Решение по дело №4479/2007 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1971
Дата: 30 април 2009 г. (в сила от 23 февруари 2010 г.)
Съдия: Елена Тодорова Иванова
Дело: 20071100104479
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2007 г.

Съдържание на акта

                                              

                                                     РЕШЕНИЕ

 

                                                        гр.С., 30.04.2009 г.

                                           

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І –во ГО, 11 състав в публичното заседание на двадесет и четвърти март през двехиляди и девета година в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Е.И.

                                                                                ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря Д.П. и в присъствието на прокурора ..........………..  като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 4 479 по описа  за 2007 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ във връзка с чл.282, ал.5 КЗ.

              В исковата молба на Ж.И.Ж.,*** се твърди, че като водач на служебен л.а.”Лада-Нива” с рег.№ СТ **** АХ е пострадал при ПТП, настъпило на 19.05.2007 г. около 18,30 ч. на път ІІ-55 В. Т.-Г. в близост до с.В.в. по вина на водача на т.а. – влекач м.„Рено 420” с турски рег.№ **UP **** и прикачено към него полуремарке м.”Ф.” с рег.№ ** UK *** –Х. Ю., който  неочаквано за ищеца и в нарушение на въведената забрана за движение на МПС по този път - затворен изцяло, с ограничителни бариери и охрана, се е появил срещу него. Под-държа се, че при това произшествие ищецът е получил фрактура на таза и фрактура на лявата тазобедрена става, които травми са му причинили силни болки, продължително болнично и извън-болнично лечение, свързано с приковаване на легло и обездвижване; че и към момента същият не е изцяло възстановен и продължава да изпитва болки и да страда от затруднено движение, както и че виновният турски водач е притежавал меж-дународна застраховка „Зелена карта” серия ТR-10  № *****, издадена от турската застрахователна компания „А. О. S. A.S.”, въз основа на която ответни-кът следва да му репарира вредите му.

              Моли съда да постанови решение, с което да осъди Сдружение „Н. б. на б. а. з.”, гр.С. да му заплати обезщете-ние за причинените му неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 80 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното запла-щане на сумата и направените по делото разноски.

              Ответникът – Сдружение „Н. б. на б. а. з.”, гр.С. оспорва изцяло предявения иск и по основание и по размер, като излага доводи, че причинител на процесното произшествие е ищецът Ж., а не чуж-дият турски водач.

              Съдът като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съглас-но разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, намира за установено следното:

              С постановление № ***** от 02.07.2007 г. на РП В. Т., постановено по пр.пр.№ 01969/2007 г. по нейния опис /приложена в производст-вото в оригинал/, е видно, че със същото на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 и т.9 от НПК и чл.343, ал.2 от НК е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-***/2007 г. по описа на РПУ-В.Т., образувано за изясняване на причините и виновното лице за настъпилото на 19.05.2007 г. около 18,30 ч. на път ІІ-55 гр.В.Т.-Г. при км.22,4 до с.В. в., общ.В.Т., на път, затворен за движение, поради ремонт ПТП между товарен автомобил – влекач „Ре-но 420” с рег. № 34 UP **** и прикачено към него полуремарке марка ”Фрауф” с рег.№ ** UK ***, собственост на фирма „Т.-т.” от РТ., гр.И., управля-ван от правоспособния водач Х. Ю.от гр.А., РТ., движещ се в посока В.Т. и лекотоварен автомобил „Лада Нива”, модел ВИС - 23461 с рег.№ СТ **** АХ, собственост на фирма „П. К.” ЕООД, с.Р., общ.К., управляван от правоспособния водач Ж.И.Ж. ***, в резултат на което ПТП е пострадал водачът Ж., на когото е причинена средна телесна повре-да, изразяваща се във фрактура на таза и фрактура на лява тазобедрена става и са настъ-пили значителни имуществени вреди.

              За да се постанови разглеждания акт в мотивите на същия е прието, че причи-ната за това ПТП е неправилната преценка на пътната обстановка от водача на лекото-варния автомобил „Лада Нива” Ж.Ж. – движение със скорост, по-голяма от без-опасната за дадения пътен участък при мокро пътно платно и предстоящ десен завой и неправилна манипулация с органите за управление, състояние, в което водачът Ж. сам се е поставил.

              От цитираното доказателство и представените в процеса протоколи за химичес-ки експертизи - №№ 257 и 258 от 21.05.2007 г. на БНТЛ-ОДП, се констатира, че към момента на произшествието и двамата водачи на МПС не са били употребили алкохол.

              Във връзка с изясняването на механизма на настъпването на ПТП е допусната и изслушана и авто-техническа експертиза /АТЕ/, изготвена от вещото лице С. П., в т.ч. и въз основа на обективните данни, отразени в протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от 19.05.2007 г. на РПУ гр.В.Т. и приложенията към него.

              От заключението на последната, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че разглежданото събитие е настъпило при следния механизъм: товарната композиция, съставена от влекач „Рено” и прикачено към него триосно полуремарке - с водач Х. Ю., се е движила по затворения за движение поради ремонт път ІІ-55 от гр.Г. към гр.В. Т. в неговата лента за движение, а по същото време в противоположна посока – от гр.В. Т. към гр.Г. в лентата му за дви-жение се е движил лек автомобил „Лада Нива” с водач Ж.Ж., който около км.22,440 в район на десен за него завой при мокро време /валял е дъжд/ предприема аварийно спиране, оставяйки спирачни следи с дължина 12-14 метра, в резултат на които му дей-ствия колелата на лекия автомобил блокират, превозното средство става неуправляемо и продължава движението си в права посока, навлизайки в лентата на насрещно движе-ние, където се реализира удар между двете МПС, след който поради наличието на из-вестен ъгъл между посоката на движение на двата автомобила в завоя и по-голямата кинетична енергия от движението на товарния автомобил, е настъпило завъртане в хо-ризонталната равнина /в посока обратна на часовниковата стрелка/ на лекия автомобил и връщането му в неговата лента за движение.      

              Видно е и че ударът между двете ППС е настъпил изцяло в лентата за движе-ние на товарния автомобил между предните им леви части, като същият е бил челен, ексцентричен, леко кос; че по дължината на платното мястото на удара се намира на

около 19-20 метра преди приетия от дознателя ориентир /отправна точка на км 22+400/,

считано в посоката на движение на т.а.”Рено”, а по широчина на платното – на около 0,8 – 1,0 метра в дясно от непрекъснатата разделителна линия, считано в същата посока или изцяло в лента за движение на т.а.”Рено”; че съобразно наличните регистрирани спирачни следи на л.а.”Лада Нива” с ДК № СТ **** АХ скоростта на движение на съ-щия при конкретните пътни условия е била около 50 км/ч.; че скоростта на движение на товарния автомобил в района на произшествието, съгласно показателите на тахошайба-та на влекача, е била 40 км./ч.; че при тази скорост на движение опасната зона за спира-не на тежкотоварната композиция – влекач с прикачено към нето триосно полуремарке и конкретните пътни условия е около 35 метра; че в момента на навлизане на л.а.”Лада Нива” в лентата за насрещно движение, предната част на т.а.”Рено” е отстояла от мяс-тото на удара на около 12 – 14 метра, както и че с оглед отстоянието на т.а.”Рено” до мястото на удара и стойността на опасната му зона за спиране, от техническа гледна точка за водача на товарния автомобил ударът е бил непредотвратим.

              От поясненията на експерта, дадени в о.с.з., се констатира и че оставените от л.а.”Лада Нива” спирачни следи са изцяло в неговата лента за движение; че този лек ав-томобил като фабрично оборудване е без т.нар. антиблокираща система на спирачките; че скоростта от 50 км/ч. е позволявала на водача на л.а.”Лада” безконфликтно да пре-мине през завоя, без да настъпи странично занасяне на автомобилните колела в него; че скоростта на товарния автомобил е била съобразена с конкретните пътни условия в то-зи участък от пътя, както и че отклонението на л.а.”Лада Нива” и навлизането му в лен-тата за насрещно движение, е резултат на действията на водача му със спирачната сис-тема, като по технически начин не може да се определи какво е накарало водачът на л.а. да предприеме това спиране.

              Посочените в заключението от вещото лице данни във връзка с път ІІ-55 „В. Т.-Г.” са взети от цитирания по-горе протокол за оглед на местопроизшест-вието, в който е отразено, че пътят е в ремонт; движението на всички МПС е забранено и че той е затворен с ограничителни бариери и охрана.

