№ 994
гр. Сливен, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230102903 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „ЕЛ И КЛИМА
КОРЕКТ“ ЕООД, гр. София срещу И. Т. Ч. от гр. Сливен.
В исковата молба се твърди, че в периода от м. юли 2022 г. до м. ноември
2022 г. ищцовото дружество изплатило на ответника с пет отделни парични
превода общо сумата от 15 000 лв., от които 13311,15 лв. представлявали
изплатен дивидент. Към датите на паричните преводи нямало взето решение
на Общото събрание на съдружниците /ОСС/ за разпределяне на дивидент в
полза на ответника. На 23.12.2022 г. било проведено ОСС като с решение по т.
2 от дневния ред било решено да се разпредели дивидент в полза на ответника
в брутен размер на 14011,75 лв. По предявен иск от ответника, с влязло в сила
Решение на СлОС по т. д. № 1/2023 г. по описа на СлОС, взетото решение на
ОСС по т. 2 от дневния ред за изплащане на дивидент на ответника било
отменено. На изложените основания ищецът моли за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 13 311,15 лв., представляваща изплатен дивидент,
получен от ответника на отпаднало основание, поради отмяна с влязло в сила
съдебно решение на решението на Общото събрание на съдружниците за
разпределяне на дивидент. Евентуално, сумата се претендира на основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД като платена без основание.
1
Ответникът не е депозирал отговор в законоустановения срок.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се
представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявените в условие на евентуалност искове, моли да бъдат уважени и
претендира присъждане на направените по делото разноски за държавна такса
и съдебна експертиза.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и със своя пълномощник
- адвокат, чрез който моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни,
тъй като сумите са получени добросъвестно от ответника за трудово
възнаграждение и не подлежат на връщане на основание чл. 271, ал. 1 КТ
Ответникът също претендира присъждане на направените по делото разноски.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 13 311,15
лв., представляваща изплатен дивидент, получен от ответника на отпаднало
основание, поради отмяна с влязло в сила съдебно решение на решението на
Общото събрание на съдружниците за разпределяне на дивидент. Евентуално,
сумата се претендира на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД като платена
без основание.
Предявените главен и евентуален иск са процесуално допустими.
Разгледан по същество, съдът намира предявения главен иск за
неоснователен.
Страните не спорят, а се установява и от приетите по делото
потвърждения за плащане, че ищецът е превел на ответника по банков път
сумата от 3000 лв. на 04.07.2022 г. с основание М6, ФРЗ И Д, сумата от 3000
лв. на 02.08.2022 г. с основание М7, ФРЗ И Д, сумата от 3000 лв. на 07.09.2022
г. с основание М8, ФРЗ И Д, сумата от 3000 лв. на 04.10.2022 г. с основание
М9, ФРЗ И Д и сумата от 3000 лв. на 03.11.2022 г. с основание М10, ФРЗ И Д.
Ищецът твърди, че от всяка от получените от ответника суми от по 3000
лв., част, равна на 2662,23 лв. месечно, представлява изплатен на ответника
дивидент, като същият му е платен предварително, а основание за плащането
2
е взетото от съдружниците на Общо събрание Решение от 23.12.2022 г. по т. 2
от дневния ред. Съгласно представеното решение, а и видно от приложеното
за послужване ТД № 1/2023 г. по описа на СлОС, съдружниците са взели
решение да се извърши разпределение на част от натрупаната неразпределена
печалба на дружеството като в полза на ответника се разпределя дивидент в
брутен размер на 14011,75 лв. Плащанията, извършени от Дружеството към
съдружника И. Ч. през месеците юли, август, септември, октомври и ноември
2022 г. се считат за извършени на основание решението за разпределяне на
дивидент.
С влязло в сила на 12.07.2023 г. решение по ТД № 1/2023 г. по описа на
СлОС, състав на съда е отменил решението на ОСС по т. 2 от дневния ред
като е приел, че взетото решение е в противоречие със закона и устава, които
регламентират възможност за разпределяне на дивидент, но за конкретна
финансова година, а не изобщо. В мотивите си съдът е изложил, че правото на
дивидент е имуществено, членствено субективно право на
съдружника/акционера да получи част от реализираната печалба, съразмерно
на участието му в капитала на дружеството. Фактическият състав, който
законът предвижда за реализиране на това вземане, е следният: да е изтекла
съответната финансова година, дружеството да е реализирало печалба, да е
взето решение на ОС за приемане на годишен счетоводен отчет и да е взето
решение от съдружниците за разпределяне на дивидент. Правото на дивидент
е ограничено от една страна от закона, а от друга - от устава, който в чл. 44
предвижда, че чистата печалба на дружеството се разпределя с решение на
ОСС в края на всяка стопанска година. Видно от протокола на ОСС, от
обсъждането и гласуване на решението по т. 2 от дневния ред в случая не
става ясно за коя финансова година има неразпределена печалба, в какъв
размер е тази печалба, как се разпределя и е отказана всякаква информация на
ищеца относно финансовото състояние на дружеството. От предложението за
вземане на решение по т. 2 става ясно, че плащания, извършени в полза на
ищеца през месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2022 г., се
третират като дивидент.
Предвид наличието на взето решение на ОСС за разпределяне на
дивидент и последващата отмяна на решението по съдебен ред, ищецът
твърди, че процесните суми, изплатени от ищцовото дружество на ответника в
периода от м. юли 2022 г. до м. ноември 2022 г. на стойност 13311,15 лв. и
3
представляващи изплатен дивидент, са получени от ответника на отпаднало
основание и подлежат на връщане, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
предл. трето ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира твърдението на ищеца за
неоснователно.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД гласи, че който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне.
В свое Постановление № 1 от 28.05.1979 г. Пленумът на Върховния съд
приема, че при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието
съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с
обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите
поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение,
при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при
такова условие и в други подобни случаи.
Или, при посочения фактически състав, основанието трябва да е
съществувало към момента на плащането, т. е. на имущественото разместване
и впоследствие да отпадне с обратна сила. В случая, към датите на всеки от
петте процесни парични превода, твърдяното от ищеца основание не е
съществувало. Решението на ОСС по т. 2 от дневния ред е прието на
23.12.2022 г. и обстоятелството, че касае извършените в предходен период
плащания към ответника не променя извода, че то не е съществувало към
момента на изплащането на сумите. Ето защо, макар и впоследствие
отменено, решението на ОСС по т. 2 от дневния ред не може да се приеме за
основание, съществуващо към момента на предхождащи приемането му
плащания, извършени от ищеца към ответника, поради което в случая не е
налице фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Предвид изложеното, предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Отхвърлянето на главния иск налага по същество да бъде разгледан и
предявеният от ищеца евентуален иск за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 13 311,15 лв., представляваща плащания, получени от ответника без
основание.
4
Съгласно ППВС № 1 от 28.05.1979 г. първият фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална
липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е
също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.
Начална липса на основание е налице също така, когато след изпълнението на
едно солидарно задължение в неговия пълен размер от едно от солидарно
съзадължените лица същото задължение бъде изпълнено и от друг солидарен
съдлъжник; при плащане на по-големи от нормираните цени за стоки, услуги
или лихви; при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в
случаите на чл. 118 ЗЗД и т. н. Не се дължи връщане на даденото при начална
липса на основание, само когато законът не допуска да се иска обратно
даденото - чл. 82, ал. 1, изр. 1 КТ, чл. 67 ЗИР, чл. 85, ал. 2 НПЗФК, чл. 23
ППЗП и др.
Аналогична на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от отменения КТ е тази на
чл. 271, ал. 1 КТ, на която се позовава ответникът в настоящото производство.
На първо място, съдът намира за неоснователно възражението на ищеца,
че предвид липсата на подаден от ответника отговор на исковата молба в срок,
твърдението на ответника за приложение на разпоредбата на чл. 271, ал. 1 КТ,
релевирано в писмено становище преди първото по делото о. с. з., е
преклудирано и не следва да се обсъжда от съда.
Предвидената в чл. 133 ГПК ранна преклузия на правото на възражение
на ответника касае факти, които са относими към съществуването,
изискуемостта, принадлежността или размера на правото, което е предмет на
иска, на факти, свързани с погасяването на вземанията, или от които се
поражда потестативно право за унищожаване на сделката, или са част от
фактическия състав на възражение за давност.
В случая ответникът не е оспорил получените суми, нито твърди нови
факти, по отношение на които да е настъпила преклузия. Същият се е позовал
единствено на правна норма, представляваща основание да задържи
получените без основание плащания и то позоваването е извършено след
5
дадени от съда указания в проекта за доклад на делото и преди първото
насрочено открито съдебно заседание, в което докладът е обявен за
окончателен.
Ето защо, в случая следва да се извърши преценка по същество дали
позоваването от ответника на нормата на чл. 271, ал. 1 КТ е основателно.
Съгласно чл. 271, ал. 1 КТ работникът или служителят не е длъжен да
връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото
правоотношение, които е получил добросъвестно. Понятието за
добросъвестност е изяснено с все още актуалното Тълкувателно решение №
79 от 1965 г. на ОСГК. Съгласно него за преценката за това дали работникът
или служителя следва да върне сумите, определящо е субективното
отношение на получателя към основанието за получаване на сумите. За да
отпадне задължението му за връщане на сумите, достатъчно е той да е имал
съзнанието, че за него съществува правото да ги получи. Добросъвестен е този
работник или служител, който не е знаел за липсата на правно основание за
получаване на съответните суми. Изхожда се от принципа, че
добросъвестността е правно начало, което изисква точно и честно отношение,
взаимно уважение и изпълнение на правата и задълженията, в съответствие
със законовите разпоредби. Съгласно Тълкувателно решение № 135 от
01.12.1965 г. на ОСГК плащането на недължимо възнаграждение е плащане на
нещо при начална липса на основание (в т. см. Решение № 791 от 17.01.2011 г.
по гр. д. № 271/2010 г. по описа на ВКС на РБ, III г. о.).
Страните не спорят, че към датите на процесните плащания, ответникът
се е намирал както в трудовоправни, така и в членствени правоотношения с
ищцовото дружество.
От приетото по делото трудово досие на ответника и от заключението на
допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло
като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се
установява, че с Трудов договор № 3/31.10.2011 г. ответникът е бил назначен
при ищеца „Ел и Клима Корект“ ООД на длъжност „Управител“, считано от
01.11.2011 г. с основно трудово възнаграждение в размер на 700 лв. и
допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 0,6 % за всяка
прослужена година, който към датата на сключване на договора е бил 4,2 %.
Съгласно т. 7 от трудовия договор, служителят е можел да получава
6
допълнително заплащане към основното си трудово възнаграждение, по
преценка на компанията и в зависимост от степента на изпълнение на
служебните задължения.
Видно от приетите като част от трудовото досие на ответника платежни
фишове за месеците от януари 2020 г. до май 2022 г., наред с основната
заплата в размер на 790 лв. и класът (категория) в размери съответно от 71,10
лв. до 80,58 лв. месечно, ответникът всеки месец е получавал като трудово
възнаграждение суми, представляващи „допълнително стимулиране“ в
размери от 2885,63 лв. до 5107,86 лв.
Сумите кореспондират изцяло и със заключението на съдебно-
икономическата експертиза, от което се установява, че в периода от м. януари
2020 г. до м. май 2022 г. ответникът е получавал месечно брутно трудово
възнаграждение в размери между 3191,18 лв. и 5968,96 лв., а съответният
осигурителен доход е бил в размер на 3000 лв. за месеците от януари 2020 г. до
март 2022 г. и 3400 лв. за м. април и май 2022 г.
За месеците от юни 2022 г. до ноември 2022 г. начисленото от ищеца
БТВ на ответника е в размери от 782,42 лв. и 786,68 лв., като осигурителният
доход е в размер на 790 лв.
Съгласно представено на експертизата извлечение от счетоводните
регистри за движението по сметка 122 „Неразпределена печалба от минали
години“ и сметка 4251 „Задължения за съучастия - съдружници“ на ищеца,
вещото лице е установило, че в периода м. юли до м. ноември 2022 г. по
сметките са отразени разпределени дивиденти в полза на ответника, както
следва: на 01.07.2022 г. е отразен начислен дивидент, с посочено основание
„съгласно Протокол от 30.06.2022 г. на ОС“ в размер на 2 802,35 лв.; на
02.08.2022 г. е отразен начислен дивидент, с посочено основание „съгласно
Протокол от 02.08.2022 г. на ОС“ в размер на 2 838,84 лв.; на 07.09.2022 г. е
отразен начислен дивидент, с посочено основание „съгласно Протокол от
07.09.2022 г. на ОС“ в размер на 2 838,84 лв.; на 04.10.2022 г. е отразен
начислен дивидент, с посочено основание „съгласно Протокол от 04.10.2022 г.
на ОС“ в размер на 2 838,84 лв. и на 03.11.2022 г. е отразен начислен дивидент,
с посочено основание „съгласно Протокол от 03.11.2022 г. на ОС“ в размер на
2 838,84 лв. Общият размер на начислените дивиденти в периода м. юли до м.
ноември 2022 г. е 14 157,71 лв. като посочените суми са в брутен размер,
7
преди начисляване и удържане на дължимият данък за доходите от дивиденти.
За отразените разпределени дивиденти в полза на ответника е начислен и
деклариран данък за доходите от дивиденти по чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ в периода
от м. юли до м. ноември 2022 г. в общ размер от 707,88 лв., като същият е
начислен върху данъчна основа в размер на 14 157,71 лв. Сумата за изплащане
по начислените дивиденти, след удържане на дължимия данък е 13 449,83 лв.,
формирана, както следва: на 01.07.2022 г. в размер на 2 662,23 лв.; на
02.08.2022 г. в размер на 2 696,90 лв.; на 07.09.2022 г. в размер на 2 696,90 лв.;
на 04.10.2022 г. в размер на 2 696,90 лв. и на 03.11.2022 г. в размер на 2 696,90
лв.
В проведеното по делото о. с. з. на 21.10.2025 г. ответникът е направил
доказателствено искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ищецът да
представи описаните в експертизата Протоколи на ОС от 30.06.2022 г.,
02.08.2022 г., 07.09.2022 г., 04.10.2022 г. и 03.11.2022 г., посочени като
основание за изплащане на дивидент, като съдът е отхвърлил искането поради
признание на ищеца, че такива протоколи в действителност не съществуват.
Всичко изложено мотивира безспорно извода, че ответникът е получил
процесните суми добросъвестно, в качеството им на трудово възнаграждение,
а именно на „допълнително стимулиране“, уговорено в т. 7 от трудовия
договор между страните, поради което същите, макар и платени без
основание, не подлежат на връщане на основание чл. 271, ал. 1 КТ.
Счетоводното оформяне от работодателя на процесните изплатени
месечни суми на ответника, над основното му БТВ, с вкл. клас по трудовия
договор, като разпределен дивидент, не разколебава този извод, напротив,
единствено подкрепя тезата на ответника за добросъвестност при получаване
на сумите в качеството им на дължимо трудово възнаграждение, тъй като
ищецът сам признава, че Протоколи на ОС от 30.06.2022 г., 02.08.2022 г.,
07.09.2022 г., 04.10.2022 г. и 03.11.2022 г., посочени като основание за
изплащане на дивидент, не съществуват, поради което към датите на
получаване на сумите, ответникът обективно няма как да е бил запознат с тях
и изобщо да е имал възможност да предвиди, че работодателят ще счита
сумите за разпределен дивидент, а не за „допълнително стимулиране“,
уговорено в т. 7 от трудовия договор между страните и представляващо част
от месечното му трудово възнаграждение.
8
Ето защо, в случая ответникът не дължи връщане на даденото при
начална липса на основание, тъй като законът не допуска да се иска обратно
даденото - чл. 271, ал. 1 КТ, а предявеният евентуален иск също следва да се
отхвърли като неоснователен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати направените от ответника
разноски в размер на 100,00 лв. - заплатен депозит за експертиза.
Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като по делото липсват
доказателства за договарянето и заплащането му. Неоснователно е и искането
на пълномощника на ответника да бъде определен и присъден размер на
адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа, тъй като съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът може да
присъди адвокатско възнаграждение на адвокат, осъществил безплатно
адвокатска помощ и съдействие, единствено в случай, че по делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е договорено
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Такъв в случая липсва. От друга страна,
съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗАдв, при липса на договор, по искане на
адвоката, адвокатският съвет е органът, който определя възнаграждение
съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Съдът не разполага с такова
правомощие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛ И КЛИМА КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ул.
„Емилиян Станев“ № 6Б, ап. 3-1 срещу И. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.
Сливен, ........................ главен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. трето ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата от 13 311,15 лв. /тринадесет хиляди триста и единадесет
лева и петнадесет стотинки/, представляваща изплатен дивидент, получен от
ответника на отпаднало основание, поради отмяна с влязло в сила съдебно
9
решение на решението на Общото събрание на съдружниците за разпределяне
на дивидент, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛ И КЛИМА КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ул.
„Емилиян Станев“ № 6Б, ап. 3-1 срещу И. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.
Сливен, ........................ евентуален иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата от 13 311,15 лв. /тринадесет хиляди триста и единадесет
лева и петнадесет стотинки/, представляваща плащания, получени от
ответника без основание, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЕЛ И КЛИМА КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ул. „Емилиян
Станев“ № 6Б, ап. 3-1 да заплати на И. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.
Сливен, ........................, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100,00 лв.
/сто лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10