РЕШЕНИЕ
гр.
София, 13.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря Е. Вукадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16730 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.).
Ищецът Г.Н. твърди, че на 02.10.2016 г. в гр.
Пловдив е настъпило ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „Хонда CRX“ с рег.
№ *******, който при престрояване в лявата пътна лента отнема предимството на
движещия се в тази лента мотоциклет „Сузуки GSP 1000“ с рег. № *******,
управляван от ищеца, като така причинява ПТП. Вследствие на това ПТП на ищеца
са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, като ищецът
посочва, че движенията на десния му крак са били затруднени за повече от месец,
търпял е болки и страдания. Ищецът твърди, че е направил и разходи за лечението
си в размер на 46,40 лв. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на водача
на л.а. „Хонда CRX“ към момента на процесното ПТП е застрахована при ответника,
поради което претендира от него обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., заедно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането (02.10.2016 г.) до окончателното й
изплащане, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение в размер на 46,40 лв., заедно със законната лихва върху
тази сума от 22.12.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски по
делото.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва исковете, като
посочва, че към момента на процесното ПТП гражданската отговорност на водача,
причинил ПТП, не е била застрахована при ответника. Ответникът счита и че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено. Претендира
разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
Съгласно представения констативен
протокол за ПТП от 02.10.2016 г. на посочената дата в гр. Пловдив е настъпило
ПТП между л.а. „Хонда CRX“ с рег. № ******* и мотоциклет „Сузуки GSP 1000“ с рег. № *******, при
което е пострадал ищецът Г.Н..
Според заключението на
автотехническата експертиза по делото, която е съобразила и данните от
констативния протокол за ПТП, заедно с придружаващия го снимков материал,
процесното ПТП е настъпило, като на път с по две ленти за движение във всяка посока (общо четири ленти) л.а.
„Хонда CRX“ се движи в дясната лента по посока на движението, а управляваният
от ищеца мотоциклет „Сузуки GSP 1000“ се движи в лявата лента. При това положение лекият автомобил
предприема маневра за преминаване в лявата лента, без да пропусне движещия се в
тази лента мотоциклет, като при навлизане на автомобила в лявата лента настъпва
и ударът между двете превозни средства.
В заключението си вещото лице
посочва, че с оглед на наличните данни по делото (които са снимковият материал
на деформациите по участвалите в процесното ПТП превозни средства и тяхното
разположение след ПТП съгласно схемата в протокола) може да се направи извод,
че скоростта на движение на мотоциклета към момента на удара е била поне 100
км/ч. Доколкото процесното ПТП е настъпило в рамките на населено място (видно и
от описанието на местоположението в констативния протокол за ПТП) и при липса
на други данни следва да се приеме, че максималната допустима скорост в
участъка от пътя, където е настъпило процесното ПТП, е 50 км/ч (чл. 21, ал. 1 ЗДвП).
При това положение, като се съобрази, че мотоциклетът се е движел със скорост
поне два пъти по-висока от допустимата, както и че процесното ПТП е настъпило в
тъмната част на денонощието (около 22 ч. според посоченото в исковата молба) има
основание да се приеме, че водачът на лекия автомобил може да е бил затруднен
да възприеме своевременно наближаващия в лявата лента мотоциклет, за да може да
избегне удара в него, като не извърши маневра за преминаване в лявата лента.
Липсват обаче достатъчно данни по делото, за да се направи в настоящото
производство категоричен извод за скоростта на двете превозни средства преди и
в момента на удара (както сочи и вещото лице в заключението си), както и за да
се установи какво е значението на посочената скорост на движение на мотоциклета
по отношение на настъпването на процесното ПТП, още повече че липсва и
възражение от страна на ответника относно евентуално допринасяне на скоростта
на движение на мотоциклета, управляван от ищеца, към причинените му от процесното
ПТП увреждания.
При изложените съображения
относно начина на осъществяване на процесното ПТП следва да се приеме за
установено, че то е причинено единствено от поведението на водача на л.а.
„Хонда CRX“, който преди да извърши маневра за навлизане в лявата лента за
движение, не е пропуснал движещия се по нея мотоциклет „Сузуки GSP 1000“, като така е нарушил
задължението си съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДвП, както и задължението си по чл. 25,
ал. 1 ЗДвП преди да предприеме посочената маневра да съобрази положеното и
скоростта на движение на другите превозни средства около него, за да не създаде
опасност за тях. В случая, доколкото ударът е настъпил в задната част на
автомобила и в предната част на мотоциклета, следва да се приеме, че мотоциклетът
се е намирал по-назад от автомобила, преди водачът на последния да предприеме
маневрата. Поради това, и при липса на достатъчно категорични други данни по
делото, следва да се приеме, че водачът на лекия автомобил поначало е можел да
възприеме мотоциклета, движещ се в лявата лента, и да избегне процесното ПТП,
като изпълни задължението си да пропусне мотоциклета преди да навлезе в лявата
лента за движение.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза по делото, която е съобразила и представената
по делото медицинска документация, вследствие на процесното ПТП ищецът е
получил наранявания (разкъсно-контузни рани) на дясната подбедрица, на лявата
пета, проникваща рана в дясното коляно с нараняване на сухожилието и коленната
капачка, дефект на кожата. Според вещото лице всички тези наранявания са в
пряка връзка с процесното ПТП.
Следователно налице е
противоправно поведение на водача на л.а. „Хонда CRX“, което е осъществено
виновно (с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Това поведение е довело
до настъпването на процесното ПТП, в резултат на което са настъпили посочените
увреждания за ищеца. Следователно за ищеца е възникнало вземане за обезщетение
на претърпяните от него неимуществени вреди във връзка с причинените му
увреждания.
Според медицинската експертиза,
включително уточненията, направени от вещото лице при разпита му, и според показанията
на свидетелката Д.Б.нараняванията, получени от ищеца при процесното ПТП, са
наложили операция на коляното му, след която той е останал в болницата за 12
дни. Впоследствие около месец е продължил периодът, при който ищецът е бил със
сериозни затруднения в придвижването поради травмата в коляното, като за него е
трябвало да полага грижи друго лице. Около месец след инцидента е проведена и
физиотерапия. Цялостното възстановяване на ищеца е отнело около 3-4 месеца
(според вещото лице приблизително 3 месеца, докато свидетелката посочва, че на
четвъртития месец ищецът още е продължавал да използва бастун при придвижването
си). Според експертизата около година след инцидента (при преглед на 09.11.2017
г.) е установено, че ищецът се е възстановил напълно по отношение на движението
на коляното, което, разбира се, не изключва възможността, сочена от
свидетелката, ищецът да изпитва инцидентни болки в коляното при по-голямо
натоварване или при промяна във времето.
По отношение на разкъсните рани
по кожата вещото лице посочва, че образуваните при зарастването им белези имат
постоянен характер, но ще избледнеят с времето. Липсват данни по делото обаче,
за да се прие, че тези белези биха могли да бъдат обективно загрозяващи, а
освен това липсват и подобни твърдения в исковата молба, поради което това
обстоятелство не следва да бъде отчитано при определяне на размера на дължимото
обезщетение. Не следва да се вземат предвид и показанията на свидетелката Б.
относно психическото състояние на ищеца вследствие на получените от него
увреждания и отражението на това състояние на нормалния ход на живота му, тъй
като твърдения за страдания от такова естество в исковата молба не са наведени.
Като се съобразят посочени
по-горе обстоятелства, свързани с получените от ищеца увреждания, техният
характер, продължителността на възстановяването му (най-много до 4 месеца),
както и липсата на значителни трайни последици, а също и момента на
настъпването на процесното ПТП през 2016 г., когато ищецът е бил на 29 години,
съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определи на 15 000 лв.
Според заключението на
медицинската експертиза представените по делото доказателства (фактура и касова
бележка) за заплатена от ищеца потребителска такса се отнасят до разходи,
свързани с болничното лечение на ищеца, поради което следва да се приеме, че
тези разходи също са в пряка връзка с причинените на ищеца вреди. Следователно
основателна е претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за посочените
имуществени вреди в размер на 46,40 лв.
Видно от посоченото в констативния
протокол за ПТП, както и съгласно представената по делото справка от информационната
система на Гаранционния фонд (като според чл. 295, ал. 7 КЗ (отм.), съответно
чл. 574, ал. 12 КЗ, публикуваната там информация има характер на официално
удостоверяване) гражданската отговорност на водача на „Хонда CRX“ с рег. № *******,
причинил процесното ПТП, към момента на ПТП е застрахована при ответника З. „Б.И.“
АД. Поради това предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да
се уважи за сумата 15 000 лв., като се отхвърли в останалата част, а искът за
обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи изцяло.
Съгласно чл. 223, ал. 2, изр. 1 КЗ (отм.) ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на водача,
причинил процесното ПТП, отговаря и за лихвите за забава, за които отговаря
застрахованият водач. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане
лицето, причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на
настъпването на вредите. Следователно от този момент той дължи и законната
лихва за забава върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД),
поради което застрахователят на гражданската отговорност на това лице също
следва да заплати тази лихва от датата на застрахователното събитие –
02.10.2016 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят разноски, съответно на уважената част от исковете, които възлизат
общо на 275 лв., като заплатената от ищеца държавна такса, която е само по иска
за имуществени вреди, следва да се присъди изцяло, тъй като този иск е уважен
изцяло, а разноските за експертизите по делото следва да се отнесат към
основния иск за неимуществени вреди. По същия начин следва да се разпределят и
останалите разноски по делото, като се съобрази, че основният иск е този за
неимуществени вреди. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие
ищецът не е заплатил на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът
следва да заплати на адвоката на ищеца възнаграждение в размер на 716,60 лв.,
което е съответно на уважената част от иска. Неоснователно е направеното в тази
връзка възражение от ответника за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на ищеца, които в случая се определят от съда в размерите
съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което не е възможно да бъдат прекомерни. На ответника също следва да се
присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената
част от иска, които възлизат общо на 714,40 лв. Основателно е направеното в
тази връзка възражение на ищеца за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на ответника (в размер от 2 000 лв.), доколкото с оглед на
неголямата фактическа и правна сложност на делото, включително поради липсата
на подаден в срок отговор на исковата молба и съответно липсата на допустими
възражения от страна на ответника, които да усложнят предмета на доказване,
разноските за адвокатско възнаграждение следва да се определят в минималния
размер, който според Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в случая е 1 431 лв. Въз основа на посочената сума са
определени и разноските за ответника съобразно отхвърлената част от исковете. Тъй
като ищецът е частично освободен от заплащане на държавна такса и разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на съда общо сумата 700 лв., представляваща дължимата от ищеца
такса и разноски за експертизи, съответно на уважената част от исковете.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Г.В.Н.,
ЕГН **********, адрес *** на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, състояло се на 02.10.2016
г. в гр. Пловдив, причинено от водача на л.а. „Хонда CRX“ с рег. № *******, заедно
със законната лихва върху тази сума от 02.10.2016 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 46,40 лв.
(четиридесет и шест лева и 40 ст.) – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за лечение, причинени от същото ПТП, заедно със законната лихва върху
тази сума от 22.12.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Г.В.Н.,
ЕГН **********, адрес *** сумата 275
лв. (двеста седемдесет и пет лева) –
разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на
адвокат В.Й.Н. – САК, ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 716,60 лв. (седемстотин и шестнадесет лева и
60 ст.) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.В.Н., ЕГН **********, адрес *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата
714,40 лв. (седемстотин и
четиринадесет лева и 40 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата 700 лв. (седемстотин лева) – разноски по делото за държавна такса и
съдебни експертизи.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: