НОХД № 1462/ 2017 г.
МОТИВИ
Варненска
окръжна прокуратура е обвинила Й.А. ***, в това че :
1.На
16.06.2013 г. в гр. Варна отвлякла Н.Й.Р., като деянието е извършено от повече
от две лица-с Д.К.Д. и други неустановени лица и с користна цел.-престъпление
по чл. 142 ал.2 т.2 и т.7 вр. ал. 1 от НК
2.На
16.06.2013 г. в гр. Варна с цел да принуди Н.Й.Р. да се разпореди с вещи-да
предаде лек автомобил БМВ 530 Д с per. № *******,
на стойност 8500 лева, свидетелство за регистрация на МПС, част втора за лек
автомобил БМВ 530 Д с per. №*******, удостоверение за
техническа изправност на лек автомобил БМВ 530 Д с per.
№****** с КТП №1136/04.01.2013 г., контактен ключ за автомобила, часовник марка
Casio /Касио/, модел Edifice с метална верижка на стойност 189 лева, синджир с
кръст с изображение на Исус Христос от бяло и жълто злато с тегло 56,40 грама,
14 карата на стойност 4004, 40 лева и сумата от 170 лева, всичко на обща
стойност 12 863,40 лева го заплашила с насилие, като деянието е извършено от
по-вече от две лица, с Д.К.Д. и други неустановени лица, придружено с
причиняване на лека телесна повреда на Н.Й.Р., изразяваща се в линейни
ожулвания в областта на лявата буза и предно странична повърхност на шията в
ляво, контузия на носа с фрактуриране на хрущяла, кръвонасядане и травматичен оток по гърба, обусловили
чувство на болка и страдание, придружено с отнемане на имущество, като с
деянието са причинени значителни имуществени вреди в размер на 12 863,40 лева-
престъпление по чл. 213 а ал.З т.2 вр. ал.2 т.2, т.З
пр. 1 и т.4 пр.2 вр. ал. 1 от НК
и Д.К.Д. от с.гр., в това, че :
1.На
16.06.2013 г. в гр. Варна отвлякъл Н.Й.Р., като деянието е извършено от по-вече
от две лица-с Й.А.В. и други неустановени лица и с користна цел.- престъпление
по чл. 142 ал.2 т.2 и т.7 вр. ал. 1 от НК.
2.На
16.06.2013 г. в гр. Варна с цел да принуди Н.Й.Р. да се разпореди с вещи-да
предаде лек автомобил БМВ 530 Д с per. №******,
на стойност 8500 лева, свидетелство за регистрация на МПС, част втора за лек
автомобил БМВ 530 Д с per. №******, удостоверение за
техническа изправност на лек автомобил БМВ 530 Д с per.
№****** с КТП №1136/04.01.2013 г., контактен ключ за автомобила, часовник марка
Casio /Касио/, модел Edifice с метална верижка на стойност 189 лева, синджир с
кръст с изображение на Исус Христос от бяло и жълто злато с тегло 56,40 грама,
14 карата на стойност 4004, 40 лева и сумата от 170 лева, всичко на обща
стойност 12 863,40 лева го заплашил с насилие, като деянието е извършено от
по-вече от две лица, с Й.А.Р. и други неустановени лица, придружено с
причиняване на лека телесна повреда на Н.Й.Р., изразяваща се в линейни
ожулвания в областта на лявата буза и предно странична повърхност на шията в
ляво, контузия на носа с фрактуриране на хрущяла, кръвонасядане и травматичен оток по гърба обусловили
чувство на болка и страдание, придружено с отнемане на имущество, като с
деянието са причинени значителни имуществени вреди в размер на 12 863,40 лева.-
престъпление по чл. 213 а ал.З т.2 вр. ал.2 т.2, т.З
пр.1 и т.4 пр.2 вр. ал.1 от НК.
Обвиненията
се поддържат в съдебно заседание, като прокурорът твърди, че с оглед събраните
по делото доказателства, същите са
доказани по несъмнен начин. Пледира, в хода на съдебното следствие по
безспорен и категоричен начин да е установено, че подсъдимите лица са автори на
инкриминираното деяние. Подлага на анализ наличните доказателства, въз основа
на което извежда извод за обективна и субективна престъпна съставомерност
на инкриминираните деяния. Предлага на подсъдимите да бъдат наложени
минималните предвидени за престъпленията наказания, на основание чл. 23 от НК
да бъде определено за общо изтърпяване по тях, а изпълнението на отмереното на подс. В., да бъде условно отложено.
Защитникът
на подс.В. опонира, че обвиненията се недоказани и
след като излага доводи в подкрепа на теза за недоказаност на обвинението,
пледира за оправдателна присъда.
Такова
е становището и на защитника на подс. Д., според
пространственото изложение на когото, обвинителната теза на прокурора почива на
необосновани предположения.
Използвайки
правото си на последна дума, подсъдимата В. настоява да бъде оправдана, а подс. Д. иска справедливост.
Съдът,
в изпълнение на процесуалните са задължения, след като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и
чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
За да приеме, че са осъществени вменените с
обвинението деяния, прокурорът е приел,
че: „ Св.
Н.Й.Р. и обв. Й.А.В. се познавали, като според него и
дължал парична сума в размер на 3 500 лева.
По
повод на рожденият си ден около 22 часа на 16.06.2013 г. св. Р., заедно със
свидетелите Р.С. и А.Г. посетили заведение „Балканска скара", намиращо се
на крайбрежната алея в гр. Варна. Малко след настаняването им до Р. се
приближила обв. Й.В.. Разговорът проведен между
двамата не станал достояние на свидетелите С. и Г.. Непосредствено след В. до
масата бе приближил и седнал на съседна пейка, от към гърба на Р., обв. Д.К.Д.. С ръка го ударил по тила, при което свидетелят
се обърнал, тогава му нанесъл удар с глава в областта на носа и започнал да му
крещи: „Ти мене познаваш ли ме, знаеш кой съм?" Независимо от силната
музика на оркестъра тези негови думи били възприети от св. Г. и С., като
първият дори погледнал обв. Д. в очите, при което той
видимо агресивно го запитал „Ти мене какво ме гледаш?" и Г. отместил
погледа си за да не предизвика по-голям конфликт. Веднага след това Р. бил заобграден от 6-7 лица от мъжки пол. Обв.
Д., с глас нетърпящ възражение му казал: "Хайде ставай и тръгвай с
нас!". Тези думи и действия също са възприети от св. С. и Г.. А според св.
Н.Р., обвиняемият му е казал: „Ти знаеш ли кой съм аз?" „Ще те убия".
Р. станал и заобиколен от мъжете излязъл извън заведението, като с тях излязла
и обв. В.. Отвън, докато бил заобграден
от мъжете, обв. Д. с върха на ножа му нанесъл порезни
рани по лявата буза и предната странична повърхност на шията в ляво. Непосредствено
след това го качили в автомобил „БМВ" черен на цвят, като от двете му
страни имало по един мъж, всеки от тях държал нож насочен срещу св. Р..
Автомобилът потеглил, като се управлявал от обв. Д.,
а на предната дясна седалка стояла обв. В.. Тогава обв. Д. се представил на свидетеля и му казал: „Аз съм
Митко. Аз съм те поръчал на мои хора да те намерят и плащам по 2000 лева на
човек. Хубаво е че аз те намерих, иначе те щяха да те убият на място." Към
св. Р. били предявени претенции от обв. В., относно
невръщането на дължимата от него сума. Тя първоначално поискала да и върне
сумата от 7000 лева, като след това вдигнала сумата на 10 000 лева, в която
включила и „глоба" за невръщането на заема. Свидетелят обяснил, че не
притежава такава сума пари и поискал да се изплати поетапно, но това негово
желание не било уважено. При тези му думи, обв. Д. и обв. В. му казали да я вземе на заем. Тогава Н.Р. им заявил
че ще поиска пари от приятеля си св. Н.Г.Н., който живеел в бл. 7 кв. Трошево. Той провел телефонен разговор с него, като
уточнили мястото на срещата-пред входа на сградата. При срещата им, Р. поискал
назаем между 7000 и 10 000 лева, но му Н. му отказал под предлог че не притежава
такава сума.
След
като Р. не успял да се снабди с исканата сума, обвиняемите В. и Д. поискали да
им предаде автомобила си БМВ 530 Д. В предвид отправените му преди това заплахи
и нанесените телесните наранявания, той ги отвел на улица Елин Пелин пред №94,
където същия бил паркиран. Там му поискали да предостави и документите за
автомобила, при което той им съобщил, че свидетелството за регистрация, част
втора и удостоверението за техническа изправност са вътре в автомобила. Докато
се намирали в неустановения в хода на разследването автомобил БМВ го накарали
да им предаде 60 грамов златен синджир с кръст с
изображение на Исус Христос, часовник „Касио",
наличната у него сума от 170 лева и ключа за автомобила. Докато Р. ги предавал
в краката му били опряни ножове държани от намиращите
се от двете му страни мъже. Тези вещи и паричната сума били взети от обв. В..
Свидетелят
дочул обв. Д.
да казва, на обв. В., че знаела къде да откара
колата. Обвиняемата се качила в автомобила и потеглила в неизвестна посока.
Обв. Д. с управляваният от него автомобил и
двамата неустановени мъже върнали Р. пред заведението „Балканска скара".
Пострадалият
влязъл в него, заедно с обв. Д.. Той отишъл до
свидетелите Г. и С., които възприели нараняване в областта на лицето със
засъхнала кръв.
Малко
след това те напуснали заведението, като Р. отишъл във ІІ- ро
РУ на МВР-Варна, където подал писмена жалба за случилото се.
В
резултат на проведените действия по разследване, двама от извършителите на
деянието били установени -обв. В. и обв. Д..“ /Спрямо
останалите неустановени лица материалите били отделени в отделно производство, съдбата на което е неизвестна, по подобие на личността на
извършителите/
.
От
дома на обв. В., продължава обстоятелствената част на обвинителния
акт, „ с протокол са иззети, отнетите от св. Р.
вещи предмет на престъплението /том 1 л. 17-19/ и изготвен фотоалбум /том 1 л.
21-28/ от ДП.
Лекият
автомобил БМВ 530 Д с per. № В 2220 РР собственост на
Р. е открит на паркинга в двора на Историческия музей, като за това е изготвен
протокол за оглед на местопроизшествие / том 1 л. 30-32 и препис л.37/ .
От
изготвеното заключение по назначената в хода на разследването СМЕ е видно че
причинените наранявания са обусловили у Н.Р. чувство на болка и страдание, /том
2 л. 121-122 /
Според
заключението на вещото лице по назначената автооценителна
експертиза, стойността на л.а БМВ 530 Д с per. № В
2220 РР, същият възлиза на стойност 8 500 лева./том2л. 112-113/.
А
от заключението на оценителната експертиза на вещите отнети от Р. е видно, че
часовник Касио, 56,40 грамов,
синджир от бяло и жълто злато от 14 карата с кръст с Исус Христос възлизат на1
4193, 40 лева и със сумата от 170 лева, общата оценка възлиза на 4363,40 лева.
/том 2 л. 117/
По
делото е назначена и изготвена комплексна видеотехническа
експертиза на автомобили преминали през камери за видеонаблюдение.
/ том 2 л. 134-145 /
Разглеждайки
делото, първоинстанционен съдебен състав намерил
обвинението за недоказано и оправдал подсъдимите.
В
резултат на виззивен контрол, осъществен по протест
на прокурора, този съдебен акт бил отменен, като постановен в нарушение на
процесуалните правила за мотивирането му, а делото върнато за повторно
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд,
с указания за „излагане на мотиви относно цялостната доказателствена
съвкупност“ и размисъл не е ли налице „друго еднакво или по леко наказуемо
деяние при същата фактическа обстановка“.
След
анализ на всички събрани доказателства по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, така както въззивният съд му е възложил, настоящия състав намира,
че може да приеме за безспорно установено от фактическа страна следното :
На
посочената в обвинителния акт дата – 16. 06. 2013 г., св. Н.Р. се е намирал в
заведението „Балканска скара“, заедно със
свидетелите С. и А. Г.. Към масата им се приближила подсъдимата, на
когото св.Р. дължал пари. Двамата провели разговор, по време на който към тях
се присъединил и подсъдимия, заедно с други лица. Подс. В. се
отдалечила, а подсъдимият ударил с ръка
св. Р. през лицето и му наредил да става от масата и да тръгва. Двамата
излезли навън, където подс. Д. го ударил с глава в
областта на носа. Час след това свидетелят се върнал в
заведението, насочил се към масата на подс. Д. и разговарял с него. После седнал
на своята маса, където постоял
около половин час и си тръгнал със свидетелите С. и Г.. /За времето, през което
отсъствал, отишъл заедно с подсъдимата
до дома на св.Н., от когото поискал пари в заем, но получил отказ,
съпроводен със съвет да заложи свои вещи. / Когато се разделил с тях, съобщил в
полицията, че е бил отвлечен от подсъдимите и други лица и изнуден да се
разпореди с автомобила си и с други свои движими вещи. След претърсване в дома на подсъдимата били
намерени и иззети: част втора от свидетелство за регистрация на МПС за лек
автомобил БМВ 530 Д с per. №******, удостоверение за
техническа изправност на същия автомобил с КТП №1136/04.01.2013 г., контактен
ключ за автомобила, часовник марка Casio, модел Edifice с метална верижка, синджир от бял и жълт метал
с дължина 62 см и висулка- кръст, с
изображение на Исус Христос, както и
сума от 170 лева.
Лекият
автомобил - БМВ 530 Д с peг. № ******
бил намерен на паркинга в двора на
Историческия музей в гр.Варна.
По
експертен път било установено, че стойността на вещите е 12 863,40 лева и че на пострадалия Р. били причинени увреждания, довели до болка и страдание без разстройство
на здравето.
Тези
фактически констатации, /с уговорката, че стойността на автомобила бе
коригирана в следствие на повторна автооценителна
експертиза/, съдът прие за безспорно установени въз основа на събраните по
делото безпротиворечиви гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимите,
показанията на свидетелите С., Ат.Г., А., Н., С., С.,И.,
Й. и частично от показанията на св. Р., както и прочетените на основание чл.
281, ал. 5 във вр. с ал. 1.т. 2 НПК показания на
свидетелите Т., А., Г., И., Й. и С. , депозирани пред орган на досъдебното
производство; прочетените на основание чл. 282 НПК заключения на назначените в
предходната процесуална фаза и при предходното разглеждане на делото ценови и
съдебно медицинска експертизи, прочетените на основание чл. 283 НПК писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, имащи значение за разкриване
на обективната истина по делото, както и други писма и материали имащи
процесуално значение за изясняване на обективната истина по делото.
Съдът
намери, че действията по разследването, касателно проведения оглед на местопрестъплението,
претърсване и изземване в дома на подс. В. и автомобила на св.Р. са извършени
законосъобразно. Процедурата, лимитирана в
разпоредбите на чл. 156 и 163 от НПК е била съблюдавана стриктно, в
присъствието на незаинтересовани от изхода на делото поемни
лица като резултатите от проведените действия са обективирани
по изискуемия ред в съответни протоколи.
В съответствие с изискванията на процесуалния закон е осъществено и протоколирано прилагането на веществени
доказателства към делото.
Ето
защо, поради липса на основания за
тяхното изключване от доказателствената съвкупност на
формално основание, същите бяха използвани при формиране на фактическите и
правни изводи на съда.
За обективни, безпристрастни и добросъвестни
съдебният състав счете заключенията по
назначените в предходната процесуална фаза експертизи. Те са изготвени от вещи лица, в рамките на
тяхната компетентност, дават задълбочен отговор на поставените им въпроси,
поради което липсват всякакви съмнения относно тяхната обоснованост и спор
между страните относно приобщаването им към доказателствения
масив по делото. Съдът изключи от доказателствата единствено заключението по автооценителна експертиза, като прие като обосновано и правилно това по повторната, назначена при предходното
разглеждане на делото, според заключението по която стойността на лекия
автомобил е 6760 лв.
Анализът на изяснената по този начин фактология обаче,
не води до категоричен извод,
обвинението срещу подсъдимите да е доказано по изискуемия от закона безспорен
начин.
В
подкрепа на прокурорската теза са показанията на св. Р.. Според тяхното
съдържание, в действителност дължал 3
500 лв. на подс. В., с която били роднини. Тя обаче
започнала да си ги иска, преди да е изтекъл договорения между двамата срок за
ползването им. На инкриминираната дата двамата случайно се срещнали в
заведението „Балканска скара“. След поредния отказ на Р. да върне парите,
подсъдимата извикала съучастника си. Подс. Д. ударил
с глава Р., а хора от обкръжението му „ седем -осем човека“ го хванали за
ръцете, опрели ножове до хълбоците му и го извели пред заведението. Там стояли около 20 -тина
минути, през което време под.Д. нанесъл на свидетеля четири- пет прорезни рани с нож. Опита на приближилия се към тях
собственик на заведението св.А., да
предотврати конфликта, останал неуспешен. Свидетелят бил принуден да седне в средата на
задната седалка в автомобил БМВ,
паркиран пред ресторанта, като две от лицата седнали от двете му страни и
непрекъснато държали ножове, опрени до тялото му. Подсъдимата седнала на
предната дясна седалка, а подс. Д. на
шофьорската. Със заплахи накарали св.Р. да търси пари на заем. Той се обадил на
познатия си св. Н. и помолил за среща.
До дома му в кв. Трошево отишли с управлявания
от подсъдимия автомобил. По пътя до там подс.Д. се
обръщал към Р. и го бодял с ножа в коляното. Н. излязъл пред входа на дома си,
изслушал молбата на св.Р. да му даде 10 000 лв. на заем и му отказал, с
аргумента че няма такива пари. Попитал
го какво се е случило, на което Р. отговорил, че нямало значение.
Подсъдимите и останалите двама също били излезли от автомобила и стояли в
близост. Когато разбрали, че няма да получат исканата сума, всички се върнали в
автомобила. Там подсъдимите накарали Р. да им предаде автомобила си, поради
което и той показал къде е паркиран и дал ключовете за него. Принудили го
и да свали накитите, часовника и да даде парите си. Докато изпълнявал
нарежданията, в краката му били опрени ножовете на седящите от двете му мъже. Подс. В. се качила в
автомобила на свидетеля, а останалите се върнали в заведението.
Малко
след това свидетелят си тръгнал заедно със свидетелите С. и Г.. След съвет с
няколко приятели, съобщил за случилото се на полицейските органи.
Според
показанията на тези свидетели, който съдът счете за съвсем добросъвестни и
незаинтересовани, подсъдимият дошъл до тяхната маса след подсъдимата, започнал
да крещи на св. Р. и му наредил да стане. Свидетелите не видели къде отишла
тя. С подс. Д.
имало и други мъже- „4 - 5“ , който излезли заедно с него. Н.Р. станал сам и също
излязъл. Свидетелите се категорични, че никой не го е държал или
подбутвал. Върнал се след около час.
Посочените свидетели забелязали, че подс.Д. по това
време бил на друга маса и Р. се насочил към него. Никой не бил го викал от тази
маса. Отишъл сам и се забавил известно време. А. го попитал, случило ли се е
нещо, на което Р. отговорил, че всичко е наред. На бузата му имало резка, която
в началото на вечерта свидетелите не видели.
От
показанията на св. Н., в истинността на които съдът няма основание да се
усъмни, се изяснява, че св.Р. дошъл до дома му с такси, на предната седалка на
което имало „ някаква мадама“. Други
хора с тях категорично нямало. Р. не изглеждал притеснен, поискал голяма сума
пари в заем, но свидетелят го посъветвал да заложи накитите си. Част от тях, по
точно часовника, свидетелят Н. със сигурност забелязал на ръката му.
Св.
А. е категоричен, че никой от
посетителите не е вадил нож, нито в заведението, нито пред него, като и че Р.
не е бил изведен насилствено от заведението.
Св.
Й., който е сервирал на подс. Д. през процесната
вечер, сочи, че последният е отсъствал от масата си за кратко време, след
което се върнал. Сигурен е в твърденията
си, тъй като доливал в чашата на подсъдимия и знаел през какъв времеви
интервал.
Р.С.
също свидетелства, че подс. Д. е отсъствал за малко
от заведението, а около 40 минути след завръщането му св. Р. дошъл при него и
двамата разговаряли около 10-тина минути.
С
оглед отказа на подс.В. да дава обяснения и на
основание чл.279 ал. 1 т. 4 от НПК, съдът прочете тези, дадени пред друг състав
на първоинстанционният съд. От тях и от отговорите на
зададените й от страните и съда въпроси, се изясни че според подсъдимата, св.Р. получил от нея 9000 лв. за
да съдейства за издаване на свидетелства за управление на три лица. Подсъдимата
била автомобилен инструктор и търсила съдействието на Р., който освен че й бил
роднина по сватовство, бил известен със
„съдействието си при такъв род услуги“. След като получила от него
фалшиво, вместо истинско свидетелство, започнала да си иска парите, но
свидетелят я отбягвал и не отговарял на телефонните й обаждания. Ето защо,
когото се разхождала по морската алея и го видяла случайно в заведението,
отишла на масата му и го попитала до кога ще се крие и кога ще върне парите. По
време на разговора им се приближил и непознатия й подс.Д.
и „налетял“ на св. Р.. Подсъдимата му казала, че също изяснява отношения със
свидетеля.
Р.
предложил да отидат до негов познат и да вземе пари назаем. След като не успял,
заложил часовника, синджира и колата си, като гаранция че ще се издължи.
Подсъдимата паркирала автомобила до археологическия музей и се прибрала.
Подс.Д. дава обяснения във връзка с обвиненията. Според неговата теза, през
2013 г. нямал шофьорска книжка. Разбрал от свои познати че Р. съдействал с
връзки и познанства за издаването на легални и свидетелства. Поискали му 3 500 лева, снимки и копие от
лична карта. Пари подсъдимият обещал да даде след получаване на книжката, а
останалото предоставил. В последствие чул, че
Р. се занимавал с изготвяне на фалшиви
документи, че личните му данни се
подхвърляли от ръка на ръка и коментирали и че и него са го „изпекли“. Това
разгневило подсъдимия, тъй като разклатило авторитета му в определени среди.
Виждайки
свидетеля в ресторанта, отишъл и го „пошляпнал“
малко, агресивно му заговорил,
доближавайки главата си до неговата,
„в смисъл да го респектира“.
Казал му, след като се разбере с подсъдимата, да отиде и да му донесе
документите и снимките. Когато подс. В. и св. Р. тръгнали с такси-то, се прибрал в заведението
при компанията си – св. Р. С. и Ростислава
Владимирова. След около час Р. се върнал и казал, че не може да намери човека,
в когото са документите, но непременно ще ги върне.
Изхождайки
от принципно застъпеното в Постановление № 6 от 04.05.1978 г., т. 8 на Пленума
на ВС разбиране, според което правото да дава обяснения обвиняемият упражнява
или като направи самопризнание или като оборва обвинението, съдът намира, че
тези на подсъдимите представляват защитна теза, която обаче не може да бъде
отхвърлена априори,
не само защото е процесуално
недопустимо да се формират изводи във вреда на подсъдимите, поради факта, че не
са доказали възраженията си /арг. от чл. 103, ал. 2 и
ал. 3 НПК/, а защото тези версии съдът провери чрез предвидените в НПК
процесуални средства и способи на доказване и не ги намери за безспорно
противоречащи на обективната истина.
Съдът не прочете показанията на св. Р., дадени
пред друг състав на съда или в предходната процесуална фаза, поради отсъствие
на основания за това – явилият се пред състава на съда дава непосредствени
показания, която не се различават съществено от предхождащите ги.
Депозираните
пред съдебния състав обаче, не могат да бъдат надеждна основа за фактически
изводи, тъй като в главната си, релевантна част противоречат не само със
съобщеното от подсъдимите, а и с това от останалите очевидци. Показанията на
свидетелите С. и съпругът й, св. Г. подкрепят казаното от този свидетел в
частта относно присъствието им в заведението, предизвикателното и арогантно
поведение на подс.Д.,
разговора с подс.В., периода на отсъствието на Р., и нараняването по лицето му. Относно
насилствено извеждане от ресторанта, наличието на ножове в ръцете на лицата от
обкръжението на подс. Д. и времето за което се е
върнал в заведението, възприятията им
противоречат на заявеното от Р..
Свидетелите
Й. и Р. С. също подкрепят обясненията на подс.Д..
В
унисон с версията на подс. В. са показанията на
незаинтересования от изхода на делото свидетел Н.. Те опровергават тези на Р.,
в частта относно транспортирането му до дома на св.Н. с автомобил, управляван
от подсъдимия Д. и присъствието на други лица там.
В
подкрепа на обясненията й съществува още едно обстоятелство- доказаното
паркиране на автомобила в двора на археологическия музей, който се намирал под
полицейска охрана. Ако е било налице престъпно отнемане на вещта, малко
вероятно е, според преценката на съда,
подсъдимата да я остави под полицейски надзор.
Разпитани
са свидетели- Ив.С., Д., които посочват,
че Р. е проявявал инициативност за среща с подс. Д.,
дни след описаните деяния. Според С.,
той е имал намерение, срещу възнаграждение
да промени дадените до този момент показания. Тези показания
кореспондират със заявеното от подсъдимия, че Р. е предложил удобно за първия
процесуално поведение, в замяна на опрощаване дълга му към подс.В.,
който дълг, впрочем, към датата на последното заседание по делото , все още не
е бил погасен.
Съдът
изслуша и показанията на свидетелите Х. и Д.И., копия от чиито лични карти са
били намерени при претърсване в
автомобила на св.Р.. От изложеното пред съда се изясни, че не познават св. Р.,
но и двамата са имали проблеми с издаване на документи за правоуправление и са
търсили нерегламентирани варианти за разрешаването им, по повод на което са
предоставили и копия от документите си за самоличност на неустановени по делото
лица.
Съдът
не намери и основание да игнорира показанията на св. У., че съпругът й, И.И. през юни 2013 г. се е намирал извън България, а тя
самата не е предоставяла притежаван от
нея автомобил БМВ на подсъдимия. Управляваният от нея бил джип модел
Х 5 и с номера 9988, а не лимузина с номера 44 55 , както сочи Р..
Приобщените
на основание чл. 281 ал. 1 т. 3 от НПК показания на св. И. са в същата насока и
потвърждават тези на св. Н..
Според
заключението по извършената видеотехническа
експертиза, не е установено движение на посочения от св. Р. автомобил, по
описания от него маршрут.
По
тези съображения съдебният състав единодушно изрази становище, че показанията
на св. Р. са изолирани и в голямата си част не могат да се използват при
формиране на изводи за главния доказателствен факт.
„Анализът
на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите“, не се повлия от
това, че съдът изпълни указанията на въззивната
инстанция, „да обсъди доказателствата и доказателствените средства- протокол и разпечатки за
проведени в инкриминирания период разговори“.
Разпитана,
св. Ростислава Владимирова, която по време на
инкриминираните деяния е живяла на съпружески начала с подсъдимия, сочи, че на
тази дата се е намирала с него в
ресторант “Балканска скара“.Тази част от показанията й се потвърждава от св.А.
и св. Й.. Свидетелката твърди, а подс.В. го
потвърждава, че двете са били познати отдавна и процесната вечер са провели
множество телефонни разговори. Ползваните телефони са били нейна собственост.
Това, че се е намирала в обхвата на
същите клетки на мобилния оператор, съвпадащи с установеното чрез проследен
мобилен трафик движение на св. Р., е
обяснено с това, че е била изпратена от подс.Д. да го
проследи. Извършената справка в базата на мобилните оператори изясни, че
телефонните номера, от които са провеждани разговорите в подсъдимата са били предоставени на свидетелката. Остава
открит и въпроса, ако подсъдимите са били в един и същ автомобил, както се
твърди в обвинението, защо е била необходима мобилна комуникация между тях.
Предоставените
и използвани данни от мобилните предприятия не представляват ВДС, изготвени
чрез използване на СРС и с аргумент на по- силното основание от това по чл. 177
от НПК, не могат, самостоятелно, да обосноват доказаността
на обвинението.
Информацията съдържаща се в тях, посочва ВКС
на РБ „има
производен характер - обобщава данни от разпечатки, предоставени от мобилни
оператори, на проведени телефонни разговори от и към телефонни номера, и
справка относно установена информация за използване на мобилни телефони.
Коментираната справка би могла да служи на държавното обвинение при
"работното" систематизиране на информацията, съдържаща се в
цитираните доказателствени източници, но не като доказателство, подменяйки по
недопустим начин налични първични доказателства с производни или като способ за
доказване в наказателния процес.“ Решение № 195 от
12.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 999/2017 г., III н. о., НК
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Наличните
по делото факти, съдът разгледа единствено с оглед обективната и субективната страна на
престъпленията по чл. 142 ал.2 т.2 и т.7 вр. ал. 1 от
НК и чл. 213 а ал.З т.2 вр. ал.2 т.2, т.З пр. 1 и т.4
пр.2 вр. ал. 1 от НК.
За
деянието по чл. 142 ал. 2 т.2 и 7 от НК – отвличането на св.Р., съизвършителството на съучастниците,
специалната им цел и отношението им към
настъпилите общественоопасни последици.
Свидетелите
– С., Г. и А. и Й. , С... са категорични, че свидетелят сам е излязъл от
заведението, без да бъде принуждаван за това, от когото и да е било. Освен
неговите твърдения в тази насока липсват каквито и да е доказателства, за да
бъде направен извод, че безспорно извършената промяна в местоположението му е
била извън неговата воля, че е
предизвикана от физическа
принуда, че е бил вкаран насилствено в
лек автомобил и отведен до дома на св.Н., като по този начин е бил лишен
от възможност за свободно предвижване.
Напротив
– доказателствата са в обратната насока- съществуват, както бе посочено по
горе, показания и обяснения, и то не изолирани, а кореспондиращи с останалия доказателствен материал, че
подсъдимият Д. е отсъствал от заведението за кратък период от време и че св.Р.
е отишъл до дома на св.Н. с такси и
придружаван единствено от подс.В.. Имал е възможност
да се придвижва необезпокоявано, отивайки до дома на св.Н., както и да ползва
мобилния си телефон за да потърси помощ. /Самият той посочва, че дори бил
направил запис чрез телефона си на проведения заплашителен разговор, но в
последствие го изтрил, тъй като органите на досъдебното производство не се
заинтересували от това доказателство/.
Медицинската
експертиза не е фиксирала прободни рани по краката на
пострадалия, които би следвало да съществуват, ако са били причинени посочените
от него наранявания.
Съучастниците в изпълнението на вменените форми на престъпното деяние, което може да
бъде осъществено само с пряк умисъл, следва да са съизвършители,
защото, съгласно чл. 93, т. 12 НК
"престъплението е извършено от "две и повече лица", когато в
самото изпълнение са участвали най-малко две лица", в конкретния случай и
двамата подсъдими. За извършителство на подс. В. дори не се говори, нито от свидетеля, нито от прокурора. Обвинение в подбудителство
или помагачество на останалите, също не й е
повдигано.
От
обективна страна, съдебният състав не намери, че в изпълнението на деянието,
освен посочените неустановени лица, са
участвали и двамата подсъдими, който да са вложили свой принос в отвличането
св.на Р.. Както бе посочено, освен показанията на Р. липсват други
доказателства, че и Д. е участвал в изпълнителното деяние, а съдът се мотивира
защо не придава прекомерна тежест на тези твърдения.
Обвинението срещу „неустановените
извършители“ не е предмет за разглеждане в настоящото дело, но след посочената
обективна несъставомерност на деянието, е ненужно да се изяснява дали
от субективна страна те са съзнавали
фактическите обстоятелства на престъплението и действали ли са със съзнанието за общ принос за постигане на
престъпната цел.
Ето защо настоящият съдебен състав прие, че
не е безспорно доказано да е налице упражнена принуда с оглед насилственото
вкарване на пострадалия в лек автомобил въпреки неговото нежелание, след интензивна заплаха осъществена от
подсъдимите, изразяваща се в притискане
на ножове по тялото му и чрез оказаното
психическо насилие върху него да е отведен до дома на св. Н., а в последствие и
там, където се е намирал автомобила му, тоест, на посочените в обвинителния акт
време и място, св.Р. да е бил отвлечен и
в това да са участвали подсъдимите по делото.
По
отношение на деянието по чл. 213а ал.З т.2 вр. ал.2
т.2, т.З пр. 1 и т.4 пр.2 вр. ал. 1 от НК следва да
се посочи, че този престъпен състав е на формално извършване, като конкретно описани форми на принуда /насилие, разгласяване на
позорни обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие
с тежки последици за изнудвания или негови ближни/ целят мотивиране на нежелано от изнудвания
разпореждане с вещ, право или поемане на
имуществено задължение.
Ето
защо в обвинението, освен доказателства
за физическо и психическо въздействие над волята на пострадалия, следва
да се съдържат и такива, конкретизиращи целеното действие.
Според
обстоятелствената част на обвинителния акт, св.Р. бил отвлечен от подсъдимите и към него били предявени
претенции да върне сума от 7000 лв., която след това била променена на 10 000
лв. в които били включени и 3000 лв. глоба за несвоевременно връщане на заема.
В последствие го принудили да заеме същата сума от св. Н..
Със
самото, съпроводено със заплахи за насилие, настояване за указано от подсъдимите поведение, деянието по
чл. 213а от НК би следвало да е
довършено, тъй като съставът се осъществява
със самото свеждане до знанието на жертвата какво поведение се иска от
нея, съпътствано със заплаха за физическо или психическо насилие над личността
или имуществото й и/или друго тежко противозаконно действие спрямо нейни
ближни.
В
последствие, сочи обвинението, когото разбрали, че свидетелят няма да получи заем,
а самия не разполага с парични средства, го накарали, заплашвайки го с ножове,
да им предаде лекия си автомобил, свидетелствата за регистрация и за техническа
изправност, контактен ключ за автомобила, часовник, златни украшения и наличните си парични средства, което той и
сторил.
Според
заключителната част на обвинителния акт обаче, целта по чл. 213а от НК е
била Р. да се разпореди с тази вещи, а деянието било квалифицирано, освен като
извършено от повече от две лица и като придружено с причиняване на лека телесна
повреда и като такова, придружено с отнемане на същите вещи, от което пък са
настъпили значителни имуществени вреди.
Получава
се така, че подсъдимите се обвиняват в това, да са заплашили св.Р. с насилие,
целейки да го принудят да им предаде автомобила си и други с вещи, каквото той,
противно на волята си и направил. В следствие на действията си претърпял
имуществена вреда в значителни размери,
формирани от стойността на предоставените вещи.
Ако
принудата е била насочена към разпореждане
с тези вещи, така както диспозитива на обвинителния
акт твърди, то деянието не може да се квалифицира по чл. 213а ал. 2 т. 3 от НК,
защото „отнемането на имуществото“ следва, според преценката на съда, да е производен резултат от заплахата с
насилие, а не от разпоредителното действие. Другояче казано, отнемането на
вещите би следвало да бъде използвано като мотив за пострадалия да извърши
исканото разпореждане, / да върне заетите пари например/ а не пряка цел на
извършителите, каквото обвинение им е възведено.
Изложената с обвинителния акт фактология води до извод за извършване на престъпление,
различно от квалифицираното по чл. 213а от НК, евентуалното доказване на което
би следвало да доведе до прилагане на закон за по- тежко наказуемо престъпление,
каквото служебни правомощия по начало съдът не притежава. Събраните по време на
съдебното следствие доказателства обаче, опровергават обвинителната теза за
изнудване въобще.
Това
е още един аргумент в подкрепа на съдебното становище за оправдаване на подсъдимите
по повдигнатите им обвинения.
След
като съдът прие, с оглед доказателствата по делото, че подс.Д.
не е участвал в отвличането на св.Р. или присъствал на изнудването му, то той е
в невъзможност да формира извод за съставомерност на
осъществени деяния и от страна на подс. В..
Съобразявайки доказателствата, че св. Р. е бил въоръжен с
пистолет през процесната вечер и съпоставяйки визуално физическите му данни с
тази на подсъдимата, съдът категорично се убеди, че практически е невъзможно тя
сама и лично да отвлече значително превъзхождащия я с ръст, тегло и сила свидетел или с целта по
чл. 213а от НК да го заплаши така, че да го мотивира към определено поведение. Това, заедно с ремарка, че обвинение във връзка с чл.20 ал.3 или 4 от НК,
тя няма, е още един аргумент в подкрепа на становището за недоказаност на
обвинението. Доказателствата по скоро са в полза на нейната теза, че
разпоредителните действия на Р. са доброволни и могат да бъдат обяснени не само
като желание за обезпечаване на вземането, а и с оглед неудобството му пред
нея, заради посочените роднински отношения.
Логически
и житейски е възможно фактите да са такива, каквото са описани в обвинителния
акт. Не е изключено и много вероятно е обективната истина да е компилация от
версиите на страните-св.Р. да не е заел, а да е получил от подсъдимата парична
сума срещу обещание за нерегламентирано съдействие. Неизпълнението на
задължението от негова страна да е провокирало подсъдимата да търси съдействие
от подс.Д.. Възможни са и множество други версии, но
всички те биха останали единствено в сферата на предположенията.
А
само с предположения за нелогичност и
недостоверност в обясненията на подсъдимите и на опити за посяване на съмнение
в добросъвестността на свидетелите, с
оглед заявеното от част от тях, изводи
за вина на подсъдимите не бива да се формират.
Показанията
на безспорно заинтересования от изхода на делото св.Р. до известна степен
кореспондират с данните, получени от мобилните предприятия, за това че
определени телефони са се намирали в обсег на едни и същи мобилни клетки в един и същи
времеви интервал, както и извода, че схематизират маршрут на движение, близък
до изложения от него, съдът съобрази като индициращи предположение, което обаче
не е достатъчно основание за ангажиране на наказателната отговорност на
подсъдимите, тъй като противоречи на принципа по чл. 16 от НК, пресъздаден
в изискването по чл. 303 от НПК.
Съпоставката
на тези свидетелски показания с производните доказателства, които ги подкрепят
не е достатъчна да изгради единна непрекъсната доказателствена
верига, така, че да водят до единствено възможен извод за участие на двамата
подсъдими в престъплението. Изискуемата, за категоричността на вътрешната
убеденост, безспорна фактическа и логическа връзка между тях и останалите доказателствени материали в конкретния случай липсва.
Осъдителната
присъда не може да почива на предположения, несигурност, съмнения или внушения.
А при анализа и обсъждането на доказателствата по отделно и най вече в тяхната
съвкупност, съдът не намери за безспорни
описаните деяния или участието на
подсъдимите в тях.
Тъй
като такива обстоятелства не се установиха по несъмнен и безпротиворечив
начин, съдът счете, че след като
съмнението следва да ползва подсъдимите, то те трябва да бъдат оправдани по
обвиненията в извършване на престъпления по
по чл. 142 ал.2 т.2 и т.7 вр.
ал. 1 от НК и чл. 213 а ал.З т.2 вр. ал.2 т.2, т.З
пр. 1 и т.4 пр.2 вр. ал. 1 от НК.
Съдът
обаче намери, че подсъдимият Д. е извършил друго престъпление- такова по чл.
131 ал. 1 т. 12 от НК във вр. с чл. 130 ал. 2 от НК.
На
посочената дата той, нанасяйки по хулигански подбуди удари на пострадалия Р., му причинил лека телесна повреда, довела до
болка и страдание.
За
категоричността на тази, описана от фактическа страна констатация допринасят
обясненията на подс.Д., който признава, че ударил с
глава пострадалия и го „ поплеснал малко“, защото му „била нахлула кръвта в
главата“, заключението по СМЕ,
показанията на свидетелите С. и Г., а и тези на Р..
Деянието
е осъществено по хулигански подбуди – не се спори, че подсъдимият и
пострадалият не се познавали, като подс.Д. посочва,
че го бил “ проучил“ чрез „Фейсбук“. Без да е предизвикан от Р., с демонстрация на
безнаказаност и пренебрежение към общоприетите правила, достойнство и телесна
неприкосновеност, му нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в линейни
ожулвания в областта на лявата буза и предно странична повърхност на шията в
ляво, контузия на носа с фрактуриране на хрущяла, кръвонасядане и травматичен оток по гърба на носа.
Установените
факти по делото сочат, а и подс. Д. не отрича, че е съзнавал обществената опасност на
извършваното от него, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване, поради което съдът намери че е налице
изискуемия за съставомерността на деянието пряк умисъл, както за причиняване на увреждането, така и за
квалифициращото му обстоятелство.
Хулиганските подбуди се доказват от поведението и конкретните действия на
подсъдимия. Наличието на такива подбуди
се обосновава от липсата на познанство между извършителя и пострадалия,
нанасянето на побой на публично място, предизвикателното му поведение към
присъстващите и в частност към св.Г., изразена с заядливата реплика “кво ме гледаш бе“, в резултат на опита му да тушира
напрежението, демонстрацията на сила пред св. Р., все непристойни
действия, които са скандализирали
обществото, нарушили телесната неприкосновеност на Р. и изразили висока степен
на неуважение към приетите порядки и правни норми.
Съдът
съобрази, че субективната страна на престъплението се определя не само от
мотива или от целта на извършителя, а и от съдържанието на неговия умисъл и
имайки предвид, че намерението на подсъдимия е било да изяви себе си и демонстрира „авторитета си“, като погази установения ред
и чрез причиняването на телесната
повреда да докаже, че е над нормите на
обществото, това, че поведението му е било демонстрационно провокативно,
пред вид мястото на деянието и обективните му действия, прие че хулиганските
подбуди са били осъзнавани от подсъдимия, а това прави деянието съставомерно като лека телесна повреда, причинена по
хулигански подбуди, която следва да се квалифицира по чл. 131 ал. 1 т. 2 пр.1
във вр. с чл. 130 ал. 2 от НК.
ЗА
НАКАЗАНИЕТО
Като
взе предвид, че за това престъпление законодателят е предвидил наказание
„лишаване от свобода до една година или пробация“, а
от извършване на деянието са изминали близо 6 години, съдът намери, че е
изтекла предвидената в чл. 81 ал. 3 от НК абсолютна давност, изключваща
наказателното му санкциониране.
Ето
защо и на основание чл. 305 ал. 5 от НПК, след като призна подсъдимия за
виновен в извършването на това престъпление, не му наложи наказание.
По
тези съображения съдът, воден от върховенството на Закона, постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :