Решение по дело №492/2020 на Районен съд - Провадия

Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 

 26.08.2020 г., гр. Провадия

В ИМЕТО НА НАРОДА

              ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН

 

             при участието на секретаря  И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 492/2020 г. по описа на РС – Провадия, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.

         Предявена е молба, допълнена с молба вх. № 3343/16.07.2020 г., подадена от Д.М.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и А.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, с която заявяват, че са сключили граждански брак на 27.07.1981 г. с акт за сключен граждански брак № 1620 от 27.07.1981 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна. Твърдят, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, както и че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брачната си връзка. Заявяват, че не желаят съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака.

Молителите са постигнали споразумение относно всички свои лични и имуществени отношения по повод прекратяването на брака им с развод, а именно: 1. от брака си нямат деца ненавършили пълнолетие; 2. семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. ***, се предоставя за ползване на съпругата, като съпругът няма претенции за ползването на последното; 3. молителите не претендират издръжка един от друг; 4. след прекратяването на брака жената ще носи брачното си фамилно име – Х.; 5. по отношение на поетите от съпругата А.А.Х. задължения към банки и небанкови кредитни институции, получени за задоволяване на нейни лични нужди, съпрузите се съгласяват, че за погасяването им съпругът Д.М.Х. няма да отговаря; 6. движимите вещи, съставляващи обикновената им покъщнина, съпрузите са поделили доброволно при фактическата им раздяла; 7. съпрузите нямат придобити по време на брака недвижими имоти в режим на СИО, движими вещи на значителна стойност, вкл. МПС; нямат общи влогове; всеки от съпрузите няма регистрирани на свое име търговски дружества и не участва в такива, както и не притежава дялове или акции в търговски дружества.

Заявяват, че разноските по делото, включващи заплащането на държавна такса за завеждане на молбата за развод, както и окончателната държавна такса по иска за развод, ще се платят от Д.М.Х.. Останалите разноски по делото ще останат в тежест на всеки от молителите така както са ги направили.

С подписване на споразумението страните заявяват, че уреждат всички свои лични и имуществени отношения след развода и нямат други претенции един към друг.

Молят съда, на основание чл. 50 от СК да постановите решение,с което да одобри постигнатото споразумение и прекрати брака им.

        В съдебно заседание страните се явяват лично и изразяват желанието си за прекратяване на брака им по взаимно съгласие и одобряване на постигнатото помежду им споразумение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и изявленията на молителите, приема за установено следното: 

 От събраните по делото писмени доказателства: удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 1620/27.07.1981 г. от Община Варна и направени служебно справки в НБД „Население”, се установява, че страните са съпрузи, предвид сключения от тях граждански брак на 27.07.1981 г. в гр. Варна и че родените от брака им деца са пълнолетни.

От изразеното от съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането си за развод, съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330 ал. 3 ГПК – налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и споразумение по чл. 51 от СК, което не противоречи на закона и добрите нрави и същевременно урежда в достатъчна пълнота всички посочени от законодателя последици в личните и имуществени отношения между съпрузите след прекратяване на брака. 

По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод и да утвърди споразумението.

          Съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при развод по взаимно съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв. Съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 40 лева, от която към настоящия момент е внесена държавна такса в размер на 25.00 лева и доказателство за това е представено с молбата за развод. Ето защо и предвид уговорката между страните молителят Д.  М.Х. следва да бъде осъден да доплатят разликата от 15.00лева.

          Мотивиран от горното и на основание чл. 50 от СК във връзка с чл. 330 ал. 3 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в гр. Варна на 27.07.1981 г. между Д.М.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и А.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, за който е съставен акт за сключен граждански брак № 1620/27.07.1981 г. от Община Варна.

          УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно което:

          Семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. ***, се предоставя за ползване на съпругата А.А.Х., ЕГН **********, като съпругът Д.М.Х., ЕГН ********** няма претенции за ползването на последното.

          След прекратяването на брака жената ще носи брачното си фамилно име – Х..

 

          Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг след прекратяването на брака.                 

          Съпрузите се споразумяват, че за погасяване на поетите по време на брака им от съпругата А.А.Х. задължения към банки и небанкови кредитни институции, получени за задоволяване на нейни лични нужди, съпругът Д.М.Х. няма да отговаря.

          Съпрузите са поделили доброволно при фактическата им раздяла движимите вещи, съставляващи обикновената им покъщнина.

          Съпрузите нямат придобити по време на брака недвижими имоти в режим на СИО, движими вещи на значителна стойност, вкл. МПС; нямат общи влогове; всеки от съпрузите няма регистрирани на свое име търговски дружества и не участва в такива, както и не притежава дялове или акции в търговски дружества.

          РАЗНОСКИТЕ делото, включващи заплащането на държавна такса за завеждане на молбата за развод, както и окончателната държавна такса по иска за развод, ще се поемат от Д.М.Х.. Останалите разноски по делото ще останат в тежест на всеки от молителите така както са ги направили.

         ОСЪЖДА Д.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на РС – Провадия държавна такса в размер на 15.00 лева /петнадесет лева/ за допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: