НОХД № 1655/2018 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подс. К.В.Д. от гр. В. е за престъпление по чл.209 ал.1
от НК, за това, че на 22.02.2017 г. в гр. Пазарджик, с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у А.А.К. ***, че ще му
прехвърли собствеността върху лек автомобил „***“, като за целта следвало
предварително да се преведе чрез „Изипей“ АД като капаро сумата от 100 лв. и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лева.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК, в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик
поддържа повдигнатото обвинение, като предлага съдът да наложени наказание
лишаване от свобода в размер на 18 месеца, като редуцира същото с 1/3 и да
постанови изтърпяването му при общ режим, както и да се приложи разпоредбата на
чл.59 от НК и от определеното наказание ЛС да се приспадне времето, през което
подсъдимият е бил задържан.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитника си, като се
признава за виновен по предявеното му обвинение, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти, като моли съда да не му налага ефективно наказание
ЛС.
Защитникът пледира подсъдимият да бъде оправдан поради недоказаност на
обвинението и алтернативно предлага, ако бъде признат за виновен да му наложи
наказание ЛС в рамките на задържането му под стража до момента.
Преди даване
ход на разпоредителното заседание с писмена молба постр. К. предяви срещу
подсъдимия Д. граждански иск за сумата от 100 лева, представляваща обезщетение
за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
В хода на
разпоредителното заседание с протоколно определение на съда гражданският иск се
прие за съвместно разглеждане в наказателния процес, като пострадалият А.К. бе
конституиран като граждански ищец в процеса.
Гражданският
ищец редовно призован не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален
представител.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. К.Д. живеел в гр. В.. През 2016 г. той решил да върши измами чрез интернет,
като публикувал обяви с невярно съдържание, а именно, че продавал леки
автомобили на изгодна цена, като предоставял телефонен номер за връзка. В
случаите, когато някое лице проявявало интерес към обявата и се свързвал с
подс. Д. по телефона, той заблуждавал лицето, че ще му продаде автомобила, като
му прехвърли собствеността, но следвало да заплати определена парична сума под
формата на капаро чрез „Изипей“.
За да не получава лично преведените парични суми, подс. Д. въвлякъл в така
изработената схема св. ***Я., който по това време бил безработен. Подсъдимият
се свързал с Я. представяйки му се с името „И.“, като му обяснил, че ще
регистрира на негово име дружество „***“ ЕООД, което ще се занимава с
технически преглед на автомобили. Заявил му също, че св. Я. ще тегли от офисите
на „Изипей“ парични суми, превеждани от клиентите на дружеството за направени
технически прегледи. За услугата, подс. Д. обяснил на св. Я., че щял да
получава от 20 до 50 лева от всяка изтеглена сума. Св. Я. се съгласил с
предложението.
По този начин подс. Д. успял да измами доста лица, като след всеки направен
паричен превод от измаменото лице, се обаждал на св. Я., който изтеглял парите
от офис на „Изипей“, след което ги давал на подс. Д..
За част от извършените деяния по чл.209 ал.1 от НК в периода от м. март
2016 г. до месец юли 2016 г., подс. Д. бил осъден с влезли в сила присъди,
както следва:
- С влязла в сила на 26.05.2017 г. присъда по НОХД № 15/2017 г. на РС-
Гълъбово на подс. Д. било наложено наказание 1 година ЛС, чието изтърпяване било
отложено за изпитателен срок от 3 години за извършеното от него през периода от
29.04.2016 г. до 18.06.2016 г. престъпление по чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 от НК.
- С влязла в сила на 27.09.2017 г. присъда по НОХД № 1226/2017 г. на РС-
Добрич на подс. Д. било наложено наказание 4 месеца ЛС, чието изтърпяване било
отложено за изпитателен срок от 3 години за извършеното от него на 03.03.2016
г. престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
- С влязла в сила на 01.11.2017 г. присъда-споразумение по НОХД № 18258/2017
г. на РС- София на подс. Д. било определено наказание 3 месеца ЛС, чието
изтърпяване било отложено за изпитателен срок от 3 години за извършеното от
него на 06.07.2016 г. престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
- С влязла в сила на 28.05.2018 г. присъда по НОХД № 856/2017 г. на РС-
Разград на подс. Д. било наложено наказание 1 година ЛС, чието изтърпяване било
отложено за изпитателен срок от 3 години за извършеното от него през периода от
18.03.2016 г. до 01.04.2016 г. престъпление по чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 от НК.
За друга част от извършените от подс. Д. деяния по чл.209 ал.1 от НК били
образувани досъдебни производства- в ОД на МВР- Сливен, РУ- Велико Търново и
03РУ при ОД на МВР- В., както и наказателно производство в съдебна фаза- НОХД №
3479/2017 г. на РС- Стара Загора.
Между посочените по-горе деяния било извършено и настоящето.
През м. февруари 2017 г. подс. Д. публикувал обява в интернет сайта
mobile.bg. че продавал л.а. „***“, 2700 кубика, произведен 2003-2004 г., сив на
цвят, купе „комби“, намиращ се в с. Обзор. На обявата имало и снимка на такъв
автомобил, чийто регистрационен номер бил закрит. В обявата бил посочен и
телефон за връзка- ***.
Св. А.К. видял обявата и харесал автомобила. Освен това посочената в
обявата цена също му се видяла изгодна. Поради всичко това на 22.02.2017 г. св.
К. позвънил на посочения в обявата телефонен номер и се свързал с подс. Д..
Последният му обяснил, че трябва да се внесе капаро от 300-400 лева чрез
„Изипей“. Пострадалият обаче заявил, че нямало да даде повече от 100 лева, при
което подсъдимият се съгласил. След това заявил на св. К., че имал нотариус и
че ще свършат работа по прехвърлянето на автомобила, което следвало да се случи
в гр. Обзор. След това подс. Д. изпратил
на пострадалия CMC с данни за името и ЕГН на лицето, на което да се преведат
парите, представяйки се с личните данните на св. ***Я..
След като получил данните, св. К. се свързал със
съпругата си св. Д.К.с молба да внесе сумата от 100 лева на посоченото лице по
„Изипей“, тъй като бил ангажиран и нямал възможност да го стори сам. Св. К.посетила
офис на „Изипей“ в гр. Пазарджик, като превела посочената сума, за което й била
издадена разписка.
Още същия ден, към 13,30 ч. св. К. тръгнал за гр. Обзор
заедно със свой приятел. По пътя се свързал по телефона с подс. Д., който му
заявил, че всичко е наред, изтеглил е парите и го чакал. Св. К. попитал
подсъдимия да не го лъже, на което Д. отвърнал, че не го лъжел и че нямало
проблем.
По пътя, след като излязъл от гр. Бургас в посока към
гр. Обзор, св. К. отново позвънил по телефона на подс. Д., но той не се обадил.
След около 15-20 минути отново опитал да се свърже с него, но телефонът бил
вече изключен. Тогава св. К. разбрал, че е бил измамен и веднага отишъл в РУ-
Обзор, където подал жалба за случилото се.
По този повод било отпочнато настоящето наказателно
производство.
В хода на разследването при извършеното разпознаване
на лица, св. ***Я. разпознал и посочил подс. Д. като лицето, което му казвало
откъде и кога да тегли паричните суми от „Изипей“ и да му ги дава след това.
В хода на съдебното производство преди даване ход на
съдебното следствие беше представен от защитата и приет като писмено
доказателство по делото касов бон, издаден от „Български пощи“ ЕАД, с който
посредством пощенски запис подс. Д. е изплатил на пострадалия К. сумата от 100
лева, с което му възстановил причинените с деянието имуществени вреди.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от самопризнанието на
подс. Д. за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
доказателствата от досъдебната фаза на процеса, които подкрепят
самопризнанието, а именно: показанията на свидетелите А.К., Д.К.и ***Я., както
и от приложените писмени доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал по делото.
Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те
са абсолютно непротиворечиви и взаимно се допълват, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
Съдът не споделя направеното от защитата възражение, че липсват
доказателства за авторството на деянието в лицето на подсъдимия. На първо място
доказателство за това е самопризнанието на подс. Д., в което освен че признава
вината си, признава и фактите, така както ги е описал прокурора в ОА, а същите
разкриват в
детайли механизма на въвеждане и поддържане на заблуждение у пострадалия, както
и механизма на получаване на материалната облага. Освен това в кратките си
обяснения той изразява макар и декларативно съжаление за стореното.
Доказателство за авторството на деянието е и последващото действие от страна на
подс. Д., а именно възстановяването на вредите на пострадалия. Не без значение
е и факта, че на няколко пъти по време на досъдебната и съдебната фаза на
процеса, подс. Д. е изразил желание да сключи споразумение с прокурора, до
което не се е достигнало поради неговото желание да му бъде определено
минимално по размер наказание ЛС. Няма никаква житейска логика, ако подс. Д. не
е извършил престъплението, в което е обвинен да декларира вина, да изказва
съжаление и най-вече да възстановява вредите на пострадалия, като не може да се
приеме, че тези му действия се дължат на объркване или стремеж да облекчи
правното си положение, каквито доводи изтъква защитата.
Освен това
направеното от подс. Д. самопризнание, в това число и признанието на фактите и
обстоятелствата изложени от прокурора, както се посочи по-горе напълно се
подкрепят от останалите доказателства по делото, между които на първо място
показанията на свидетелите К., К.и Я.. В показанията на тези трима свидетели
недвусмислено подробно разказват за релевантни за делото факти относно
публикуваната в интернет обява, проведените телефонни разговори между
подсъдимия и пострадалия, в които първият е въвел в заблуждение втория, а
впоследствие и поддържал това заблуждение, направения превод на паричната сума
от страна на св. Карналова, изтеглянето на тази сума от офис на „Изипей“ в гр. В.
от св. Я. и предаването й на подсъдимия. Тези гласни доказателства се подкрепят
и от писмените такива. За изградената схема на измама подробни показания дава и
св. Я., чиито показания съдът кредитира като добросъвестни, най-вече поради
факта, че с тях свидетелят уличава и сам себе си в извършване на престъпление.
Доказателство за това, че подс. Д. е изработил измамливата схема и е въвлякъл в
нея св. Я. е и извършеното разпознаване на лица, при което без каквото и да е
колебание свидетелят е разпознал подсъдимия като лицето което го е мотивирало
да участва във въпросната схема на извършване на измами, в това число и на
конкретното деяние.
Всичко
изложено до тук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си изясни
гореописаната фактическа обстановка и да формира извод за авторството на
престъплението в лицето на подсъдимия и за неговата виновност.
При така установената фактическа обстановка се налага правният извод, че с
поведението си подс. К.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението измама по смисъла на чл.209 ал.1 от НК, като на 22.02.2017г. в
гр. Пазарджик, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал
заблуждение у А.А.К. ***, че ще му прехвърли собствеността върху лек автомобил
„***“, като за целта е следвало предварително да се преведе чрез „Изипей“ АД
като капаро сумата от 100 лева, и с това му е причинил имотна вреда в размер на
100 лева.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един
несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа и за всички
обективни елементи на престъплението. Съзнавал е,
че е публикувал в интернет обява с невярно съдържание, съзнавал е, че не
притежава посочения в обявата лек автомобил и че не може да прехвърли
собствеността върху същия и въпреки това е обещал на постр. К. да стори това
като му е поискал процесната сума под формата на капаро. По този начин е бил наясно, че е въвел в заблуждение св. К., че ще му
прехвърли собствеността върху автомобила, мотивирайки го да му преведе
паричната сума от 100 лева, съзнавайки че по този начин се облагодетелства
неправомерно и причинява вреда на пострадалия. Казано с други думи подс. Д. е съзнавал, че с
користна цел, т.е. за да си набави материална облага, посредством измамливите си
действия, описани по-горе, въвежда в заблуждение св. К. относно това, че ще му
прехвърли собствеността върху лекия автомобил, а в действителност знае че не
може да стори това, т.к. не притежава такъв, като въпреки това е поискал сума в
размер на 100 лева като капаро, което му е било платено от страна на
пострадалия, като по този начин му е причинил имотна вреда в посочения размер.
Подсъдимият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи вида и размера на
наказанието съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието-
измама, което е уредено в раздел ІV глава V от НК- „Престъпления против
собствеността” и засяга обществените отношения, регулиращи правото на
собственост и другите имуществени права, свързани с придобИ.е, упражняване и
запазване на правото на собственост, и по-конкретно правото на свободно
формиране на воля при разпореждане с движимо или недвижимо имущество. Освен
това измамата е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК.
Конкретно извършеното от подс. Д. деяние също е със завишена степен на
обществена опасност предвид начина на неговото извършване и демонстрираната
дързост и мисъл за безнаказаност.
Подсъдимият Д. е личност със завишена степен на обществена опасност.
Характеристичните данни за него са изключително негативни. Той има множество криминални прояви, все за
престъпления от същия вид, за някои от които както се посочи вече има влезли в
сила осъдителни присъди, а за други има висящи наказателни производства. Това
говори за изградени у него трайни престъпни навици и възприемане на
извършването на престъпления измама като средство за препитание.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на
подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред и в желанието му
да се облагодетелства по неправомерен, бърз и престъпен начин.
Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени
негативните характеристични данни за него, обремененото му съдебно минало,
макар и да е осъден след извършване настоящето деяние и липсата на критичност
към извършеното, независимо от декларативно изразеното съжаление в съдебното
заседание, както и обстоятелството, че на пострадалия във връзка с деянието са
били причинени и други вреди, извън включените в обвинението- направените
разходи за пътни до гр. Обзор и обратно, създадените притеснения и неудобства и
др.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия съдът
прецени ниската стойност на причинените материални щети- 100 лева и
обстоятелството, че има малко дете.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки
се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а
ал.1 от НК, като определи наказание за престъплението при условията на общата
част- чл.54 от НК. На тази база съдът намери, че подс. Д. следва да бъде осъден
на една година и шест месеца лишаване от свобода, което ще е съответно на
тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
След като определи този размер на наказанието съдът
намали същото с една трета, т.е. с шест месеца, при което и осъди подс. Д. на
една година лишаване от свобода.
Както се посочи вече, видно от справката за съдимост, подс. Д. е осъждан
четири пъти, а именно: с присъда по НОХД № 15/2017 г. на РС- Гълъбово влязла в
сила на 26.05.2017 г., с която му наложено наказание 1 година ЛС, чието изтърпяване
било отложено за изпитателен срок от 3 години за извършеното през периода от
29.04.2016 г. до 18.06.2016 г. престъпление по чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 от НК; с влязла в сила на 27.09.2017 г. присъда по НОХД № 1226/2017 г. на РС-
Добрич, с която му е наложено наказание 4 месеца ЛС, чието изтърпяване било
отложено за изпитателен срок от 3 години за извършено на 03.03.2016 г.
престъпление по чл.209 ал.1 от НК; с присъда-споразумение по НОХД № 18258/2017
г. на РС- София, влязла в сила на 01.11.2017 г, с която му е определено
наказание 3 месеца ЛС, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от 3
години за извършено на 06.07.2016 г. престъпление по чл.209 ал.1 от НК и с
влязла в сила на 28.05.2018 г. присъда по НОХД № 856/2017 г. на РС- Разград, с
която е било наложено наказание 1 година ЛС, чието изтърпяване било отложено за
изпитателен срок от 3 години за извършено през периода от 18.03.2016 г. до
01.04.2016 г. престъпление по чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 от НК.
Настоящото деяние е извършено преди влизане в сила на тези
четири присъди. При това положение е видно, че са налице основания за групиране
на наложените наказания ЛС на подс. Д. по горецитираните четири дела и по
настоящото дело, т.к. деянията са били извършени преди да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях.
По тези съображения и на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК
съдът определи и наложи на подс. К.Д. едно общо най-тежко наказание измежду
наказанието по настоящата присъда и по присъдите по НОХД №15/2017г. на
РС-Гълъбово, НОХД №1226/2017г на РС-Добрич, НОХД № 18258/2017г на РС-София,
НОХД №856/2017г. на РС-Разград в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Съдът прецени, че така определеното общо наказание при
института на чл.25- 23 от НК не е достатъчно справедливо възмездие за
извършените общо пет деяния, т.к. практически по-тежкото наказание „поглъща“
по-леките и деянията, за които е наложено по-лекото остават „ненаказани“. Освен
това съдът съобрази и броят на деянията, включени в
съвкупността, а именно пет деяния по всички НОХД, както и обстоятелството, че
по две от делата осъжданията са за продължавано престъпление, всяко от които
включва по две деяния. Отчитайки тези обстоятелства, както и степента им на
обществена опасност, която е висока и като взе предвид и изключително
завишената обществена опасност на подсъдимия, но също така и размера на
наложените наказания за всяко едно от деянията, намери, че следва определеното
общо най-тежко наказание от една година ЛС да се увеличи с още ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Съдът постанови така определеното и наложено общо
най-тежко и увеличено наказание подс. Д. да изтърпи при първоначален общ режим
на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Вярно е, че принципно е приложим
института на условното осъждане, с оглед наличието на кумулативната
даденост на материално-правните предпоставки, но в случая отсъства основание да се приеме, че приложението на
чл.66 ал.1 от НК ще допринесе за постигане на преимуществено предложената от
законодателя цел на личната превенция- адекватно поправително, превъзпитателно
и възпиращо въздействие върху дееца. Този извод, предвид социалният отзвук на
престъпни прояви от такъв вид, е особено валиден по отношение на заложената в
чл.66 ал.1 от НК и генерална превенция за предупредително обществено
въздействие. Съдът като отчете високата
обществена опасност на престъпленията, извършени в непродължителен период от
време, липсата на критичност от страна на подсъдимия към извършеното, както и
високата обществена опасност на дееца, подробно мотивирана по-горе, като цялата
престъпна деятелност до момента охарактеризира подс. Д. като аморална и
асоциална личност. Всичко това формира у съда преценка за необходимост от
реално изтърпяване на определеното и наложено общо най-тежко наказание от 1
година и шест месеца ЛС.
На основание чл.59 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият К.Д.
по настоящото производство е бил задържан за 72 часа, считано от 22.07.2018г.
до 24.07.2018г., и с постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража”,
считано от 24.07.2018г. до влизане на присъдата в сила.
Както се посочи вече, подс. Д. в хода на съдебното
производство преди даване ход на съдебното следствие посредством пощенски запис
е изплатил на пострадалия К. сумата от 100 лева, с което бяха възстановени причинените
му с деянието имуществени вреди. При това положение предявеният граждански иск
се явява неоснователен и като такъв съдът го отхвърли.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: