Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1019 11.07.2016г. град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на двадесет
и трети юни две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: Е.К., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №3146 по описа
за 2015 година намери за установено следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.108 от ЗС.
Производството
е образувано по искова молба на Н.К.А. ЕГН ********** *** против Д.А.В., ЕГН **********
и С.Г.В., ЕГН ********** ***.
Ищцата
твърди, че с нейната *** Л.К.К. са съсобственици на основание договори за
покупко-продажба с покойните им вече родители на следния недвижим имот:
еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор №56784.514.202.1 по кадастралната
карта на *, находяща се в ***, със застроена площ от * кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор №56784.514.202 с площ от * кв.м. Твърди се, че на
основание нотариален акт №31, т.ХІІ, дело №6791/28.12.1989г. на нотариус Д.Р.
при ПРС, ищцата притежава правото на собственост на целия първи жилищен етаж,
състоящ се от кухня, две стаи, коридор и санитарен възел, ведно с 1 / 2 ид.част
от сутерена и от правото на строеж, а К. притежава 1 / 2 ид.част от сутерена и
от правото на строеж. През 1991г. ищцата предоставила на * на нейната *** – С.Г.В.
и нейният съпруг Д.В. своята част от имота за ползване. В началото на 1992г. и
до лятото на 2008г. ищцата няколко пъти заминавала да работи в ***. След
окончателното й завръщане Д.В. й заявил, че ще придобие по давност нейната част
от имота, тъй като тя била изразила съгласие за това и тъй като той е извършил
преустройство на жилищната сграда. След като ищцата се противопоставила на това
намерение, В. я затворили в къщата и насилствено я накарали да подпише писмена
декларация по смисъла на чл.183 ЗУТ. За тези им действия те били осъдени с
влязла в сила присъда по НОХД №357/2010г. по описа на ПРС, ХІV н.с. С решение
по гр.д.№959/2011г. на ПОС, ІІІ гр.с. ищцата била осъдена да заплати на Д.В.
сумата 22148,50 лева, представляващи увеличената стойност на имота на ищцата
вследствие на извършени от него подобрения. Това решение било потвърдено с
решение на Пловдивски апелативен съд по въззивно гр.д.№845/2012г. Въз основа на
издаден изпълнителен лист по делото, В. завел изпълнително дело №00042/2013г.
по описа на ЧСИ А.А.. С постановление за възлагане от 23.05.2013г. на ЧСИ имота
на ищцата бил възложен на Д.В.. Междувременно по касационна жалба на А. ВКС
допуснал касационно обжалване на решението на въззивното решение. С решение от
14.06.2013г. ВКС отменил решението на ПАС и върнал делото на същия съд за
произнасяне от друг състав на предявения от Д.В. иск. С влязло в сила решение
от 23.07.2014г. по въззивно дело №724/2013г. на ПАС искът на В. бил отхвърлен
като неоснователен. През това време изп.дело №00042/2013г. на ЧСИ А.А. било
преобразувано в изп.дело №04690/2013г. по описа на ЧСИ Н.В.. Последният с
постановление от 09.09.2014г. е прекратил изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.4 ГПК – поради влязъл в сила съдебен акт, с който е
отменен акта, послужил като основание за издаване на изпълнителния лист. Ищцата
твърди още, че по силата на решението на ВКС по цитираното дело й бил издаден
обратен изпълнителен лист против В. за сумата 23117,30 лева. Като счита, че с
прекратяването на изпълнителното производство окончателно са преустановени
изпълнителните действия, а извършените такива се считат за обезсилени с обратна
сила, т.е. публичната продан следва да се счита за нестанала, ищцата сезира
съда с искане да постанови решение, с което да осъди ответниците да й предадат
владението на собствения й имот, а именно: първи жилищен етаж от жилищна
сграда, находяща се в ***, състоящ се от кухня, две стаи, коридор и санитарен
възел, ведно с 1 / 2 ид.част от сутерена на сградата, представляваща
еднофамилна двуетажна сграда с идентификатор №56784.514.202.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на ***, със застроена площ от * кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.514.202 с площ от * кв.м.
Претендира разноски.
В
срока по чл.131 ГПК от ответниците Д.А.В. и С.Г.В. чрез пълномощника им адв.Н.А.
е постъпил писмен отговор, с който предявения иск се оспорва като
неоснователен. В подкрепа на становището за неоснователност се излагат следните
съображения:
Ответниците
не спорят, че заведеното от тях дело срещу ищцата на основание чл.72-чл.74 ЗС и
чл.59 ЗЗД е приключило в полза на последната, като исковете са отхвърлени с
влязло в сила решение. Считат, че са собственици на процесния имот по силата на
постановлението за възлагане, което представлява самостоятелен титул за
собственост. Посочват, че съгласно чл.433, ал.3 ГПК прекратяването на
изпълнителното производство не засяга правата, които трети лица са придобили
преди това въз основа на извършени изпълнителни действия. В. освен, че е бил
взискател по изпълнителното дело по отношение на облигационното вземане, е
участвал и като купувач на публичната продан, която е проведена законосъобразно
преди постановяване на решението на ВКС, с което искът на ответниците е бил
отхвърлен. Отделно от това ищцата се е снабдила с обратен изпълнителен лист за
връщане на сумата от 23117,30 лева, с което е преодоляна опасността да се
стигне до неоснователно разместване на блага и което според ответниците е
единственият способ за защита в хипотезата, при която принудителното изпълнение
е приключило и впоследствие искът е отхвърлен. В този смисъл ответниците
считат, че ищцата се стреми да се обогати неоснователно като получи освен
цитираната сума по обратния изпълнителен лист, така и процесния недвижим имот,
продаден за същото вземане в размер на 23117,30 лева. Поддържат, че ищцата не е
собственик на имота, поради което иска й следва да се отхвърли. Претендират
разноски.
Съдът, след преценка
на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
С
нотариален акт №31, т.ХХІІ, н.д.№6791/1989г. ищцата Н.К.А. е закупила от своя *
К. И. А. следния недвижим имот: първи жилищен етаж от жилищна сграда, находяща
се в ***, построена в парцел ХІХ-202, кв.438-нов, ведно с 1 / 2 ид.част от
сутерена на сградата и 1 / 2 ид.част от правото на строеж. Видно от
представената скица и удостоверение с изх.№25-40928 от 20.05.2016г. на
Началника на СГКК – гр.Пловдив, процесната сграда е заснета в кадастъра като
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №56784.514.202.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор №56784.514.202, със застроена площ от * кв.м.,
брой етажи – 2 и няма нанесени самостоятелни обекти в сградата. Между страните
не е спорно, че правото на строеж на втори етаж на сградата, предмет на
продажба с нотариален акт №32/1989г. в полза на *** на ищцата, не е
реализирано.
Установява
се по безспорен начин, че с решение
№536/28.03.2012г. , постановено по гр.д.№959/2011г. по описа на ПОС, ІІІ гр.с. Н.К.А.
е осъдена да заплати на Д.А.В., на основание чл.74, ал.2 вр. с чл.72, ЗС сумата
22148,50 лева. Решението е потвърдено с въззивно решение на ПАС по в.гр.д.№845/2012г.
На основание чл.404, т.1 ГПК, въз основа на осъдителното решение на въззивния
съд, в полза на В. е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнително дело №0042/2013г. по описа на ЧСИ А.А.. С решение
№159/14.06.2013г., постановено по гр.д.№1492/2013г., Върховният касационен съд
е отменил въззивното решение на ПАС и е отхвърлил предявения от В. против А.
иск по чл.74, ал.2 вр. с чл.72, ЗС. Междувременно в хода на така образуваното
изпълнително производство принудителното изпълнение е било насочено срещу
процесния имот, собственост на длъжника Н.А.. Взискателят Д.В. е участвал като
купувач в наддаването и с постановление на ЧСИ от 23.05.2013г. именно на него е
възложен имота, представляващ първи жилищен етаж от сграда с идентификатор №56784.514.202.1,
ведно 1 / 2 ид.част от сутерена. Постановлението
за възлагане е влязло в сила на 29.05.2014г., видно от материалите по приложеното
копие от изпълнително дело №0042/2013г. С постановление от 09.09.2014г. ЧСИ е
прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.4 ГПК, с
оглед цитираното по-горе отменително решение на ВКС.
Не
е спорно между страните обстоятелството, че ищцата се е снабдила с обратен
изпълнителен лист по реда на чл.245, ал.3 ГПК за сумите, получени от ответника
въз основа на отмененото съдебно решение, както и че въз основа на същия е
образувано изпълнително дело №753/2013г. по описа на ЧСИ М.К.. За безспорно е
прието и обстоятелството, че към настоящия момент ответниците осъществяват
фактическа власт върху имота.
Основният
спорен въпрос, който се поставя за решаване в настоящото производство е дали ответникът
Д.В. е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание
постановлението за възлагане от 23.05.2013г., съответно дали той и съпругата му
понастоящем се легитимират като собственици в режим на съпружеска имуществена
общност, предвид възмездния характер на придобивния способ. За да се отговори
на въпроса следва да се има предвид разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК, съгласно
която от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. В настоящия случай
постановлението за възлагане е в сила от 29.05.2014г., но преди това на
14.06.2013г. е постановено решението на ВКС, с което е отменено решението, въз
основа на което е бил издаден изпълнителния лист, т.е. към 14.06.2013г. е
налице основание за прекратяване на изпълнителното производство съгласно
чл.433, ал.1, т.4 ГПК. И тъй като прекратяването на изпълнителното производство
при наличие на някоя от хипотезите на чл.433, ал.1 ГПК настъпва по силата на
закона, съдът приема, че в случая прекратяването е станало на 14.06.2013г., а с
постановлението на ЧСИ от 09.09.2014г. само е обективирано настъпилото вече прекратяване.
При това положение ответникът В. като купувач при проведената публична продан
не може да се ползва от защитата, предвидена в чл.433, ал.3 ГПК, изразяваща се
в запазване на правата, които трети лица са придобили преди прекратяване на
производството въз основа на изпълнителните действия. До прекратяване на
производството по изпълнителното дело той не е придобил правото на собственост
върху имота на ищцата, тъй като както беше казано по-горе, съгласно чл.496,
ал.2 ГПК вещно прехвърлителното действие настъпва едва с влизане в сила на
постановлението за възлагане, което в случая е станало в един по-късен момент. С
отмяната на осъдителното решение и отпадането на изпълнителното основание изпълнителният процес
става недопустим и с обратна сила се заличават последиците от извършените в
хода на принудителното изпълнение действия, като се запазват единствено правата
на третите лица по чл.433, ал.3 ГПК. В настоящия случай това важи и за
последиците от извършената публична продан, с която на ответниците не е
прехвърлено спорното вещно право.
Фактът,
че ищцата се е снабдила с обратен изпълнителен лист за сумите, събрани от нея в
изпълнителния процес, сам по себе си не касае въпроса за собствеността върху
спорния имот, поради което и не променя изложените изводи.
При
така установеното от фактическа и правна страна съдът приема предявения иск за
основателен и доказан, поради което същият следва да се уважи. Ищцата е
собственик на процесния имот на основание покупко-продажба. Ответниците без
основание упражняват фактическа власт върху имота, поради което следва да бъдат
осъдени да предадат владението на ищцата.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците общо следва да заплатят на ищцата
направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 2966,00 лева,
от които: 871,00 лева – държавна такса, 7,00 лева – такса за съдебно
удостоверение, 88,00 лева – такса за вписване на исковата молба, 2000,00 лева -
възнаграждение за адвокат. Неоснователно е възражението на ответниците за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото следва да се присъди в
пълния му претендиран размер от 2000,00 лева, доколкото тази сума е по-малка от
предвидения минимален размер на дължимото възнаграждение, което при материален
интерес 87045,60 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 3141,37 лева. В
този смисъл не са налице предпоставките за редуциране на разноските съгласно
чл.78, ал.5 ГПК.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.А.В.,
ЕГН ********** и С.Г.В., ЕГН **********,***, че Н.К.А. ЕГН ********** *** е
собственик на следния недвижим имот: първи жилищен етаж от жилищна сграда,
находяща се в ***, състоящ се от кухня, две стаи, коридор и санитарен възел,
ведно с 1 / 2 ид.част от сутерена на сградата, представляваща еднофамилна
двуетажна сграда с идентификатор №56784.514.202.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, със застроена площ от * кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор №56784.514.202 с площ от * кв.м. и ОСЪЖДА Д.А.В.,
ЕГН ********** и С.Г.В., ЕГН **********,*** да отстъпят собствеността и да
предадат владението на същия имот на Н.К.А. ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА
Д.А.В., ЕГН ********** и С.Г.В., ЕГН **********,*** общо да заплатят на Н.К.А. ЕГН ********** *** сумата
2966,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: