Решение по дело №1281/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДП УСЯ/, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „К.А І“ № 12, представлявано от Ц.Б.– изпълнителен директор, подадена чрез юрисконсулт В.В., против Решение № 26 от 07.02.2023 г. на Районен съд – Девня (РС – Девня) по АНД № 20223120200354/2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № НЯСС-311/22.12.2021 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). С потвърденото НП за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. ал.1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Девня е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че в случая са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН, като в тази връзка се сочи, че нарушението е извършено и нарушителят е открит на 01.12.2020 г., от който момент е започнал да тече тримесечния срок по чл. 34 ЗАНН за съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и срокът е изтекъл на 01.03.2021 г., а АУАН е съставен на 02.07.2021 г. Навеждат се и доводи за допуснато в административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила – не е изпълнена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, т.к. е налице смесване на процесуалните качества по отношение на Д.Т.Я., която веднъж констатира нарушението при извършване на проверката, а при съставяне на АУАН е вписана като свидетел и неправилно не е приложена нормата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. По изложените твърдения, според касатора, наказващият орган е следвало на основание чл. 54, ал. 1, т. 7 ЗАНН с резолюция да прекрати административнонаказателното производство. На следващо място се сочи, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, доколкото от описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението не става ясно дали на 01.12.2020 г. контролният орган е извършил проверка и е установил неизпълнение на предписанието, състоящо се в премахване на растителност. Поддържа се, че РС - Девня е постановил решение при неправилно тълкуване и приложение на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез юриск. Е.З.с писмено становище по касационната жалба излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение на РС – Девня и за неоснователност на доводите на касатора. Сочи се, че нарушението е осъществено на 01.12.2020 г. – денят, следващ изтичането на срока на даденото предписание, а АУАН е съставен в 3-месечния срок от откриване на нарушителя. Според ответника не е задължително АУАН да е съставен в присъствието на двама свидетели-очевидци на нарушението, или такива, присъствали при установяване на нарушението, като в случая АУАН е подписан от актосъставителя и от лице, присъствало при извършване на нарушението, т.е. спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Излагат се доводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за неприложимост в случая на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се остави в сила обжалваният съдебен акт, като се претендира присъждане на разноски. Прави се алтернативно искане претендираното адвокатско възнаграждение от касатора да бъде редуцирано до предвидения минимален размер.

Участващият по делото представител на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на въззивното решение като постановено при спазване на процесуалните правила и закона.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РС – Девня е образувано по жалба от ДП УСЯ срещу НП № НЯСС-311/22.12.2021 г., издадено от Председателя на ДАМТН.

Съдебното производство пред въззивната инстанция се явява повторно разглеждане на спора, след отмяната с Решение № 1256 от 17.10.2022 г. по КАНД № 2034/2022 г. на АдмС – Варна на Решение № 77 от 17.06.2022 г. по АНД № 76/2022 г. на РС – Девня и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за конституирането на органа, издал НП.

С обжалваното пред РС – Девня НП № НЯСС-311/22.12.2021 г., издадено от Председателя на ДАМТН е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на ДП УСЯ на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ за неизпълнение на задължително предписание, дадено с Констативен протокол № 05-01-41/05.10.2020 г.: Да се почисти от храстовидна растителност въздушен откос, със срок за изпълнение до 30.11.2020 г. Посочено е, че нарушението е извършено на 01.12.2020 г., като същото е установено при извършена проверка на 22.04.2021 г., за която проверка е съставен Констативен протокол № 05-01-32/23.04.2021 г. В НП са изложени мотиви за неоснователност на постъпилото възражение от ДП УСЯ, както и че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. С неизпълненото в срок предписание, дадено на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, в НП е посочено , че ДП УСЯ е нарушило чл. 190а, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗВ, за което е съставен АУАН № 05-126/02.07.2021 г., а въз основа на него било издадено обжалваното пред РС – Девня НП.

За да потвърди НП въззивният съд приема, че НП е издадено от компетентен орган, а в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – в АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, гарантиращи правото на защита на нарушителя, спазена е процедурата за издаването им, нарушението е ясно и точно описано, посочена е нарушената правна норма.

За неоснователно е прието възражението на наказаното лице за неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като е посочено, че компетентните контролни органи са установили, че има извършено нарушение на чл. 190а, ал. 2 ЗВ /неизпълнение на предписание/ и кой е неговият автор на 22.04.2021 г., а АУАН, съставен на 02.07.2021 г., е преди изтичане на 3-месечния срок, визиран в ЗАНН.

Въззивният съд приема за неоснователно и възражението за неспазване на чл. 40 ЗАНН, т.к. свидетелката Я.-К. е установила лично нарушението и тя безспорно се явява свидетел при установяване на нарушението.

РС – Девня стига до извод за правилност и законосъобразност на фактическите и правни констатации по обжалваното НП, като приема, че е налице влязло в сила задължително предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, което не е било изпълнено. Отбелязано е, че задължителното предписание като принудителна административна мярка, подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, като адресатът му в случая – ДП УСЯ, е могло да го обжалва пред съд. Посочено е, че неизпълнението на влязло в сила предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ е неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 ЗВ, което е обявено за административно нарушение с чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ.

Констатацията, че правилно случаят не е приет за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, РС – Девня обосновава с това, че деянието не се отличава от останалите от този вид, като следва да се има предвид, че с допускането му в съществена степен се засягат обществените отношения, регулирани от европейското и национално законодателство, свързани с безопасността на водоемите на територията на страната. Посочено е и че нарушението е с висока степен на обществена опасност, т.к. води до необезпечаване на безопасното ползване на язовира и до риск от аварийна ситуация.

РС -Девня отбелязва, че неизпълнението на всяко отделно предписание съставлява отделно административно нарушение и е неоснователно възражението на наказаното лице за повторно наказване за едно и също нарушение.

Въззивният съд приема, че законосъобразно е определена имуществената санкция като вид и в минималния размер, предвиден в закона.

С обжалваното решение е осъдено ДПУСЯ да заплати на ДАМТН сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд намира, че при повторното разглеждане на делото РС – Девня правилно конституира като страна административнонаказващият орган – Председателят на ДАМТН.

Обжалваното решението на РС – Девня е правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Районният съд правилно е установил фактите и правилно ги е отнесъл към правото, респ. правилно е приложен материалният закон.

Касационната инстанция споделя извода на районния съд, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяната на НП, както и извода за съставомерност на процесното неизпълнение на административно задължение по приложения административнонаказателен състав и за законосъобразност на определената имуществена санкция като вид и размер. На основание чл. 221, ал. 2 АПК, административният съд препраща към мотивите на районния съд.

Безспорно се установява неизпълнение от страна на ДПУСЯ на влязлото в сила задължително предписание. Правилно РС – Девня приема, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 39, вр. чл. 190а, ал. 2 ЗВ.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неспазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Същите са разгледани и подробно обсъдени от РС - Девня, като изводът на съда, че АУАН е съставен в 3-месечния срок, са съответни на доказателствата по делото и на закона. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че 3-месечният срок, считано от осъществяване на нарушението – 01.12.2020 г., е изтекъл към момента на съставяне на АУАН на 02.07.2021 г. Откриването на нарушителя е факт, следващ установяването на факта на извършване на нарушението. В случая при проверката на 22.04.2021 г. е установено нарушението, което е извършено на 01.12.2020 г.

Не намират основание в закона и твърденията на касатора за несъобразяване на нормата на чл. 40 ЗАНН. Доколкото Д.Т.Я. – К. е присъствала при проверката на 22.04.2021 г., когато е установено извършването на процесното нарушение, то същата правилно РС – Девня приема, че в съответствие с чл. 40, ал. 1 ЗАНН е свидетел при установяване на нарушението. В ЗАНН не е предвидено изискване лицето, установило извършването на нарушението да е актосъставител, поради което предвид това, че Я.-К. е свидетел при установяване на нарушението, правилно АУАН е съставен в присъствието й като свидетел при установяване на нарушението, което обуславя неприложимост на чл. 40, ал. 3 ЗАНН.

Описанието на нарушението и посочените в НП обстоятелства при извършването му допринасят за яснота и обоснованост на вмененото нарушение. Наказаното лице не ангажира доказателства за изпълнение на задължителното предписание в определения от контролните органи срок – до 30.11.2020 г., доколкото става въпрос за положителен факт, поради което твърдението на касатора, че не са налице доказателства, че предписанието не е изпълнено на 01.12.2020 г., респ. че не е доказано извършването на нарушението на 01.12.2020 г. е неоснователно.

Правилно РС – Девня приема, че предвид характера на нарушението и интензитета на неговата обществена опасност, в контекста на опазването на човешкия живот, здраве и имущество, не са налице основания случаят да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

Касационната жалба е неоснователна. Не се установява наличие на основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК за отмяна на решението на въззивния съд, поради което последното следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Въпреки че представляващ ответника по делото не се яви в открито съдебно заседание, по делото е представен писмен отговор по касационната жалба от юрисконсулт на ДАМТН, като съдът съобрази и обема и сложността на правния спор.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26 от 07.02.2023 г. по АНД № 354/2022 г. на Районен съд - Девня.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „К.А І“ № 12, представлявано от Ц.Б.– изпълнителен директор, да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща направени разноски по КАНД № 1281/2023 г. на АдмС - Варна за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: