РЕШЕНИЕ
№ …63
гр. Самоков, 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шести юли през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Я. ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 94 по описа на
съда за
М.К.К. *** обжалва Наказателно постановление № .., издадено на 23.01.2020
г. от Е. П. Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР – София, РУ – Самоков, с
искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. С. О., която заявява, че поддържа жалбата
и в хода на съдебните прения излага съображения за нейната основателност.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против
подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради
което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Съставеният
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в
съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното
нарушение на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) против жалбоподателя е издадено
НП в законоустановения срок от Е. П. Ф., за когото на съда е служебно известно,
че към датата на издаване на НП е заемал длъжността началник група „Охранителна
полиция” в РУ – Самоков при ОДМВР – София. Съгласно т. 2.9 от представената
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, която е
била в сила към датата на издаване на НП, началниците на сектори/групи
„Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са оправомощени в съответствие с чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП на
обслужваната територия. Ето защо обжалваното НП е издадено от компетентен
орган. То не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
Неоснователни са доводите на
пълномощника на жалбоподателя в хода на съдебните прения за допуснато в хода на
административно-наказателното производство съществено нарушение на процесуални
правила, изразяващо се в посочване в АУАН на нарушена с деянието разпоредба на
чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП, каквато не съществува. Към датата на
установяване на вмененото на жалбоподателя деяние, а и понастоящем,
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП съществува като част от обективното
действащо право и съдържанието на т. нар. „предложение първо” от нея установява
забрана за водач на пътно превозно средство да го управлява с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Словесното описание в АУАН на деянието на
жалбоподателя и на обстоятелствата, при които е извършено, съдържа признаците
на нарушаване именно на тази забрана.
Съвсем отделен е въпросът, че в
АУАН пресъздаването на самата забрана по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП е неточно, което най-вероятно се дължи на машинното изготвяне на акта чрез
компютърно техническо средство по предварително зададени формулировки и шаблони.
На първо място, такова словесно
пресъздаване на нормативната забрана е изначално излишно, тъй като съгласно чл.
42, т. 5 от ЗАНН актосъставителят следва
да посочи в АУАН нарушената с деянието законна разпоредба, но не е длъжен да
възпроизвежда съдържанието й. Всеки пълнолетен гражданин е длъжен да знае
закона и незнанието му не го извинява, нито погрешното словесно изписване на
съдържанието на нарушена с деянието законна разпоредба в АУАН нарушава правото
му на защита в административно-наказателното производство. Това в още по-голяма
степен важи за знанието на разпоредбите на ЗДвП от правоспособен водач на МПС,
какъвто е жалбоподателят.
И на следващо място, разпоредбата
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП установява общо правило за поведение,
представляващо забрана за водач на ППС да го управлява с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Управлението на МПС, трамвай или самоходна машина с
определена концентрация на алкохол в кръвта в диапазона от 0,5 на хиляда до 1,2
на хиляда е съставомерно като административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1
или т. 2 от ЗДвП. В този смисъл, разпоредбите на чл. 174, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП установяват не друг вид забрана,
а състави на административно нарушение и административни наказания при
осъществяването му, като елементите от тези състави представляват конкретизация
на административно-наказуемо поведение на водач на определени видове ППС,
извършено в нарушение на общата забрана по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която
конкретизация се отнася до приложения способ за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и до конкретния диапазон на величината на тази концентрация в
общата рамка над 0,5 на хиляда. Тези разпоредби съдържат в себе си както всички
елементи от съответния състав на нарушението, така и предвидените за него
санкции, поради което дори посочването в АУАН и НП на самата обща разпоредба на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП като нарушена с деянието, е ненужно, но пък и не
води до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице в
административно-наказателното производство, в частност на правото му да научи
за какво административно нарушение е привлечено към отговорност. На още
по-силно основание смесването в АУАН на цифровото посочване на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП като нарушена с деянието разпоредба с неточно възпроизвеждане на
словесното й съдържание чрез заимстване от състава на административно нарушение
по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП също не съставлява допуснато в хода на
административно-наказателното производство съществено нарушение на процесуални
правила. Разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ЗАНН задължава актосъставителя да
посочи нарушена с деянието разпоредба на нормативен акт, за да обоснове
съставянето на АУАН, но не и да даде правна квалификация на деянието като
административно нарушение съгласно конкретна разпоредба, установяваща състав на
това нарушение и обосноваваща прилагането на предвидената за него
административно-наказателна санкция. Затова дали към момента на съставяне на
АУАН е имало или не данни за концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя
над 0,80 на хиляда при положение, че техническото средство е отчело точно 0,80
на хиляда като такава концентрация и това еднозначно е посочено в акта, е без
значение за правото на защита на жалбоподателя в административно-наказателното
производство – именно защото подвеждането на деянието под конкретен състав на
административно нарушение не е елемент от съдържанието на АУАН. Такъв правен извод
е в компетентността единствено на административно-наказващия орган, особено в
случаи като конкретния, в които поради избор на водача за извършване на
медицинско и химическо изследване концентрацията на алкохол в кръвта му се
установява окончателно след съставяне на АУАН.
По същество от събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 16.11.2019 г. в 22,10
ч. в гр. Самоков по ул. „О. П.” жалбоподателят е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „А.” с рег. № .. с концентрация на алкохол в кръвта 0,88
на хиляда, установена чрез медицинско и химическо изследване с протокол с номер
753/18.11.2019 г. за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта, съставен на 19.11.2019 г. от химик в Специализирана химическа
лаборатория към УМБАЛ „С. А.” АД, гр. София.
Тези обстоятелства се установяват
от детайлната и съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства – показания на свидетелите Я.Д. – актосъставител, на длъжност
„мл. автоконтрольор” в РУ – Самоков и Х. Г. А. – свидетел при установяване на
нарушението, на длъжност „мл. инспектор” в РУ – Самоков; АУАН серия ..,
съставен на 16.11.2019 г. /л. 6 от делото/, талон за изследване с бланков номер
0047235 /л. 12/, протокол от 16.11.2019 г. за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни
аналози /л. 10-11/, протокол с номер 753/18.11.2019 г. за химическо изследване
за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, съставен на 19.11.2019 г. /л.
9/.
Актът за установяване на
административно нарушение срещу жалбоподателя е редовно съставен, поради което съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП той се ползва с презумптивна доказателствена сила за
посочените в него фактически обстоятелства. Същите не се опровергават от други
кредитирани от съда доказателства, а напротив – потвърждават се от показанията
на свидетелите Д. и А. и от съдържанието на талона за изследване. Така съдът
приема за установено по несъмнен начин, че на горепосочените дата, час и място жалбоподателят
е управлявал МПС; спрян е за проверка от свидетелите; изпробван е за употреба
на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер ..” с фабричен номер ..,
калибровано до м. февруари
Също така, от протокола за
медицинско изследване от 16.11.2019 г., както и от служебно събраните в хода на
съдебното производство доказателства, постъпили с писмо изх. №
05-74-1/22.06.2020 г. от директора на Центъра за спешна медицинска помощ –
София се установява, че жалбоподателят се е явил във Филиал за спешна
медицинска помощ (ФСМП) – Самоков на 16.11.2019 г. в 23,25 ч. – тоест 55 минути
след връчването на талона за изследване – и тогава там му е извършено
медицинско изследване от лекар, за което е съставен протокол; дал е кръвни
проби в две епруветки, запечатани с предоставените му стикери, съответстващи на
номера на връчения му талон за изследване и вписани в протокола за медицинско
изследване.
Действително, в издадения от св. Д.
