№ 98
гр. Русе, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520104611 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86 от
ЗЗД.
Ищцовата страна “КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД-София, с
предишно наименование “Райфайзенбанк (България)“, твърдят, че по
ч.гр.дело № 2408/2021 г. по описа на РРС в тяхна полза са били издадени
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, по
силата на които ответницата била осъдена да им заплати дължими суми по
Договор за потребителски кредит № 1707282201964300/31.07.2017 г., както
следва:
-главница в общ размер на 23 373,86 лв., от която редовно падежирали
главници за периода 05.11.2020 г.- 05.04.2021 г., вкл.-1 540,11 лв., както и
предсрочно изискуема главница към 06.04.2021 г. от 21 833,75 лв., със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението;
-изискуема редовна възнаградителна лихва от 784,70 лв., начислена за
времето 05.10.2020 г. до 05.04.2021 г., вкл.;
-изискуема отсрочена редовна възнаградителна лихва в размер на
751,57 лв., съгласно Потвърждение от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за
отсрочване на задължение от 18.05.2020г.- Вариант 2 (кредитна ваканция) на
Искане за промяна на условията по кредит от 04.05.2020 г. във връзка с
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.02.2020 г., в
резултат на пандемията от Совид-19, начислена за периода 05.02.2020 г.-
1
04.08.2020 г.,вкл.;
-обезщетение за забава в общ размер на 211,36 лв., от което
изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирала главница за
времето 05.11.2020 г.-05.04.2021 г.-71,88 лв., начислено за същия период,
както и изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предсрочно изискуема главница в размер на 139,48 лв. от 06.04. до 28.04.2021
г., вкл., при изключване на периода от 13.03.-13.05.2020г., вкл.,
В срока по чл.414 от ГПК длъжницата подала възражение.
Твърдят, че на 31.07.2017 г. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и
кредитополучателя М. Н. К. бил сключен Договор за потребителски кредит №
1707282201964300, с който на последната бил отпуснат кредит в размер на 30
984,55 лв., с цел рефинансиране на кредит и потребителски нужди, при
уговорен краен срок за погасяване на дълга до 05.06.2026г. (чл.1 и чл.5.1.).
В чл.4 и сл. от контракта била уговорена фиксирана възнаградителна
(редовна) годишна лихва, съставляваща печалбата на кредитора.
Според чл.4.1. от договора, страните приели за установено, че за
първите 36 месеца, считано от първата падежна дата на кредита,
кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер
на 6.30 %, а след изтичане на това време- годишна лихва, формирана от сбора
на две компоненти: променлив референтен лихвен процент, представляващ 6-
месечен Sofibor и надбавка в размер на 7.009 пункта, (сборът общо „лихва“)-
чл.4.2.Съконтрахентите се съгласили, че първоначалната стойност на 6-
месечният Sofibor, след изтичане на срока по чл.4.1., ще бъде определена за
27.02.2020 г.-2 работни дни (спот вальор) преди 01.03.2020 г.
В чл. 4.2.1. и сл. от договора било дадено още по-детайлно обяснение
във връзка с формиране на лихвата по текущият кредитен продукт.
В чл. 4.4. от контракта страните приели, че общата дължима сума от
кредитополучателя, изчислена към датата на възникване на облигационната
връзка, възлиза на 41 905,99 лв.
При забава в плащането на дължими суми по кредита,
кредитополучателят се съгласила за дължи на Банката обезщетение за забава-
наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно, върху
забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане
(чл.4.5).Към датата на сключване на договора, лихвеният процент при
просрочени плащания, съгласно предходното изречение, изчислен съгласно
чл.4.1., била в размер на 16.30 %.
В чл.5.2. бил определен начина за погасяване на кредита- 106
анюитетни месечни вноски, дължими на 05-то число от съответния месец,
считано от 05.09.2017 г. до 05.06.2026 г., включващи приложимата годишна
лихва съгласно чл.4.1., съответно чл.4.2.Сочат, че стойността на анюитетната
погасителна вноска, дължима за първите 36 месеца от действието на
договора, с включена годишна лихва по чл.4.1., възлиза на 381,89 лв.,
2
съгласно погасителен план, неразделна част от контракта.Страните се
съгласили, че при промяна на лихвата по реда на чл.4.2.1. от договора се
променя и размера на дължимата месечна анюитетна вноска по кредита, като
актуалният размер на месечната вноска ще бъде определен в нов погасителен
план, изготвен по реда на чл.4.3.
Кредитополучателката се задължила да заплаща и месечна такса
обслужване в размер на 4,95 лв. ( чл.5.3.).
Страните определили, че дължимите суми по кредита се издължават по
сметка IBAN *********, по която ответницата се съгласила да осигурява на
посочената по-горе дата ежемесечно необходими средства-чл.5.4.
С подписване на договора, кредитополучателката дала своето
неотменимо и безусловно съгласие банката служебно да събира своите
вземания, произтичащи от и във връзка с контракта от всички нейни сметки
при кредитора и/или последният да прихваща вземанията си срещу всякакви
авоари на насрещната страна при тях-чл.5.5.
Постигнато било неустоечно съглашение по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, с
което съконтрахентите определили размера на обезщетението за забава в
плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на
главницата по кредита (чл.4.5. и сл.).
Твърдят, че “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД са изправна страна по
облигационната връзка.От тяхна страна няма допуснато нарушение на
императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения
при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения с
ответницата.
Съгласно чл. 8.1. от договора, при неплащане от страна на
кредитополучателя на съответния падеж на парично задължение- вноска или
част от вноска (за повече от 31 дни от съответната дата на дължимо плащане),
кредиторът има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми-чл.9.2.Твърдят, че ответницата не погасила вноски с падежни
дати: 05.11.2020 г., 05.12.2020 г., 05.01.2021 г., 05.02.2021 г., 05.03.2021 г. и
05.04.2021 г.
Страните уговорили настъпването на предсрочна изискуемост на
вземането по чл.9.2. при неизпълнение на условие по договора.С оглед
горепосочената забава от страна на кредитополучателя на основното му
задължение по смисъла на чл.430 от ТЗ, банката упражнила правото си да
направи процесния кредит предсрочно изискуем с писмо изх.№ ИЗХ-001-
18236, връчено лично на адресата чрез ЧСИ рег.№ 914 на КЧСИ.
С влязло в сила Решение № 84 от 21.07.2022 г., постановено по
търг.дело № 153/2021 г. по описа на РОС, спорът между страните относно
установяване дължимостта на горепосочените суми по Договор за
потребителски кредит № 1707282201964300/31.07.2017 г., извън
обезщетението за забава, е разрешен със сила на присъдено нещо.
3
Ищецът иска да се признае са установено по отношение на ответницата,
че им дължи присъдената по ч.гр.дело № 2408/2021 г. по описа на РРС сума в
общ размер на 211,36 лв., от която 71,88 лева-обезщетение за забава върху
редовно падежирала главница за времето 05.11.2020 г.-05.04.2021 г.,
начислено за същия период, както и изискуемо обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на
139,48 лв. от 06.04. до 28.04.2021 г., вкл., при изключване на периода от
13.03.-13.05.2020г., вкл.Търсят се разноски за двете производства.
Ответницата М. Н. К. не взема становище по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено следното :
Видно от приложеното ч.гр.дело № 2408/ 2021 г. по описа на РРС, в
полза на ищеца в настоящото производство срещу М. Н. К. били издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на
извлечение от счетоводните книги на банката за суми, дължими по Договор за
потребителски кредит № 1707282201964300/31.07.17 г. по пера и размери
така, както е посочено по исковата молба, срещу което длъжницата възразила
в предвидения в закона срок. В указаното им време банката е предявила
претенциите си по общия исков ред.Предмет на настоящия спор е само
присъденото със заповедта за незабавно изпълнение обезщетение за забава.По
отношение на останалите вземания е налице влязло в сила съдебно решение,
по което е прието, че контрактът не страда от пороци, включително по
отношение императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК, като и че не са
основателни претенциите на кредитополучателката, че не дължи на банката
суми по договора-главница, лихви (договорни) и такси.
