Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
03.07.2012 |
град |
Кърджали |
|
||||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
|
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
На |
13.06.2012 |
година |
2012 |
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
В
публично
заседание
и следния
състав: |
|
|||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ ПЕНКА КОСТОВА |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
М. Х. |
|
|
|||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
|||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Като
разгледа
докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
115 |
по описа за |
2012 |
година. |
|
||||||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и следв.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Т.Б. *** като пълномощник на
„Т***Г***” ЕООД, със седалище и адрес на управление - град Кърджали,
ул.”Стадионска”, блок 8, вход „Б”, етаж 2, ап.21, представлявано от управителя
му Пеша Пенкова Г., против решение №23 от 19.03.2012 година, постановено по
НАХД №14/2012 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е изменено наказателно
постановление №11-1102/06.12.2011 година, издадено от главния директор на ГД
„ИДТН”, с което, на основание чл.55, ал.1 от Закона за техническите изисквания
към продуктите/ЗТИП/, на „Т***Г***” ЕООД, със седалище и адрес на управление -
град Кърджали, ул.”Стадионска”, блок 8, вход „Б”, етаж 2, ап.21, с ЕИК
*********, е наложена “имуществена санкция”, в размер на 700.00/седемстотин/
лева, за извършено нарушение на чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП, като е намален
размерът на наложената имуществена санкция от 700.00/седемстотин/ на 500.00/петстотин/
лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, като е
незаконосъобразен извода на районния съд, че при издаване на процесното НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на същото. Сочи
се, че нарушението, за което е санкциониран жалбодателя, не било
индивидуализирано с всички съставомерни признаци, което опорочавало НП до
степен, обосноваваща неговата отмяна и това било така, т.к. нито в АУАН, нито в
НП, се сочело кой е субект на нарушението и в какво качество, както и кога е
извършено и при какви обстоятелства. Развива се довода, че не е било изяснено
дали в случая дружеството - нарушител е извършило нарушението в качеството на
ползвател на съоръжение с повишена опасност или на обслужващ персонал, като не
е било изяснено, кои факти обосновават наказването на същото като ползвател,
респ. кое е правното основание за това ползване. Предвид това в жалбата се твърди, че е
необоснован и неподкрепен с никакви доказателства и на съда, че касаторът е ползвател на
процесното съоръжение, тъй като към административнонаказателната преписка не са
били представени нито доказателства за собствеността на това съоръжения, нито
доказателства за използването му. На следващо място се развива довода, че е
останало съвършено неясно защо описаното в НП съоръжение представлява
съоръжение с повишена опасност, т.к. освен определеният „на око” от
проверяващите обем на резервоара, липсвали каквито и да е технически
характеристики и параметри на съоръжението, както и не била посочена каквато и
да е наредба по чл.31 от ЗТИП, която да е приложима в случая за процесното
съоръжение. На следващо място, в касационната жалба се сочи, че районният съд е
допуснал и друго нарушение на материалния закон, т.к към датата на извършване
на проверката, към датата на съставяне на АУАН и към датата на издаване на
обжалваното НП са действали редакции на закона, различни от цитираните в АУАН и
в НП, т.к. към датата на проверката – 18.05.2011 год., вече е била обнародвана
промяна в ЗТИП, в ДВ, бр.38 от 17.05.2011 год., но въпреки това в АУАН била
цитирана редакция на ЗТИП към 2007 год., а в НП, издадено на 06.12.2011 год.,
била цитирана редакция с последни изменения и допълнения от 2009 година.
Последващите промени в закона, обнародвани в ДВ, бр.38 и бр.80 от 2011 год.,
изобщо не били отчетени от наказващият орган, но при тези факти, в оспореното
решение се приемало, че при настъпилите промени на закона посочените материална
и процесуална норма не били променени. Неправилно, според касатора, в
обжалваното решение съдът бил приел за несъществен недостатък констатираното
разминаване между АУАН и издаденото въз основа на него НП, като в АУАН,
съставен на 13.06.2011 год. се сочели като нарушени две законови разпоредби – чл.39,
ал.1 и чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП, а в процесното НП като нарушена била посочена
само една законова разпоредба – тази на чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП. Нарушените
правни норми следвало да бъдат посочени ясно, конкретно и безпротиворечиво в
хода на административнонаказателното производство и като е допуснато съществено
разминаване в описанието на нарушението и на посочени като нарушени правни
норми, били налице съществени процесуални нарушения, които накърнявали плато на
защитна на наказаното лице и били самостоятелни основания за отмяна на
обжалваното НП. Предвид изложените съображения касаторът моли за решение, с
което да се отмени обжалваното решение, постановено по НАХД №14/2012 год. по
описа на Районен съд - Кърджали и да се реши делото по същество, като бъде отменено
процесното наказателно постановление №11-1102 от 06.12.2011 година, издадено от
главния директор на ГД „ИДТН”.
Против решението с №23 от
19.03.2012 година, постановено по НАХД №14/2012 година по описа на
Кърджалийския районен съд, е подадена в срок касационна жалба и от главния
директор на Главни дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” – град
София, като в жалбата е изложен довод, че намаленото наказание е явно
несправедливо, тъй като не отчитало обстоятелството, че нарушителят е допуснал
експлоатацията не на едно, а на три съоръжения с повишена опасност, които не
били регистрирани пред орган за технически надзор и на които не е бил извършен
първоначален технически преглед в нарушението на разпоредбата на чл.46, ал.2,
т.3 от ЗТИП. В жалбата се сочи, че ЗАНН не изисквал мотивите на АНО за
определяне на конкретен размер на административното наказание да бъдат изрично
посочени в НП, като те можело да бъдат изведени от описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, респ. да бъдат обосновани и защитени в
хода на съдебното производство, като в писменото становище, представено пред
районния съд, наказващият орган бил изложил мотивите си за определяне на
наказанието над установения в закона минимум, като следвало да се отчете, че
определеният размер е много далеч от установения законов максимум по чл.55,
ал.1 от ЗТИП, който бил 10000 лева. По изложените съображения този касатор моли
за решение, с което да бъде отменено обжалваното решение, постановено по НАХД
№14/2012 год. по описа на Районен съд - Кърджали и да се реши делото по
същество, като бъде потвърдено процесното наказателно постановление №11-1102 от
06.12.2011 година, издадено от главния директор на ГД „ИДТН”, с което е
наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 700.00 лева.
Редовно призован за съдебното
заседание, касаторът „Т***Г***” ЕООД град Кърджали се представлява от адв.Т.Б. ***,
която поддържа жалбата по изложените в нея подробни доводи и съображения, като
изразява становище за неоснователност на касационната жалба, подадена от
главния директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” –
град София и моли същата да бъде поставена без уважение. Развива доводи за
необоснованост на фактическите констатации, отразени в АУАН, които били
пренесени и в обжалваното НП, като същите не били установени и доказани и в
хода на производството пред Районен съд – Кърджали. Разпитаните в хода на
делото свидетели дали диаметрално противоположни показания относно няколко
факта, като напр. кой и в какво качество е участвал при проверката, изискани ли
са били счетоводни документи и фактури за процесното съоръжение и най-вече –
как е установен обемът на процесния резервоар. Поддържа се довода, че е
индивидуализирано качеството на субекта на нарушението – дали става дума за
ползвател или за поддържащ персонал, както и се навежда довод, че не е индивидуализирана
и датата на извършване на нарушението. Следвало е според касатора, да се
прецени кога и за кого е възникнало задължението за първоначален технически
преглед и за регистрация на въпросното съоръжение и оттук да се изведе извода
кога е извършено нарушението и при положение, че се е твърдяло, че това
съоръжение е старо, произведено преди 15-20 години и се е експлоатирало от поне
3-4 години, то нямало как на датата 18.05.2011 год. да е извършено това
нарушение и дали въобще за съоръжения, произведени преди 15 години е бил
приложим този закон, приет през 1999 год. Поддържа и довода, че в АУАН и в НП
са посочени като нарушени различни разпоредби, което било самостоятелно
отменително основание и опорочавало съществено наказателното постановление и
било самостоятелно отменително основание. Моли, като се имат предвид изложените
съображения, да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното
решение, постановено по НАХД №14/2012 год. по описа на Районен съд - Кърджали и
да се реши делото по същество, като бъде отменено изцяло процесното наказателно
постановление №11-1102 от 06.12.2011 година, издадено от главния директор на ГД
„ИДТН”.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът – главен директор на Главна дирекция
„Инспекция за държавен технически надзор” – град София, не се явява, не се
представлява и не взема становище по подадената от „Т***Г***” ЕООД град Кърджали
касационна жалба.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение за неоснователност и
недоказаност на касационните жалби. Счита, че районният съд правилно е приложил
материалния закон и че от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява
фактът на извършеното нарушение. Намира, също така, че районният съд правилно е
преценил, че извършеното нарушение е първо за нарушителя, поради което е
намалил размера на наложената имуществена санкция. Освен това, счита, че не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
на АУАН и на НП и същите съдържат всички изискуеми се от ЗАНН реквизити. По
изложените съображения предлага да бъде постановено решение, с което обжалваното
решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание
това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, т.е. нарушение на закона и което нарушение се твърди като
неправилно прилагане на материалния
закон.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №23/19.03.2012 година,
постановено по НАХД №14/2012год., Кърджалийският районен съд е изменил
наказателно постановление №11-1102/06.12.2011 година, издадено от главния
директор на ГД „Инспекция за държавен технически надзор”, с което, на основание
чл.55, ал.1 от Закона за техническите изисквания към продуктите/ЗТИП/, на „Т***Г***”
ЕООД, със седалище и адрес на управление - град Кърджали, ул.”Стадионска”, блок
8, вход „Б”, етаж 2, ап.21, с ЕИК *********, е наложена “имуществена санкция”,
в размер на 700.00/седемстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.46, ал.2,
т.3 от ЗТИП, като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 700.00/седемстотин/
на 500.00/петстотин/ лева.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд
също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице и в законоустановения срок жалба, срещу наказателно постановление, което
подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи
допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
За да постанови решението си, след преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 18.05.2011 год. свидетелите Петя Г. и Атанас Атанасов - служители в ГД „Инспекция
държавен технически надзор”, извършили съвместна проверка с Инспекция по труда
– Кърджали, на шивашко предприятие на „Т***Г***” ЕООД град Кърджали, намиращо в
град Кърджали, Промишлена зона Б. При нея установили, че там се експлоатирали
три съоръжения с повишена опасност, които не били регистрирани пред орган за
технически надзор и не им бил извършен първоначален технически преглед. Тези
съоръжения представлявали резервоари със сгъстен въздух под налягане в работен
режим. Две от тях били заедно едно до друго в закрито помещение, където се
намирал компресорът. Едното от тях имало табелка със заводски данни, а другото
нямало. Показанията на манометъра на съоръжението без данни било 0.6 МРа, от
което свидетелите разбрали, че то било с повишена опасност. На око и от
обясненията на участващия в проверката съпруг на собственика на фирмата бил
изчислен обема на резервоара, а именно - 3 куб.метра. Проверяващите служители
поискали фактури, декларации за съответствие, ревизионна книга и акт за
първоначален технически преглед на съоръжението под налягане без заводски
данни, но такива не им били представени нито по време на проверката, нито по-
късно. За това нарушение, на 13.06.2011 год. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение №11-25, който бил предявен и подписан от
пълномощник на дружеството, без възражения. Въз основа на този АУАН, на 06.12.2011
год. било издадено атакуваното наказателно постановление №11-1102 на главния
директор на ИДТН. В мотивите към решението си съдът е приел, че проверката е
била извършена именно в шивашко предприятие на касатора „Т***Г***” ЕООД град
Кърджали, предвид свидетелските показания на свидетелите Г. и Атанасов, които
не били опровергани с никакви други доказателства. По делото бил представен
Договор за наем на недвижимо и движимо имущество от 12.01.2007 год., сключен
между ЕТ ”Слави – Славомир Георгиев” град Кърджали и „Т***Г***” ЕООД град