              Относно  визираното обстоятелство ищецът е представил и заверени копия от заповед № РД-**-***/04.04.2007 г. на Фонд „Р. п. и.”, съгласувана с НС „Полиция”, относно временна организация на движението по път ІІ-55 „В.Т.-Г.-Н. З.-С.”, лот 2, участък „В. Т.-Г.” от км.11+170 до км.33+954,24  до 15.11.2007 г. - поради извършването на ремонтни работи в този участък от Консорциум „Б.-Пътни строежи”, на когото на основание т.1 от същия акт е възложена организацията на движението на МПС по път ІІ-55, лот 2, участък „В.Т.-Г.” съгласно Наредба № 6/2001 г., както и от протокол от 12.04.2007 г. на комисията по т.2 от заповедта, която след проверка на място и констатирано изпълнение, съгласно проекта за Временна организация на дви-жението, е приела временната сигнализация на движението по път ІІ-55 ЛОТ 2, участък „В.Т.-Г.” от км.11+170 до км.31+561.10 и от км.31+561.10 до км.33+954.24.  

              В протокола от 12.04.07 г. е отбелязано и че комисията счита, че заповед № РД-**-***от 04.04.07 г. влиза в сила от 12,00 ч. на 02.05.2007 г. /сряда/, откогато се преус-тановява и движението на МПС по път ІІ-55 ЛОТ 2, участък „В.Т.-Г.” от км.11+170 до км.31+561.10 и от км.31+561.10 до км.33+954.24. Данни за влизането в сила на заповедта от 04.04.2007 г. в съответствие с нейните изисквания , а именно: след като копие от протокола по т.2 бъде получен във Фонд „РПИ” /тел.факс 02-952 09 79/ - в процеса не са ангажирани.

              Прието е и писмо рег.№ 66-00-22/05.06.2007 г. на „Областно пътно управле-ние” - В. Т.към Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, в което е по-сочено, че съгласно протокола от 12.04.2007 г. път ІІ-55  В. Т.-Г. е затворен от 12,00 ч. на 02.05.2007 г.; че пропускателните пунктове по него се намират на км.11+170 и на км.33+954,24, както и че „Областното пътно управление” не разпо-лага с писмени указания относно пропускателния режим на затворения участък. В пос-ледващо писмо на „Областно пътно управление”- В. Т.към Фонд „Р.п. и.” - рег.№ 26-00-***/09.07.2007 г., е отразено и че данни относно пропускателния режим на затворения участък, следва да се изискват от изпъл-нителя на ремонтните работи – Консорциум „Б.-П. с.” гр.С..

              Не се спори между страните по спора – с оглед взетите от тях становища по не-говия предмет, което се установява и от приложените в производството: договор от 05. 01.2007 г., сключен между „Б.” АД и „П.К.” ЕООД; заповед № 18/05.02. 2007 г. на управителя на „П.К.” ЕООД и разпореждане № 109/02.06.2007 г. на НОИ, че към момента на процесното събитие ищецът е управлявал автомобил, соб-ственост на ангажираната като подизпълнител фирма относно сондажните работи по ремонта – „П.К.” ЕООД, поверен му във връзка с изпълнението на служеб-ните му задължения като шофьор. Изложените обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Х. К. Н., колега на Ж.Ж..

              По искане на ищеца Ж. е допусната и изслушана и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д.К. на базата на извършен ли-чен преглед на това лице, приложената в производството епикриза по ИЗ № 6187 от 19. 05.2007 г. на МБАЛ „Д-р Ст.Ч.” В.Т. и представената му допълнителна медицинска документация. От приетото заключение на същата от 14.03.09 г., неоспоре-но от страните, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил счупване на таза, изразяващо се в раздробено счупване на лявата главулечна ямка; че по време на 9-дневно стационарно лечение в болницата в гр.В.Т. на пострадалия е извършена репозиция /наместване и деректна екстензия/, а впоследствие - на 31.05. 2007 г. и операция в МБАЛ П. с поставяне на метална остеосинтеза с две плаки и винтове, след което на същия са направени два курса рехабилитационни процедури - в НО и П. баня; че зарастването на счупването и възстановяването на опорната и дви-гателната функция на долния крайник е настъпило между шестия и деветия месец от злополуката, през който период ищецът е търпял и болки и страдания, по-интензивни през първите три от тях и с постепенно затихваща сила към края на срока, както и че пострадалият не е напълно възстановен, тъй като са настъпили усложнения, изразяващи се в наличието на фрактурна болест на Зудек, вторична посттравматична коксартроза и нервна увреда, във връзка с които и след периода на възстановяване на анатомичната цялост на костта ищецът продължава да изпитва болки и страдания.

              От поясненията на вещото лице, дадени в о.с.з., се констатира и че фрактурата на таза и фрактурата на лявата тазобедрена става, не са две отделни счупвания, а една и съща увреда; че заболяването на „Зудек”, което е едно тежко усложнение, е лечимо, ка-то неговото възстановяване трае от около 2 до 5 години, като продължителността зави-си от това в каква фаза е заболяването, преди да започне лечението; от правилността на последното и от това дали то се прилага от пациента; че към момента на прегледа от експерта заболяването на „Зудек” у ищеца се е намирало в средна фаза; че констатира-ната аксонална увреда е неврологичният проблем у пострадалия, който вещото лице приема, че е последица от травмата, тъй като аксоните минават плътно до тазобедре-ната става, както и че с оглед механизма на причиняване на този тип фрактури – от удар по оста на бедрото, при който коляното влиза в съприкосновение с бордното таб-ло, което може да се получи само, ако коляното отиде напред при удара, показва, че по време на произшествието г-н Ж. е бил без предпазен колан, който би го задържал за седалката. 

              От разпита на допуснатия свидетел Х. Н. е видно и че преди ка-тастрофата ищецът е отишъл до мотела в с.В., за да вземе багажа им и да плати, тъй като на следващия ден на участъка е нямало да се работи заради изборите; че към момента на ПТП свидетелят е работил на около 5 км. от мястото на настъпването му и когато е отишъл там, е намерил Ж. поставен на земята; че в отсечката, където е нас-тъпило произшествието, не е било разрешено движението на автомобили; че пътят е бил затворен заради ремонта, като на Предела и откъм В.Т. е имало бариери с постоянна човешка охрана на тях, за да пропуска работещите на обекта и то с пропус-ки; че в участъка откъм Г. – пътят е бил затворен с лепенки, тиксо, като отделно е имало и червен забранителен знак за влизане; че тази отсечка от Г. до с.В. в., която е дълга повече от 15 км., е била част от строителния обект, като на места пътят е бил проходим само за една кола поради взривяванията и затрупванията на ас-фалта; че шофьорите и колите на фирмите по ремонта – товарни и леки автомобили, са минавали и от двете страни на пътя; че на мястото на ПТП не се е правил ремонт и не е имало работни машини там, както и че по пътя са се движили и автомобили, но свиде-телят не знае кой е бил с пропуск и кой без.            

              Настоящият състав намира за ирелевантни към предмета на спора показанията на г-н Недялков относно това колко бързо е минал покрай него участващият в процес-ното ПТП Тир, тъй като същият е видял това МПС на 5 км. преди инцидента, а от зна-чание за спора са само обстоятелствата, касаещи движението на този т.а. в района на произшествието, като от друга страна по отношение на въпроса за скоростта на това ППС са налице обективни данни от регистрираните върху тахошайбата му показатели. 

              Във връзка с предмета на спора е представено и заверено ксероксно копие с превод от оригинала на Международна карта за застраховка на моторно превозно сред-ство – Зелена карта, серия ТR-10 № 034293 със срок: от 05.05.2007 г. до 05.05.2008 г., издадена с правомощията, дадени от Бюрото за моторни превозни средства на Турция, с която - в съответствие с т.4, б.”б” от Преамбюла на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата от 30.05.2002 г., е удостоверено, че превозното средство категория С – камион/ влекач марка „Рено” с рег.номер ** UP ***** е застраховано от „Теб Ф. К.” АД по риск „Гражданска отговорност” за посочения период в застрахователно дру-жество „А. О. С.” АД. От визирания акт е видно и че той има действие на те-риторията на 43 страни, между които и РБ.

               При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че не са налице условията за ангажиране отго-ворността на ответника по предявения срещу него иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ във връзка с чл.282, ал.5 КЗ.

              Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК /отм./ всяка страна в гражданското съдопроизводство е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията си. До приключване на устните състезания в производството ищецът не представи до-казателства, с които да проведе пълно и главно доказване на твърденията си по искова-та молба, касаещи извършването на противоправни действия от страна на водача на МПС с турска регистрация, които да са предизвикали настъпването на процесното ПТП, както и наличието на причинна връзка между последните и уврежданията на ище-ца от това произшествие и претендираните неимуществени вреди от тях.  

              От съставените от компетентните органи актове за констатирането на процес-ното събитие и приетото заключение на АТЕ с поясненията на вещото лице, дадени в о.с.з., както и тези на вещото лице от СМЕ, безспорно се установява, че това произше-стие и уврежданията на ищеца от него са настъпили единствено и само поради негови-те собствени виновни и противоправни действия като водач на МПС л.а.”Лада Нива”, свързани с нарушаването на правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал. 1; чл.20, ал.2 и чл.102, ал.1 ЗДвП, задължаващи го да контролира непрекъснато ППС, което управлява; да избира скоростта си на движение, съобразявайки се с атмосферни-те условия, релефа на местността и състоянието на пътя и превозното средство – в слу-чая: мокро пътно платно; предстоящ десен завой; път в условията на ремонт и липсва-ща антиблокираща система на спирачките на л.а., както и да използва обезопасителния колан, с който е окомплектован автомобила.

              Евентуалното нарушение от страна на водача на товарния автомобил „Рено”   на пропускателния режим на път ІІ-55 в участъка от гр.В. Т.до гр.Г. - в случай, че към момента на събитието е била влязла в сила Заповед № РД22-152/04. 04.2007 г. на Фонд „РПИ”, съгласно посочените в нея условия, за което ищцовата стра-на не е ангажира доказателства в процеса /комисията по т.2 от нея – няма делегирани правомощия в тази насока/, по никакъв начин не е предизвикало или допринесло за реа-лизирането на произшествието от 19.05.2007 г. Водачът на МПС с турска регистрация в района на инцидента е спазил всички изисквания във връзка с неговото управление, ка-то поведението на същия – нормално движение в собствената му лента, със съобразена за конкретните пътни условия скорост и отстояния, не е представлявало опасност за движението в този пътен участък и е осигурявало безаварийното разминаване на двете МПС в него.

              Неоснователни са твърденията на ищеца, че той не е могъл да предвиди нали-чието на товарния автомобил на пътното платно и че предприетото от него спиране, представлява т.нар.”спасителна маневра”. От събраните по делото гласни доказателства е видно, че към момента на събитието и в двете посоки на пътя са се движили автомо-били, както на фирмите по ремонта, в т.ч. и товарни, така и други автомобили – с или без пропуски, с оглед на което присъствието на МПС в насрещната лента за движение в този участък от пътя не е инцидентно обстоятелство и същото не може да обоснове на-личието на критична пътна ситуация. От друга страна въвеждането на ограничителен режим за движение във връзка с извършването на ремонтни работи по пътищата, не ос-вобождава ищеца от задълженията му да спазва изискванията на ЗДвП при управление-то на служебно МПС в такъв пътен участък, респ., съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР № 106 от 31.10.1983 г. на ОСНК на ВС, спасителна маневра може да се предприе-ме само в случай на възникнала внезапна, пряка и непосредствена опасност, която не може да бъде предотвратена по начините, предвидени в чл.20, ал.2 ЗЗД – условия, нито едно от които, не съществува в дадената хипотеза. Липсвала е опасност, а още по-малко реална и непосредствена, която да е налагала предприемането на каквито й да било дей-ствия от страна на ищеца, вкл. и аварийно спиране, без извършването на което – пред-вид заключението на приетата по делото АТЕ и поясненията на вещото лица, двете ППС са щели да преминат абсолютно безпрепятствено през съответния завой. 

              С оглед изложеното и предвид функционалната обусловеност на отговорност-та на ответника - в качеството му на Национално застрахователно бюро, съгласно Вът-решните правила на Съвета на бюрата от 30.05.2002 г., в сила от 01.07.2003 г., от из-вършването на непозволено увреждане от страна на съответния застрахован чуждест-ранен водач, от което в пряка причинно-следствена връзка да са възникнали вреди за ищеца, СГС, І-во ГО, 11 състав намира, че поради липсата на активната и пасивна мате-риално-правна легитимация на страните по отношение на разглежданото обезщетение и на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на нормата на чл.226, ал.1 КЗ във връзка с чл.282, ал.5 КЗ, предявеният иск на това основание за сумата 80 000,00 лева се явява неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен изцяло.

              С оглед изхода на спора на ищеца не се дължи и присъждането на законна лих-ва и на разноски по делото.

              Водим от горното, Съдът

 

                                                            Р      Е      Ш      И:

 

              ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ж.И.Ж. ***, с ЕГН ********** *** – адв.И.Й. срещу Сдружение „Н. б.на б.а. з.” със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Г. И.” № 2, ет.2, рег. по ф.д. № *****/2001 г. по описа на СГС, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ във връзка с чл.282, ал.5 от КЗ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000,00 лева във връзка с ПТП, настъпило на 19. 05.2007 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.   

 

              Решението може да се обжалва пред САС в четиринаде-сетдневен срок от съобщаването му на страните - с въззивна жалба.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: