Решение по дело №637/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1552
Дата: 11 ноември 2024 г.
Съдия: Атанас Маджев
Дело: 20241100900637
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1552
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20241100900637 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 37009 от 29.03.2024 г. подадена от Р. П.
К., с ЕГН ********** срещу „РМ И.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, с която при условията на обективно кумулативно съединяване
са предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че приетите на 19.12.2023 г. три решения на общото
събрание на съдружниците в „РМ И.“ ООД /посочени в молба-уточнение от 11.04.2024
г./ са нищожни.
Ищецът К. посочва, че има качеството на действителен собственик на 50 % от
капитала на ответното дружество „РМ И.“ ООД /тоест поддържа да е съдружник в
същото/. Изтъква, че към подадено по партидата на „РМ И.“ ООД заявление А 4 с вх.
№ 20240328123145 е приложен документ, за който се поддържа да съставлява
протокол за проведено на 19.12.2023 г. общо събрание на „РМ И.“ ООД, като
съдържанието на същия е заверено на 27.03.2024 г. от нотариус – А. с район на
действие РС-София. Ищецът оспорва, че подобно общо събрание на 19.12.2023 г. се е
състояло в кантората на нотариус – М. Г. на адрес – гр. София, ул. „******* за времето
от 16,00 ч. до 17,45 ч. Напротив такова не било провеждано и решенията
възпроизведени в представения към заявлението протокол не са били взети от общото
събрание на „РМ И.“ ООД. Присъствалият в посочения ден и час помощник-нотариус
по заместване – Г. Н. е отказал да завери протокол от общото събрание на
дружеството, поради липсата на кворум, а така също и с оглед липсата на проведено в
присъствието на нотариуса гласуване на решенията възпроизведени в предложения му
за заверка протокол. По тази причина на 19.12.2023 г. ищецът отрича да се е състояло
общо събрание на „РМ И.“ ООД, респективно няма как същото да е взело валидно
отразените в протокола приложен към заявление А 4 с вх. № 20240328123145 до ТР-
АВ три решения. Тези решения ищецът определя, като липсващи /невзети/, което ги
прави нищожни. Друг порок обуславящ нищожността на решенията се свеждал до
това, че те са взети извън пределите на компетентност на ОС, защото един от двамата
съдружника е иззел изцяло функциите на този орган, като притежавайки едва 50 % от
1
правота на глас е пристъпил към гласуване и вземане на решения, с които да обвързва
дружеството.
В срока по чл. 367 ГПК ответното дружество - „РМ И.“ ООД се е възползвало
от правото си да депозира писмен отговор по ИМ, като това е направено от
пълномощника му по делото – адвокат Н. на 02.05.2024 г., чрез изпращането му по
пощата. С него предявените за разглеждане от ищеца К. искове се оспорват, като
неоснователни и недоказани и се иска тяхното отхвърляне от съда. Най-напред в
отговора се изнасят факти свързани с причините довели до пристъпване към
изключването на съдружника – К. и освобождаването му като управител на „РМ И.“
ООД – разпореждане с два имота при условия неизгодни за ответника, което е довело
до увреждане на неговите интереси. Това разпореждане било довело и до насочване на
искова претенция по чл. 135 ЗЗД срещу ответника от трето лице – сочещо се за
увреден кредитор.
Ответната страна смята, че трите оспорвани решения взети от ОС на „РМ И.“
ООД на 19.12.2023 г. съответстват на всички изисквания заложени в ТЗ и устава на
дружеството. Оспорва се сочения от ищеца порок в ИМ, а именно, че решенията на
ОС от 19.12.2023 г. са липсващи, съответно те са взети от орган при липсващ кворум.
Ответникът излага съображения, че съдружника – К. е бил надлежно поканен за ОСС
свикано за 19.12.2023 г. с изпратена до него и връчена му лично нотариална покана,
като това е станало на 29.11.2023 г. Предвид това, че в т. 1 от дневния ред е включено
решение за изключването на съдружника – К. от дружеството, то ответника акцентира,
че в тази хипотеза предложения за изключване съдружник не взема участие в
гласуването, а неговите дялове се приспадат при определяне на мнозинството и
отчитане на кворума. Ето защо нямало основания в направените оплаквания за липсва
на кворум, а оттам и за опорочаване на изявленията на колективния орган ОСС на „РМ
И.“ ООД до степен нищожност на решението за изключване на съдружника – К.. Що
се касае до решението за освобождаване на ищеца, като управител на „РМ И.“ ООД, то
същото било в пряка връзка с решението за изключването на същия като съдружник,
като са съобразени постановките на ТР 1/2020 г. на ОГТК на ВКС. Посочено е, че
съдружник не гласува, като неговите дялове се приспадат при определяне на кворума
на събранието при взимане на решение за освобождаването на този съдружник като
управител на ООД поради сторени от него в качеството му на управител действия
против интересите на дружеството. Именно така се е действало и спрямо ищеца К.. На
следващо място се опонира, че решенията от 19.12.2023 г. не са липсващи/невзети, а
напротив те са надлежно приети от ОСС на „РМ И.“ ООД. В случая с решенията от
19.12.2023 г. подобен порок не бил реализиран и за това можело да се съди от
доказателствата по делото. По специално от приложения констативен протокол
19.12.2019 г. се установява фактът, че на 19.12.2023 г. в 16,00 ч. в гр. София, на ул.
*******, ет. партер са присъствали съдружника – Д.А., както и пълномощника на
съдружника-ищец, адвокат – Г.. Тоест освен, че е бил редовно поканен, ищецът е
изпратил и на ОС провело се на 19.12.2023 г. е присъствал негов надлежен
пълномощник. Ответникът се е спрял и на действията на помощник-нотариуса, като е
посочил, че същия е допуснал нарушения, доколкото е отказал да изпълни
удостоверителните си правомощия по съображения, за които няма основание да го
прави. Ответникът настоява, че гласуване на решенията от дневния ред е било
проведено на посоченото ОСС на 19.12.2023 г., като съдружника – Д.А. устно е
гласувал в тяхна подкрепа. Въпреки това изготвения и предложен за удостоверяване от
нотариуса протокол не е бил заверен по отношение на неговото съдържание, както и
относно положения в него подпис на председателстващия го. Така на следващия ден –
20.12.2023 г. бил съставен актуален протокол за взетите на 19.12.2023 г. решения, като
удостоверяването на този протокол е осъществено по-късно, но това по-никакъв начин
2
не рефлектира върху формата на протокола.
С допълнителна искова молба от 28.05.2024 г. ищецът – К., чрез процесуалния
си представител – адвокат Г., като напомня какъв е предмета на предявените за
разглеждане искове – такива за установяване нищожност на решенията, за които се
твърди, че са гласувани и приети от ОСС на „РМ И.“ ООД състояло се на 19.12.2023 г.
От ищеца са изложени фактически твърдения във връзка с хронологията по
придобиване от ответника на двата недвижими имота, с които впоследствие
дружеството се е разпоредило. Поддържа се, че при съпоставка на цените на
придобиване и отчуждаване се констатира, че дружеството е генерирало печалба,
което прави лишено от основание твърдението за увреждане на интересите му.
Отделено е внимание и на правоотношението между „РМ И.“ ООД и трето лице-
строител, като е посочено, че договора с него е бил развален, което изключва хипотеза
на допуснато увреждане интересите на дружеството от неизпълнение на този договор,
респективно създаване на основание за относителна недействителност на
продажбената сделка, с която „РМ И.“ ООД е отчуждило двата недвижими имота, за
които по-рано се е договорило да бъдат застроявани срещу заплащане на
възнаграждение. Допълва се и това, че при законното представителство осъществявано
от ищеца, като управител на „РМ И.“ ООД, което е инициирано от третото лице –
строител е бил предявен насрещен осъдителен иск за връщане на платени
предварително суми за построяване на договорените обекти в двата имота, което също
показва, че от ищеца няма действия ориентирани към увреждане интересите на
дружеството, в това число лишаването му от активи чрез разпореждането им на
непазарни цени.
Ищецът отново се възползва от възможността да изложи, че трите решения,
които са предмет на оспорване с доводи за тяхната нищожност не са взети от ОСС на
ответното дружество на 19.12.2023 г., защото не са гласувани и приети на посочената
дата и място от компетентния за това орган. Освен това се отрича възможност
установената в ТЗ форма по чл. 137, ал. 4 ТЗ да бъде спазена, като съдържанието на
протоколът от ОСС на „РМ И.“ ООД бъде заверено от нотариус три месеца след
провеждане на събранието. Същото важи и за удостоверяване подписите на
присъствалите лица.
На последно място в ДИМ присъстват и твърдения от ищеца, че е нарушена
процедурата по отправяне на предупреждение към него относно преустановяване на
нарушенията, които му се вменяват от дружеството. Отрича се такова предупреждение
да е достигало до ищеца преди момента на вземане на оспорваното решение за
изключването му. Допълва и това, че е изразил становище по отправената покана за
свикване на ОСС на 19.12.2023 г., което е възпроизведено в констативния протокол на
нотариуса, но не е отразено в изготвения на 20.12.2023 г. и заверен след три месеца
протокол.
С допълнителен отговор от 25.06.2024 г. „РМ И.“ ООД чрез пълномощника си
по делото – адвокат Н. излага съображения, с които оспорва допълнителната искова
молба. Ответникът е изложил съображения, че решението за изключване на
съдружника – К. е било взето при съобразяване на правилата на ТЗ и на дружествения
договор. Именно ТЗ предвижда, че когато се гласува решение за изключване на
съдружник, то предложеният за изключване съдружник не гласува, а неговия дял се
приспада от капитала при определяне на мнозинството. Именно този ред е
приложимия и тогава, когато дружеството има двама съдружника притежаващи равен
брой дялове в капитала. Така при гласуването извършено на 19.12.2023 г. за
изключване на ищеца са били отчетени единствено гласовете на другия съдружник –
Д.А., като изискуемото мнозинство от 2/3 е било постигнато. На следващо място
3
ищецът смята, че при вземане на решенията е спазена формата по чл. 137, ал. 4 ТЗ,
като аргумент за обратното не следва от това, че помощник-нотариус Н. е отказал да
завери протокола от провелото се на 19.12.2024 г. в кантората му ОСС на „РМ И.“
ООД, в чието съдържание са отразени трите взети решения. Тази форма била спазена,
като е изготвен нов проект на протокол от 20.12.2023 г., като съдържанието му, както и
подписа на съдружника – А. имат нотариална заверка. Според ответника няма пречка
тази заверка да бъде сторена на по-късен етап, а не в деня на самото събрание.
Относно предупреждението за изключване на съдружника – К. е посочено, че
такова е формулирано в нотариалната покана, която е била изпратена и получена от
него за свикване на ОСС на „РМ И.“ ООД на 19.12.2023 г. Такъв подход бил напълно
допустим според актуалната съдебна практика на ВКС.
Макар да нямали никакво значение за предмета на настоящото дело,
твърденията на ищеца за липса на увреждащи действия от него спрямо интересите на
дружеството, то с цел максимално изясняване на фактите свързани със съдбата на
единствените два актива притежавани от дружеството – два ПИ в гр. Хисаря в
отговора е изнесена допълнителна фактическа обстановка отнасяща се до историята на
придобиването на двата имота от „РМ И.“ ООД и последвалата им продажба на
свързани с ищеца дружествата на цени под пазарните. Изложени са и обстоятелства
около намеренията на двамата съдружника за изграждане на къщи в тези имоти с цел
извършване на туристически услуги, съответно усилията на съдружника – А., които
работейки като архитект е поел цялата работа по промяна статута на имотите от
земеделски земи в урегулирани поземлени имоти, в т.ч. осигуряване на възможност
върху тях да се извърши желаното строителство, съответно внасянето на парична
вноска за финансиране на това строителство. Отделено е внимание и по развитието на
правоотношението създадено от сключения между „РМ И.“ ООД и „МОМЕНТ“ЕООД
договор за строителство, в т.ч. начина на изпълнение на поетите с този договор права
и задължения от всяка страна, съответно допуснати неизпълнения и възникване на
права същият да бъде развален.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
След служебно извършена проверка от съда в общодостъпния ТРРЮЛНЦ по
отношение на вписаното ответно търговско дружество – „РМ И.“ ООД, се констатира,
че капиталът му с номинална стойност от 5 000 лв. е изцяло внесен и разпределен
при равни дялове между двама съдружника, а именно : Д.Г. А. и Р. П. К., като всеки от
тях притежава по 25 дружествени дяла, всеки на стойност от по 100,00 лв. Прегледът
на актуалният дружествен договор приет по отношение дейността на търговско
дружество – „РМ И.“ ООД не показва наличие на възприето в него уставно правило,
че по отношение на решенията вземани от Общото събрание и отнасящи се до
приемането и изключването на съдружници, даването на съгласие за прехвърляне на
дружествен дял в полза на нов член, намаляване и увеличаване на капитала, избор на
управител, както и придобиване и отчуждаване на имоти и вещни права върху тях ще
се прилага единствено обикновена писмена форма.
Пак от вписаните обстоятелства по електронната партида на ответно търговско
дружество – „РМ И.“ ООД се установява, че представителството на дружеството се
осъществява от Р. К. и Д.А. заедно и поотделно.
С нотариална покана от 10.11.2023 г. управителя и съдружник в „РМ И.“ ООД
Д.А., чрез нотариус – М. Г., вписана под № 622 в НК при РС-София е поканил другия
съдружник – Р. К. да вземе участие в заседание на ОСС на дружеството, като е посочен
и конкретен дневен ред в три точки, както следва : 1./ вземане на решение за
изключване на Р. К., като съдружник в дружеството, поради извършени от него
4
действия в качеството му на управител /разпореждане с имущество/, което е във вреда
на дружеството; 2./ вземане на решение за освобождаване на Р. К., като управител на
„РМ И.“ ООД; 3./ вземане на решение за приемане на нов учредителен акт на
дружеството с оглед промяна в правно-организационната му форма. Извършено е
нотариално удостоверяване на това, че поканата е била връчена на адресата й, чрез
съдействието на помощник-нотариус Н., като това е станало на 29.11.2023 г. лично в
нотариалната кантора. По повод на последното е съставена и нарочна разписка с
подпис на Р. К..
Видно от ангажиран протокол за взети решения от ОСС на „РМ И.“ ООД, което
е посочено да се е състояло на 19.12.2023 г. в гр. София, ул. „******* в часовия
диапазон между 16,00 ч. и 17,45 ч. в присъствието лично на съдружника – А., както и
на пълномощник на съдружника – К. /адвокат Г. Г. от САК/, като същото се е провело
при следните точки от дневния ред : ./ вземане на решение за изключване на Р. К., като
съдружник в дружеството, поради извършени от него действия в качеството му на
управител /разпореждане с имущество/, което е във вреда на дружеството; 2./ вземане
на решение за освобождаване на Р. К., като управител на „РМ И.“ ООД; 3./ вземане на
решение за приемане на нов учредителен акт на дружеството с оглед промяна в
правно-организационната му форма. В протокола е вписано да са взети следните
решения от ОСС : 1./ изключване на Р. К. като съдружник в дружеството, поради
извършени от него действия в качеството му на управител /разпореждане с
имущество/, което е във вреда на дружеството; 2./ освобождаване на Р. К., като
управител на дружеството; 3./ приемане на нов учредителен акт на дружеството с
оглед промяна в правно-организационната форма на дружеството. Изброените
решения са взети при приложение чл. 137, ал. 3 ТЗ, а именно без изключвания
съдружник да гласува и делът му да се отчита при формиране на необходимите кворум
и мнозинство. Подписът на съдружника – Д.А., както и съдържанието на протокола от
така проведеното ОСС са нотариално заверени на 27.03.2024 г. от нотариус В. А. –
вписана в НК при РС-София под № 789.
Сред приетите по делото доказателства е и констативен протокол съставен по
реда на чл. 593 ГПК от помощник нотариус – Г. Н. осъществяващ нотариалната си
дейност при нотариус – М. Г., вписана в НК при РС-София под № 622. Протоколът
датира от 19.12.2023 г. и в него е посочено, че на упоменатата дата в 16,00 ч. на адрес
– гр. София, ул. „*******, ет. 1 в нотариалната кантора на нотариус Г. са се явили,
както следва : адвокат Г. Г. в качеството й на пълномощник на Р. П. К. /съдружник и
управител на „РМ И.“ ООД/ по повод на отправена към последния нотариална покана
от 10.11.2023 г. изхождаща от Д.Г. А. действащ в качеството му също на управител и
съдружник на „РМ И.“ ООД, и 2./ Д.Г. А. представил се за съдружник в „РМ И.“ ООД
и поискал да му бъде заверен протокол от ОСС на посоченото дружество без да
присъства другия съдружник. Удостоверено е, че на това искане помощник-нотариус
Н. е отказал да извърши поисканите нотариални удостоверявания, защото липсвал
кворум. Доказване е осъществено и по отношение на надлежното учредяване на
представителната власт в полза на адвокат Г. да представлява пред трети лица
интересите на Р. П. К..
В съдебно заседание състояло се на 01.11.2024 г. са събрани гласни
доказателства посредством извършен разпит на свидетеля – Г. Н.. Същият заявява, че
работи като помощник-нотариус в кантората на нотариус Г. в гр. София, ул. *******,
като това е валидно и към датата – 19.12.2023 г. В това му качество се случва от него
да бъде искано съдействие за нотариално удостоверяване на съдържание и подписи на
протоколи от общи събрания на търговски дружества. Свидетелят споделя, че не е
присъствал на проведено общо събрание на дружеството „РМ И.“ ООД на датата –
19.12.2023 г. Известно му е, че през кантората, в която работи е било извършено
5
изпращане и връчване на нотариална покана до лицето – Р. К., като същия е бил
поканен да се яви в кантората на посочената дата в 16,00 ч. за провеждане на общо
събрание. Свидетелят пояснява, че на 19.12.2023 г. в 16 ч. в кантората се явило лице
представило се за Д.Г. А., като самоличността му не била снета, тъй като не се
стигнало до извършване на желаните от него нотариални удостоверявания – заверка на
съдържание и подпис в протокол от ОСС на „РМ И.“ ООД. На нотариалната покана и
във връзка със събранието в този ден и час в кантората се явила и адвокат – Г., която
се легитимирала като пълномощник на Р. К. представяйки адвокатско пълномощно. По
спомен на свидетеля тя се засякла с Д.А.. Последният носел изцяло написан протокол
със съдържание според което се вземали решения по дневния ред. В присъствието на
свидетеля не било провеждано гласуване. Виждайки, че в протокола се взема и
решение за изключване на съдружник, за което се изисквало според устава мнозинство
от ¾ от капитала, а последното е подкрепено само от единия съдружник притежаващ
50 % от капитала, свидетелят отказал да извърши поисканите удостоверявания. След
този отказ лицето – Д.А. напуснал кантората. Относно действията на пълномощника
на съдружника – К. свидетелят посочва, че адвокат Г. е поискала да бъде съставен
констативен протокол в потвърждение, че същият се е отзовал на отправената до него
нотариална покана връчена на 29.11.2023 г.
Другите ангажирани от страните доказателства нямат доказателствено значение
за предмета на разглеждания правен спор – искове за нищожност на решения на ОСС
от 19.12.2023 г.
При така установеното съдът взе предвид следното от правна страна:
Исковете за установяване на нищожност на решения на ОС на ООД, не са
ограничени със срок, но по отношение на тях действат ограничителните
квалификационни критерии, посочени в т.1 и т.2 от ТР №1/06.12.2002г. на ВКС по
тълк. д. №1/2002 г., ОСГК.
Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС,
посочени в чл.75, ал.2, вр. ал.1 ТЗ. В този смисъл недействителни са решенията по
чл.197, ал.3, предл. 2 ТЗ и чл.216 ТЗ, нищожно е и липсващото /невзето/ решение на
ОС, което е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга
на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и
решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи
компетентност, определена от закона и учредителния акт. С оглед нормата на чл. 137,
ал. 5 ТЗ към същата категория, по разпореждането на закона, следва да бъдат
причислени и решенията на общото събрание на ООД, приети в нарушение на
изискванията за форма по ал. 4 на същия член.
Порокът посочван от ищеца във връзка с поддържаната от него нищожност на
атакуваните три решения на ОС на ответното дружество е ясно и недвусмислено
заявен с ИМ и молба-уточнение от 16.04.2024 г., а именно това, че тези решения са
липсващи /не са взети/ от ОСС на ответника, но са отразени като съществуващи в
протокол заверен на 27.03.2024 г.
Конкретните хипотези на липсващо решение като основание за нищожност са:
когато въобще не е проведено общо събрание на търговското дружество или когато
такова е било проведено, но въпросът не е бил предмет на обсъждане и взето решение
на това събрание. Обстоятелството дали едно събрание е проведено и дали на
проведено събрание е прието конкретно решение или то само е отразено в протокола, е
въпрос на преценка на конкретните факти и събраните за тях доказателства.
Доказателствената тежест за установяване на тези конкретни обстоятелства е върху
ищеца.
Доводът на ищеца – К. за нищожност/невалидност на оспорените три решения е,
6
че няма проведено ОСС на ответника на датата – 19.12.2023 г. в пределите на което да
се е провело обсъждане и гласуване по точките от дневния ред и да е постигнало
мнозинство за вземане на такива решения. В този смисъл е извършено оспорване на
доказателствената сила на представения по делото протокол от ОСС носещ нотариална
заверка на подпис и съдържание от 27.03.2024 г. Това е така, защото последният има
характера на частен документ неподписан от ищеца и изрично оспорен от него, което
разколебава съществено доказателствената му стойност и то до степен да не е годно
доказателство, от което да е възможно да се формира извод за провеждане на ОСС на
ответника на 19.12.2023 г. на посоченото в място, час и при разглеждане и гласуване
на точките от дневния ред. При такова оспорване изцяло в тежест на ответника
твърдящ наличието на валидно взети решения от ОСС състояло се на 19.12.2023 г. е да
проведе пълно доказване, че такова събрание се е състояло на посочената дата, като
след гласуване е взело решенията вписани в съставения и нотариално заверен по реда
на чл. 137, ал. 4 ТЗ протокол. Подобно доказване в случая обаче отсъства.
Същевременно ищецът провежда успешно доказване на поддържания от него порок на
оспорените от него решения, а именно, че на цитираната в отправената до него
нотариална покана дата – 19.12.2023 г. на обявените място и час не се е състояло ОСС
на ответника - „РМ И.“ ООД, като в този смисъл са незаинтересованите и
изчерпателни показания на свидетеля – Н., който в качеството си на присъствал на
мястото помощник-нотариус не е възприел действия по гласуване на решения от ОСС
на ответника - „РМ И.“ ООД още по-малко при съдържанието посочено в протокола
ангажиран от ответника. Същият еднозначно заявява, че съдружникът – А. се е явил и
му е представил изцяло написан протокол, като е поискал без каквито и да е
допълнителни действия да се заверят неговото съдържание, както и подписа на лицето
упоменато като представляващ събранието. Лицето снабдено с държавна
удостоверителна власт е отказало да направи това, като се е мотивирало за този си
отказ. Правилността на тези мотиви е без значение за разглеждания спор, доколкото
същественото е да се установи, дали на посочената от ответника дата се е провело
ОСС на ответното дружество или такова не се е състояло, а формално е съставен
протокол, в които са вписани решения, които не са били взети от органа, на когото
същите се приписват. В случая според анализа на събраните по делото доказателства е
осъществена именно втората хипотеза – няма проведено събрание с позитивно
гласуване на решенията, които са отразени в съставения и ангажиран по делото
протокол заверен от нотариус на 27.03.2024 г. Това означава, че е налице недостатък
водещ до тяхната нищожност – липса на взети решения. Следователно заявените
искови претенции за установяване на тази нищожност се явяват доказани и трябва да
бъдат уважени с настоящото решение.
По разноските:
Отговорността за разноски е функционално обусловена от изхода на делото и се
разпределя съобразно правилата на чл.78 ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има
право на разноски при уважаване на иска. В разглежданият случай предявените от
ищеца искове по чл. 124, ал. 1 ГПК са основателни, което създава в полза на ищеца –
К. правото да получи възмездяване на направените от него разноски за участието му
по делото. Същият чрез процесуалният му представител в производството – адвокат Г.
е формулирал изрично искане за това в проведеното съдебно заседание. То е
придружено със списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и с доказателства за
тяхното реално извършване. Касае се за 240,00 лв. заплатена държавна такса и 1 500
лв. заплатен адвокатски хонорар за процесуалното представителство пред настоящата
инстанция. Или общо за сумата в размер на 1740 лв., която на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да му бъде присъдена. Относно разхода в размер на 50,00 лв. – платен
депозит за явяване на свидетел, поради неоползотворяване на тази сума, то тя не е
7
добила характера на разход подлежащ на възстановяване от насрещната страна, а при
поискване подлежи на връщане от съда, по чиято депозитна сметка е внесен и
продължава да е наличен.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р. П. К., с ЕГН **********
и адрес – гр. София, р-н „Подуяне“, ж.к. ******* ******* срещу „РМ И.“ ООД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Подуяне“, ж.к. *******
*******, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че възпроизведените в
протокол от 19.12.2023 г. със заверка на положен в него подпис, както и на
съдържание, която е извършена с нотариални удостоверявания рег. № 4621 /на подпис/
и рег. № 4622 /на съдържание/ от нотариус – В. А., с район на действие РС-София, с
рег. № 789 на НК решения на общото събрание на съдружниците в „РМ И.“ ООД, с
ЕИК *******, съставляващи, както следва : 1./ изключване на Р. К. като съдружник в
дружеството, поради извършени от него действия в качеството му на управител
/разпореждане с имущество/, което е във вреда на дружеството; 2./ освобождаване на
Р. К., като управител на дружеството; и 3./ приемане на нов учредителен акт на
дружеството с оглед промяна в правно-организационната форма на дружеството са
НИЩОЖНИ, тъй като са липсващи.
ОСЪЖДА „РМ И.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр. София, р-н „Подуяне“, ж.к. ******* *******, да заплати в полза на Р. П. К., с ЕГН
********** и адрес – гр. София, р-н „Подуяне“, ж.к. ******* *******, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 1 740,00 лв. – представляваща направени съдебни
разноски в пределите на развилото се исково производство по делото пред Софийски
градски съд.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8