талон за изследване № 0047235 не са посочени място и срок за явяване на жалбоподателя
за извършване на медицинско и химическо изследване. Това обаче в конкретния
случай не представлява нарушение на надлежния ред за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му чрез медицинско и химическо изследване,
установен в Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(обн. ДВ, бр. 61/2017 г., в сила от 29.09.2017 г., по-нататък сочена като „Наредба
№ 1/2017 г.“ или „наредбата“). Съображенията на съда за това са следните:
В чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба №
1/2017 г. са установени различни срокове за явяване в надлежно място за
извършване на медицинско изследване и за вземане на биологични проби за химическо
изследване, а именно 45 минути, респ. 120 минути от връчване на талона за
изследване – в зависимост от това дали лицето е извършило нарушението на
територията на населено място, в което се намира място по чл. 11 от Наредба №
1/2017 г. за извършване на такова изследване и за вземане на такива проби или е
извършило нарушението извън такова населено място. Казано иначе, извършването
на еднакви по вид деяния (управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с техническо средство, определящо тази концентрация чрез измерването
му в издишвания въздух) на различни места в пространството обосновава различни
крайни срокове за явяване за медицинско и химическо изследване, като по
аргумент и от чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/2017 г. единственият критерий за
разликата в тези срокове е отдалечеността на мястото на установяване на
деянието от мястото за изследване и възможността за придвижване дотам. Очевидно
научните и практическите достижения и опит в областта на въздействието на
алкохола върху човешкия организъм и продължителността на концентрацията му в
кръвта на човека са обосновали нормативно игнориране на разликата между 45
минути и 120 минути като възможен фактор за обективна недостоверност на
медицинското и химическо изследване при равни други условия. Казано
по-илюстративно, при тази нормативна уредба категорично не може да се приеме,
че резултатите от кръвна проба, взета от едно лице 55 минути след връчване на
талон за изследване при установено нарушение в гр. Самоков (където има ФСМП) са
само поради това опорочени като надлежният ред за вземането й не бил спазен, а
резултатите от такава проба, взета от друго лице също 55 минути след връчване
на талон за изследване, но при установено нарушение в някое от селата в Община
Самоков (където такъв филиал няма) са за разлика от първите валидни само на
това основание.
Целите на установения в Наредба №
1/2017 г. надлежен ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта са
информираност на изследваното лице за предприетите спрямо него действия и за
действията, които то следва да предприеме, както и достоверност на резултатите
от изследванията. Очевидно е, че щом жалбоподателят се е явил във ФСМП –
Самоков, представяйки връчен му талон за изследване със стикери, той е съзнавал
(включително и устно информиран от св. Д. според показанията на последния)
какво следва да предприеме след изявлението си, че не приема показанията на
техническото средство и желае концентрацията на алкохол в кръвта му да бъде
установена чрез медицинско и химическо изследване. От друга страна,
достоверността на резултат от кръвна проба, взета след изтичане на 45 минути от
връчване на талон за изследване (но, разбира се, не по-късно от изтичане на 120
минути) и относимостта на този резултат към административно нарушение по чл.
174, ал. 1 от ЗДвП, биха могли да бъдат поставени под съмнение от съзнателни
действия на самия водач (напр. прием на алкохол с цел изключване на връзката между
управлението на МПС и определена концентрация на алкохол в кръвната проба или
обратно – прием на субстанции, евентуално намаляващи концентрацията на алкохол
в кръвта), но доказателства за такива действия на жалбоподателя в случая
категорично липсват, в частност – не са отразени и в протокола за медицинско
изследване, подписан от жалбоподателя. Ето защо непосочването в талона за
изследване на място и срок за явяване за медицинско и химическо изследване не
представлява нарушение на реда за установяване концентрация на алкохол в
кръвта, установен в Наредба № 1/2017 г. щом като в крайния нормативно определен
срок от 120 минути от връчване на талона водачът се е явил в такова място и му
е извършено медицинско изследване, и е дал кръвна проба.
Избор на водача на МПС е да не
приеме показанията на техническото средство и концентрацията на алкохол в
кръвта му да се установи от медицинско и химическо изследване. Затова щом в
крайния срок от 120 минути съгласно Наредба № 1/2017 г. той се е явил в място
за такова изследване и то е извършено, но конкретен срок за явяване не му е бил
указан във връчения му талон, не са налице основания по чл. 15, ал. 6 от Наредба
№ 1/2017 г. да се приеме, че концентрацията на алкохол в кръвта му се
установява въз основа на показанията на техническото средство, независимо дали
този резултат е по-благоприятен за него от гледище на санкционните разпоредби
на ЗДвП.
На следващо място, от съдържанието
на протокола за медицинско изследване от 16.11.2019 г. и на протокола за
химическо изследване с номер 753/18.11.2019 г. се установява, че епруветките с
кръвните проби, взети от жалбоподателя, са запечатани с предоставените му
стикери, съответстващи на номера на връчения му талон за изследване и вписани в
протокола за медицинско изследване, както и че са изпратени в Специализираната
химическа лаборатория към УМБАЛ „С. А.” – София и са получени там на 18.11.2019
г., като са изследвани за етилов алкохол от химик по газохроматографския метод.
В резултат на това изследване е установено, че концентрацията на етилов алкохол
във взетите от жалбоподателя кръвни проби е 0,88 на хиляда, като резултатът е отразен
в протокол с № 753/18.11.2019 г., съставен на 19.11.2019 г. от М.М. – химик в
лабораторията. От страна на жалбоподателя не са направени никакви конкретни
възражения относно начина на вземане на кръвните проби, поставянето им в
епруветки, запечатването им, етикетирането им, транспортирането им и
химическото им изследване в специализирана лаборатория по чл. 19, ал. 1, т. 1,
б. „а” от Наредба № 1/2017 г.
По всички изложени дотук съображения
съдът намира, че установеният в Наредба № 1/2017 г. ред за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя чрез медицинско и химическо
изследване е спазен.
Деянието на жалбоподателя,
изразяващо се в управление на МПС на горепосочените дата и място с концентрация
на алкохол в кръвта 0,88 на хиляда, установена по надлежния ред съгласно
Наредба № 1/19.07.2017 г. чрез медицинско и химическо изследване, е
съставомерно от обективна страна като административно нарушение по чл. 174, ал.
1, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в
предвидените от закона случаи. За деяние, съставляващо административно
нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, не е предвидена разпоредба,
изключваща съставомерността му от субективна страна, ако е извършено по
непредпазливост. Не се установяват по делото обстоятелства, изключващи умисъла
или непредпазливостта като форми на вината при извършване на деянието /грешка
по чл. 14 от НК, случайно деяние по чл. 15 от НК, изпълнение на неправомерна
служебна заповед по чл. 16 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН/.
Следователно деянието на
жалбоподателя е съставомерно като административно нарушение по чл. 174, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП както от обективна, така и от субективна страна. По вече изложените
по-горе съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от
Наредба № 1/2017 г. в конкретния случай, не са налице основания да се приеме,
че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя следва да се установи от
показанията на техническото средство, а именно 0,80 на хиляда и това да
обоснове преквалификация на деянието като административно нарушение по чл. 174,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
За виновно извършено
административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, като му е наложил кумулативно
предвидените в закона административни наказания за това нарушение в твърди
размери – „глоба” в размер 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12 месеца, които не подлежат на намаляване от съда.
Деянието на жалбоподателя не
разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл.
11 от ЗАНН. Съставът на нарушението е формален, поради което липсата или
незначителността на вредни последици от нарушението не следва да бъде обсъждана
при преценка дали случаят е маловажен. Не се установяват и други смекчаващи
отговорността на жалбоподателя обстоятелства, поради които да се приеме, че
деянието му представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Напротив,
деянието на жалбоподателя е типичен случай на административно нарушение по чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а и е извършено нощем, което допълнително създава
риск за последици от противоправното му поведение. Поради това не са налице
основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
По всички изложени съображения
обжалваното НП е издадено в съответствие с материалния закон и при липсата на
основания за неговото изменение или отмяна същото следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № .., издадено на 23.01.2020
г. от Е. П. Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР – София, РУ – Самоков.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: