РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Търговище, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание
на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА В. Г.
при участието на секретаря Кр. Ал. К.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. Г. Административно наказателно
дело № 20253530200083 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Керемидчиев и К” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от ********** В. К. К., действащ чрез пълномощника си
адвокат Ц. И. от АК – Търговище, с адрес за призоваване ****************
против Наказателно постановление № 804910 – F802036/03.01.2025 г. на
Директор на офис – Търговище при ТД на НАП - Варна, с което на
жалбоподателя на основание чл.355, ал.1, пр.3 от КСО му е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 800
(осемстотин) лева за извършено нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, във вр. с
чл.4, ал.1, т.1, б.”а” от Наредба № Н – 13/17.12.2019 г. на МФ за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите
за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
В жалбата се съдържат оплаквания, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е било издадено в нарушение на материалния
закон и при съществени процесуални нарушения. Също така липсвало
произнасяне от страна на административнонаказващия орган дали деянието не
е явно малозначително. В ход по същество се иска отмяна на наказателното
постановление на още едно основание, а именно, че „липсва свидетел при
установяване на нарушението”, както и „липса на свидетел при съставяне на
акта”. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да уважи
жалбата и да отмени обжалвания акт като постановен в нарушение на закона.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят „Керемидчиев и К”
ЕООД, редовно призован, се представлява от упълномощения си защитник,
1
който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по подробно развити
съображения. Не претендира разноски.
В открито съдебно заседание, административнонаказващият орган
Директор на офис – Търговище при ТД на НАП - Варна, редовно призован, не
се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като се потвърди
наказателното постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, като взе предвид становищата на процесуалните представители
на страните и събраните по делото доказателства, приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
На 26.11.2024 г. при проверка в информационните системи на НАП, в
офис на НАП в гр.Търговище, във връзка с възложена проверка с Резолюция
№ ПО-03002524118925/20.11.2024 г. било установено, че „Керемидчиев и К”
ЕООД в качеството си на осигурител не е подало в срок декларация образец №
1 „Данни за осигурено лице” за месец 03.2023 г. за 1 лице – Ел. В. К., срокът за
което за работодатели, осигурители и техните клонове и поделения е за всеки
календарен месец – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните. Декларация образец № 1 за месец 03.2023 г. е следвало да
бъде подадена до 25.04.2023 г. вкл., като срокът е изтекъл на 25.04.2023 г., а
нарушението е извършено на 26.04.2023 г. в гр.Търговище. Декларацията е
подадена на 19.11.2024 г. със Заявление № 11772/19.11.2024 г. и обработена с
протокол № 253582409405355/26.11.2024 г. На „Керемидчиев и К” ЕООД била
изпратена покана изх. № 4981/06.12.2024 г. за съставяне на АУАН, получена на
12.12.2024 г., чрез пощенски оператор. На 12.12.2024 г. В. К. К., в качеството
на ********** на дружеството се явил в ТД на НАП - Варна, офис Търговище
и в негово присъствие бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.4,
ал.1, т.1, б.”а” от Наредба № Н – 13/17.12.2019 г. на МФ, чл.5, ал.4 от КСО.
АУАН бил връчен на представляващия дружеството с отбелязване, че няма
възражения. Въз основа на АУАН при съответна на акта фактическа
обстановка е издадено Наказателно постановление № 804910 –
F802036/03.01.2025 г. на Директор на офис – Търговище при ТД на НАП -
Варна, с което на жалбоподателя на основание чл.355, ал.1, пр.3 от КСО му е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
800 (осемстотин) лева за извършено нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, във
вр. с чл.4, ал.1, т.1, б.”а” от Наредба № Н – 13/17.12.2019 г. на МФ. Същото е
връчено лично на представляващия „Керемидчиев и К” ЕООД на 16.01.2025 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена и доказана
от събраните по делото писмени доказателства - АУАН № F802036/12.12.2024
г., НП № 804910-F802036/03.01.2025 г., ведно с разписка за връчване, покана
2
изх. № 4981/06.12.2024 г.; известие за доставяне № ИД PS7700 00Y6XR N,
заявление вх. № 11772/19.11.2024 г. от управителя на „Керемидчиев и К“
ЕООД, протокол вх. № 253582409405355/26.11.2024 г., декларация образец №
6, Заповед № ЗЦУ - 384/27.02.2024 г., заповед № ЗЦУ-1338/27.06.2024 г.,
справка - данни за осигуряването по БУЛСТАТ за период от 01.03.2023 г. до
31.03.2023 г., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели –
свид. Ж. Г. Н. и свид. С. П. Й.. Посочените доказателства съдът прецени като
еднопосочни, последователни и непротиворечиви помежду им. От
показанията на свидетелите се доказват обстоятелствата по установяване на
нарушението и на нарушителя, както и обстоятелствата по съставяне и
връчване на АУАН. Съдът кредитира също така писмените доказателства по
делото като ги оцени като последователни и взаимокореспондиращи си.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.4, ал.1, т.1, б.”а” от Наредба № Н – 13/17.12.2019 г. на МФ,
декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална
дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели,
осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец до
25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните,
включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което
не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е
начислено или изплатено възнаграждението. Видно от заявление №
11772/19.11.2024 г., че на 19.11.2024 г. дружеството – жалбоподател
„Керемидчиев и К” ЕООД е подало декларация образец № 1 и образец № 6,
обработени с протокол № 253582409405355/26.11.2024 г. на НАП. Видно също
така, че декларация образец № 1 се отнася за месец март 2023 г. Следователно
датата на извършване на нарушението е 26.04.2023 г. Независимо, че
авторството е било установено едва след подаване на декларация образец № 1
извън указания в подзаконов нормативен акт срок, т.е. на 19.11.2024 г.,
настоящият състав на съда приема, че от този момент започва да тече срока за
съставяне на АУАН. В случая АУАН е съставен на 12.12.2024 г., а НП на
03.01.2025 г.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това
лице, видно от приобщените по делото Заповед № 3ЦУ-384/27.02.2024 г. и
Заповед № ЗЦУ-1338/27.06.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, а
АУАН е съставен от компетентен орган. АУАН и НП са издадени и при
спазване на давностните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
3
санкционния акт, както с материалния, така и с процесуалния закон.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени съобразно
изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на посочените
административни актове. Обстоятелствено и подробно е описана
фактическата обстановка на нарушението в АУАН и НП. Както в АУАН, така и
в НП са посочени дата и място на извършване на процесното нарушение, а
така също и при съответна пълнота на описание на нарушението, а именно, че
се касае за неподаване в срок на декларация образец № 1 за месец 03.2023 г.
Посочено е до кога декларация образец № 1 за съответния период е следвало
да бъде подадена, като се сочат датата, на която е констатирано нарушението
и датата, и мястото, на които се счита нарушението за извършено, а именно –
26.04.2023 г. в гр.Търговище.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на процесуално
основание.
По направените възражения от процесуалния представител на
жалбоподателя, че „липсва свидетел при установяване на нарушението”, както
и „липса на свидетел при съставяне на акта”, съдът намира същите за
неоснователни. Съгласно нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или
установяване на нарушението. От показанията на свид. С. Й. се установява, че
същата е присъствала при съставяне на акта, че представляващия дружеството
се е явил лично за съставянето му, запознал се е със съдържанието му и при
липсата на възражения по него същият го е подписал след като му е бил
връчен. Показанията на свид. Й. съответстват и на обективираното в приетия
като доказателство по делото АУАН № F802036/12.12.2024 г. От показанията
на свидетелката се установява, че същата е била с местоположение, при което
е видяла, чула и възприела съставянето на акта в присъствието на нарушителя,
обстоятелствата, че представляващия дружеството е нямал възражения по
АУАН и го е подписал, поради което и настоящият състав приема, че са
спазени императивните изисквания на чл.40 от ЗАНН.
Освен това, съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и подкрепено от събраните в административнонаказателното
производство доказателства.
Посочената за нарушена разпоредба на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, във вр. с
4
чл.4, ал.1, т.1, б."а" от Наредба № Н – 13/17.12.2019 г. на МФ за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите
за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
(Наредбата) урежда императивно задължение за осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите
периодично да представят в Националната агенция за приходите данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване
и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите
лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Идентично
задължение урежда и нормата на чл.4, ал.1, т.1, б."а" от посочената по-горе
Наредба, която вменява на работодатели и осигурители и техните клонове и
поделения да подават за всеки календарен месец декларация образец № 1 в
компетентната ТД на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който
се отнасят данните. Неизпълнение на така посочените задължения се
санкционира с нормата на чл.355, ал.1 КСО, според която „който наруши
разпоредбите на чл.5, ал.4 и чл.6, ал.9 и разпоредбите на нормативните актове
по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с
данните по чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с
глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер
от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание“.
Няма спор, че „Керемидчиев и К” ЕООД, има качеството на осигурител
по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО.
Безспорно се установява, а и няма спор между страните, че
дружеството в качеството си на осигурител е било длъжно да подаде
декларация образец № 1 за месец март 2023 г., който срок съгласно чл.4, ал.1,
т.1, б."а" от Наредба № Н – 13/17.12.2019 г. на МФ е изтичал на 25.04.2023 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че до тази дата –
25.04.2023 г. дружеството – жалбоподател не е подало декларация образец №
1. Такава декларация е подадена на 19.11.2024 г. в ТД на НАП – Варна, офис –
Търговище. Предвид посочената по-горе разпоредба, съдът приема, че макар
и декларация образец № 1 да е подадена на 19.11.2024 г., нарушението е
5
извършено на 26.04.2023 г., поради което и правилно е посочено и в АУАН, и в
НП. Нарушителят се счита за открит, когато компетентните органи
действително са узнали за извършеното нарушение и неговия автор,
доколкото установяването на административно нарушение става след
извършване на проверка, съпроводена с анализ на събраните доказателства. В
тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя, касаещи откриване на нарушението.
Действително, в НАП се поддържа регистър с данните за дължимите
осигурителни вноски, но не е служебно известно на органите по приходите
бездействието на лицата от този регистър, преди да са предприети
съответните проверки, което в конкретния случай е установено след подаване
на заявление № 11772/19.11.2024 г., когато декларация образец № 1 е
обработена с протокол № 253582409405355/26.11.2024 г.
Предвид констатираното от органите на НАП нарушение, съдът
намира, че на 12.12.2024 г. основателно е бил съставен АУАН № F802036, в
съответствие със срока по чл.34, ал.1 ЗАНН.
За неоснователно намира и твърдението на жалбоподателя, че
извършеното нарушение съставлява случайно деяние по смисъла на чл.15 от
НК. Макар, че съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината се прилагат
разпоредбите на НК и според чл.11 от НК - „общественоопасното деяние е
извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. Деянието е
умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал
настъпването на тези последици. Деянието е непредпазливо, когато деецът не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на
тези последици, но е мислил да ги предотврати“, доколкото нарушител е ЮЛ,
то неговата отговорност е обективна и безвиновна. Наличието на правно
регламентирани задължения, каквито е имало дружеството – жалбоподател,
безспорно неизпълнени в указания от закона срок, водят до извода, че по
отношение на нарушението не е налице хипотезата на чл.15 от НК, доколкото
жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
последиците от нарушението.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
6
събраните по делото доказателства съдът намира, че със своето поведение,
„Керемидчиев и К” ЕООД е извършило административно нарушение по
смисъла на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, във вр. с чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба № Н
– 13/17.12.2019 г. на МФ за съдържанието сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица.
От обективна страна нарушението е формално и се счита за извършено
чрез бездействие, което се доказва от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Жалбоподателят е подал изискуемата от закона декларация в
срок, значително надвишаващ предвидения в нормативния акт, с около година
и половина по-късно – на 19.11.2024 г.
От субективна страна административната отговорност на
жалбоподателя – юридическо лице е обективна и безвиновна.
При извършване на проверка за правилното приложение на
материалния закон при определяне на наказанието за така извършеното
нарушение от „Керемидчиев и К” ЕООД, съдът съобрази санкционната
разпоредба на чл.355, ал.1, пр.3 от КСО, съгласно която „който наруши
разпоредбите на чл.5, ал.4 и чл.6, ал.9 и разпоредбите на нормативните актове
по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с
данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва
с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер
от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Съдът намира, че процесното нарушение не представлява „маловажен
случай“ по чл.28 от ЗАНН, чието легално определение се съдържа в § 1, т.4 от
ДР на ЗАНН. Макар и формално от обективна страна, то не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други идентични
нарушения от същия вид, нито обществената му опасност е явно
незначителна, нито са налице многобройни смекчаващи обстоятелства.
Фактът, че нарушението е извършено за първи път, както е посочил и
наказващия орган в НП, обосновава според съда налагането на имуществена
санкция в минимален размер, но не и освобождаване на нарушителя от
отговорност. Ирелевантно в случая се явява и обстоятелството, че липсва
настъпила вреда за фиска, доколкото нарушението е с формален характер и в
състава му не е включен определен вредоносен резултат. Видът и характерът
на накърнените обществени отношения, свързани с правата на осигурените
лица не сочат на извод, че процесното нарушение разкрива по-ниска степен на
7
обществена опасност от други нарушения от същия вид. В конкретния случай
административнонаказващият орган е наложил на дружеството санкция в
размер на 800 лева, която е над минимално определения размер от 500 лева,
което съдът намира, че предвид констатираното, че нарушението е извършено
за първи път, целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН могат да бъдат
постигнати с налагане на имуществена санкция в минимален размер на
предвидената в закона от 500 лева. Санкцията от 500 лева е в по-малък размер
от наложената с наказателното постановление, поради което същото следва да
бъде изменено от съда в частта му, касаеща този размер.
С оглед изхода на спора и липсата на основания за отмяна на
наказателното постановление, съдът намира за основателно искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП - Варна.
Предвид своевременно направеното искане, фактическата и правна сложност
на делото, в полза на НАП - Варна следва на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
във вр. чл.37 от ЗПП, във вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 804910 – F802036/03.01.2025
г. на Директор на офис – Търговище при ТД на НАП - Варна, с което на
„Керемидчиев и К” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от ********** В.
К. К., за нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, във вр. с чл.4, ал.1, т.1, б.”а” от
Наредба № Н – 13/17.12.2019 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при
тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1,
пр.3 от КСО му е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 800 (осемстотин) лева, като НАМАЛЯВА размера на
наложената „имуществена санкция” от 800 (осемстотин) лева на 500
(петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Керемидчиев и К” ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от ********** В. К. К., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТД на НАП – Варна сума
в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. чл.37 от ЗПП, във
вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
8
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9