Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 23.04.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №16748 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.07.2019 год., постановено
по гр.дело №20750/2019 год. по описа на СРС, ГО, 156 с-в, е признато за незаконно
и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Л.Г.Д., извършено
поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ с акт №РД-12-3А-01
от 04.02.2019 год. на изпълнителния директор на „Ц.з.г.м.“ ЕАД, на основание чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Инспектор/контрол
по реализация на приходите“ и ответникът „Ц.з.г.м.“ ЕАД е осъден да заплати на
ищцата на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2 КТ
сумата от 7 137 лв., представляваща обезщетението за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода от 05.02.2019 год. до 05.08.2019
год., формирано като разлика между трудовото възнаграждение и полученото на
по-нископлатената работа на длъжност „чистачка“ в ПГАВТ „А.С.П.“, като
ответникът „Ц.з.г.м.“ ЕАД е осъден да заплати, както следва: на ищцата Л.Г.Д. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 300 лв.
и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 445.48 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „Ц.з.г.м.“
ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че по делото е безспорно, че между страните е
съществувало трудово правоотношение за процесната длъжност. В изпълнение на
съдебни решения ищцата била подала заявление на 01.02.2019 год. за заемане на
предишната длъжност, като същия ден била подписала всички документи,
удостоверяващи фактическото възстановяване на длъжността в закрития отдел
„Контрол по реализация на приходите“ на дирекция „Контрол“ в дружеството.
Доказано било, че с решение от 01.01.2019 год. на Съвета на директорите на ответника
било променено щатното разписание, считано от посочената дата, както и
предходно щатно разписание от 01.08.2017 год., като било видно, че всички щатни
бройки за посочената, предходни и последващи длъжности били закрити. Поради
това на ищцата било предложено да заеме подходяща за нея длъжност към момента
на възстановяването й с писмо, което било представено като доказателство по
делото. Тя обаче била отказала – на 04.02.2019 год., като не се възползвала от
възможността за преназначаване, поради което работодателят бил счел писмото за
предизвестие да прекратяване на трудовото правоотношение /изрично посочено в
писмото/ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата. На 04.02.2019 год. на ищцата бил връчен и акт
за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, който
тя също отказала да подпише. В случая съкращаването на щата било реално, като
то било предприето с цел оптимизиране на щатния състав, целесъобразно
управление на финансовите средства, избягване на дублиране на функции от
служителите на дружеството и по-ефективно разпределение на отговорностите между
отделните сектори, отдели и дирекции. Трудовите функции на процесната длъжност
и длъжността „Специалист/вътрешнофирмен контрол“, отдел „Вътрешнофирмен и финансов
контрол“, сектор „Вътрешнофирмен контрол“ се различавали съществено. Извод за
идентичност не можел да бъде изведен нито от наименованието им, нито от
механичното сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Към
момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение не е съществувала
заеманата от ищцата длъжност, поради което за работодателя не е съществувало
задължение да извърши подбор. В случая уволнението следвало момента на реалното
съкращаване на щата и решението за това било взето от компетентен орган. Ищцата
не била член на синдикален орган или синдикална организация, а се била
присъединила към действащия КТД от 14.07.2017 год. към датата на
възстановяването й, поради което и не се изисквало предварително съгласие на
синдикален орган и такова не било искано преди прекратяване на трудовото
правоотношение. В акта за прекратяване на трудовото правоотношение било указано
да се изплатят обезщетенията съгласно КТ и КТД, като видно от представения по
делото фиш за м.февруари 2019 год. същите били заплатени. Поради това и ищцата
не можела да претендира каквито и да било суми, различни от надлежно
заплатените.
Ответницата
по жалбата Л.Г.Д. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че подбор е бил
необходим, но не е бил извършен от работодателя, тъй като е налице сходство във
функциите на длъжностите. Поради това и подборът трябвало да се извърши, за да
се определи кой от работниците, изпълняващи еднакви или несъществено
различаващи се трудови функции да бъде уволнен при съкращението в щата.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Л.Г.Д., с която срещу „Ц.з.г.м.“
ЕАД са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2 КТ за отмяна на
уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради
съкращаване на щата, с акт №РД-12-3А от 04.02.2019 год. на изпълнителния
директор на „Ц.з.г.м.“ ЕАД, з. възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „Инспектор/контрол по реализация на приходите“ и за
осъждане на ответника да заплати сумата от 7 137 лв., представляваща
обезщетението за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение и
полагане на труд на по-нископлатена работа за периода от 05.02.2019 год. до
05.08.2019 год. В исковата молба се твърди, че уволнението било незаконно
поради нарушение на чл. 333, ал. 3 КТ – не било взето съгласие от Синдикалната
организация КНСБ, на която ищцата била член и тъй като работодателят не бил
извършил подбор по чл. 329 КТ.
Безспорно е по делото, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че с решение от
15.02.2018 год., постановено по гр.дело №67100/2017 год. по описа на СРС, ГО,
145 с-в, което е влязло в сила на 05.01.2019 год., е било признато за незаконно
и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Л.Г. Д. от
длъжността „Инспектор/контрол по реализация на приходите“, отдел „Контрол по
реализация на приходите“, дирекция „Контрол“ в „Ц.з.г.м.“ ЕАД, извършено със
акт №РД-12-ЗК-04 от 01.09.2017 год. на работодателя, ищцата е била възстановена
на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът е бил осъден да й заплати
сумата от 6 608.85 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за
периода от 02.09.2017 год. до 02.03.2018 год., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 25.09.2017 год. до окончателното й изплащане.
На 22.01.2019 год. ищцата била
уведомена от СРС на основание чл. 345, ал. 1 КТ, че следва в 14-дневен срок да
се яви и да заеме предишната работа, поради възстановяването и с влязлото в
сила съдебно решение, като своевременно – на
01.02.2019 год. същата подала молба до ответника, с която заявила
готовността си да бъде възстановена на предишната си работа. На 01.02.2019 год.
ищцата встъпила в длъжността „Инспектор/контрол по реализация на приходите“, за
което бил съставен и акт /на л. 63 от първоинстанционното дело/. Същият ден
ищцата подала и декларация, с която декларирала, че се присъединява към КТД от
01.08.2017 год., приема всички договорености в КТД и е съгласна да заплати
годишната присъединителна вноска за 2019 год. /която да бъде удържана от
трудовото й възнаграждение за м.януари – м.юни 2019 год./.
На 04.02.2019 год. ищцата била
уведомена от работодателя с писмо /връчено при условията на отказ, удостоверен
с подписа на две присъстващи лица/, че съгласно утвърденото щатно разписание, в
сила от 01.08.2017 год., отдел „Контрол по реализация на приходите“, дирекция
„Контрол“, е закрит, а процесната длъжност – съкратена, като й предложил да
заеме длъжността „Касиер/абонаментни карти“ в звено „Пунктове за продажба“,
сектор „Продажби“, отдел „Маркетинг“, дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“,
с основно месечно трудово възнаграждение от 835 лв., за което следвало да
подаде заявление за преназначение, а в противен случай да счита писмото за
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на
щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Процесното трудово правоотношение
било прекратено с акт №РД-12-3А-01 от 04.02.2019 год. на изпълнителния директор
на ответното дружество, издаден на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ поради
съкращаване на щата, считано от
05.02.2019 год. Заповедта била връчена на ищцата на 04.02.2019 год. при условията на отказ,
удостоверен с подписите на две присъстващи лица – обстоятелство, което същата
не оспорва. В заповедта се съдържа нареждане за
изплащане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ – за неспазения срок на
предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение и по чл. 222, ал. 1 КТ
вр. с чл. 47 КТД от 2017 год. – за времето, през което служителят е останал без
работа в двукратния размер на трудовото възнаграждение.
Не се спори, че с решение на Съвета
на директорите на ответното дружество била приета считано от 01.08.2017 год.
нова организационно-управленска структура, като била закрита дирекция „Контрол“
и отдел „Финансов контрол“ и бил създаден отдел „Вътрешнофирмен и финансов
контрол“ с два сектора: „Вътрешнофирмен контрол“ и „Финансов контрол“.
По делото са представени длъжностни
разписания на персонала и заплатите при ответника от 01.08.2017 год. и
01.09.2017 год., утвърдени от изпълнителния директор на ответното дружество,
съгласно които в отдел „Вътрешнофирмен и финансов контрол“ има два сектора:
„Вътрешнофирмен контрол“ и „Финансов контрол“, като в първия сектор към
01.08.2017 год. е имало 17 щатни бройки за длъжността „Инспектор/вътрешнофирмен
контрол“, а към 01.09.2017 год. – 17 щатни бройки за длъжността
„Специалист/вътрешнофирмен контрол“, като изискванията за заемане на посочените
длъжности са идентични.
Според приетото като доказателство
по делото длъжностно разписание на персонала и заплатите при ответника от 01.01.2019
год., утвърдено от изпълнителния директор на „Ц.з.г.м.“ ЕАД, в отдел „Вътрешнофирмен
и финансов контрол“, сектор „Вътрешнофирмен контрол“ фигурират общо 10
щатни бройки за длъжността „Специалист/вътрешнофирмен контрол“, като
изискванията за заемане на длъжността са средно или средно специално
образование, клас на персонала „ТПС“.
Като доказателства по делото са
приети длъжностна характеристика за длъжността „Инспектор/контрол
по реализация на приходите“, връчена на ищцата на 01.02.2019 год. и длъжностна
характеристика за длъжността „Специалист/вътрешнофирмен контрол“ /връчена на
служител на ответника на 31.08.2017 год./.
Представен е колективен трудов
договор /КТД, сключен между ответното дружество и синдикални организации, като
в чл. 16 от същия е предвидено, че в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и
11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да уволни работник или
служител, който е член на синдикалното ръководство в дружеството, на
териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през
времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след
освобождаването му, само с предварително съгласие на синдикален орган,
определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална
организация /ал. 1/, а за останалите членове на синдикалните организации,
страна по КТД, работодателят изисква писмено становище от съответното
синдикално ръководство, чийто член е работника или служителя само в случаите по
чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, като писменото становище се представя в тридневен
срок /ал. 2/. Съгласно чл. 16, ал. 3 от КТД, при съкращаване на работници или
служители се пристъпва след изчерпване на възможностите за пренасочване на
други свободни места с оглед тяхната квалификация и професионален опит. В чл.
50, ал. 1 от КТД е предвидено, че при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на 150 на сто от
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от шест месеца.
В съдебното заседание, проведено на 04.07.2019 год., първоинстанционният съд е направил констатация по оригинала на трудовата книжка на ищцата /копия от стр. 16-17, 18-19 от която са и
представена по делото/, от която се установява, че след
процесното уволнение същата е
започнала работа на 06.02.2019 год. в ПГАВТ „А.С.Попов“ на длъжността
„чистачка“, с основно трудово възнаграждение в размер на 600 лв.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Решение е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ:
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Твърденията
за незаконност на уволнението, очертаващи основанието
на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес и при съобразяване на изложеното от ищцата в
подадения от нея писмен отговор на въззивната жалба, са
свързани с неизвършването на подбор
по чл. 329, ал. 1 КТ между служителите, изпълняващи длъжности с идентични
трудови функции, каквито са били процесната длъжност и длъжността „Специалист/вътрешнофирмен
отдел“.
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление –
предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът
трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти,
които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът
не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са
наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска – предявеният иск не
може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а въззивният
съд се произнася само по въпросите във въззивната жалба. Служебно той може да
прилага само императивни правни разпоредби и то само доколкото тези разпоредби
касаят факти, изрично посочени от ищеца /в частност ответник по жалбата/ – виж
например например Решение № 92 от 14.04.2016 год. на ВКС по гр.дело № 4515/2015
год., IV г.
о., ГК.
В разглеждания случай ищцата не
поддържа във въззивното производство, че процесното уволнение е незаконно поради
това, че работодателят не е преодолял закрилата по чл. 333, ал. 3 и 4 КТ. При
това положение и с оглед приетите по делото фактически положения, че същата не
притежава посоченото в императивната разпоредба на чл. 333, ал. 3 КТ качество
на синдикален деец – член на ръководството на синдикалната организация в
предприятието /председател и секретар – виж§ 1, т. 6 от ДР на КТ/ и член на
териториален, отраслов или национален ръководен изборен орган, както и че няма
качеството и на член на синдикална организация и че в представения по делото
КТД не е обективирана воля на страните по колективното договаряне да предвидят
закрила при уволнение поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на
работата и на работниците и служителите – членове на синдикална организация,
която е страна по КТД, както и на работниците и служителите, присъединили се
към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 КТ, то изводът на СРС, че ищцата не се ползва
със специалната закрила по чл. 333, ал. 3 и 4 КТ е направен в съответствие с
материалния закон, както и със задължителните за съдилищата разяснения, дадени
съответно с Тълкувателно решение № 9 от 12.12.2014 г.
на ВКС по т. д. № 9/2013 г., ОСГК и с
Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. на ВКС по т.
д. № 4/2013 г., ОСГК.
Изискванията
за законност на уволнението поради съкращаване на щата са следните: 1/ да е налице
премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от
утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението
поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/ съкращението да е реално,
т.е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя
наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната
работа; 3/ да е налице към момента на уволнението – датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното
фактическо съкращаване и 4/ да е извършено по съответния ред и от компетенния орган.
Законността на уволнението в хипотезата на чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ не се свързва по необходимост само с наличието на
утвърдено ново щатно разписание, а е меродавно установяването на съществуването
на материалноправното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Съкращаването на щата означава
намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите. Причините за това могат да бъдат най-различни и
наличието им се преценява от работодателя или от компетентния за утвърждаването
на щатното разписание орган. Промяната на щатните бройки е въпрос на
целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно
негово право е да променя щата както прецени. Това, което е от значение е съкращаването
на съответна щатна бройка да е
извършено от лицето или органа, който има право да извършва промени в щатното
разписание и да е реално – да
има фактическо /реално/ премахване на трудовите
задължения, които включва процесната длъжност.
Реално съкращаване в щата е налице, когато едни щатни
бройки се съкращават и на тяхно място се създават други нови длъжности с
различни от предходните трудови функции, както и когато съществуващата щатна
длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички или
част от задълженията на трансформираната длъжност, но към тях се прибавят нови,
съществени трудови задължения, променят се изискванията за нейното заемане,
поради което се създава нова трудова функция и нова длъжност /т.е. разлика в същността на извършваната работа/
– в този смисъл Решение № 66 от 28.03.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 332/2012
г., IV г. о., ГК, Решение № 75 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 924/2011 г., III г. о.,
ГК, Решение № 154 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2010 г., III г. о.,
ГК, Решение № 383 от 04.02.2015 год.
на ВКС по гр.дело № 504/2014 год., IV г. о., ГК.
Преценката
за идентичност на трудовите функции е винаги конкретна и се извършва с оглед
естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе
нито само въз основа на наименованието на длъжността, нито от механичното
сравнение на трудовите задължения по длъжностната характеристика. Една и съща
длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има
различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна
характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната
длъжност; от йерархичното и място в структурата на
предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието.
Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва
да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за
длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед
характера и естеството на възложената работа в длъжността. Естеството на
работата може да се установява с всички доказателствени средства – виж
Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГК,
Решение № 246 от
23.06.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1152/2010 год., III г.
о., ГК,
Решение № 174 от 13.10.2016 год. на ВКС по гр. д. №659/2016 год., ІV г. о.,
ГК/, Решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010
г., IV г. о., ГК и Решение № 7 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 954/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 13 от 04.04.2017 год. на ВКС по
гр.дело № 2239/2016 год., III г. о., ГК.
При уважаване на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ, прекратеното трудово правоотношение се възстановява и в този
случай работодателят има задължение да допусне възстановения работник или
служител, щом се е явил на работа в срок. Той обаче няма задължение да му
предложи да заеме друга длъжност или да започне работа в друго поделение на
същия работодател, нито да промени действащото щатно разписание, като
възстанови длъжността, заемана преди уволнението – виж Решение №327 от
14.11.2013 год. на ВКС по гр.дело № 69/2013 год., IV г.
о., ГК, Решение № 106 от 30.03.2015
год. на ВКС по гр.дело № 5857/2014 год., IV г. о., ГК.
Съгласно разпоредбата на чл. 329,
ал. 1 КТ, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване на
щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и
може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по добре. Когато се извършва уволнение на
някое от горепосочените основания, което основание засяга част от служителите
на съответната длъжност, подборът е задължителен. Задължение на подбор има и
тогава, когато работникът или служителят изпълнява идентични или несъществено
различаващи се длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности.
Преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави на базата на
същностните характеристики на отделните видове работа, т.е. тя е в зависимост
от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта
или съвпадението на наименованията по щата – виж Тълкувателно решение № 3/2011
год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГК, Решение №
246 от 23.06.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1152/2010 год., III г. о., ГК, Решение № 174 от 13.10.2016 год. на ВКС по гр. д. №659/2016 год., ІV г.
о., ГК, Решение № 37 от 20.02.2013 год. на ВКС по гр.дело № 724/2012 год., III г. о., ГК, Решение №
76 от 06.03.2015 год. на ВКС по гр.дело № 3768/2014 год., ІV г. о., ГК.
Когато извършването на подбора е
задължително за работодателя и подбор не се извърши, както и когато се извърши,
но не по законоустановените критерии, уволнението е незаконно. В тежест на
работодателя е да ангажира доказателства, че е извършил подбор, когато такъв е
бил задължителен, като в частност той трябва да установи, че конкретно
посочената от ищцата длъжност „Специалист/вътрешнофирмен контрол“ има присъщи
трудови функции, които се различават съществено от тези на процесната съкратена
длъжност /т.е., че за него не е възникнало задължение
за извършване на подбор/. Различията
в трудовите функции могат да бъдат установявани с всички допустими
доказателствени средства, а не единствено с длъжностните характеристики,
изготвени от работодателя за съответните длъжности. Това е така, защото в
длъжностната характеристика работодателят определя трудовите задължения за
съответната длъжност, но съдържанието на тези трудови задължения следва от
естеството на работата /виж Решение № 7 от 1.04.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 954/2009 г., IV г. о., ГК/.
В разглеждания случай, както вече бе посочено, с
влязло в сила решение по гр.дело №67100/2017 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в, предходно уволнение на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ с акт №РД-12-3К-04 от
01.09.2017 год. на изпълнителния директор на ответното дружество е било отменено, а Л.Д. е
била възстановена на заеманата дотогава длъжност /като е прието, че не е налице реално съкращаване
на щата, тъй като щатните бройки – 17, предвидени за длъжността, заемана от
ищцата, не са заличени, предвид липсата на доказателства, че създадената нова
длъжност – „Специалист/вътрешнофирмен контрол“, за която също са предвидени 17
щатни бройки, е различна от заличената, т.е. извършена е вътрешна
реорганизация, при която длъжността е преминала към нов отдел при запазване на
трудовите функции/.
Процесното уволнение е извършено на
04.02.2019 год. и към този момент при работодателя има утвърдено длъжностно
разписание на персонала и заплатите, считано от 01.01.2019 год., в което
процесната длъжност не фигурира, а щатните бройки за длъжността „Специалист/вътрешнофирмен
контрол“ са намалени от 17 на 10, решението за което не се спори, че е взето от
компетентен орган.
Настоящият съдебен състав намира, че
в частност е налице реално съкращаване на щата, но работодателят не е извършил
задължителен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като създадената към 01.09.2017
год. длъжност „Специалист/вътрешнофирмен контрол“ е напълно идентична с длъжността
„Инспектор/контрол по реализация на приходите“, на която ищцата е била
възстановена. Този извод следва от
сравнението на основните трудови функции на двете длъжности /стара и нова/ съобразно
представените по делото длъжностни характеристики – те се свеждат до
обезпечаване на контролните функции на изпълнителния директор на ответното
дружество, свързани с реализация/повишаване на приходите, участие в проверки,
отнасящи се до качеството на изпълнение на служебните задължения от страна на
ръководителите, работниците и служителите в дружеството, присъствие на
оперативки, изготвяне на протоколи за проверките, в т.ч. събиране на
доказателства, изготвяне на становища за превенция /мерки за подобряване на
контрола/, изготвяне на доклади. На практика всички трудовите функции като
съдържание на длъжността „Инспектор/контрол по реализация на приходите“ са
запазени, без да са добавени нови длъжностни задължения, като няма и различия в
йерархичното място на двете длъжности в структурата на ответното дружество и в изискванията
за заемането им: образование – средно или средно-специално, трудов стаж –
минимум 2 години на длъжността специалист, компютърна грамотност.
В този
смисъл доколкото за работодателя е съществувало задължението да извърши подбор
по чл. 329 КТ между ищцата и останалите служители, заемащи длъжността
„Специалист/вътрешнофирмен контрол“, то първоинстанционния съд е формирал
правилния извод, че неизвършването на такъв обуславя незаконността на уволнението.
Релевираната претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателна и
подлежи на уважаване, както и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 2 вр. с ал.
1 КТ:
Безспорно
е във въззивното производство, че през процесния период ищцата е започнала
работа на длъжност „чистачка“ в ПГАВТ „А.С.Попов“, с уговорено основно трудово
възнаграждение в размер на 600 лв. Следователно на основание чл. 225, ал. 2 вр.
с чл. 1 КТ същата има право на обезщетение, тъй като в шестмесечния срок след
незаконното й уволнение е работила на по-нископлатена работа.
Не се
спори също така, че разликата между брутното трудово възнаграждение по
прекратеното трудово правоотношение /предвид клаузата на чл. 50 от КТД от 2017
год., към който ищцата се е присъединила, съобразно която размерът на
обезщетението е уговорен на база 150 на сто от брутното трудово възнаграждение/
и това получавано на новата работа в шестмесечния период след уволнението
възлиза на 7 137 лв. /10 737 лв. – 3 600 лв./, до който и релевираната претенция
законосъобразно е била уважена от първоинстанционния съд.
Във връзка
с оплакванията във въззивната жалба на ответника следва да се отбележи, че
обстоятелството, че работодателят е разпоредил на ищцата да бъде изплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ вр. с чл. 47 КТД от 2017 год. в двукратния
размер на месечното брутно трудово възнаграждение, не лишава същата от правото
да получи обезщетението по чл. 225, ал. 2 вр. с ал. 1 КТ, тъй като след отмяна
на уволнението обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, в случай че е изплатено,
подлежи на връщане.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед
изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят
/ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищцата действително
направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един
адвокат в размер на 300 лв.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 18.07.2019 год., постановено по гр.дело
№20750/2019 год. по описа на СРС, ГО, 156 с-в.
ОСЪЖДА „Ц.З.Г.М.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на Л.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/