКС приема, че тези действия следва „реално да възпрепятствуват предявилото иска лице да упражнява правата си върху имота в пълен обем”. Освен това се установи, че зазиждането на вратата съществува и в момента, както и че е направено от ответника..
По делото ответникът не представи друг проект или някакъв документ, който да му разрешава зазиждането на тази врата, т.е. това да е извършено законно и по предвиден ред. Наличието на незаконни строежи в процесния имот представляват неоснователни действия по смисъла на чл. 109 от ЗС и претенциите на ищцата са основателни. Съгласно съдебната практика такива обекти смущават правото на собственост на останалите съсобственици и подлежат на премахване, тъй като незаконните строежи сами по себе си пречат на упражняването на правото на собственост в пълен обем. /Решение №. 936 от 17.07.2007 г. на ВКС по гр.д.№. 506/2005 г.,V г.о.: „Когато в съсобствен недвижим имот е извършено строителство в
Отклонение от строителните правила и норми, то е незаконно и съставлява „неоснователни действия” по смисъла на чл. 109 ЗС. Изграденият в нарушение или в отклонение от строителните норми и правила за устройство на територията обект, по отношение, на който не може да се приложи узаконяване, смущава правото на собственост на останалите съсобственици и подлежи на премахване”.
В тази връзка, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС е доказан и е основателен и са налице изискуемите от закона предпоставки за неговото уважаване.
Основателен е и иска, предявен на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане обезщетение за неползване на 3/4 идеални части от цялото жилище (съобразно правата и на собственост), от които е лишена ищцата, поради това, че той единствено е използвал целия съсобствен имот -. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор xxxx , за периода от 11.01.2017 година до 03.03.2017 година, както и от 04.03.2017 година до датата на предявяване на иска – 21.02.2018 година, чиито общ размер възлиза на сумата от 659.87 лв., съгласно констатациите на вещото лице Л.З., чието заключение е прието и съда го приобщава към делото. Не бе оспорено обстоятелството, че ответникът е получил нотариална покана за отстъпване ползването на имота, съобразно правата и.
В тази връзка е основателен и иска по чл.86 ЗЗД, като акцесорен по отношение на главния иск по чл.31 ал.2 СК, чийто размер е и установен от 37.44 лв.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и разноските, направени от ищеца в хода на процеса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ц.М.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ПРЕМАХНЕ ЗАЗИЖДАНЕТО на вратата, намираща се вляво на първата стълбищна пощадка на жилището, отстояща на седем броя стъпала от входната врата на сградата, откъм адрес: у. Т. №. 4. и през която се преминава до помещенията, намиращи се на първия етаж от жилището, представляващо САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор xxxx по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №. РД-.18-.29/05.04.2006г. на Изп. директор на АК, с административен адрес на имота: г. у. Т. №. 4. е., който обект се намира в сграда №. 1, разположена в поземлен имот у с идентификатор 48489.10.415, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой ,нива на обекта: 2 /две/, с площ от 70,66 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на ниво 1 /едно/ -. на същия етаж: 48489.10.4 5.1.1, под обекта: няма, над обекта: няма, и на ниво 2 /две/ -. на същия етаж: 48489.10.415.1.1, под обекта: 48489.10.415.1.1 и над обекта: няма;
ОСЪЖДА Ц.М.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx обезщетение за неползване на 3/4 идеални части от цялото жилище, съобразно правата и на собственост, от които е лишена, поради това, че той единствено е използвал целия ни съсобствен имот -. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор xxxx , следните суми:
- 659.87 лв., за периода от 11.01.2017 г. -. седем дни след датата на получаване на поканата до 03.03.2017г.-. когато Ц.М.Г. доброволно е отключил входната врата на жилището и обезщетение за неползване на 3/4 идеални части от помещенията на първия етаж от същото жилище, от които е лишена, поради това, че той единствено ги е използвал, считано от 04.03.2017г. до 21.02.2018 година, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението;
- 37.44 лв., представляващи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в периода от месец февруари 2017 година до 21.02.2018 година;
ОСЪЖДА Ц.М.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx сумата от 1 426.16 лв., представляващи направените в хода на производството разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: