РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Габрово, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Габриела Б. Илиева
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело
№ 20254200500471 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба от 19.06.2025 г. на М. Г.
П., действащ със съгласието на майка си С. И. В. срещу Решение № 209 от
22.05.2025 г. по гр. д. № 344 по описа за 2025 г. на РС – Габрово в частта, с
която е отхвърлен предявения иск за издръжка за сумата над 450 лв. до пълния
претендиран размер от 600 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС – Габрово е
неправилно в тази част. Твърди, че ответникът реализира по-високи доходи, от
тези които са декларирани. Излага съображения, че ответникът следва да
заплаща по-висок размер от издръжката на непълнолетното дете, доколкото
майката подпомага и пълнолетния син на страните, който е студент. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да определи издръжка в
пълния претендиран размер от 600 лв., считано от датата на предявяване на
исковата молба – 28.02.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
След изтичане на законоустановения срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна. Счита решението за правилно и
моли за неговото потвърждаване.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
1
молба на М. Г. П., действащ със съгласието на майка си С. И. В., с която е
поискано ответникът и баща на детето Г. М. П. да бъде осъден да бъде осъден
да заплаща на ищеца ежемесечна издръжка в размер на 600лв, считано от
датата на предявяване на иска до настъпване на законните основания за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при
просрочие.
С отговора на исковата молба Г. П. е признал, че е баща на детето М. Г.
П.. Посочил е, че е безработен и че спорадично извършва услуги в
строителството. Посочил е, че би могъл да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 350 лв.
Не се спори по делото, че Г. М. П. е баща на детето М. Г. П., за което е
прието по делото и удостоверение за раждане № **********, серия Р-05.
Не се спори по делото и че родителите имат още едно пълнолетно дете
от прекратеното фактическо съжителство, а именно Александър Г. П., за което
е приет по делото и удостоверение за раждане № 060158, серия Р-06.
Видно от представеното по делото удостоверение от ТД на НАП Велико
Търново, офис Габрово, за периода от 28.02.2024 г. до 24.04.2025 г. лицето Г.
М. П. няма регистрирани трудови доходи и липсва осигурителен доход.
Видно от представеното по делото удостоверение за трудови доходи на
С. В. от *** ООД, през периода м. февруари 2024 г.- м. януари 2025 г., тя е
получавала средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 3 913,
70лв.
Видно от служебна бележка на 25.02.2025г. от *** – Габрово, която
удостоверява, че М. Г. П. е ученик в ** клас в дневна форма на обучение през
учебната 2024 г.-2025 г.
По делото са представени доказателства за разходите и различните
извънкласни дейности на детето М., вкл. медицинската документация,
удостоверяваща късогледство и астигматизъм на детето. Преценката на
събрания доказателствен материал, заедно и поотделно, налага извод за
правилно установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд.
Безпредметно е преповтарянето на установеното от първоинстанционния съд,
поради което съдът препраща към фактическите изводи на районния съд, на
основание чл. 272 ГПК.
Пред въззивната инстанция са представени медицински документи за
здравословното състояние на бащата Г. П..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В случая
постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е
осъден Г. М. П. да заплаща на сина си М. Г. П. ежемесечна издръжка в размер
2
на 450 лв. считано от 28.02.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на законните основания за изменението или
прекратяването й, предвид което в тази част решението е влязло в законна
сила.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я
дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка,
се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат
предвид възрастта, здравословното им състояние и всички обстоятелства,
които са от значение за случая /ППВС № 5/1970 г./. Възможността на лицето,
което дължи издръжка, е основание за даване на издръжка и показател за
размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна и се определя от
доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Под
понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение,
движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
получава, неговата работоспособност, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението.
В чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният размер на издръжката на
едно дете – 1/4 от размера на минималната работна заплата, която към
настоящия момент 269, 25 лв /към момента на приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция минималната работна заплата е в размер
на 1 077 лв./.
По делото е установено, че въззиваемият няма регистрирани на негово
име трудово договори в ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово. Същият е
признал, че спорадично извършва услуги в сферата на строителството. Не са
представени други доказателства относно доходите му, имотното му
състояние или квалификацията му, но съдът отчитайки факта, че е в
трудоспособна възраст и липсват данни за наличието на обективни пречки да
полага труд /установеното заболяване на бащата не го прави
неработоспособен/, приема, че може да реализира поне минималната за
страната работна заплата, чийто размер следва да бъде взет предвид при
определяне на дължимата издръжка от този родител /Решение № 756 от
26.11.2010 г. по гр. д. № 575/2010 г., IV г. о на ВКС, Решение № 154 от
16.07.2013 г. по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о. на ВКС/. Следва да бъде вземат
предвид и факта, че лицето няма други алиментни задължения. Предвид това
въззиваемият следва да ангажира цялата си деятелност, за да реализира
доходи, които да му послужат за удовлетворяването на собствените му
екзистенциални нужди, така и за задоволяване на потребности на
непълнолетното му дете.
Пълният размер на нужната за детето издръжка се разпределя между
двамата родители съобразно възможностите им. Вземат се предвид грижите и
издръжката в натура, предоставяни от родителя, който упражнява
родителските права /Решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г.,
3
III г. о. на ВКС/. Въззивният съд напълно споделя извода на
първвоинстанционния съд относно определения необходим размер на пълната
издръжка на детето в размер на 900 лв. Видно от представените документи,
удостоверяващи разходи, извършени във връзка с извънкласни дейности –
спорт /плуване/, курсове по чужд език, участие в състезания, детето е активно
ангажирано с обучението си. Освен това същото има и медицински нужди
/във връзка с установения астигматизъм на детето/, които налагат
извършването на разходи, поради което определеният размер на пълната
издръжка, необходима на детето е правилен.
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при
кого живее то, като по принцип на отглеждащият родител се следва по-малък
дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето. Следва обаче да се имат предвид и
възможностите на всеки от родителите. Предвид това, съдът счита, че
доколкото въззиваемият би могъл да реализира като доход минималната
работна заплата за страната, а майката получава значително по-висок трудов
доход, то правилно първоинстанционният съд е разделил поравно паричната
издръжка и е определил размер от 450 лв., дължима ежемесечна издръжка от
въззиваемия /с 180 лв. повече от минималната издръжка, определена въз
основа минималната работна заплата, която се взема предвид като критерий за
възможностите на бащата, предвид липсата на доказателства за доходите му/.
Обстоятелството, че родителите имат и друг пълнолетен син, който е студент и
който майката подпомага финансово е без значение за дължимия размер на
издръжката от бащата на непълнолетното дете. Не са събрани доказателства,
от които да се обоснове извод, че бащата има финансови възможности да
заплаща издръжка за детето в пълния претендиран размер от 600 лв. Предвид
това, безпредметно би било присъждането на издръжка, която не може да се
плаща.
Тъй като решаващите изводи на въззивния съд съвпадат с тези на
районния съд в решението в обжалваната му част, същото следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноските в
настоящето производство, сторени от въззиваемия за възнаграждение за един
адвокат в размер на 400 лв., следва да бъдат възложени в тежест на
въззивника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 209 от 22.05.2025 г. по гр. д. № 344 по
описа за 2025 г. на РС – Габрово в обжалваната му част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. Г. П. с ЕГН **********,
действащ със съгласието на майка си С. И. В. с ЕГН **********, двамата с
4
адрес: гр. ***, ул. *** № **, да заплати сумата от 400 /четиристотин/ лева на
Г. М. П., с ЕГН **********, с драес: гр. ***, ул. *** № **, представляваща
разноски, сторени пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5