№ 35288
гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110177407 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от адв. В. В. Ч. – М., процесуален представител на ищеца, с
която същата е формулирана искане за изменение на постановеното по делото решение
в частта за разноските, като се прави искане да се присъди възнаграждение в пълен
размер с включен ДДС, в каквато насока са изложени подробни съображения.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор, с който на първо място се
навеждат доводи за недопустимост на молбата, като се сочи, че не е представен списък
по чл. 80 ГПК, на следващо място са изложени доводи за неоснователност.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срок.
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в
решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от
искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за
разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба
на страните по чл. 248, ал. 1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска
присъждане на разноските е представила списък по чл. 80 ГПК или ако искането на
изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени
разноските. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана
безплатна правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г.
по ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е
достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който
да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително
да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна
правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради
което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните.
1
В случая са представени два договора за правна защита и съдействие по заповедното и
исковото производства, в които е посочено, че процесуалният представител
осъществява безплатна правна помощ.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира молбата за
допустима.
Разгледана по същество молбата се явява частично основателна.
С депозираната от страна на процесуалния представител на ищеца молба вх. №
197525/06.06.2025г. /л. 54 / е формулирано искане в полза на адв Ч. – ****** да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включен
ДДС.
От извършената служебна проверка се установява, че адв. В. В. Ч. – М. е
регистрирана по ДДС, като в решението настоящият съдебен състав е изложил мотиви
в насока, че при присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се начислява и
ДДС.
По изложените съображение молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна, в
частта, с която е формулирано искане присъденото адвокатско възнаграждение да е с
включен ДДС.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение съдът не намира
основание да ревизира изводите си, че общият размер следва да бъде 600.00лв., от
които 200.00лв. за заповедното производство и 400.00лв. за исковото производство.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът взе предвид, че делото
не се характеризира с фактическа и правна сложност, проведено е едно открито
съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се яви.
По изложената аргументация следва извода за частична основателност на
молбата, като адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на 720.00лв. с
включен ДДС
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 11310/13.06.2025г., постановено по настоящото гр.д. №
77407/2024г., по описа на Софийски районен съд, IIIГО, 180 състав, в частта за
разноските, с която ******************, ЕИК *********, е осъдено да заплати на адв.
В. В. Ч. – М., сумата от 600.00лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ в заповедното и исковото производства, КАТО УВЕЛИЧАВА размера
на възнаграждението от 600.00лв. – на 720.00лв. с включен ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв. В. В. Ч. – М., Молба вх. №
243934/14.07.2025г., в останалата й част, като неоснователна.
Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2