Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и четвърти септември, през
две хиляди и двадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното
от съдията гр. д. №
6865 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с иск с правно основание чл. 558, ал. 5 от КЗ във вр. с чл. 557, ал.1,
т.2, б. „а“ от КЗ и иск с правно основание чл. 86 от
ЗЗД.
Ищцата Р.Т.П. поддържа твърдение, че претърпяла значителни
неимуществени вреди: болки и страдания, произтичащи от телесни увреждания, които
настъпили при пътно- транспортно произшествие на 29.01.2015г. Самото произшествие било реализирано върху
пътното платно на ул. „Николай
Райнов“ в гр. София, когато при пресичане
на участък от него, ищцата била ударена от движещия се на заден ход неустановен
лек автомобил, който бил управляван от неустановен водач. Споменатите
обстоятелства, били установени в хода на ДП № 11053/2015г. по описа на РТП ОДП СДВР при МВР и по- късно в резултат
на осъщественото издирване- органите на досъдебното производство установили
като извършител на процесното деяние Д.С.К., срещу
когото било повдигнато обвинение в извършването на престъпление. Чрез процесуалния си представител, ищцата сама
уведомила Г.Ф. настъпилото ПТП, отправяйки претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, както и за предмета на НОХД № 12819/2016г. по
описа на Софийски районен съд по повдигнатото срещу Д.К. обвинение, но установяването
на неговата самоличност като извършител на деянието според ищцата било без правно
значение за възникването на юридическото задължение на фонда - да изплати
застрахователно обезщетение, заподозреният в извършването на деянието със
сигурност не бил правоспособен водач. На 27.12.2016г. ищцата отправила към Г.Ф.
писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, представяйки
наличните при нея доказателства за настъпването на събитието. След разменената
между страните писмена кореспонденция - Г.Ф. отказал изплащане на търсеното от
ищцата обезщетение, чрез изрично изявление в писмо изх. №
24-01-771/16/17.03.2017г. Понеже ищцата счита, че справедливия размер на
обезщетението за понесените от нея болки и страдания, бил оценим на 40 000
лева, а при това счита, че фондът дължи и законната лихва върху платимата сума
на обезщетението, считано от настъпването на процесното
ПТП - на 29.01.2015г. до деня на окончателното плащане, пред настоящият съд
ищцата претендира: Първо - за
осъждане на ответника, да й заплати застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата
от 40 000 лева по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на неустановения водач на неустановен лек автомобил; Второ- да
й заплати сумата от 9528, 43 лева, представляваща
законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение,
считано от датата на настъпване на ПТП на 29.01.2017г. до датата на
предявяването на иска пред настоящия съд
- 02.06.2017г.; Трето – за
осъждане на ответника, да заплати законна лихва върху сумата на присъденото
застрахователно обезщетение, за периода, считано от предявяването на иска до
окончателното плащане. При очаквания благоприятен за нея изход от съдебния
процес – ищцата моли за осъждане на ответника, да й заплати и сумата на
направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника Г.Ф. по
основание и по размер. Ответникът оспорва преди всичко допустимостта на иска,
по съображения от чл. 558, ал.5 от КЗ, заявявайки, че ищцата не му е оказала
необходимото съдействие за установяване на събитието и размера на вредите.
Оспорва също и надлежната си пасивна материална легитимация, като поддържа
становище, че представените пред него документи, още преди предявяването на
иска - не мотивирали необходимото основание за изплащане на търсеното
застрахователно обезщетение. Сочи, че представените пред него документи не били
достатъчни за да изяснят твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на
пътно-транспортното произшествие, нито посочвали извършителя на деянието, респ.
не съдържали достатъчно данни за идентификацията на автомобила, с който се
твърди да е причинена вредата, а така поставяли под съмнение фактите около настъпването
на ПТП. Ответникът оспорва твърдението за пряка причинно- следствена връзка
между описаното в исковата молба ПТП, описаните телесни увреждания и твърдените
болки и страдания. Оспорва претенцията
за изплащането на лихва, тъй като твърди да се произнесъл по отправената
извънсъдебна претенция в законоустановения срок, с напълно
правомерен отказ - поради неизпълнение задължението на ищцата да му предостави
изрично изискани доказателства за твърденията си. Моли за отхвърляне на иска и на
свой ред претендира за осъждане на ищцата- да му заплати сторените в настоящото
производство съдебни разноски.
Третото лице- подпомагаща страна – Д.С.К. не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, след като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетата като доказателство Присъда № 6/09.01.2019г. по ВНОХД № 4128/2018г.
съгласно описа на ІV въззивен състав НО при СГС и
Решение № 121/1706.2019г. по н.д. № 465/2019г. съгласно описа на ВКС на РБ обвързва
в хипотезата на чл. 300 от ГПК доказателствените
изводи на настоящия съд за това, че на 29.01.2015г. около 11.30 часа в гр. София, водачът Д.С.К.
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, в
резултат на което по непредпазливост причинил на Р.Т.П. средна телесна повреда,
изразяваща се в закрито счупване на големия туберкул
на лявата раменна става с изкълчване на лявата раменна става. Мотивите на
присъдата сочат, че водачът не е имал необходимата правоспособност и е напуснал
мястото на причиняване на процесното ПТП.
В дадените пред съда показания, свидетелката Н.А.М.заявява, че е съседка на
ищцата и е присъствала на настъпването на твърдяния
пътен инцидент, като дори е възприела лично фактите от механизма по който е
настъпил пътния инцидент. След настъпване на инцидента, ищцата била сериозно контузена,
не можела да се движи нормално, не можела да се обслужва при задоволяване на
битовите си потребности и се оплаквала от силни болки. Свидетелката помагала на
ищцата за удовлетворяване на битовите и хигиеенните й
потребности. Според личните впечатления на свидетелката, възстановителният
период за ищцата продължил около три месеца. Инцидентът повлиял негативно на
физическото състояние на пострадалата- при разпита на свидетелката –
пострадалата се чувствала по- добре, движела ръцете си, но изпитвала
„трудности“. Дясната ръка на Р.я боляла още преди настъпване на процесното ПТП, и била тродно
подвижна, поради прекарания от нея инсулт. Лявата все още не била напълно
възстановена от травмата.
Като доказателства по делото са приети медицински документи: Епикриза изд. от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, Амбулаторен
лист, резултати от медиц;ински
изследвания, ЕР на ТЕЛК № 2734/106 от 04.06.2002г. които съдържат обективни
данни за здравословното състояние на ищцата. Съдържанието на тези документи настоящият
състав на съда не обсъжда подробно – понеже те съдържат специализирана
медицинска информация, за чието установяване е допусната специализирана съдебно- медицинска експертиза.
Приетото от
настоящия състав на съда експертно заключение на съдебно- медицинската
експертиза, мотивира извода, че пострадалата е била диагностицирана
със средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на големия туберкул на лявата раменна става с изкълчване на лявата
раменна става. Вещото лице посочва, че дясната ръка на пострадалата също е била
с намален обем на движенията, а специализирана ТЕЛК е определила процент на
неработоспособност още преди настъпването на процесното
ПТП. Причината за това е общо заболяване - мозъчно- съдов инцидент. Според
вещото лице, понесената в следствие на ПТП контузия е била лекувана
консервативно – с имобилизация на горния ляв крайник
за срок от 30 дни. В момента на травмата, пострадалата е изпитвала силни остри
болки, които са преминали постепенно във възстановителния период от 30 дни.
Максималната обща продължителност на лечебния и възстановителен период, според
вещото лице е продължил от 3 до 5 месеца. След възстановяването на пострадалата
- вероятно е останал известен дефицит в движението на лявата раменна става.
Заключението на
изслушаната съдебна авто- техническа експертиза,
изготвена от вещо лице Х.И., анализира съдържанието на посочения по- горе
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и данните от досъдебното
производство. В заключението си, както и в открито съдебно заседание, при което
е изслушана експертизата, вещото лице посочва, че ударът между корпуса на
автомобила и тялото на пешеходката би следвало да е обективно предотвратим за
водача на неустановения лек автомобил. Последният, освен че е длъжен да осигури
безопасна маневра на заден ход, в конкретния случай очевидно бил имал видимост
към пресичащите зад автомобила пешеходци. Според експертното заключение, водачът е бил способен да намали скоростта и да спре.
Приетата като
доказателство молба с вх. № 24-01-771/15.02.2017г. /стр.44 от делото/мотивира извод, че чрез нея
ищцата е претендирала от ответника Г.Ф. – да и изплати застрахователно
обезщетение за вредите, които твърди да е понесла в резултат от виновното противоправно поведение на неустановения водач на неустановен автомобил, а в приложение на
молбата са описани същите документи установяващи споменатото по- горе основание
за изплащане на застрахователно обезщетение /стр. 43 от делото/, които са
представени и пред настоящия съд.
Чрез писмени уведомления
от 10.01.2017г., от 17.02.2017г. /стр. 45 и 46 от делото/ищцата е била поканена
от Г.Ф. - да представи препис от влязла в сила присъда по НОХД № 12819/2016г.
на СРС, с оглед обстоятелството, че след настъпването на инцидента - за
причиняване на настъпилото ПТП вече е било повдигнато обвинение срещу лицето Д.
С.К..
С писмено
уведомление от 17.03.2017г. на Г.Ф. – ищцата е била уведомена от ответника - за
отказа на фонда да бъде изплатено претендираното застрахователно
обезщетение, поради непредставяне на поисканите доказателства за установяване
на правно основание за плащане на застрахователно обезщетение. Със същото писмено
уведомление – ищцата е получила указания – да предяви нова претенция, ако желае
да получи застрахователно обезщетение.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.2,
б. „а“ от КЗ;
Съдът е сезиран
с претенция за изплащане на обезщетение, която се основава на твърдението, че
ответникът е длъжен да изплати на ищцата обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, за които се твърди да са настъпили, вследствие на виновно противоправното поведение на водача Д.С.К., който на 12.01.2016г.
е предизвикал установено от наказателния съд телесно увреждане на ищцата.
Същевременно,
трябва да се отбележи, че ответникът оспорва надлежната си пасивна материално
правната легитимация, като твърди, че същата претенция е била релевирана пред него на друго самостоятелно основание, а
ищцата не е съдействала за установяване на посоченото в писмената й претенция
основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
При изложените
процесуални позиции на страните, съдът приема, че искът е процесуално допустим,
доколкото е предявен от и срещу надлежно легитимирани страни, включително и при
спазване на особените предпоставки за допустимост – визирани от специалната
разпоредба на чл. 588, ал.5 от КЗ.
Съдържанието на
събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства – описана в
настоящото решение кореспондеция между страните –
мотивира извода, че още преди да предяви иска – ищцата е отправила до
Гаранционен срок писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.
С отправянето на такава претенция
–въведеното изискване на закона за допустимост на съдебния иск, след писмена
претенция пред Г.Ф. е изпълнено от формална външна страна.
Спецификата на
конкретния случай обаче се изразява в това, че в претенцията си пред Г.Ф. ищцата
е описала релевантните за изплащане
на обезщетение факти около настъпването на ПТП, но без за прецизира точно правната квалификация на своята претенция. При
това обаче, следва да не бъде пренебрегван фактът, че Г.Ф. дължи изплащане на
застрахователно обезщетение при няколко различни, уредени в закона алтернативни
хипотези, които са определени от различни предпоставки.
Спецификата на
конкретния случай произтича също и от факта, че първоначално- включително към
момента на предявяване на писмената претенция на ищцата пред Г.Ф. – претенцията
е била относима по- скоро към една от хипотезите на
изплащане на застрахователно обезщетение – тази по чл. 588, ал.1, т.1 от КЗ,
защото органите на досъдебното производство са считали, че настъпването на
инцидента е резултат от противоправното поведение на
неустановен водач на неустановено МПС. Едва след предявяване на същата тази
претенция – в резултат на предприетото от органите на досъдебното производство издирване
е било установено вероятното
авторство на деянието и е било повдигнато обвинение срещу конкретно лице.
Авторството на деянието е било надлежно установено категорично, едва с
влизането в сила на постановената от наказателния съд осъдителна присъда срещу Д.С.К.
и при това – ищцата е акцентирала в своята кореспонденция с фонда, върху
наличието на другото предвидено в закона основание за изплащане на
застрахователно обезщетение – чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от ГПК.
При посочения
извод за допустимост на иска и поради правните последици на влязлата в сила
присъда на наказателния съд, настоящият съд следва да се произнесе по
претенцията след като прецени действителния обем на неимуществените вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. За да прецени справедливия
размер на обезщетението в конкретния случай, съдът взе предвид възрастта и
социалната активност на пострадалото лице, към момента на настъпването на
травмите, естеството и характера на преживените от увреденото лице болки и
страдания, изживяните негативни емоции, последиците
от уврежданията за здравето на пострадалия.
Травмите са със средна по степен тежест и повлияват сериозно и тежко върху
физическата активност и върху социалната
ангажираност на увреденото лице.
Макар уврежданията да са били болезнени, а лечебния и възстановителен
период да е бил сравнително продължителен - травмите не са предизвикали
усложнения за здравето на пострадалия. За характера и естеството на травмите,
съдът приема подробно описаните наранявания, носещи медико биологичната
характеристика на средна телесна повреда, които са посочени в съдебния акт на
наказателния съд.
Съдът приема експертните изводи на СМЕ, че лечебният и възстановителен
период е вече завършил и макар да е причинил множество неудобства и някои
негативни последици за здравето на пострадалото. Тук е уместно да се отбележи,
че по отношение характера на травматичните увреждания и обема на действително
причинените неимуществени вреди, в хода на съдебното дирене бяха изслушани
независимо едно от друго две различни доказателствени
средства – свидетелски показания и заключение на специализирана експертиза. При
обсъждане и сравнителен анализ на споменатите доказателствени
средства, съдът кредитира в по- голяма степен изводите на вещото, тъй като
намира, че те са по- обосновани, по подробно мотивирани и се основават на по-
задълбочен анализ на установените медицински данни.
С оглед адекватно прилагане на принципа на справедливостта, като отчете
изложените по- горе обстоятелства и съобрази социално - икономическите условия
в страната, определящи критерия за жизнен стандарт, съдът приема, че
компенсирането в пълен обем на всички установени негативни последици от настъпилите
телесни повреди е справедливо оценимо на сумата от 18 000 лева.
За да достигне
до този извод, съдът съобрази, че застрахователното обезщетение за
неимуществени вреди се определя по справедливост, но понятието за справедливост
има и специфични социални измерения. То не се измерва не само с максималните
лимити на покритието по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, но и следва да бъде съобразено със социално- икономическите
условия и жизнения стандарт към момента, в който са се проявили вредоносните
последици. /виж напр. Решение № 31 от 25.03.2014г. по т .д. № 1203/2013г. на ІІ ТО на
ВКС и мн. др./. За да достигне до този
извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост има не само разгледаните
по- горе субективни, но и обективни социално - икономически измерения. За
отправен критерии на последните, трябва да се отчитат размерите на минималната
и на средната работна заплата за страната, защото справедливостта изисква
съобразяване и със социално- икономическите условия и жизнения стандарт към
момента, в който са се проявили вредоносните последици. За разликата –
над посочената сума от 18 000 лева, до пълния размер на претенцията за
40 000 лева, предявения иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите на ищцата се основава на твърдението й, че ответникът е
изпаднал в забава да изпълни свое парично задължение. Особеният функционален
статут на ответника, определя единствения възможен момент на изпадането му в
забава, който е обвързан с изтичане на
тримесечния срок по чл. 558, ал.1 изр. второ от КЗ за произнасяне по основателно отправено към него искане
за изплащане на застрахователно обезщетение.
Събраните в хода на делото писмени доказателства и изложените по- горе
правни изводи обосновават становището на съда, че ответникът не е изпаднал в
забава да изпълни своето парично задължение по изплащане на претендираното
застрахователно обезщетение.
Ако
претенцията, на която се присъжда застрахователното обезщетение би се
основавала на хипотезата на чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ - то претендираната
от ищцата лихва върху претендираната сума на
застрахователно обезщетение би била дължима.
В предявената
пред съда претенция обаче, ищцата основава своето искане на хипотезата на чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ. Тази конкретна хипотеза, явяваща се едно различно и самостоятелно
основание за изплащане на обезщетение от страна фонда, е проявила своята
потенциална основателност едва след
предявяване на претенцията на ищцата пред фонда т.е. едва в хода на
разглеждане на вече предявената пред Г.Ф. писмена претенция на ищцата.
Именно по тази
причина, ответникът, съвсем резонно е изискал от ищцата представяне на влязъл в
сила съдебен акт на наказателния съд. Уместно е да се отбележи, че такъв акт в
действителност е бил необходим в хипотезата на основанието по чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ за да
бъде извършена обективна преценка по наличието на споменатото конкретно основание
за изплащане на застрахователно обезщетение. Това е така, понеже влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за всички и би установила
именно авторството на деянието на водача,
без което не би могло да се установи, дали
този конкретен водач е бил правоспособен – поради връзката с посоченото от
закона основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
По тези
съображения, съдът счита, че в конкретния случай, ответникът не е изпаднал в
забава, в претендирания период - предшестващ
предявяването на съдебния иск пред настоящия съд и че претенцията за присъждане на законна лихва,
върху сумата на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде отхвърлена
изцяло, като неоснователна.
По претенциите за
присъждане на разноски;
С оглед изхода
на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца – на основание чл. 38 от ЗА - сумата от 1070 лева,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство, както и да
заплати по сметка на съда- на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 980
лева
В полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените от него разноски, в общ размер на сумата
от 560 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, представляваща разноски за
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице-
помагач не дължи разноски и не му се дължат такива.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.Т.П. с ЕГН ********** и съдебен адреса***, на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ - сумата от 18 000 лева
(осемнадесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, в следствие
на
телесно увреждане, причинено при ПТП от 12.01.2016г., заедно със законната
лихва върху същата сума, считано от предявяването на иска на 02.06.2017г. до деня
на окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от Р.Т.П. с ЕГН ********** и съдебен адреса***, срещу Г.Ф., със седалище
и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 9 528, 43 лева, представляваща
законна лихва върху претендираното застрахователно
обезщетение, считано от датата на настъпване на ПТП на 29.01.2017г. до датата
на предявяването на иска пред настоящия съд - 02.06.2017г.
ОСЪЖДА Г.Ф., със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат В.К. от САК с адрес ***, на основание чл. 38 от ЗА- сумата от 1070 (хиляда
и седемдесет лева), представляваща възнаграждение за процесуално
представителство на Р.Т.П. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р.Т.П. с ЕГН ********** и съдебен адреса*** да заплати на Г.Ф. на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК и чл. 78, ал.8 от ГПК сумата от 560 лева (петстотин
и шестдесет лева), представляваща направени съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА Г.Ф., със
седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата
от 980 (деветстотин и осемдесет) лева, представляваща разноските, от чието
заплащане ищцата е била освободена.
Решението е постановено при
участие на Д.С.К. с адрес: *** - в
качеството на ТРЕТО ЛИЦЕ- ПОМАГАЧ на страната на ответника - на основание
чл. 558, ал.7 от КЗ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на заинтересованата страна.
СЪДИЯ: