№ 386
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110130746 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена в открито съдебно
заседание, проведено на 16.02.2024 г., подадена от „П. ф.“ ООД срещу „И. ш.“ ЕООД, с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
сключил с ответното дружество споразумение от 04.08.2022 г., по силата на което „И.
ш.“ ЕООД, в качеството му на собственик на описаните в преамбюла на
споразумението недвижими имоти, се е задължило да учредени ново дружество, в
капитала на което да апортира изброените имоти, съгласно чл. 1, ал. 1. В чл. 8, ал. 1 от
споразумението страните уговорили, че след вписване на новоучреденото дружество в
ТРРЮЛНЦ, ответникът следва да продаде 100% от дружествените дялове на
новоучреденото дружество в полза на „П. ф.“ ООД, при уговорена продажба цена в
размер на 2 200 000 евро. Според чл. 9, т. 3 и т. 4, ответникът е следвало да представи
пред купувача на дяловете от новоучреденото дружество документи, от които да бъде
видно, че са заплатени всички режийни разходи, дължими до датата на сключването на
договора за продажба на дружествени дялове, свързани с използването на изброените
в споразумението недвижими имоти, включително за периода след апортирането им в
капитала на новоучреденото дружество, както и документи, удостоверяващи наличието
на заплатени местни данъци и такси за процесните имоти, дължими до датата на
сключване на договора за продажба на дружествени дялове. Ищецът отбелязва, че „И.
ш.“ ЕООД е осъществявало търговска дейност в процесните имоти, като целта на „П.
ф.“ ООД е била да придобие дружествените дялове от новоучреденото дружеството,
което да се легитимира като собственик на посочените в споразумението недвижими
имоти, съответно „П. ф.“ ООД да започне да осъществява търговската си дейност в
процесните сгради чрез новоучреденото дъщерно дружество. В тази връзка,
продавачът следвало да прехвърли процесните имоти при липсата на задължения към
трети лица. В чл. 10, ал. 5 страните договорили, че в случай че до датата на предаване
1
на имота от продавача се установи, че са налице задължения на новоучреденото
дружество към трети лица, продавача или държавните органи, свързани с използването
на процесните имоти, прехвърлителят дължи възстановяването им в пълен размер на
купувача в седемдневен срок. На 12.01.2023 г. било вписано новоучреденото дружество
– „П. Ф.“ ЕООД, като недвижимите имоти били апортирани в капитала му, при
едноличен собственик на капитала – „И. ш.“ ЕООД. На 10.02.2023 г. дружествените
дялове от „П. Ф.“ ЕООД били прехвърлени от „И. ш.“ ЕООД на „П. ф.“ ООД, а
държането на недвижимите имоти било предадено от „И. ш.“ ЕООД на
новоучреденото дружество на 05.05.2023 г. Ищецът твърди, че към датата на предаване
на недвижимите имоти, по отношение на същите са били налице непогасени
задълженията в размер на 2666 – данъци върху недвижимите имоти за месеците
февруари, март и април, както и 14 187 лв. – такси за битови отпадъци за процесните
имоти за месеците февруари, март и април. Отбелязва, че преди предаването на
имотите, на 02.05.2023 г., е уведомил ответника за наличието на непогасени
задължения във връзка с ползването им, като отправил покана до продавача за
заплащането на дължимите вземания. В отговор на заявеното искане, на 03.05.2023 г.
ответникът отказал да заплати посочените задължения при твърдения, че същите се
дължат от собственика на имота – „П. Ф.“ ЕООД. Излага съображения, че въпреки
последващата имейл кореспонденция с отправени искания за заплащане на посочените
вземания, съгласно уговорките в чл. 10, ал. 5 от споразумението, от страна на
ответника не постъпило плащане на посочените задължения. С оглед изложеното,
моли съда да осъди ответника за сумата в общ размер на 16 847 лв., формирана както
следва: 14 187,50 лв. – такси за битови отпадъци за месеците февруари, март и април
2023 г., както и 2660 лв. – данъци за месеците февруари, март и април 2023 г.,
дължими за процесните имоти, предмет на сключеното споразумение, които следва да
бъдат заплатени от ответника, ведно със законната лихва за забава от 17.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че ищецът не тълкува
правилно разпоредбите на чл. 9, т. 3 и т. 4, както и на чл. 10, ал. 5 от договора, като
поддържа, че няма задължение за заплащане на дължимите за имотите данъци и такси
за битови отпадъци след прехвърлянето на собствеността им в полза на
новоучреденото дружество. Сочи, че съгласно споразумението е следвало да заплати
дължимите местни данъци и такси за имотите до датата на сключването на договора за
продажба на дялове, което в настоящия случай е било извършено на 10.02.2023 г., като
е изпълнил надлежно посоченото задължение. Счита, че за дружеството е било налице
задължение за заплащане на консумативните разходи за ползването на имотите до
предаването им, като местните данъци и такси следвало да бъдат в тежест на
собственика. Твърди, че тълкуването на клаузата по чл. 10, ал. 5 по посочения от
ищеца начин би имало за последица неоснователно обогатяване в полза на
собственика на имота, което обуславя и накърняване на добрите нрави. Излага
съображения относно неизпълнението на договорните задължения от страна на ищеца,
който не заплатил в срок втората и третата вноска от продажната цена на дяловете.
Поради изложеното, при условията на евентуалност, релевира възражение за
прихващане на вземанията на ищеца със сумата от 10 755,76 лв., представляваща
мораторно обезщетение, начислено поради забава на изпълнението на задълженията на
ищеца за плащане на втората и третата вноска от продажната цена по договора за
продажба на дружествени дялове.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове е обусловена от доказването от страна
на ищеца, че е сключил с ответното дружество процесното споразумение, при
посочените параметри в исковата молба, съгласно което ответникът е поел задължение
да заплати процесните суми за местни данъци и такси, начислени за процесните
имоти, до предаването им в полза на ищеца, съответно да докаже размера на търсените
вземания.
В тежест на ответника е да докаже наличието на факти, които имат за
последица правоизключване на отговорността му за погасяване на търсените вземания.
По релевираното от ответника при условията на евентуалност възражение за
прихващане в негова доказателствена тежест е да докаже наличието на насрещни
изискуеми вземания, дължими от ищеца, които да бъдат прихванати с търсените от
него вземания до размера на по-малкото от тях, в това число, следва да докаже, че
ищецът е изпаднал в забава за плащане на уговорената продажба цена на дружествен
дял, в частта на уговорените втора и трета вноска, съответно дължимото мораторно
обезщетение, начислено за периода на забавата.
Не е спорно в отношенията между страните, че помежду им е сключено
процесното споразумение от 04.08.2022 г., по силата на което ответното дружество е
следвало да извърши необходимите правни и фактически действия, свързани с
вписването на новоучредено дружество – „П. Ф.“ ЕООД, в капитала на което да
апортира притежаваните в собственост от „И. ш.“ ЕООД недвижими имоти, съгласно
договореностите в споразумението, като впоследствие да продаде в полза на ищеца
дела си в новоучреденото дружество и да предаде ползването на прехвърлените имоти.
Спорно в отношенията между страните е тълкуването на разпоредбите на чл. 9,
т. 3 и т. 4, както и на чл. 10, ал. 5 от договора, съответно установяването на
задълженията на продавача на дружествен дял - „И. ш.“ ЕООД при предаване на
ползването на апортираните имоти, както и обхвата на отговорността му по отношение
на погасяването на изискуеми задължения във връзка с ползването на процесните
имоти.
Видно от съдържанието на чл. 1, ал. 1 от процесното споразумение е, че „И. ш.“
ЕООД се е задължило да учреди ново дружество и да извърши непарична вноска в
капитала му, като апортира описаните в преамбюла на споразумението недвижими
имоти, които да формират 100% от размера на дружествения дял на новото дружество.
Според чл. 8, ал. 1, страните са се съгласили в срок до три месеца, считано от датата
на споразумението и след вписване на новото дружество, да се явяват пред нотариус
за подписването на договор за продажба на всички дружествени дялове, съставляващи
100% от капитала на новоучреденото дружество, в случай че всички уговорени
условия от чл. 1 до чл. 6 са били изпълнени и са налице условията по ал. 2 на чл. 8. В
чл. 8, ал. 2, т. 1 е посочено, че към датата на подписване на договора за продажна на
дружествените дялове, представляващи 100% от капитала на новото дружество,
същото не следва да има никакви задължения към трети лица, както и към продавача.
Според разпоредбата на чл. 9, т. 3, в срок не по-късно от 2 дни преди
уговорената дата за подписване на договора за продажба на дружествените дялове на
новоучреденото дружество, продавачът е длъжен да представи на купувача документи,
от които да се установява, че продавачът е заплатил всички режийни разноски,
дължими до датата на сключване на договора за продажба на дружествени дялове,
3
свързани с използването на процесните имоти, включително за периода след
апортирането им в капитала на дружеството, в това число, но не само фактури от ЧЕЗ,
ВиК, Топлофикация и други, до датата на представянето им. Видно от чл. 9, т. 4 е, че в
посочения срок, продавачът следва да представи и документи, от които се установява,
че е заплатил всички местни данъци и такси за недвижими имоти до датата на
представянето им от продавача на купувача, дължими до датата на сключване на
договора за продажба на дружествени дялове. В чл. 10, ал. 5 страните са уговорили, че
в случай че до датата на предаване на имота от продавача се установи, че са налице
задължения на новоучреденото дружество към трети лица, към продавача, или към
държавни органи, свързани с използването на недвижимите имоти, продавачът дължи
на купувача възстановяването им в пълен размер в 7-дневен срок.
Съгласно чл. 13, ал. 1, продавачът ще продължи да използва недвижимите
имоти, в качеството му на наемател, след подписване на договора за продажба на
дружествените дялове на новоучреденото дружество за срока най-късно до 28.02.2023
г., като срокът на наемното правоотношение започва да тече от деня, следващ
подписването на договора за продажба на дружествените дялове и изтича автоматично
на 28.02.2023 г., без да е необходимо писмено уведомление. Съгласно ал. 2, продавачът
ще дължи възстановяването на всички режийни разноски, свързани с използването на
недвижимите имоти до тяхното предаване по реда на чл. 14, ал. 1. Според чл. 14, ал. 1,
изр. 3, независимо от изтичането на срока по чл. 13, ал. 1, продавачът няма задължение
да предаде недвижимите имоти на купувача или новоучреденото дружество, в случай
че купувачът не е заплатил изцяло продажната цена на дружествените дялове на
новоучреденото дружество.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си
на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В настоящия случай следва да бъде съобразено Решение № 177 от 24.02.2011 г.
на ВКС по т. д. № 958/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков, съгласно
което апортът е самостоятелен деривативен придобивен способ, независимо от това
дали се касае за начално или за последващо внасяне на съответната непарична вноска
в дадено капиталово дружество. Внасянето на недвижим имот в капитала на
дружество представлява непарична вноска и има вещнотранслативен ефект относно
правото на собственост върху имота. Апортираното право става собственост на
юридическото лице. Като участник в гражданския оборот всяко дружество формира
свое имущество.
По аргумент от Решение № 150 от 10.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 766/2008 г.,
II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, следва да бъде съобразено, че
внасянето на непарична вноска в дружеството е разпоредителен акт на съдружника, с
който той прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя
патримониум в патримониума на дружеството. Извършването на апорта се състои в
разпореждане на съдружника с определено негово имущество в полза на дружеството,
дадено с подписването на дружествения договор или впоследствие при увеличаването
на капитала.
