Определение по дело №296/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 227
Дата: 13 октомври 2020 г.
Съдия: Илияна Попова
Дело: 20204001000296
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 22712.10.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 12.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
търговско дело № 20204001000296 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр.с чл.729 ал.3 от ТЗ.
С определение № 322 от 13.07.2015 г. по т.д. /н/ № 17 по описа за 2015 г.
Ловешкият окръжен съд е оставил без уважение възражение вх. № 4292 от
7.07.2020 г. от кредитора „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ и
възражение с вх. № 4350 от 7.07.2020 г. от кредитора Национална агенция за
приходите – гр. София и е одобрил изготвената от М. И. Н. – синдик на
„Нафтекс петрол“ ЕООД – Ловеч, ЕИК *********, частична сметка № 3 от
16.06.2020 г. за разпределение на сумите, постъпили от осребряване на
имущество от масата на несъстоятелността, обявена в ТР № 20200622145935,
с която на кредитора „Сторидж Ойл“ ЕАД /цесионер на вземанията на
„Литеск“ АД/, по реда на чл. 722, ал.1 от ТЗ срещу прихващане на основание
чл. 717д, ал.2 от ТЗ, е разпределена сумата от 2 021 000 лв.
Частна жалба срещу горното определение е подадена от Национална
агенция за приходите – гр. София, с искане да се отмени обжалваното
определение и да се постанови ново, с което да се измени така изготвената
от синдика частична сметка № 3, като сумата от 2 021 000 лв. бъде
предвидена за внасяне от купувача „Сторидж Ойл“ ЕАД и същата да
послужи за удовлетворяване на кредитори с приети вземания, съобразно
поредността им по чл. 722, ал.1, т.3 и сл. от ТЗ. С жалбата е направено
особено искане, на основание чл. 277 от ГПК, във вр. с чл. 621 от ТЗ, да се
1
постанови спиране на изпълнението на обжалваното определение. С жалбата
се прави оплакване, че определението е неправилно поради това, че предвид
липсата на подновяване на вписването на посочените в същата договорни
ипотеки към датата на продажбата на недвижимите имоти, „Сторидж Ойл“
ЕАД, в качеството му на цесионер на вземанията на „Литекс“ АД, не следва
да се ползва от правото на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал.1,
т.1 от ТЗ при разпределение на суми, получени от продажба на имуществото
и същият следва да внесе сумата от 2 021 000 лв., която да послужи за
удовлетворяване на кредитори с приети вземания, съобразно поредността им
по чл. 722, ал. 1, т. 3 и сл. от ТЗ. В частната жалба се твърди, че правото на
предпочтително удовлетворяване на вземанията на кредитора „Литекс“ АД,
произтича от договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 123, том 1, рег.
№ 1734, дело № 106 от 28.02.2008 г. на нотариус Таня Дъбова, вписана в
Агенция по вписванията с входящ рег. № 1099 от 28.02.2008 г. при Служба по
вписванията гр. Пазарджик и договорна ипотека, учредена с нотариален акт
№ 116, том 1, рег. № 578, дело № 98 от 27.02.2008 г. на нотариус Невена
Бранчева, вписана под входящ рег. № 1138 от 27.02.2008 г. на Служба по
вписванията гр. Казанлък. Твърди се, че в случая липсва подновяване на
вписването на посочените две договорни ипотеки, поради което действието на
вписването на ипотеките е изтекло съответно на 28.02.2018 г. и 27.02.2018 г.
Доводът на частния жалбоподател е, че предвид липсата на подновяване на
договорните ипотеки към датата на продажбата на недвижимите имоти,
„Сторидж Ойл“ ЕАД, в качеството му на цесионер на вземанията на „Литекс“
АД, не следва да се ползва от правото на предпочтително удовлетворяване по
чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ при разпределение на суми и че както синдикът, така и
съдът е следвало да съобрази обстоятелството, че ипотеките не са подновени.
В жалбата се поддържа възражението, че „Сторидж Ойл“ ЕАД не следва да се
ползва от правото на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 от
ТЗ, поради това, че цесията не е вписана в имотния регистър.
Синдикът на „Нафтекс Петрол” ЕООД /н/ гр. Ловеч, в подадения писмен
отговор, изразява становище, че частната жалба е неоснователна, за което
излага подробни доводи.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид частната жалба и
направените в нея оплаквания, както и данните по делото, приема за
2
установено следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. По
същество е неоснователна.
Синдикът на „Нафтекс Петрол” ЕООД /н/ гр. Ловеч М. Н. е представил
на съда по несъстоятелността частична сметка № 3 за разпределение на
суми, постъпили от осребряване на имущество от масата на
несъстоятелността, която е обявена в Търговския регистър под №
20200622145935. В сметката е посочено, че се разпределя сумата от 2 021 000
лв. на кредитора с обезпечени вземания по чл.722 ал.1 т.1 „Сторидж Ойл“
ЕАД/цесионер на вземанията на „Литекс“ АД/ срещу цената на продадените
активи, като плащането на цената ще бъде извършено по реда на чл.717д ал.2
от ТЗ чрез прихващане на обезпечените вземания на „Сторидж Ойл“ ЕАД
срещу цената на продаваните активи.
Срещу изготвената от синдика частична сметка за разпределение са
постъпили възражения от кредитора „Корпоративна търговска банка“ АД /н/
гр. София, и от кредитора Национална агенция за приходите гр. София.
От данните по т.д. /н/ № 17/2015г по описа на ЛОС се установява, че с
определение № 90 от 12.02.2020 г. Ловешкият окръжен съд, като съд по
несъстоятелността на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н/ гр. Ловеч, по т.д. №
17/2015 г., е разрешил на синдика да извърши продажба чрез пряко
договаряне на процесните недвижими имоти. На 15.06.2020 г. по реда на чл.
718 от ТЗ е проведена продажба на следните имоти от масата на
несъстоятелността: УПИ /Петролна база/ с площ по АДС № 208 от 7.04.1997
г. от 75 000 кв.м., находящ се в гр. Пазарджик на ул. „Синитевско шосе“ и
представляващ по скица № 551 от 14.03.2005 г. на Община гр. Пазарджик
УПИ VІІ /Петрол/ от кв. 4 по плана на гр. Пазарджик, с площ по скица 58 458
кв.м., с начална цена 1 008 887.59 лв. и Урегулиран поземлен имот /Петролна
база/, с площ от 56 438 кв.м., съставляващ по действащия план имот № 7844 в
кв. 23 в Промишлена зона по плана на гр. Казанлък, при начална цена
1 011 863.67 лв.
С протокол от 15.06.2020 г. за купувач на имотите е обявен „Сторидж
Ойл“ ЕАД, като синдикът е определил плащането на цената за имотите в
3
размер на 2 021 000 лв., на основание чл. 717д, ал.2 от ТЗ да стане чрез
възлагане, тъй като размерът на вземането е по-голям от размера на
продажната цена.
Вземанията на „Литекс“ АД в общ размер на 1 883 125 евро, с левова
равностойност 3 683 072.82 лв., са признати с влязло в сила решение № 34 от
20.06.2017 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по т.д. № 80/2016 г. по
описа на същия съд. Посоченото решение е постановено в производство по
чл. 694 от ТЗ. С решението е установено, че вземанията са обезпечени с
договорни ипотеки и следва да бъдат изплатени по реда на чл. 722, ал.1, т.1 от
ТЗ.
С договор за цесия от 16.05.2019 г. с нотариална заверка на подписите,
кредиторът „Литекс“ АД е прехвърлил вземането си на „Сторидж Ойл“ ЕАД.
Вземанията са прехвърлени, ведно с всички съпътстващи ги привилегии,
обезпечения и други принадлежности.
Въззивният съд в настоящия си състав намира, че изготвената от
синдика на „Нафтекс Петрол” ЕООД /н/ гр. Ловеч частична сметка № 3 за
разпределение на суми след проведена продажба по реда на чл.718 ТЗ,
която сметка е обявена в Търговския регистър под № 20200622145935, е
законосъобразна, а подаденото срещу нея възражение от НАП–гр.София е
неоснователно. Правилно сметката е била одобрена от първоинстанционния
съд.
Неоснователно е възражението на НАП, че след като ипотеките върху
продадените имоти, не са били подновени след изтичане на десетгодишния
срок, то кредиторът „Сторидж Ойл“ ЕАД не следва да се ползва от правото
на предпочтително удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ.
В случая вземанията на „Литекс“ АД спрямо „Нафтекс Петрол” ЕООД
/н/ гр. Ловеч са признати, включително и с привилегията по чл.722 ал.1 т.1, по
силата на влязло в сила решение № 34 от 20.06.2017 г. на Ловешкия окръжен
съд, постановено по т.д. № 80/2016 г. по описа на същия съд, постановено по
иск по чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.694 ал.8 от ТЗ
влязлото в сила решение по иск по ал.1-3 има установително действие в
отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по
4
несъстоятелност. Освен това разпоредбата на чл.618 от ТЗ предвижда, че
кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата по дадено
обезпечение. Ето защо за ипотекарния кредитор не съществува правен
интерес да иска подновяване на вписването на ипотеката върху имот,
обезпечаващ вземане, което е признато с влязло в сила решение по предявен
иск по чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ като обезпечено и с поредност на удовлетворяване
по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ. С решението по чл.694 от ТЗ вземанията в случая са
признати като обезпечени и с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1
т.1 от ТЗ и поради това, че решението се ползва със сила на пресъдено нещо,
не съществува възможност да се променя приетото с това решение. Ето защо
установената със съдебното решение по иска по чл.694 от ТЗ поредност на
удовлетворяване на вземанията на „Литекс“ АД по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ при
изготвяне на сметката за разпределение следва да бъде зачетена, както от
синдика, така и от съда и не може да бъде променяна поради неподновяване
на вписването на ипотеките. Противното би било нарушение на разпоредбата
на чл.694 ал.8 от ТЗ. Ипотекарният кредитор „Литекс“ АД запазва правата си
по договорните ипотеки, като не е необходимо да иска подновяването им. В
този смисъл е разпоредбата на чл.618 от ТЗ. Ето защо в случая изтичането на
срока на действие на вписването на ипотеките и неподновяването им, не
следва да повлияе върху сметката за разпределение така, че да отпадне
привилегията на обезпечения кредитор да се удовлетвори по чл.722 ал.1 т.1 от
ТЗ.
Неоснователно е и другото възражение, направено от кредитора НАП за
това, че поради невписване на цесията в имотния регистър, цесионера
„Сторидж Ойл“ ЕАД не може да се ползва от привилегията по чл.722 ал.1 т.1
от ТЗ. „Сторидж Ойл“ ЕАД е правоприемник на прехвърлените вземания от
цедента „Литекс“ АД-гр.Ловеч заедно с привилегиите и обезпеченията по
силата на сключения между тях договор за цесия от 16.05.2019г., с
нотариално заверени подписи. Цесията е съобщена на длъжника.
Извършеното прехвърляне на вземанията по чл.99 от ЗЗД, които са
обезпечени с ипотека и с влязло в сила решение по иск по чл.694 ал.2 т.2 от
ТЗ е признато, че са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ,
води само до промяна на кредитора, като невписването на договора за цесия в
имотния регистър не заличава обезпеченията и не превръща признатите с
5
решението по чл.694 ТЗ вземания от обезпечени в необезпечени.
Липсата на вписване в имотния регистър по чл.171 от ЗЗД би имала
значение единствено по отношение на тези трети лица, които имат интерес да
повдигнат възражение във връзка с ипотеката. В този смисъл е решение №
131/26.03.2012г. на ВКС по гр.д. № 720/2011г., І г.о. Обстоятелството, че не са
спазени изискванията на чл.171 от ЗЗД няма значение за действителността на
сделката. В случая НАП, който е кредитор в несъстоятелността на „Нафтекс
Петрол” ЕООД-гр.Ловеч е известен за цесията в производството по
несъстоятелност. Освен това Националната агенция по приходите–гр.София
е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 34
от 20.06.2017 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по т.д. № 80/2016 г.
по описа на същия съд, постановено по иск по чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ, с което са
установени вземанията на цедента, обезпеченията и привилегиите.
По изложените съображения, подадената частна жалба срещу
определението на Ловешкия окръжен съд, с което е одобрена частичната
сметка за разпределение, е неоснователна. Обжалваното определение е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
В частната жалба е направено искане за спиране на изпълнението на
обжалваното определение. Съобразно разпоредбата на чл.729 ал.4 от ТЗ,
сметката за разпределение в производството по несъстоятелност се изпълнява
едва с влизане в сила на съдебния акт, с който е одобрена. Определенията на
съда по чл.729 от ТЗ не са от категорията съдебни актове, които да подлежат
на незабавно изпълнение, поради което липсва правно основание за спиране
на изпълнението ми. С оглед на изложеното искането на НАП за спиране на
изпълнението на обжалваното определение следва да се остави без уважение.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд

О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 322 от 13.07.2020г. на Окръжен съд-
6
Ловеч, постановено по т.д./н/ № 17/2015г. по описа на същия съд.
Оставя без уважение искането на НАП-гр.София за спиране на
изпълнението на определение № 322 от 13.07.2020г. на Окръжен съд-Ловеч,
постановено по т.д./н/ № 17/2015г. по описа на същия съд.
Определението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
Препис от определението да се изпрати за обявяването му в Търговския
регистър.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7