Решение по дело №1635/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1556
Дата: 26 октомври 2020 г.
Съдия: Таня Райкова Димитрова Стоянова
Дело: 20207050701635
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……….

гр. Варна, ...................................г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

          СТОЯН КОЛЕВ

При участието на прокурора при ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и секретаря МАЯ ВЪЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 1635/2020 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на К.Л.П. ***, срещу Решение № 823 от 15.06.2020 г. по АНД № 11510/2020 г. на Районен съд - Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-0819-000785 от 20.03.2020 г., издадено от Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.

С жалбата се настоява, че решението на районния съд е недопустимо поради нарушение на процесуалния закон и неправилно вследствие противоречивото прилагане на материалния закон. Според касатора, ВРС не е отчел нарушението на процедурата в административнонаказателното производство, състоящо се в предоставянето на възможност за деклариране на лице нарушител – декларация УРИ: 819000-32114/28.06.2019 г., без да е налице такова право за П., както и в неуведомяването на П. за отказа да се приема декларацията – писмо УРИ: 819000-32845/03.07.2019 г. Сочи се, че ВРС не е провел съдебно дирене по инцидентно възникналия въпрос – установяване бездействието на ответника, вследствие на което задължението по нарушението не е погасено и става последваща причина за глобата, предмет на съдебния контрол. Непроизнасянето по отправения иск до ВРС, препятства касационната проверка, поради което се прави искане за връщане на делото на въззивния съд, а алтернативно – ако административният съд счете за възможно разглеждането на инцидентния иск, се прави искане да се съобрази липсата на доказателства в преписката за уведомяване на П. за отказа по декларацията й с УРИ: 8199000-32114/28.06.2019 г. и да отмени решението на ВРС. От друга страна се поддържа, че наказанието за неплатената глоба следва да е относимо за Р. Д., респ. неправилно е наложена глоба на П. и следва да се отмени наказателното постановление. В хода на делото, касаторът с писмена молба поддържа, че не са налице доказателства за получаване от П. на писмо № 819000-32845/03.07.2019 г. и за лишаването й от възможност да заплати глобата в намален размер.

Ответникът –ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с писмени бележки чрез ст. юриск. К.Л.-А., поддържа становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Изтъква се, че правилно ВРС приема, че е налице надлежно връчен ЕФ, глобата по който не е заплатена в срок, а и след подаване на възражението срещу ЕФ, П. е уведомена, че собственикът на автомобила вече е подал декларация, в която е посочил, че именно тя е управлявала, поради което няма да бъдат предприети действия по анулирането на ЕФ, като уведомяването е направено с изпращане на отговора на 04.07.2019 г. с куриер на „Стар пост“. Правилна според ответника е и преценката за неприложимост на чл.28, б. „а“ от ЗАНН. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на жалбата, като сочи, че решението на ВРС е постановено в нарушение на закона. Пледира се за отмяна на обжалвания съдебен акт и на потвърденото с него наказателно постановление.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, установява следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на касатора срещу НП № 20-0819-000785 от 20.03.2020 г., издадено от Началника група към ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на К.Л.П. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева. Според НП нарушението се състои в следното: На 16.02.2020 г., в 00:14 ч. в гр. Варна, на бул. „В.В.“, в посока Автогара, до авт. С. П. Е., П. управлява лек автомобил М Ц ** .с рег. № ** ***, собственост на Л.Г.П., с наложено наказание глоба с ел. фиш серия К № *** от 05.06.2019 г., връчен на 15.06.2019 г., незаплатена в срока за доброволно заплащане. В НП е обективирано, че е извършена проверка във връзка с подаденото възражение и е прието последното за неоснователно. НП е издадено въз основа на акт за установява на административно нарушение (АУАН) GA203815/16.02.2020 г.

За да потвърди процесното НП, районният съд приема следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушенияпри съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, АУАН и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Прието е, че административнонаказващият орган на база на събраните по преписката доказателства, след задълбочено обсъждане на оспорените обстоятелства, е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП и е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение, като правилно е бил определен приложимият закон.

Направен е извод, че при безспорно изяснена фактическа обстановка с НП, правилно е определено наказанието с императивно определен размер, при което и не е предоставена възможност за прецизирането му.

За неоснователни са приети доводите на наказаното лице за незаконосъобразност на НП. Въззивният съд посочва, че основанието за санкциониране на П. са фактите по налагане на глоба с ЕФ и незаплащането на тази глоба в срока за доброволно изпълнение, а не - неоснователност на постъпило възражение. На следващо място, ВРС посочва, че ЕФ серия К №*** е бил надлежно връчен на П., с което последната е била уведомена за размера на дължимата глоба и за срока за доброволното й заплащане. ВРС приема, че обстоятелството, че П. е подала декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не разколебава направения извод, доколкото собственикът на превозното средство, който е надлежното лице по смисъла на чл. 189, ал. 5 от ЗДП, е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Посочено е, че в качеството си на правоспособен водач на МПС П. познава разпоредбите на ЗДвП, поради което и не може да се възприеме като основателно възражение, че непознавайки закона и подавайки декларацията, е счела, че не следва да бъде санкционирана. ВРС приема, че ЕФ е факт, същият е бил надлежно връчен и не съществува задължение за каквото и да било допълнително уведомяване на въззивницата досежно дължимите по него суми и срока за доброволното им заплащане.

           С оглед направените изводи, районният съд потвърждава изцяло обжалваното НП.

Решение на ВРС е правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Правилно от събраните писмени доказателства и свидетелски показания са изведени релевантните факти. Правилни са изводите на ВРС, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че безспорно се установява по делото извършването на нарушението, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на П., както и че правилно е определено наказанието като вид и размер. Касационният състав на съда напълно споделя изложените от ВРС мотиви и направените от него изводи и препраща към тях (на основание чл. 221, ал. 2 от АПК).

Неоснователна е касационната жалба.

Противно на твърдението на касатора, ВРС е постановил решението си при пълно изясняване на релевантната фактическата обстановка, при съобразяване и обосноваване на неоснователността на доводите на наказаното лице, при безспорна установеност на извършеното нарушение, като правилно е отнесъл фактите към правото, респ. не е налице соченото в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Правилно ВРС приема, че обстоятелството дали П. е получила отказа (писмо с УРИ: 819000-32845/03.07.2019 г.) за анулиране на Електронен фиш серия К № ***, във връзка с подадената декларация от П. с УРИ: 819000-32114/28.06.2019 г., е без значение в случая. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира изрично, че собственика на автомобила, на когото е издаден първоначално фишът, може да подаде писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Процесната декларация удостоверява не само на кого е предоставено МПС, а и това, че лицето, на което е предоставено МПС е извършило нарушението. Както и самото наказаното лице сочи в касационната жалба, не е налице предвидена в закона възможност, лицето, което е посоченото от собственика на МПС, че е владяло МПС и извършило нарушението с него, да посочи друго лице като извършител на нарушението. Според ЗДвП изначало не е налице възможност за анулиране на електронния фиш, издаден на П., която е била посочена от собственика на автомобила в декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Изложеното обосновава извод, че доколкото ясно е разписано в закона кой може да подаде декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, а П. несъмнено е със знанието, че не е такова лице, то отказът за анулиране Електронен фиш серия К № ***, във връзка с подадената декларация от П. с УРИ: 819000-32114/28.06.2019 г., както и получаването на отказа от П., не се явява преюдициален въпрос (въпрос с правно значение) за преценката по отношение изпълнението на задължението на П. по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП да заплати наложената й глоба с процесния фиш в едномесечен срок от влизането му в сила.

Правилно ВРС приема, че безспорно П. е била надлежно уведомена за издадения Електронен фиш серия К № ***, т.е. за възникването на задължението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и след като е подала въпросната декларация е имала възможност да извърши проверка дали е анулиран въпросният фиш и да заплати наложената й глоба в едномесечния срок от влизане в сила на електронния фиш, за който не са налице основания за анулирането му.

Разгледани поотделно и в съвкупност фактите, които се извличат от доказателствата по делото, обосновават извод, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

НП е издадено след правилно приложение на материалния закон, което обстоятелство правилно е съобразено и от ВРС.

Съгласно разпоредбата на чл.190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 5 от ДОПК глобата в случая представлява публично държавно вземане и редът за събирането й е регламентиран в ДОПК. Нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП определя изрично както задължението за заплащане на глобата, така и срока за доброволно изпълнение на това задължение. В случай на неизпълнение на това задължение в срок е предвидена възможност за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Принудителните административни мерки, визирани в чл. 171 от ЗДвП се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Доколкото е предвидено прилагането на принудителна административна мярка в случай на управление на МПС на водач, с наложено наказание глоба, незаплатена в срок, то несъмнено неизпълнението на задължението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП представлява административно нарушение.

            При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.

С оглед направения извод за неоснователност на касационната жалба, следва да се остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

 

При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено - съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна е ползвала такъв. В случая в производството пред настоящата инстанция не са направени разноски за държавна такса, вещи лица и др., а ответната страна - ОД на МВР-Варна е юридическо лице, което е представлявано от юрисконсулт. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН касаторът следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в диапазона от 80 до 120 лева за възнаграждение за защита в производства по ЗАНН, предвиден в чл. 27а от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. От юрисконсулта представляващ ответника по делото са депозирани писмени бележки, без явяване в открито съдебно заседание, с оглед на което и като взе предвид, че спора не се отличава с фактическа и правна сложност, касаторът следва да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

 

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 823 от 15.06.2020 г. по АНД № 1510/2020 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА К.Л.П. *** да заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща направени разноски по КАНД № 1635/2020 г. на АдмС - Варна за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                      2.