Кърджали, който съдът не кредитирал поради това, че е неотносим, тъй като в
него не били конкретизирани по никакъв признак отдадените под наем от
едноличния търговец на дружеството – жалбодател движими и недвижими вещи.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът е приел най-напред, че както акта за
установяване на административно нарушение, така и обжалваното наказателно
постановление, не страдат от пороци и съдържат всички установени в чл.42 и
чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити. Посочил е, на следващо място, че текстът
на разпоредбата на чл.46 ал.2 т.3 от Закона за техническите изисквания към продуктите,
посочен като нарушен, задължава ползвателят и обслужващият персонал да не
допускат експлоатация на съоръжения, които не са регистрирани или не са пуснати
в експлоатация от органите на технически надзор или не им е бил извършен
първоначален и/или периодичен технически преглед по този закон или наредбите по
прилагането му, както и че на основание чл., ал.1 от ЗТИП, „За неизпълнение или нарушение на разпоредбите на … чл.46,
ал.2 … юридическите лица се наказват с имуществена санкция от 500 до 10000 лева”. Съдът е намерил за безспорно
установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено по повод
извършване на деяние, което осъществява състава на чл.55, ал.1 от ЗТИП, а
именно - жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП, както
и че правилно наказващият орган е приел, че констатираното съоръжение
представлява такова с обществена опасност, на основание чл.32 от Закона за
техническите изисквания към продуктите. Съдът е приел, също така, че административнонаказващият
орган законосъобразно, на основание чл.55, ал.1 от ЗТИП, е ангажирал
отговорността на жалбоподателя в качеството му на ползвател съгласно §1, т.9 от
ДР на ЗТИП, но че при определяне на административното наказание не е отчел
всички относими по делото обстоятелства, а именно - че нарушението е извършено
е за първи път, с оглед на което е приел, че следва обжалваното наказателно
постановление да бъде изменено досежно размера на наложеното наказание „имуществена
санкция” от 700.00 лева до неговия минимум от 500.00 лева.
Въззивната
инстанция не е споделила доводите на жалбоподателя, направени с жалбата, като е
приела, че административнонаказващият орган действително не е посочил точно в
какво качество ангажира вината на дружеството - дали като ползвател или като
обслужващ персонал, но и че предвид определението, дадено от закона на термина
„ползвател”, според което това е физическо или юридическо лице, което ползва
съоръжението, то фактът, че нарушителят е ползвател, е установено безспорно по
делото. Въззивният съд е посочил, че в случая липсва легална дефиниция на
понятието „обслужващ персонал”, поради което се налага тълкуването му от съда, като
според решаващият състав това означавало конкретното физическо лице, което
пряко е ангажирано с обслужването на съответното съоръжение и предвид това е
счел, че няма как жалбоподателят, посочен като „Т***Г***” ЕООД да е
санкциониран за извършеното нарушение като „обслужващ персонал”; На следващо
място съдът е посочил, че чл.32 от Закона за техническите изисквания към
продуктите посочва кои съоръжения са с повишена опасност, поради
изчерпателността на което правилно наказващият орган е приел, че констатирания
резервоар със сгъстен въздух под налягане е именно такова съоръжение. На
следващо място, съдът е посочил, че нарушената норма на чл.46, ал.2 от ЗТИП е
материална такава, т.е. че тя е приложима за факти, настъпили след влизането й
в сила, но че безспорно от свидетелските показания се е установило, че
посоченият резервоар се експлоатирал от 3-4 години, което означавало, че
цитираният текст е относим. На следващо място съдът е приел, че наказващият
орган е приложил правилно материалния закон, който е бил в сила към момента на
констатиране на нарушението, тъй като при настъпилите промени на закона през
2011 год. посочените материална и процесуална норма не са претърпели промени. На
следващо място, съдът е приел, че административнонаказващият орган в
наказателното постановление е посочил, че на 18.05.2011 год. жалбоподателят е
допуснал нарушение на закона, поради което твърдението, че била посочена само
датата на проверката, е счел за неоснователно. На следващо място е посочил, ,
че в АУАН са посочени като нарушени разпоредбите на чл.39, ал.1 от ЗТИП и чл.46,
ал.2 от ЗТИП, но и че този недостатък е бил отстранен правилно от наказващия
орган в издаденото от него наказателно постановление, така както допуска чл.53,
ал.2 от ЗАНН. Накрая, съдът е посочил, че не представлява съществено
процесуално нарушение, което да води до отмяна на обжалваното наказателно
постановление, необсъждането от наказващия орган на подадените в срок
възражения, защото именно с издаването на наказателното постановление, той е
приел, че тези възражения са неоснователни.
Настоящата инстанция споделя по-голямата част от тези изводи на въззивния
съд, но намира същевременно, че в случая действително не е установено и
доказано от АНО, че в случая е налице монтаж и експлоатация на съоръжение с
повишена степен на опасност, наименовано в съставения АУАН и в обжалваното НП
„резервоар”, което да подлежи на регистрация и на първоначален технически
преглед по реда на ЗТИП или наредбите по приложението му. Действително,
посочената като нарушена разпоредба на чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП повелява, че ползвателят и обслужващият персонал са длъжни да не
допускат експлоатация на съоръжения, които не са регистрирани или не са пуснати в
експлоатация от органите за технически надзор или не им е извършен първоначален
и/или периодичен технически преглед по този закон или наредбите по прилагането
му, като
тази норма се намира в Глава Пета от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/,
наименована
„Технически надзор на съоръжения с повишена опасност”, от
което следва, че в случая би следвало да се касае за такова именно съоръжение с
повишена степен на опасност, а като такова то е посочено и в АУАН и атакуваното
НП, без обаче да е обосновано или обективирано по някакъв начин защо е прието,
че това съоръжение е именно такова. Същевременно, както е посочил в мотивите
към решението си и въззивният съд, нормата на чл.32 от ЗТИП сочи кои съоръжения
са с повишена опасност, но е неправилен и незаконосъобразен извода му, че
поради изчерпателността на тази норма, правилно наказващият орган е приел, че
констатирания резервоар със сгъстен въздух под налягане е именно такова
съоръжение. Посоченвата нормата на чл.32 от ЗТИП, която също се намира в Глава Пета от Закона за
техническите изисквания към продуктите/ЗТИП/ - „Технически
надзор на съоръжения с повишена опасност”, в действащата й към момента на
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП редакция, гласи, че „Видовете съоръжения с повишена опасност
по смисъла на този закон са котли, съдове, работещи под налягане, тръбопроводи
за пара и гореща вода, газови съоръжения, тръбопроводи и инсталации за втечнени
въглеводородни газове, преносни и разпределителни газопроводи, съоръжения,
инсталации и уреди за природен газ, ацетиленови уредби, нефтопроводи и
нефтопродуктопроводи, асансьори, повдигателни съоръжения, въжени линии и ски
влекове с технически характеристики и параметри, определени с наредбите по чл.31.”, като въпреки
изчерпателността си, тази норма никъде не сочи като такива съоръжения с
повишена опасност „напорни резервоари за въздух”, т.е. в тази норма никъде не е
посочено такова съоръжение с повишена степен на опасност, а са посочени съдове,
работещи под налягане. Същевременно, тази норма предвижда, че тези съоръжения с
повишена степен на опасност следва да са с технически характеристики и
параметри, определени с наредбите по чл.31 от ЗТИП. Съгласно ал.1 на чл.31 от