Не спорно в отношенията между страните, че на 12.01.2023 г. ответникът е
апортирал в полза на новоучреденото дружество недвижимите имоти, предмет на
процесното споразумение, към която дата е настъпил и вещнопрехвърлителният ефект
по отношение на същите, поради което собствеността им е преминала в патримониума
на „П. Ф.“ ЕООД. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от служебно
извършена справка в ТРРЮЛНЦ, видно от която към 12.01.2023 г. ответникът е
едноличен собственик на капитала на „П. Ф.“ ЕООД.
Съгласно Решение № 510 от 21.03.2011 г. на САС по т. д. № 350/2010 г., ТО, 6-
4
ти с-в, макар и едноличното дружество с ограничена отговорност да се състои само от
един съдружник, той се счита за член на дружеството, с което влиза в
правоотношение. Затова не може ЕООД да се идентифицира със собственика на
капитала. Двата правни субекта не съвпадат, а се разграничават в организационно и
имуществено отношение.
Видно от представения като писмено доказателство договор за продажба на
дружествени дялове, сключен между „И. ш.“ ЕООД, в качеството му на продавач, и
„П. ф.“ ООД като купувач, ответникът е продал на ищеца собствените си 1000 (хиляда)
дружествени дяла с обща номинална стойност от 5 675 000 лева, представляващи
100% от дружествения капитал на „П. Ф.“ ЕООД, за обща продажна цена на всички
дялове от 2 200 000 евро. С продажбата на 100% от дружествените дялове не се
прехвърля собствеността върху търговското предприятие, защото не съществува
идентичност между понятието "търговско предприятие" и съвкупността от всичките
дружествени дялове. Търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, които обаче изразяват дейността на търговеца като работеща
икономическа единица. То включва и имуществени права, каквото е и правото на
собственост. Търговското предприятие като съвкупност е част от имуществото, с която
се осъществява търговската дейност на търговеца. Дружественият дял също е част от
цялото имущество на търговското дружество, но за разлика от търговското
предприятие, дружественият дял е пропорционален на дела на съдружника в капитала,
размерът му зависи от чистото имущество на дружеството и правото на собственост
върху дружествения дял принадлежи на съдружника /чл. 127 ТЗ/, респ. на едноличния
собственик на капитала в качеството му на единствен притежател на всички
дружествени дялове. При прехвърляне на дяловете предмет на прехвърлителната
сделка е дружественият дял /чл. 129, ал. 1 ТЗ/, а не имуществото на дружеството, което
стои зад тях, включващо и правото на собственост върху недвижим имот. Купувачът на
100% от дружествените дялове става собственик на дяловете, но собственик на
имуществото, включващо и правото на собственост върху имота, остава дружеството.
Придобиването на част или на всичките дружествени дялове поражда членствени
права, но не и вещни права върху недвижимите и движими вещи, чийто носител е
самото дружество, в качеството му на самостоятелен правен субект. – по арг. от
Решение № 127 от 27.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 725/2010 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Любка Илиева.
Съобразно изложените фактически данни от страните, настоящият съдебен
състав приема, че ответникът, в качеството му на продавач, е изпълнил надлежно
задълженията си по чл. 9, т. 3 и т. 4 като към датата на сключване на договора за
прехвърляне на дружествения дял е представил необходимите писмени документи,
удостоверяващи липсата на задължения за режийни разходи, както и за местни данъци
и такси, дължими във връзка с процесните имоти, което обстоятелство не се оспорва
от ищеца.
Съдът не споделя доводите на „П. ф.“ ООД относно тълкуването на
разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от процесното споразумение, за която ищецът твърди, че
вменява задължение на ответника за заплащане на дължимите местни данъци и такси
за процесните имоти да датата на предаването на владението им. Според разпоредбата
на чл. 10, ал. 5 от споразумението, до предаването на имота от продавача, същият
дължи заплащането на задълженията на името на новоучреденото дружество, свързани
с използването на имота. Съдът не счита, че в използваното в разпоредбата понятие
„задължения, свързани с използването на недвижимите имоти“ страните са вложили
идеята за създаване на задължение на ответника за заплащането на дължимите местни
данъци и такси за апортираните недвижими имоти, каквото задължение е
формулирано самостоятелно при съответните уговорки по чл. 9, т. 4.
5
Според чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. В тази
връзка, съобразно отделно формулираното в чл. 9, т. 4 задължение на продавача да
представи в срок не по-късно от 2 дни преди уговорената дата за подписване на
договора за продажба на дружествените дялове на новоучреденото дружество,
документи, от които се установява, че е заплатил всички местни данъци и такси за
недвижими имоти до датата на представянето им от продавача на купувача, дължими
до датата на сключване на договора за продажба на дружествени дялове, следва че
страните са се споразумели именно до изтичане на посочения срок - сключване на
договора за продажба на дружествени дялове, посочените разходи да бъдат за сметка
на продавача. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата на чл. 10,
ал. 5 от споразумението не представлява смислово продължение на изискванията към
продавача регламентирани в чл. 9, т. 4. При преценката на съдържанието на спорната
разпоредбата съдът взема предвид, че съгласно чл. 13 страните са уговорили
възникването на наемно правоотношение, по силата на което след подписване на
договора за продажба на дружествените дялове ответникът придобива качеството
наемател по отношение на процесните имоти, съответно дължи уговореното в ал. 2
възнаграждение за ползването им. В тази връзка, съдът счита, че разпоредбата на чл.
10, ал. 5 цели да обезпечи изпълнението на задълженията на ответника във връзка с
погасяването на дължимите разходи, свързани с ползването на процесните имоти, до
окончателното им предаване на собственика.
Според чл. 11 ЗМДТ, по отношение на задължението за заплащане на местен
данък, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими
имоти, като в случай на учредено право на ползване същото се дължи от ползвателя.
Според чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, таксата по чл. 62 ЗМДТ (такса за битови отпадъци) се
заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ за имотите на територията на общината.
С извършването на апорта на процесните имоти в полза на новоучреденото
дружество - „П. Ф.“ ЕООД, същото е придобило право на собственост спрямо
процесните обекти, поради което именно новоучреденото дружеството е данъчно
задължено лице по отношение на вземанията за местните данъци и такси за имотите. В
споразумението липсва уговорка, която да вменява заплащането на посочените
задължения в тежест на ответника след изтичането на срока по чл. 9, т. 4 – до датата
на сключване на договора за продажба на дружествени дялове (10.02.2023 г.), поради
което последващите задължения за местни данъци и такси за процесните имоти
остават за сметка на собственика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав, счита че предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, като предявеното от
ответника възражение за прихващане като евентуално не следва да бъде
разглеждано.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответното дружество, което съгласно представения по делото списък по чл. 80 ГПК е
извършило разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 2299,20 лв.,
удостоверени със съответните писмени доказателства, поради което посочената сума
следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
6
Съдия при Софийски районен съд: ____________________
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П. ф.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: адрес, срещу „И. ш.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: адрес, искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с които ищецът претендира
осъждането на ответника за сумата в общ размер на 16 847 лв., формирана както
следва: 14 187,50 лв. – такси за битови отпадъци за месеците февруари, март и април
2023 г., както и 2660 лв. – данъци за месеците февруари, март и април 2023 г.,
дължими за описаните недвижими имоти в преамбюла на сключеното споразумение на
04.08.2022 г. между „И. ш.“ ЕООД и „П. ф.“ ООД, апортирани в полза на „П. Ф.“
ЕООД, ведно със законната лихва за забава от 17.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА „П. ф.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
адрес, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „И. ш.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: адрес, направените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2299,20 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7