При съобразяване на представените в настоящото производство
писмени доказателства ( Договор за потребителски кредит №
1707282201964300/31.07.2017 г., Погасителен план от 31.07.2017 г., Искане за
промяна на условията по кредит от 04.05.2020 г., Уведомление за
потвърждаване отсрочване на задължения от 18.05.2020 г., Уведомление за
предсрочна изискуемост с изх. № ИЗХ-001-18236/23.03.2021 г. с известие за
доставяне от 03.10.2017 г., Придружително писмо с изх. № 33651/09.11.17 г.,
Уведомление за предсрочна изискуемост изх. № 300-147/07.11.2017 г.,
Извлечение от счетоводните книги на банката от 29.04.2021 г., 3 бр.
платежни нареждания) и извършена проверка при ищеца, назначената
счетоводна експертиза се е произнесла, че обезщетение за забава за заявения
от кредитора период възлиза общо на 203,92 лв., от които
върху редовно падежирала главница за времето 05.11.2020 г.-05.04.2021 г.-
64,44 лв., начислено за същия период, както и изискуемо обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в
размер на 139,48 лв. за времето 06.04.-28.04.2021 г.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
4
Искът е предявен в преклузивния срок по чл.415 от ГПК, предвид, което
е допустим.
С влязло в сила решение, постановено по търг.дело № 153/2021 г. по
описа на РОС, е прието, че на 31.07.2017 г. между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение, като през процесния период
ответницата е била неизправен съконтрахент по Договор за потребителски
кредит № 1707282201964300. В него производство е установено, че М. Н. К.
дължи на банката главница и договорна лихва, като размерите на тези
вземания потвърждават възприетото от заповедния съд по ч.гр.дело №
2408/2021 г. по описа на РРС. Според процесния договор, при забава в
плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят се съгласила за
дължи на банката обезщетение за забава-наказателна надбавка към лихвата в
размер на 10 пункта годишно, върху забавената главница за времето на
забавата до окончателното изплащане (чл.4.5).По делото се установява, че
към датата на възникване на облигационното правоотношение лихвеният
процент при просрочени плащания възлиза на 16,30 %. Назначеното в
производството вещо лице е изчислило лихвата в този вариант.Ищецът
изрично е посочил, че претенцията им е на база законната лихва, която в
случая се явява по-ниската стойност по експертизата.Над сумата от 203,92 лв.
искът трябва да се отхвърли.При съобразяване на зададените от ищеца
периоди за разграничаване на акцесорното вземане, разликата в стойността се
явява при обезщетението за забава върху редовно падежирала главница за
времето 05.11.2020 г.-05.04.2021 г.По това перо експертът е определил 64,44
лв. вместо 71,88 лв.
Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№
4/2013 г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Н. К., ЕГН
**********, от гр.Русе, ул.”...“ № 14, вх.3, ет.6, ап.12, че дължи на “КЕЙ БИ
СИ БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, с предишно наименование
“Райфайзенбанк България“, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Московска” № 19, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Александровска“ № 4,
чрез юрисконсулт П.Б.Д., по Договор за потребителски кредит №
1707282201964300/31.07.2017 г. сумата от 203, 92 лв., от която изискуемо
обезщетение за забава върху редовно падежирала главница за времето
05.11.2020 г.-05.04.2021 г.-64,44 лв., начислено за същия период, както и
изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предсрочно изискуема главница в размер на 139,48 лв. от 06.04. до 28.04.2021
5
г., вкл., при изключване на периода от 13.03.-13.05.2020 г., вкл., въз основа на
извлечение от счетоводните книги на банката, за което е издадена Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК под № 1260 от 07.05.2021 г. по ч.гр.дело №
2408/2021 г. по описа на РРС, и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
211,36 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Н. К., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”...“ № 14, вх.3,
ет.6, ап.12, да заплати на “КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, с предишно наименование “Райфайзенбанк България“, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Московска” № 19, със
съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Александровска“ № 4, чрез юрисконсулт П.Б.Д.,
по банкова сметка IBAN: *66******, BIC: RZBBBGSF, сумата от 1 293,97 лв.-
разноски по делото и 652,43 лв.-разноски по ч.гр.дело № 2408/2021 г. по
описа на РРС.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6