ЗТИП, за осигуряване на безопасна
експлоатация на съоръженията с повишена опасност се осъществява технически
надзор за спазване на изискванията, определени с наредби на Министерския съвет, като втората алинея на
същия текст предвижда, че по предложение
на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор Министерският
съвет приема наредбите по ал.1, с които определя: 1. техническите изисквания, правила и норми за устройство, монтаж и
безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност, за които няма
съществени изисквания, определени с наредбите по чл.7; 2. изискванията за монтаж и безопасна експлоатация на съоръженията с
повишена опасност, за които има съществени изисквания, определени с наредбите
по чл.7. В конкретния случай, от семплото
и неясно описание на процесното съоръжение, направено в съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП, а именно – „резервоар – напорен за въздух,
V-3м2”, само може да се предположи, че се касае за съоръжение под налягане,
доколкото в АУАН и в НП е посочено, че актосъставителят е установил
експлоатацията му от манометър, който показвал 0.6 МРа. При това положение и с
оглед изискванията на разпоредбата на чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП и най-вече на
чл.32 от същия закон, в АУАН и в издаденото въз основа на него НП е следвало да
бъде ясно и точно индивидуализирано процесното съоръжение като вид съоръжение с
повишена опасност, работещо под налягане, ако то наистина е такова, с ясно и
недвусмислено посочени технически характеристики и параметри, съгласно
приложимата за този вид съоръжения наредба, издадена на основание чл.31 от
ЗТИП. Тук следва да се посочи, че от страна на актосъставителя и впоследствие
от страна на АНО е следвало да бъде съобразена и приложена Наредбата за
устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане (Приета
с ПМС №164
от 7.07.2008 г., обн., ДВ, бр.64
от 18.07.2008 г., в сила от 19.08.2008 г., изм., бр.5 от 19.01.2010 г., бр. 7 от 21.01.2011 г., изм. и доп., бр.
99 от 16.12.2011 г.), която именно Наредбата е приета на
основание чл.31, ал.1 от Закона за техническите
изисквания към продуктите, съгл. §6 от ПЗР на същата. В тази Наредба – чл.2 от същата, в 7 точки, са описани всички видове
съоръжения под налягане, като в точка 1 е посочено, че съоръжения под налягане
са метални съдове за сгъстени,
втечнени или разтворени под налягане газове, пари или течности, при които
налягането на парите при максималната допустима температура е по-голямо от 0.05 МРа над нормалното атмосферно налягане и на които
произведението от обема в литри и налягането в мегапаскали е по-голямо от
числото 100, съгласно: а) член 8, ал.1, букви "а" и "б" от
Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията
под налягане и б) член 2 от Наредбата за съществените изисквания и
оценяване съответствието на съдовете под налягане, приета с Постановление №210
на Министерския съвет от 2001 год., а
в точка 2 на същия текст (Изм.
- ДВ, бр.99 от 16.12.2011 г.) е
посочено, че такива съоръжения под налягане са и резервоарите. В случая, обаче, следва да се има предвид приложимата
редакция на този текст от Наредбата, който е действал към момента на съставяне
на АУАН – 13.06.2011 год., респ. и към датата на издаване на процесното НП –
06.12.2011 год., т.е. в редакцията преди изменението му, обнародвано в ДВ,
бр.99 от 16.12.2011 година. Разпоредбата на чл.2 от Наредбата за
устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, преди последното й изменение, е била изменяна
през 2008 год., като изменението е обнародвано в ДВ, бр.64 от 2008
г., в сила от 19.08.2008 г. и тази редакция всъщност следва да е приложимата в
случая. Чл.2, т.1 от Наредбата и към този момент е била в същата редакция,
каквато е и понастоящем, но т.2 на чл.2 е регламентирала, че съоръжения под
налягане са „2.резервоари по
§1, т.3 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на транспортируеми съоръжения под налягане,
приета с Постановление №264 на Министерския съвет от 2005 год.(обн., ДВ, бр.100 от 2005 г.; изм., бр.40 от 2006
г.)”, като към същия §1, т.3 от тази Наредба е препращала и
разпоредбата на §1, т.17 от ДР на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и
техническия надзор на съоръжения под налягане в приложимата й в случая
редакция, съгл. която, по смисъла на тази наредба, „17.”резервоари” са съоръжения по смисъла на §1, т.3 от допълнителните разпоредби на Наредбата за
съществените изисквания и оценяване съответствието на
транспортируеми съоръжения под налягане”, т.е. досежно
дефиницията за „резервоар”, като съоръжение под налягане, тези два текста са
препращали към дефиниция, дадена в друга Наредба, издадена също на основание разпоредби
от ЗТИП. Така, съгласно дефиницията, дадена в §1, т.3 от ДР на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на транспортируеми съоръжения под налягане,
приета на основание чл.7, ал.1
и чл.31, ал.1 от Закона за техническите изисквания за
продуктите, с Постановление №264 на Министерския
съвет от 2005 год.(обн., ДВ, бр.100 от 2005
г.; изм., бр.40 от 2006 г., в
сила от 5.05.2006 г., бр.64 от 18.07.2008 г., в сила от 19.08.2008 г., отм.,
бр.78 от 7.10.2011 г., в сила от 7.10.2011 г.), "Резервоари" са бутилки,
барабан под налягане(варел), батерийно превозно средство, връзки от цилиндрични
балони (батерии от бутилки) и криогенни съдове”. Никъде в съставения АУАН №11-25/13.06.2011 год., нито пък в
издаденото въз основа на него НП не е посочено какво всъщност представлява
процесният „резервоар, напорен за въздух” и дали въобще попада в някое от
изчерпателно описаните в тази дефиниция видове съоръжения, за да бъде
квалифициран като такъв, като от всички събрани по делото доказателства, в т.ч.
и от гласните такива – показанията на актосъставителя Петя Г. и на свидетеля при
установяване на нарушението – Атанас Атанасов, може да се предположи, че
процесното съоръжение не е батерийно превозно средство, нито връзка от
цилиндрични балони(батерии от бутилки) или криогенен съд, а дали попада, т.е. дали
представлява някое от другите два вида съоръжения, може само да се гадае. Освен
това, както бе упоменато и по-горе в настоящото изложение, по никакъв начин не
става ясно как и защо това съоръжение е прието от контролните органи на ГД
„ИДТН” като такова с повишена опасност, като актосъставителят Г. в съдебно
заседание в показанията си е заявила, че установили съоръжението като такова „с
повишена опасност на базата на наредбата и закона”, като дори не е посочила въз
основа на коя всъщност наредба е станало това, при положение, че действащите
към момента на съставяне на АУАН наредби, издадени въз основа на чл.31, ал.1 и
чл.7, ал.1 от ЗТИП, касаещи съоръженията под налягане, са повече от една, т.е.
те са точно три, като и в трите се съдържат легални дефиниции за различните
видове съоръжения под нарлягане и се регламентират техните технически
характеристики и параметри.
С оглед изложеното
по-горе, при така приложимата в конкретния случай нормативна уредба и като се
съпостави същата с направеното описание на нарушението и най-вече на
експлоатираното от дружеството – касатор съоръжение, както в съставения АУАН,
така и в издаденото въз основа на него НП, става ясно, че в случая явно не се
касае за „резервоар” като съоръжение под налягане по смисъла на посочените
по-горе норми от двете наредби, издадени на основание чл.31, ал.1 от ЗТИП, а
освен това, по никакъв начин, нито в АУАН, нито в процесното НП, не е посочено
или обосновано по някакъв начин, защо е прието, че т.нар. „резервоар, напорен
за въздух, V=3 м2” е вид съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл.32 от
ЗТИП, при положение, че в този текст въобще не са упоменати „резервоарите” като
такива съоръжения, а са посочени „съдове, работещи под налягане”, за които,
обаче, в цитираните по-горе две Наредби съществуват съвсем различни дефиниции и
които представляват нещо съвсем различно от резервоарите като вид съоръжение. Тук
за пълнота на изложението следва да се посочи, че по смисъла на §1, т.1 от ДР
на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и
техническия надзор на съоръжения под налягане, "Съд"
е метален съд по смисъла на §1, т.2 от
допълнителните разпоредби на Наредбата за съществените изисквания и оценяване
съответствието на съоръженията под налягане”, а съгласно §1, т.2 от Допълнителните
разпоредби на тази Наредба за
съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане, приета на основание
чл.7, ал.1 от ЗТИП (приета с ПМС №204
от 3.09.2002 г., обн., ДВ, бр.87
от 13.09.2002 г., в сила от 17.09.2002 г., изм. и доп., бр.24
от 21.03.2006 г., в сила от 21.03.2006 г., изм., бр.40
от 16.05.2006 г., в сила от 5.05.2006 г., изм. и доп., бр.37 от 8.05.2007 г.), "Съд"
е затворена конструкция, проектирана и предназначена за съхраняване на флуиди
под налягане, включително директно свързаните към нея приспособления, до
точката за присъединяването й с други съоръжения; съдът може да има една или
повече камери.” При това положение е ясно, че
законодателят ясно е разграничил двата вида съоръжения, работещи под налягане,
но при така съставения АУАН и с така направеното описание на съоръжението в
него, което впоследствие е дословно пренесено и в атакуваното НП, въобще не
става ясно за какво всъщност съоръжение като вид става дума в случая, при
положение, че същото явно не е „резервоар” по смисъла на цитираните по-горе
разпоредби от приложимите в случая наредби, даващи легалните дефиниции за този
вид съоръжение, а дали всъщност актосъставителят и впоследствие АНО са имали
предвид „метален съд, работещ под налягане”, при така направеното описание на
нарушението, остава единствено да се гадае. Всичко това води, освен до
категоричната липса в АУАН и в обжалваното НП на обективни съставомерни
признаци на деянието, така и до нарушаване правото на защита на наказаното
лице, да разбере какво всъщност точно нарушение му се вменява като извършено, а
освен това, препятства и възможността на контролиращите съдебни инстанции да
формират еднозначни изводи относно волята на наказващия орган по фактите и по
приложимия закон.
При това положение, при
извършената проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция констатира, че
първоинстацинният съд, след като не е издирил и съобразил приложимите в случая
норми и е приел, че нарушението е безспорно доказано, позовавайки се в тази
насока единствено на разпоредбата на чл.32 от ЗТИП, е постановил решението си в
нарушение на материалния закон, т.е. при неправилно приложение на материалния
закон, каквото всъщност е основното оплакване, което се съдържа в жалбата.
Ето защо, предвид всичко гореизложеното,
касационната инстанция в настоящия състав намира жалбата
на адв.Т.Б. *** като пълномощник на „Т***Г***” ЕООД град
Кърджали, с
изложените в нея доводи за основателна и доказана, а обжалваното
решение на Кърджалийския районен съд за неправилно и незаконосъобразно, като
постановено в нарушение на материалния закон, поради което и същото, с решението по
настоящото дело, следва
да бъде отменено, като бъде постановено решение, с което
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде
отменено.
По изложените съображения и на основание
чл.221, ал.2, предл.ІІ/второ/ и чл.222,
ал.1
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №23 от 19.03.2012 година, постановено по НАХД №14/2012
година по описа на Районен съд – Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №11-1102/06.12.2011 година,
издадено от главния директор на ГД „Инспекция за държавен технически надзор”, с
което, на основание чл.55, ал.1 от Закона за техническите изисквания към
продуктите/ЗТИП/, на „Т***Г***” ЕООД, със седалище и адрес на управление - град
Кърджали, ул.”Стадионска”, блок 8, вход „Б”, етаж 2, ап.21, с ЕИК *********, е
наложена “имуществена санкция”, в размер на 700.00/седемстотин/ лева, за
извършено нарушение на чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.