№ 1591
гр. Варна, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100501939 по описа за 2021 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА- мл.с.
Секретар : ГАЛИНА СЛАВОВА
Разгледа докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№ 1939 по описа за 2021г.
Производството е образувано по въззивна жалба на Й. ИВ. ИВ., представляван от
упълномощен процесуален представител, срещу решение № 261836/ 04.06.2021г. постановено по
гр.д.№ 13443/ 2020г. Районен съд-Варна, в частта, в която е осъден да заплаща в полза на
непълнолетния И. И. И., чрез неговата майка и законен представител П.В. К. , месечна издръжка от
датата на подаване на исковата молба- 22.10.2020г., за разликата над 200лв. до присъдените 350лв.,
и в частта, в която е осъден да заплати сумата 187.10лв., представляваща дължима издръжка за
периода: 01.09.2020г.- 22.01.2020г.
Счита решението в посочените части за неправилно и необосновано. В жалбата посочва, че
в периода септември- декември е предоставял за нуждите на детето по 200лв., общо 600лв.
Поддържа твърденията за участие с допълнителни средства за нуждите на детето- екскурзии и
летни лагери, дрехи и обувки, компютър, телефон и всички месечни абонаментни такси към
мобилния оператор.; разходи за месечен наем в размер на 350лв., и твърдението, че е погасявал
1
кредитно задължение за закупен по време на брака имот. Обобщено от изложените аргументи
счита, издръжка в присъдения размер е прекомерна, поради обстоятелството, че не притежава
необходимите средства- трудовият доход се формира от заработеното пред месеца и зависи изцяло
от дейността на фирмата при настоящата икономическа обстановка в страната. По същество
отправя искане за частична отмяна на решението относно размера на присъдената издръжка от
22.10.2020г., и изцяло за отмяна относно присъдената издръжка за минало време, поради участието
му в отглеждането на детето през исковия период.
Въззиваемата страна- П.В. К., чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност
на жалбата по изложените в писмен отговор съображения.
Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, не изразява становище.
Съставът на Варненски окръжен съд, при съобразяване становищата на страните и
събраните по делото доказателства, на основание чл. 269 ГПК и чл.235, ал.2 и 3 ГПК ,
констатира:
С решение № 261836/ 04.06.2021г. е постановено прекратяване на брака между П.В. К. и
Й. ИВ. ИВ., на основание чл. 49, ал.1 СК. Упражняването на родителските права по отношение на
детето И. Й. И. е предоставено на майката , като на бащата е определен режим на лични отношения
в посочените дни от месеца и от календарната година. На основание чл.142 СК е присъдена
издръжка в размер на 350лв., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи , със законната лихва
за всяка закъсняла вноска , считано от датата на подаване на исковата молба- 22.10.2020г., до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. Искът е отхвърлен за
разликата до претендирания размер на издръжката от 500лв. На основание чл.149 СК е присъдена
сумата 187.10лв., представляваща дължима издръжка за периода от 01.09.2020г. до 22.10.2020г., и
постановено отхвърляне на претенцията в останалата част , до пълния предявен размер от
838.70лв.
Предмет на въззивно разглеждане, съобразно постъпилата жалба,е решението за
присъдените издръжки, съответно по чл.142 за разликата над 200лв. до 350лв., и изцяло по чл.149
СК. В останалите части решението не е обжалвано и поражда последиците на влязъл в сила
съдебен акт.
По иска с правно основание чл.142 СК:
Детето И. Й. И. е на 13 навършени години, с обичайните за възрастта потребности.
Според исковата молба са необходими ежегодни разходи за битови нужди- храна, облекло и
други лични вещи, образователни- закупуване на учебни помагала и пособия, уроци по плуване,
предстоящи езикови курсове, извънкласни мероприятия, лагери и екскурзии в страната и
чужбина, и средства за здравна профилактика и лечение.
Становището на ответника по предявената първоначална претенция в размер на 500лв. е
за прекомерност, поради несъответствие с действителните нужди на детето към момента. В
отговора на исковата молба посочва, че синът му не посещава други извънкласни занимания,
освен по плуване, често ходят заедно на почивки и екскурзии. Като родител е поел заплащането на
курса по плуване, участва в закупуването на дрехи и обувки, хранителни продукти и други. Смята,
че всички бъдещи разходи следва да се обмислят и съобразят с нуждите на И..По тези съображения
приема като достатъчна издръжка в размер на 200лв. месечно.
С оглед на събраните данни приема, че нуждаещият се от издръжка е ученик в ОУ „Ангел
Кънчев“ – гр.Варна, в седми клас на учебната 2021/ 2022г., и му предстои кандидатстване за
гимназиален курс на обучение. Посещава курс по плуване. Не се твърдят специфични нужди, за
които се изискват средства в по-висок размер. Не са доказателства за нуждите на детето
представените касови бонове, част от които са оспорени относно вида на закупените стоки.
Издръжката, която задължените лица следва да осигуряват, е предназначена за
обичайните, базови потребности на подрастващия, които са необходими за неговия жизнен
стандарт, но също и за неговото физическо, образователно и интелектуално развитие в обозримо
2
бъдеще. С промяната във възрастта- навършване на непълнолетие и преминаването на по-високо
ниво на обучение, се повишават и разходите за образователни нужди, културни и спортни
занимания. Тези обстоятелства следва да се съобразят, без да се доказват конкретно. Показател за
размера на издръжката е възможността на задълженото лице да я осигурява. И двамата родители
работят, ползват жилища под наем, нямат задължения към други непълнолетни лица.
Установено е, че ответникът работи като настройчик на ММ с ЦУ Автомати в „АССА
Аблой Опънинг Солюшонс България“ ЕООД, с нетно трудово възнаграждение около 1500-1600лв.
По писмени данни- удостоверение издадено на 11.12.2000г. е получил за период от единадесет
месеца / януари – ноември 2020г./ брутно трудово възнаграждение от 21999.55лв., нетно -
17159.74лв. ,с тенденция към увеличение за периода декември 2020г.-Доюли 2021г., според
удостоверението от 26.08.2021г., представено във въззивно производство. Няма доказани приходи
от друга дейност, наеми или материални активи, като източник на доходи.
Има кредитно задължение към Банка ДСК“ АД, което погасява с месечни вноски в размер
на 148лв. По договор за наем следва да заплаща по 350лв. наемна цена за жилището, в което
живее.
Данните за месечния доход на майката сочат, че той е приблизително около 720 лв. според
представената справка за осигурителния стаж при пенсиониране, формиран от трудовите
възнаграждения, които получава от работата в две фирми- „Арт декор Ф.Б.“ и „Полиринг“ ЕООД,
гр.Търговище. Не са установени приходи от друга дейност и / или от налични материални активи.
Заплащания наем за жилището е в размер на 300лв.
По основателността на възраженията срещу размера на присъдената издръжка:
В издръжката на непълнолетно лице участват и двамата родители. Задължението е
безусловно и от първи ред, на основание чл.143, ал.2 СК във връзка с чл.141,т.1 СК.
Поставеният с жалбата въпрос е относно участието на бащата в издръжката на сина му,
адекватно на неговите нужди . Акцентира се на личния принос на родителя след раздялата на
страните- за поетата инициатива да заплаща курса по плуване, месечните такси за телефон, да
пътуват заедно през ваканциите.
При определяне на общата издръжка следва да се съобрази, че тя е предназначена за
неотложните потребностите на детето от храна, облекло, консумативи, транспорт, здравна
профилактика, за училищно обучение и спорт, но и за дейности, които благоприятстват неговото
развитие. В зависимост от възможностите си родителите следва да насърчават желанието му да
учи рисуване и математика /св.Диана К./, да спортува, да участва в извънкласната дейност на
училището, културни мероприятия, екскурзии и пътувания, които са важни за изграждането му
като пълноценна личност.
Следва да се отчете промяната на икономическите условия в страната и стандарта на
живот, поради които бележат ръст всички разходи за храна, консумативи, здравеопазване и
транспорт.Това определя и доказано по-високия размер на общата издръжка, която следва да
задоволява потребностите на нуждаещия по начин, както биха били задоволени , ако родителите
живеят заедно. В границите на изброените обстоятелства приема, че адекватно на тези
потребности е необходима обща издръжка между 400-450лв.
Участието на всеки родител е в зависимост от установените в процеса преки и косвени
данни за неговите действителни възможности, които в разглеждания случай дават превес на
бащата, поради доказано по-високия трудов доход, над средното за региона трудово
възнаграждение, в сравнение с този на майката. Средствата, с които разполага за лични нужди,
след приспадане на наемната цена и вноската по кредит, също надвишават месечния доход на
другия родител, който също заплаща месечен наем, както и всички разходи за бита.
Изложеното обосновава извод за частична основателност на предявения иск в размер на
350лв., от обща издръжка в размер на 450лв., основание чл.142, ал. 2 СК, която е съобразена с
неговите потребности и предстоящите неотложни разходи. Разликата до пълния размер следва е в
3
тежест на майката, заедно с преките грижи по неговото отглеждане и възпитание.
В отглеждането на детето участват и двамата родители, но по различен начин. Родителят,
на когото е възложено упражняването на родителските права, има признатото от закона право и
отговорност да ги упражнява като комплекс от дейности в интерес на детето. Издръжката, която
другият родител следва да осигурява по силата на закона, е необходима за неговия живот и здраве,
отглеждането му в здравословна и благоприятна за личността му среда. Периодичното и цялостно
изпълнение на това задължение е гаранция, че интересите на детето ще бъдат защитени.
Положителен е стремежът на бащата да поема част от разходите, но доколкото
намерението му е избирателно за тяхното предназначение и зависи от волята му, няма
определящо значение и посочените суми също участват в размера на общата издръжка. Всички
въпроси свързани с бъдещето на детето страните могат да разрешават в разумен диалог и с
толерантност, без да ги трансформират в съдебен спор.
В останалата част възражението са неоснователни, основават се на недоказани твърдения и
не кореспондират с доказателствата по делото.
По иска с правно основание чл. 149 СК :
Претендира се издръжка за минало време, периода от фактическата раздяла на страните,
настъпила на 01.09. 2020г. до датата на исковата молба- 22.10.2020г.
Присъдената с решението в размер на 187.10лв. е дължима, незаплатена част от издръжка
за исковия период, след приспадане на сумата 400лв., дадени за същия период за нуждите на
детето. С оглед посочените обстоятелства, не са налице предпоставки за отмяна на решението в
обжалваната част.
Решението по отношение на обжалваните части следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК искането на въззиваемата страна следва да бъде уважено.
Претендират се разноски в размер на 500лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие. Възражението на насрещната страна за прекомерност е основателно, с
оглед критериите за несъответствие по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което възнаграждението следва да
се редуцира към границата на задължителния минимум по чл.21 от Наредба №1 / 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и присъди в размер на 400лв.
Съдът, на основание чл.271 и чл.280, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261836/ 04.06.2021г. постановено по гр.д.№ 13443/ 2020г.
Районен съд-Варна, в частта, в която е Й. ИВ. ИВ., ЕГН- **********, осъден да заплаща в полза
на детето И. И. И., ЕГН-**********, чрез неговата майка и законен представител П.В. К. , ЕГН-
**********, месечна издръжка от датата на подаване на исковата молба- 22.10.2020г., за разликата
над 200лв. до присъдените 350лв., и в частта, в която е осъден да заплати сумата 187.10лв.,
представляваща дължима издръжка за периода: 01.09.2020г.- 22.01.2020г.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Й. ИВ. ИВ., ЕГН- **********, да заплати на П.В. К. , ЕГН- **********, сумата
400 лв./ четиристотин лева/ - съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5