Определение по дело №321/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от К. Д. С., Г. М. С., Ц. М. Б., С. М. Х. и Д. М. Я. против решение № 1057/7.2.2014 г., постановено по гр.д. № 1100 по описа за 2013 г. на РС-Б..

Сочи се от жалбоподателите, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Според жалбоподателите, Районният съд не е съобразил, че с решение по гр. дело № 1803/2011 г. по описа на БлРС, съдът е отхвърлил искането за реално предаване на владението на двете помещения. Като не е съобразил така постановеното в диспозитива на решението по цитираното дело, съдът е възприел погрешно фактическата обстановка, че процесният имот е съсобствен между страните и е стигнал до неправилен правен извод, че следва да се разпредели ползването при равни дялове. Сочи се още, че настоящата инстанция следва да има предвид влязло в сила решение по друго гражданско дело № 938/2010 г. на БлРС, с което е отхвърлено искането на ищците да бъдат признати за собственици на 1/2ид. част от мазето, което е предмет на разпределение на ползване, както и е отхвърлено искането за отмяна на нот. акт № 135/2005 година, с което жалбоподателите се легитимират като изключителни собственици на имота. Ето защо, с оглед това решение жалбоподателите сочат, че са изключителни собственици на процесното помещение.

Сочи се от жалбоподателите, че ищците не са се легитимирали като собственици, но въпреки това съдът е приел, разпределението да стане при равни дялове. От друга страна се твърди, че са ощетени, тъй като им е определен дял за ползване, представляващ едно помещение от 15 кв.м., а на ищците са определени за ползване 2 помещения, на които общата площ възлиза на 23 кв. м. Твърди се, че съдът е игнорирал една част от доказателствата, а други, като свидетелските показания на ответниците, писмените доказателства, както и изложените в отговора на исковата молба доводи и наведени такива в съдебно заседание е тълкувал превратно, единствено в тяхна вреда и в полза на ищците. Ето защо, искат решението да се отмени и се отхвърли предявеният иск.

В отговора на въззивната жалба се оспорват доводите, наведени в жалбата, като се твърди, че напротив, Районният съд се е съобразил с решението по дело № 1083/2011 г. на БлРС. По отношение на гр. дело № 938/2010 г. по описа на същия съд е посочено, че от мотивите на съда става ясно, че мазето не представлява самостоятелен обект по ЗУТ, на което основание искът е отхвърлен и в този смисъл той не установява, че те не са собственици на мазетата. Сочи се също, че несправедливо е оплакването на въззивниците, че са ощетени, тъй като те не са изразили никакво становище по отношение на вариантите, посочени вещото лице. От друга страна разпределението е законосъобразно, тъй като е съобразено с ползването до момента.

Жалбата е допустима като при преценка на основателността й съдът съобрази следното:

РС е разпределил ползването на мазетата по вариант ІІ от заключението на вещото лице. На ищците К. С. К. и В. Г. К. е определил за ползване дял втори: мазето от 11.60кв.м. откъм северозападната страна и мазето от 11.22кв.м. откъм югоизточната страна, а на ответниците К. Д. С., Г. М. С., Ц. М. Б., С. М. Х. и Д. М. Я. дял първи: мазето откъм североизточната част от 15.30 кв.м.

Първоинстанционният съд е приел, че ищците са собственици общо на 1/2ид. ч., а ответниците са собственици на останалата 1/2ид.ч. на обектите, чийто разпределение се претендира. За извода за правото на собственост на ищците върху процесния имот, РС е съобразил признатото за установено с Решение №2520/ 26.03.2012г. по гр.дело №1803/ 2011г. по описа на РС – Б., влязло в законна сила на 06.08.2012г. , което е вписано в Службата по вписванията – Б. с вх.рег.№327/ 13.02.2013г., акт №41, том I, парт.д.№179/2013г. и което им дава законно основание да претендират равноправното му упражняване, ведно с всички включени в него правомощия.

Видно е, че с решение по гр.д. № 938/10 г. на РС-Б., влязло в законна сила на 12.3.2011 г. РС е отхвърлил, като неоснователен иска предявен от К. и В. К. -/ищци по настоящото дело/ срещу всички ответници, които са такива и по настоящото дело, за признаването им за собственици на 1/2ид.ч. от мазето на източния близнак от двуетажна масивна жилижна сграда-близнак при реално ползване на две избени помещения, едното от югоизток, с полезна площ от 12 кв.м., а другото откъм ул. „О.” с ползена площ от 23 кв.м., както и на 1/2ид. ч. от тавана на източния близнак и за отмяна на нотариален акт № 135/2005 г. за тези части. Искът е отхвърлен като неоснователен, тъй като според мотивите на съда мазето, не може да е предмет на собственически иск, тъй като е обща част, предназначена да обслужва отделните етажи и части от етажи и не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на правото на собственост, съобразно действащите нормативи, уредени в ЗУТ.

С решение по друго гр.д. № 1803/11 г. на РС-Б., влязло в законна сила на 6.8.2012 г. К. са признати за собственици спрямо ответниците на втори жилищен етаж, на 1/2ид.ч. от мазето от източния близнак от двуетажната масивна жилищна сграда, ответниците са осъдени да им предадат владението на 1/2ид.ч. от мазето, като е отхвърлено искането им за реалното предаване на владението на две избените помещения.Решението е оставено в сила от БОС.

Атакуваното решение, с което е разпределено ползването на съсобствен имот е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск, като при преценка на правилността му въззивният съд по арг. от чл. 269, изр. 2 от ГПК дължи произнасяна единствено по доводите на жалбоподателите.

Според жалбоподателите, Районният съд незаконосъобразно е приел, че процесният имот е съсобствен между страните като в тази връзка не е анализирал решението по гр. дело № 1803/2011 г. по описа на БлРС, с което съдът е отхвърлил искането на К. за реално предаване на владението на двете помещения. Сочат още, че следва да се има предвид влязло в сила решение по друго гражданско дело № 938/2010 г. на БлРС, с което е отхвърлено искането на ищците да бъдат признати за собственици на 1/2ид. част от мазето, което е предмет на разпределение на ползване, както е и отхвърлено искането за отмяна на нот. акт № 135/2005 година, с което те жалбоподателите се легитимират като изключителни собственици на имота, чието разпределение е направено с атакувания акт.

Окръжният съд счита доводите за несъстоятелни. Влязлото в сила решение по гр.д.938/2010 г., с което иска за собственост на К. е отхвърлен като неоснователен е формирало СПН към съответния момент на приключване делото по съществото пред съда. Впоследствие е заведено ново гр.д. 1803/11 г., с което К. са признати за собственици на 1/2ид. ч. от мазето на източния близнак, който е предмет на разпределението. Същото се ползва със СПН по отношение на собствеността към момента на приключването му по същество във въззивната инстанция. Впоследствие съдилищата - предид чл. 297 ГПК, според който влязлото в сила решение е задължително за всички съдилища в РБългария - не могат да не съобразят с формираната СПН с решението по гр.д. 1803/11г. по отношение собствеността върху процесните имоти между страните, в което производство е преценена допустимостта на иска и основателността му. Решението е влязло в сила на 6.8.12 г. като жалбоподателите, които са били ответници и по упоменатото дело е следвало да наведат всички доводи за собствеността си в т.ч. да се позоват и на нотариалния акт 135/200/2005 г. , с което са признати за собственици по реда на обстоятелствената проверка на цялото мазе. Правото им да претендират собственост въз основа на основания, осъществили се преди приключване на делото по същество в съответната инстанция е преклудирано. Без значение е дали тези възражения са наведени или не, като по отношение на тях е формирана СПН, тъй като те са били длъжни по гр.д. № 1803/11 г. да изчерят всичките си възражения по отношение претендираната собственост от ищците. Неоснователно се поддържа, че РС не се е съобразил с диспозитива на същото това решение, с което е отхвърлен иска за предаване владението върху две от помещенията в мазето. Съдът се е съобразил с признатото им право на собственост, за което ответниците са осъдени да им предадат владението и тъй като идеалните части не намират изражение в реално обособени обекти от цялото, то това им искане е отхвърлено. Отхвърлителният диспозитив не означава, че не са собственици, тъй като им съдът им е признал собствеността върху идеална част.

Несъстоятелни са доводите, че с постановеното разпределение са ощетени, тъй като им предоставено за ползване мазето от 15,30 кв.м. , а на ищците две мазета от 11.60 кв.м. и от 11.22 кв.м. При притежаваните равни квоти от страна на ищците и от страна на ответниците по 1/2ид.ч. и при неизразени съображения срещу дадените от заключението варианти, РС се е съобразил с установения по делото факт от показанията на св. М /които са без родсто със страните/, че две от мазетата са се ползвали до 2010 г. от К, след което поради конфликтните взаимоотношения с ответниците не са ги ползвали. Съдът не дава вяра на показанията на св. Б, който не само, че е заинтересован, тъй като е зет на една от ответниците на К. С., а и защото същият не отрича, че К. са ползвали мазета, но сочи, че това са били мазета от другата западна половина на близнака, което е несъстоятелно, тъй като от скиците към заключението на вещото лице не се установява, да има възможност да се влиза от мазетата на източния близнак в мазетата на западния близнак. Поради несъстоятелност на доводите в жалбата , въззивнният съд потвърждава атакувания акт.

На въззиваемите не следва да се присъждат поисканите от тях разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, тъй като не е посочено в договора за правна защита и съдействие начина на плащането му, поради което по арг. от т. 1 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по т.д. 6/2012 г. означава, че не се доказва реално да са направени, за да им се дължи възстановяването им от другата страна с оглед изхода на спора.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

Р е ш и:

Потвърждава решение № 1057/7.2.2014 г., постановено по гр.д. № 1100 по описа за 2013 г. на РС-Б..

Оставя без уважение искането на К. С. К. и В. Г. К. да им се заплатят разноки пред въззивната инстанция в размер на 300 лв.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: