Р          Е         Ш        Е        Н         И         Е

 

град София,……………..

                      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                  

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                           Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от младши съдия МИХАЙЛОВА в. гр. дело № 7422 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрк.Ж., срещу съдебно решение № 14091/16.01.2020 г. постановено по гр. д. № 85225/2017 г. по описа на СРС, 64 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството срещу Ц.Т.С. искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата от 688,60 лв. до пълия предявен размер от 2523,47 лв. – главница за топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. – м. 10.2014 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 625,25 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. – 31.07.2017 г., и за сумата от 6,82 лв. – обезщетение за забава върху главницата за такси за услугата дялово разпределение за периода 11.07.2015 г. – 02.08.2017 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, както и за нарушение на материалния закон при постановяването му. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приложил правилата за давността и общите условия на дружеството, като частично е уважил възражението на ответницата. Сочи, че е налице покана до ответницата, съответно изпадане в забава за главните задължения. Отправя искане до въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените осъдителни искове в пълен размер. Претендират се разноски за въззивното производство.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство Ц.Т.С..

Третото лице помагач на ищеца „Б.“ ООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

СРС се е произнесъл по обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за заплащане на суми за доставена ТЕ, суми за услугата дялово разпределение и лихви за забава върху тях.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, при изяснена от СРС фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря.

Решението се оспорва от ищеца в отхвърлителната част. В останалата му необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в сила.

Първоинстанционният съд е направил правилна констатация, че е ответницата по делото е собственик на процесния имот през процесния период и в това качество е клиент на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ/.

Във връзка с основното възражение на ищеца във въззивната жалба - че претендираните в производството вземания по главницата не са погасени с изтичане на 3 - годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД към момента на подаване на исковата молба 05.12.2017 г., понеже сумите за периода м. 05.2013 г. - 10.2014 г. били обективирани в обща фактура от м. 07.2014 г. и за тях давностният срок не е изтекъл, въззивната инстанция намира следното : 

В съответствие с трайно установената практика по въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните главни и акцесорни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа.

Като се съобрази периода на претенцията по главницата следва, че за част от задълженията за периода от м. 05.2013 г. до м. 02.2014 г. вкл. приложение ще намерят ОУ на ищеца от 2008 г. Съгласно ОУ на ищеца от 2008 г., купувачът е длъжен да заплати месечните суми, дължими към продавача в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Както е посочил и СРС, за тези задължения потребителят изпада в забава на плащането с изтичане на срока за изпълнение и без да е необходимо за бъде изрично канен.

По отношение дължимите суми за топлинна енергия след м. 02.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Според чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са заплатени в срока по ал. 2. Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно, но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период на интернет страницата на ищеца.

Във връзка с възраженията на ищеца по въззивната жалба следва да се отбележи, че обективирането на задълженията в една обща фактура, не променя падежа на задълженията и те не стават изискуеми от датата на издаване на общата фактура (м. 07.2014 г.), каквито твърдения ищецът поддържа във въззивната жалба. Това е така, тъй като съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., общата фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т. е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът (изискуемостта) на месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава същият, както е посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ 2014 г. Обратното би означавало да се даде възможност на ищеца да измества произволно периода на изискуемостта на месечните задълженията с оглед течението на срока на погасителната давност за тях, което е в противоречие с нормата на материалния закон уреждащ давностните  срокове.

С подаване на исковата молба на 05.12.2017 г. течението на давността е прекъснато, поради което тригодишната погасителна давност е изтекла за главница за ТЕ за периода от м. 05.2013 г. до м. 10.2014 г. включително. Настоящият състав споделя крайните изводи на СРС, че тази частта от вземанията на ищеца са погасени по давност.

Следователно искът е основателен само за вземанията за ТЕ за периода м. 11.2014 г. - м. 04.2015 г., които СРС е определил в общ размер на 688,60 лв., на основание чл. 162 ГПК, поради което искът за главница за доставена ТЕ основателно е уважен до размер от 688,60 лв.

Настоящият състав също приема, че до този размер искът за главницата за ТЕ е основателен, а за разликата над него до пълния предявен размер от 2523,47 лв. и за периода от м. 05.2013 г. до м. 10.2014 г. искът е неоснователен, като погасен по давност и законосъобразно е отхвърлен. Не са налице основания за промяна изводите на СРС по атакуваното решение в тази част.

Относно частта от решението, в която изцяло са отхвърлени исковете за присъждане на лихви за забава по чл. 86 ЗЗД, въззивният състав приема следното :

Понеже вземанията за лихва се погасяват със същата давност като тези по главницата - по чл. 111, б. „в“ ЗЗД - 3 години, назад от подаване исковата молба на 05.12.2017 г., за погасените по давност вземания по главницата, посочени по - горе, погасени са и акцесорните вземания за лихви по смисъла на чл. 119 ЗЗД.

Според чл. 33, ал. 4 от тези ОУ от 2014 г., приложими за непогасените по давност вземания за лихва, продавачът начислява обезщете­ние за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, ко­ито не са изплатени в срок. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдне­вен срок от датата на публикуването на сметките за тях на интернет - сайта на дружест­вото.

Въззивният съд споделя решаващите изводи на СРС, че за периода, за които вземанията за лихви не са погасени по давност, ищецът не е ангажирал доказателства за датата, на която сметките на ответника са публикувани на интернет страницата му. По делото е останало недоказано изпадане на ответника в забава за изпълнение на процесните задължения за заплащане стойността на ползваната в имо­та ТЕ за непогасения по давност период, поради което не се дължи мораторна лихва върху тези задължения.

Следователно в частта, в която претенциите за лихви са отхвърлени изцяло, решението следва да се потвърди - като постановено в правилно приложение на материалния закон.

Основателно съдът е приел за недоказан и искът за лихва върху цена на услуга дялово разпределение, доколкото ищецът не е установил нито изискуемостта на претенцията, нито изпадането на длъжника в забава на плащането й.

Доколкото изводите на СГС съвпадат изцяло с тези на районния съд, решението следва да се потвърди в обжалваната му част, като съобразено с разпоредбите на материалния закон. В останалата необжалвана част, в която Ц. Т.С. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ 688,60 лева – цена за топлинна енергия за периода м. 11.2014 г. – м.04.2015г., вкл., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /05.12.2017г./ до окончателното плащане и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 28,20 лв. за услуга дялово разпределение за периода м. 06.2014 г. – м.05.2015г. ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /05.12.2017г./ до окончателното плащане, решението е влязло в сила.

Този извод се отнася и до присъдените в решението разноски, които са разпределени от СРС съобразно изхода от спора и доказателствата за реално направени от страните разноски в производството.

            По разноските пред СГС :

При този изход от спора – жалбата не е уважена, право на разноски при направено искане за това има ответникът на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Тъй като ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, не са налице основания да бъдат присъдени такива в негова полза.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

 

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 14091/16.01.2020 г. постановено по гр. д. № 85225/2017 г. по описа на СРС, 64 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството срещу Ц.Т.С. искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата от 688,60 лв. до пълия предявен размер от 2523,47 лв. – главница за топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. – м. 10.2014 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 625,25 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. – 31.07.2017 г., и за сумата от 6,82 лв. – обезщетение за забава върху главницата за такси за услугата дялово разпределение за периода 11.07.2015 г. – 02.08.2017 г., включително в частта по разноските.

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частта, в която в която Ц. Т.С. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ 688,60 лева – цена за топлинна енергия за периода м. 11.2014 г. – м.04.2015г., вкл., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /05.12.2017г./ до окончателното плащане и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 28,20 лв. за услуга дялово разпределение за периода м. 06.2014 г. – м.05.2015г. ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /05.12.2017г./ до окончателното плащане.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Б.“ ООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                     2.