Присъда по дело №186/2025 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 67 от 24.06.2025 година, постановена по НОХД № 186/2025
година по опИ. на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против
подсъдимият И. К. /I. K./, роден на ******г. в гр. З., Република Ирак, по обвинение в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК за това, че на 27.05.2025 година, в района на гранична
пирамида № 190, находяща се в землището на село Воден, община Болярово, област Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор Ана Саракостова поддържа
повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по
категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на
подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да
бъде отложено за срок от три години, както и глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл.180, ал.3 от
НПК чрез защитника му, по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по
делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв.
Ж. Г. К. от АК Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на
подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до
нарушаване правата на И. К..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Ж.К. заявява, че
обвинението не е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства.
Алтернативно, ако все пак съдът признае подсъдимият за виновен по повдигнатото му
обвинение, желае да му бъде наложено справедливо наказание с оглед смекчаващите вината
обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, съдействието му на разследващите
органи и мотивите за извършване на деянието, обстановката в страната по произход на И.
К..
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият И. К. е роден на ******г. в гр.З., Република Ирак и е гражданин на тази
страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но по неустановено по делото време я напуснал
и отишъл в Република Турция, като намерението му било да отиде в Германия като премине
от Република Турция в Република България през границата на страната ни не по
установения от закона ред - без съответното изискуемо се по закон разрешение от
надлежните органи на властта. В изпълнение на намерението си подсъдимият заедно с други
петима негови сънародници, организирани от неустановено по делото лице срещу
съответно заплащане от тяхна страна, на 25.05.2025 година пътувайки с автомобил
достигнали границата на Република Турция с Република България. След това продължили
движението си пеш, водени от друго неустановено по делото лице. На 27.05.2025г.
достигнали ограда, изградена на границата между Р България и Р Турция и представляваща
възпрепятстващо съоръжение на българска територия. Същият ден около 17.00 часа лицето,
което водело групата, направило с ножица срез и отвор в това възпрепятстващо съоръжение
и им казало да минават оттам. Подсъдимият и спътниците му преминали през отвора в това
съоръжение и го преодолели в района на гранична пирамида № 190, находяща се в
землището на село Воден, община Елхово, област Ямболска. Подсъдимият знаел, че след
като преминат това съоръжение, ще бъдат на територията на Р България. След това всички
продължили да вървят към място, където трябвало да дойде автомобил, с който да
1

продължат движението си към вътрешността на страната ни и до град София. Вървели през
гористи местности, като на 29.05.2025г. преди обяд достигнали търсеното място и спрели.
Около обяд същият ден до тях пристигнал тъмен на цвят микробус. Водачът на групата
казал на подсъдимият и спътниците му бързо да отиват и да влизат в този микробус и те
направили това, което им било казано. В автомобила имало двама мъже – шофьорът и един
пътник. След като подсъдимият и останалите петима чужди граждани се качили в
багажното отделение на автомобила, той потеглил.
На 29.05.2025 година около 13.00 часа подсъдимият бил установен от свидетеля Д. Д.
ст.полицай в ГПУ-Варна, тогава командирован в ГПУ – Болярово, в микробус марка
„Мерцедес“, модел „Вито“, черен на цвят, управляван от румънски гражданин на път 5308 –
между с. Стефан Караджово и гр. Ямбол, на разклон за с. Поляна, общ. Стралджа. При
извършената полицейска проверка на водача и на самото моторното превозно средство, в
багажника на същото били установени подсъдимият и петимата му спътници.
Мястото на влизане на подсъдимия в страната ни е било установено от св. И. И.ов и
св.Д. Б. – двамата служители на ГПУ Болярово при РД „ГП“-Елхово. На 29.05.2025 г. по
време на работа двамата свидетели извършвали проверка на линията на държавната
граница, при която установили следи от нарушение на възпрепятстващото съоръжение в
района на 190 гранична пирамида в землището на с.Воден, община Болярово, а именно -
срязване и отвор в същото, както и оставени следи от обувки, с посока водещи от Р Турция
към вътрешността на страната ни. Впоследствие св.И.ов узнал, че има задържани лица в
автомобил на път в близост до разклон за с. Поляна, отговарящи на рисковия профил за
нелегален мигрант.
При регистрацията на задържаните лица, подсъдимият се представил като И. К. /I.
K./, гражданин на Република Ирак. При влизането си в страната ни подсъдимият И. К. не е
носил документ за самоличност, нито е имал надлежно разрешение, даващо му право за
влизане в Република България.
От приложената по делото справка за съД.ст, издадена след справка в ЦБС към МП
на РБ, се установява, че И. К. не е осъждан на територията на Република България към
момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите Д. Д., И. И.ов и Д. Б.,
дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП
и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите Д. Д.,
И. И.ов и Д. Б. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от
съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното
деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и
писмените доказателства по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият И. К. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 27.05.2025 година, в района на гранична
пирамида № 190, находяща се в землището на село Воден, област Ямбол, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от
Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване
през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
2

осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите Д. Д., И. И.ов и Д. Б., а и
в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си
подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279,
ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в
страната. В настоящият случай, открИ.ето на нарушителите след влизането им в Република
България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.
Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна
страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република
България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно
преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията
на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият И. К. за виновен в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори
и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция
и Р България, за да достигне територията на България, след което да продължи към
Германия.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да
се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата
ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, след което да продължи към
Германия, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да
приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.И. К. съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид
динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на
обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в
хода на ДП, способствали за разкрИ.е на обективната истина по делото. Взеха се предвид
3

причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице
многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено
съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието,
самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че и най-
лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се
явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на
подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на
наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в
размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на И. К., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъденото лице не е необхоД. ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на това наложено наказание на подс.И. К. за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.3 от
НК и на И. К. да не се налага наказание глоба, тъй като с прилагането на тази разпоредба би
се стигнало до необосновано толериране на престъпно поведение като процесното и затова
според съда наложената глоба, отмерена по реда на чл. 55, ал. 2 НК ще доведе до
изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. В случая са налице и
отегчаващи обстоятелства като се има предвид степента на обществена опасност на
деянието и динамиката на този вид престъпления в страната и с не налагането на
кумулативно предвиденото наказание глоба би се стигнало до неоправдано снизхождение.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият И. К. да заплати
направените в хода на съдебното производство разноски /за явяване на свидетел/ в размер на
81.62 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Елхово, както
и да заплати 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист,
вносими по сметка на Районен съд- Елхово.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не следва да се
присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/

4

Номер на акта:	67
Дата:	24 юни 2025 г. (в сила от 10 юли 2025 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20252310200186
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 юни 2025 г.

Присъда по дело №186/2025 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите