Решение по дело №3794/2017 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                               5.4.2018 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на деветнадесети март                                           две хиляди и осемнадесета година               

в открито заседание в състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Г.

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 3794 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Й.Д.Т., ЕГН **********, С.К.Т., ЕГН **********, Ю.Г.Л., ЕГН ********** и Н.Г.К., ЕГН ********** - всички действащи чрез адв. Г.Н., против Д., представлявана от M. на з. и х., с която се иска съдът да приеме за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се извън регулационния план на с. Полски Сеновец, Общ. Полски Тръмбеш, а именно: незастроено дворно място с площ от 1 310.00 кв.м., представляващо дворище с планоснимачен № ***по касастралния план на с. Полски Сеновец, заедно с наличните в дворното място подобрения и трайни насаждения.

Ищците твърдят, че са собственици - първият на основание дарение, а останалите трима на основание наследство от общия им наследодател Георги Т., на недвижим имот, находящ се извън регулационния план на с. Полски Сеновец, Общ. Полски Тръмбеш, а именно: незастроено дворно място с площ от 1 310.00 кв.м., представляващо дворище с планоснимачен № ***по касастралния план на с. Полски Сеновец, заедно с наличните в дворното място подобрения и трайни насаждения, на основание давностно владение и наследство. Заявяват, че имотът не е включван в ТКЗС и други подобни образувания и от 1940 г. насетне е владян непрекъснато и необезпокоявано от наследодателя и праводателя на ищците, а в последствие и от последните. Сочат, че при опит за снабдяване със скица за имота са установили, че последният попада в Картата на възстановената собственост (КВС), както и че на подадената молба за издаване на скица Общинска служба „Земеделие” (ОСЗ) е постановила отказ, тъй като имот № ***в землището на с. Полски Сеновец се водел „друга кадастрална единица” с НТП - полски път и е публична общинска собственост. След допълнително изисквана информация от Общинска служба „Земеделие” - Полски Тръмбеш било посочено, че имотът е част от държавния поземлен фонд и е записан с начин на трайно ползване „друга производствена база”. Аргументират правния си интерес от предявяване на иска с твърдението, че владеят необезпокоявано имота, че същият не е отнеман по какъвто и да било ред, както и че не са уведомявани имотът да е предвиден за провеждането на каквито и да било процедури.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за недопустимост на същата. Твърди, че доколкото имотът не е отразен графично в КВС, то за ОСЗ - Полски Тръмбеш не е съществувала възможност да представи скица на имота, а с оглед невъзможността същият да бъде индивидуализиран, не може да се установи и кой е пасивно легитимиран по иска за собственост.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба № 13, том VII, рег. № 3165, дело № 1213/1940 г., че на 14.11.1940 г. Й. М Т. *** е закупил от Петков Петков Малаков за сметка на синовете си Д и КТ.дворно място в с. Полски Сеновец с площ от 1 декар, при граници: имоти на Трифон Маринов, Иларион Петков и Минчо Петков.  

По делото не е спорно, а и се установява от представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 143, том ІII, дело № 1154/1991 г., че Др Т. и К Т., на свой ред, са дарили на синовете си Й. Т. и Г Т. собствения си недвижим имот, находящ се извън регулационния план на с. Полски Сеновец, а именно: незастроено дворно място с площ от 1 310 кв.м., представляващо дворище планоснимачен № ***по кадастралния план на селото, при граници: улица, наследници на Й П, Г И А, Т Т Д и Ж Я. 

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, обосновано и неоспорено от страните по делото.

След преглед на относимата документация в Община Полски Тръмбеш и в Общинска служба „Земеделие” - Полски Тръмбеш, както и след извършен оглед и замервания на място, вещото лице е установило, че по първоначално одобрения кадастрален и регулационен план на с. Полски Сеновец за процесния имот е отреден парцел IV-545, в кв. 25, като кадастралните граници на имота не са променени и същите съвпадат с границите по сега действащия план. Сочи се, че по сега действащия кадастрален план имотът представлява дворище планоснимачен № ***по смисъла на ЗТСУ (отм.), респ. поземлен имот (ПИ) № ***по смисъла на ЗУТ, като по предвижданията на уличната и дворищната регулация част от имота в размер от 100.00 кв.м. е придадена към УПИ I-387 в стр. кв. 84 и попада в урбанизираната територия, а останалата част от 1 210.00 кв.м. остава в неурбанизираната територия. Посочено е, че за ПИ № ***не е подавано заявление за възстановяване, като същият и съседните му имоти не са нанесени върху плана за земеразделяне като самостоятелни кадастрални единици и в резултат на този пропуск е създаден ПИ № 000092 с площ от 4.968 дка с начин на трайно ползване (НТП) „Друга производствена база”, който се води част от държавния поземлен фонд (ДПФ).

Видно от представения по делото разписен лист към сега действащия план, имотът е записан на името на първия ищец Й.Д.Т. и на името на Георги К.Т. - наследодател на останалите ищци.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, водени от ищците.

Св. Ангел Шопов заявява, че доколкото знае процесният имот е собственост на Й. и Георги Топалангелови, като първоначално имотът е бил обработван от техния дядо, после от бащите им, а сетне и от тях самите. Твърди, че проблеми с имота не са имали, че никой друг не е обработвал същия, както и че имотът не е бил включван в ТКЗС или в някакви други кооперации.

Св. Георги Т. също сочи, че имотът е собственост на Й. и Георги Топалангелови, които го обработвали от около 60 години. Твърди, че няма спомен някой друг да е ползвал имота или същият да е бил включван в ТКЗС.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са субективно (активно) съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване със сила на присъдено нещо по отношение на Д., представлявана от M. на з. и х., че ищците са собственици на процесния имот.

Възражението на ответника за недопустимост на исковите претенции е неоснователно.

Изложените в тази насока твърдения касаят материална, а не процесуална легитимация на ответника, доколкото последната се преценява единствено с оглед твърденията на ищеца. В настоящия случай правният интерес на ищците се обосновава от твърденията на последните, че когато са предприели действия по издаване скица за имота са получили отказ и са разбрали, че същият е включен в ДПФ. Не може да бъде споделено и твърдението за недопустимост на претенциите, предвид невъзможността процесният имот да бъде индивидуализиран. Съгласно разясненията на ТР № 8/23.8.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, за да бъде разграничен един поземлен имот от друг имот, не е нужно границите му да бъдат нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта. Достатъчно е един юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени. Т.е. с оглед изложените тълкувателни мотиви, предмет на защита по иск за собственост е имот, чиито граници на правото на собственост са посочени по силата на юридически акт – титул за собственост, какъвто ищците твърдят, че притежават, като е без значение обстоятелството, дали е осъществено, респ. неосъществено заснемането му от органите по картография, геодезия и кадастър. Нуждата на ищците от защита чрез предявените искове се поражда от обстоятелството, че към настоящия момент същите не разполагат с друга правна възможност, за да решат със сила на присъдено нещо възникналия спор. От друга страна, правният интерес от предявения иск се определя и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което искът се явява процесуално допустим (в този смисъл е и т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК).

По същество съдът намира следното:

Предпоставка за уважаване на предявените искове за собственост е установяване съществуването правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот на твърдяното от тях придобивно основание - в случая дарение и наследствено правоприемство.

От заключението по изготвената техническа експертиза съдът приема за безспорно установено, че имотът, придобит от Й. М Т. през 1940 г. за неговите синове Д Й Т. и К Й Т., за който по кадастралния и регулационен план на с. Полски Сеновец от 1911 г. е отреден парцел IV-545, в кв. 25, е идентичен с ПИ № ***по сега действащия регулационен план на с. Полски Сеновец от 1962 г., както и че понастоящем този имот е част от ПИ № 000092 с площ от 4.968 дка, записан като имот от ДПФ.

Съдът приема за установено от заключението по техническата експертиза, както и от представения разписен лист към сега действащия план на с. Полски Сеновец, че процесният имот е изключен от регулация и следователно представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ. Приема за установено от събраните гласни доказателства, че имотът от закупуването му от Й. М Т. през 1940 г. е владян от първия ищец - Й.Д.Т., а преди това от неговия баща Д Й Т., както и от наследодателя на останалите ищци - Георги К.Т., а преди това от неговия баща - Кольо Йорданов Т.. Съдът приема, че ищците и техните праводатели никога не са губили владението си върху имота, респ. че същият не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на същия закон подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им, като съдебната практика по приложението на посочената разпоредба приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане от Д. на правото на частна собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските земи. Следва да се има в предвид обаче, че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, като в случаите, когато имотът не е бил коопериран, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам и основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос на фактическо установяване, включително и в хипотезата, когато собствеността върху имота в реалните му граници никога не е губена, независимо от обстоятелството, че след образуването на ТКЗС имотът, който към този момент е бил включен в регулационния план на населеното място, впоследствие е бил изключен от регулация.

Както вече беше отбелязано, по делото липсват доказателства процесният имот да е бил отнеман, предоставян за ползване или включван в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, поради което следва да се приеме, че същият не е подлежал на възстановяване по реда на чл. 10 ЗСПЗЗ. Именно поради това обстоятелство за имота не е подавано заявление за възстановяване по ЗСПЗЗ. Този извод се подкрепя и от факта, установен от вещото лице по изготвената техническа експертиза при огледа на място, че на терена съществуват стари реални имотни граници по отношение на процесния имот. Все в тази връзка следва да се отбележи, че с ПМС № 216/8.11.1961 г. за подобряване градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя е предвидено да се изключат от строителната част онези терени, които са подходящи за обработване и надхвърлят нормативите за неподходящата регулационна площ на населеното място. След изключването на съответните имоти от регулация е следвало да се изпълни процедурата по т. 4 от ПМС № 216/61 г., предвиждаща собствениците да бъдат обезщетени за направените подобрения и трайни насаждения съобразно действащия тогава ЗПИНМ (отм.). Включването в ТКЗС е било обусловено и от наличието или липсата на други имоти, достатъчни за жилищните и стопански нужди на собствениците и на членовете на семействата им. Само ако посочената процедура е била изпълнена, имотите е могло да се включат в блок на ТКЗС. В настоящото производство обаче не са ангажирани доказателства (а няма и такива твърдения) процесният имот да е отчужден по законов ред и да е причислен към ДПФ.

В процесния случай основанието, на което ищците претендират да са собственици на процесният имот, е сделка (по отношение на първия ищец) и наследствено правоприемство (по отношение на останалите ищци), като от представени по делото нотариални актове за покупко-продажба и дарение, както и от приложеното удостоверение за наследници, безспорно се установява, че собственици на имота са именно Й.Д.Т., респ. наследниците на Георги К.Т. - С.К.Т., Ю.Г.Л. и Н.Г.К..

Предвид изложеното предявеният иск се явява доказан по основание.

Доколкото по силата на приложената дворищна регулация част от процесния имот в размер от 100.00 кв.м. е придадена към УПИ I-387, искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 1 210.00 кв.м. Тук следва да се има в предвид, че съгласно заключението на вещото лице частта от дворище с планоснимачен № ***в размер от 100.00 кв.м., като придадена към УПИ I-387 в стр. кв. 84, попада в урбанизираната територия на с. Полски Сеновец.

По разноските.

Предвид изхода от делото в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от ищците разноски в общ размер от 882.00 лева, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д., представлявана от M. на з. и х., че Й.Д.Т., ЕГН **********, С.К.Т., ЕГН **********, Ю.Г.Л., ЕГН ********** и Н.Г.К., ЕГН ********** са собственици на недвижим имот, находящ се извън регулационния план на с. Полски Сеновец, Общ. Полски Тръмбеш, а именно: незастроено дворно място с площ от 1 210.00 кв.м., отразена в комбинирана скица (л. 65 от делото), изготвена от в.л. С.С., представляващо част от дворище с планоснимачен № ***по кадастралния план на с. Полски Сеновец, при граници: улица, наследници на ЙП М, ГИА, Т Т Д и ЖЯ, заедно с наличните в дворното място подобрения и трайни насаждения, който имот понастоящем е включен в кадастрална единица № 0.92 по Картата на възстановената собственост на с. Полски Сеновец, цялата с площ от 4.968 дка.

ОТХВЪРЛЯ иска на Й.Д.Т., ЕГН **********, С.К.Т., ЕГН **********, Ю.Г.Л., ЕГН ********** и Н.Г.К., ЕГН ********** за приемане за установено по отношение на Д., представлявана от M. на з. и х., че ищците са собственици на разликата над 1 210.00 кв.м. в дворище с планоснимачен № ***по кадастралния план на с. Полски Сеновец.

Комбинирана скица, изготвена от в.л. С.С. и находяща се на л. 65 от делото, е приподписана от съдията и е неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д., представлявана от M. на з. и х., да заплати на Й.Д.Т., ЕГН **********, С.К.Т., ЕГН **********, Ю.Г.Л., ЕГН ********** и Н.Г.К., ЕГН ********** сумата от 882.00 (осемстотин осемдесет и два) лева, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                              

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: