Определение по дело №640/2015 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ......../14.08.2015 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на четиринадесети август през две хиляди и петнадесета година, в състав:

    

СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 640/2015 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

По изложените в исковата молба обстоятелства, „НИКОМ-М” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Магистрална” № 30, представлявано от управителите Тихомир Игнатов Ангелов и Любомир Димитров Иванов, е поискало да бъде осъдено ответното дружество „ЛАЙФ – 2002” ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос”, бул. „Мария Луиза” № 20, ет. 2, офис 1, да му заплати сумата от 48728,17 лв., представляваща цената на получени, но неплатени стоки – части и консумативи за селскостопанска техника, с включен ДДС, за които е издадена фактура № **********/24.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2015 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане и на направените по делото разноски

С исковата молба ищцовото дружество е направило искане за приемане на представените писмени доказателства, както и за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задача, подробно формулирана в исковата молба. Поискано е да бъдат допуснати до разпит в качеството на свидетели, при условията на призоваване, лицата Ивайло Спасов Иванов, Кольо Георгиев Ганчев и Станимира Радева, за установяване на обстоятелсва, свързани с изпращането на процесните вещи от склада на дружеството-ищец и получаването на същите в гр. Нови Пазар от дружеството-ответник.

С разпореждане № 4148 от 24.04.2015 г., съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от исковата молба, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответника, на основание чл. 367, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЛАЙФ – 2002” ООД – гр. Варна, чрез пълномощника адв. А.П., е подал писмен отговор, в който е изразено становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва обстоятелствата, че дружеството извършва търговска дейност, има офис и склад в гр. Нови Пазар и продава части и консумативи за селскостопанска техника, както и че между двете дружества са съществували търговски взаимоотношения, като „ЛАЙФ – 2002” ООД и купувало от „НИКОМ-М ООД части и консумативи за селскостопанска техника.  Твърди, че последната доставка, която „ЛАЙФ – 2002” ООД е получило от ищеца е по фактура № ********** от 05.11.2014 г., цената по която била платена след получавнето на всички стоки на 17.12.2014 г., съгласно платежно нареждане от същата дата. С плащането на последната фактура, били уредени всички взаимоотношения между двете дружества. Твърди, че друга стока, освен фече фактурираната по фактура № ********** от 05.11.2014 г. ответното дружество не е заявявало и не е получавало. Приложените товарителници към исковата молба били за части и консумативи, които ответното дружество е заявявало и които са включени в издадени фактури, както по цитираната по-горе фактура, така и предхождащи я други. Посочва, че описаните стоки, включени в издадената от ищцовото дружество фактура № **********/24.01.2015 г. нито са заявявани, нито са получени от ответното дружество, поради което и същото не дължи исканата сума. За издадената фактура, предмет на делото, както и за другата, в която са включени транспортни разходи - № **********/28.01.2015 г. ответникът узнал едва с получаване на нотариална покана на 24.03.2015 г. Навежда доводи, че и двете фактури от 2015 г. не са подписани от представител на „ЛАЙФ – 2002” ООД, не са осчетоводени и не е ползван данъчен кредит по тях. Фактурите не са включени в дневника за получени стоки и услуги, както за данъчния период на издаването им, така и до настоящия момент, не са отразени и в спралка декларация. Не са съставени приемо-предавателни протоколи, както и стоките по фактура № **********/24.01.2015 г. не са заприходени в склада на „ЛАЙФ – 2002” ООД.  Приложените към исковата молба товарителници, не са за стоките, описани в процесната фактура, а за други, които са включени във фактури от 2014 г. и платени. Всички разноски по натоварване и превозването на стоките от склада на ищеца, до склада на ответника, са изцяло и само за продавача. С оглед на това ответникът твърди, че не е налице ликвидно и изискуемо вземане по валиден договор за покупко-продажба по фактура № **********/24.01.2015 г. и фактура № **********/28.01.2015 г. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен така предявения иск и да му се присъдят направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба отвеното дружество е направило искане за приемане на представените писмени доказателства. По отношение на поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза е изразено становище, че същата е допустима и относима, като моли на експертизата да бъдат поставени и допълнителни задачи, подробно формулирани в отговора на исковата молба. Поискано е да бъде изискано служебно като доказателство по делото заверено копие от досието на ищцовото дружество, с отбелязване на всички вписани нови и заличени обстоятелства за периода от 2009 г. до края на 2014 г., доколкото се вменява в исковата молба, че имат значение за търговските отношения с ответника. В случай, че ищецът оспорва твърденията на ответника за договорка с курирерската фирма „ЕКОНТ – ЕКСПРЕС” ООД за вписване във всяка товарителница на по-голямо тегло от действителното на пратката, моли да му бъдат допуснати свидетелски показания за установяване на това обстоятелство, чрез разпит на един свидетел, при условията на водене. Ответникът счита за недопустими свидетелски показания за установяване на обстоятелства, свързани с изпращане на процесните вещи от склада на дружеството-ищец и получаването на същите в гр. Нови Пазар от дружеството-ответник, доколкото не се твърди отказ на ответното дружество да подпише съставените с тази цел документи.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответника. С допълнителната искова молба са представени писмени доказателства, както и е поискано в случай, че бъде допуснат до разпит искания свидетел на ответника относно обстоятелството, какво тегло на пратките е вписвано в товарителниците, то моли да му бъде допуснат до разпит при условията на призоваване Н.Й. Събев – управител на „ЕКОНТ – ЕКСПРЕС”  ООД за установяване на обстоятелствата, дали той или упълномощени от него лица са правили някакви уговорки с представители на ищцовото дружество при извършване на транспортни услуги да се вписва в товарителниците по-голям обем от действителното тегло на пратките. Поискано е да бъде задължен управителя на ответното дружество „ЛАЙФ – 2002” ООД – Радостин Дойчев Иванов, да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпроса, по какъв начин и от кого е получена в представляваното от него дружество, приложената към исковата молба фактура № ********** от 05.11.2014 г. Ищецът изменя и допълва искането си за допускане на експертиза, като моли да бъде допусната комплексна съдебно счетоводно-техническа експертиза с вещи лица икономист и инеженер с познания в областта на селскостопанската техника, която да отговори на подробно формулираната в допълнителната искова молба задача.

В допълнителния отговор по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът поддържа становището си по исковете и направените доказателствени искания. Изразява становище, че не следва да бъдат приемани част от писмените доказателства, приложени към исковата и допълнителната искова молба, тъй като всички те касаят отношения между ищеца и трето за делото лице, а ответника не е страна по тях, поради което са неотносими към предмета на спора. Оспорва истинността на данните, посочени в таблиците и товарителниците, в частта им за теглото на пратката, като несъответстващо на действителното, както и стоката, посочена като предмет на доставката, не съответства на теглото, вписано в таблиците и товарителниците. Счита за неотносимо и недопустимо искането на ищеца за явяване на Радостин Иванов и даване на отговор на поставения въпрос, доколкото фактура № ********** от 05.11.2014 г. не е предмет на делото и по която няма спор между страните, че вписаните в нея стоки са доставени и платени. Счита за неоснователно искането за комплексна съдебно счетоводно-техниеска експертиза, доколкото съдържа неотносими за спора въпрроси и такива с правен характер. В случай, че съдът приеме за относими така поставените задачи в допълнителната искова молба, ответникът е направил искане да бъде поставена и допълнителна задача, подробно формулирана в отговора на допълнителната искова молба.

Съдът намира представените с исковата молба, с отговора на исковата молба и с допълнителната искова молба, за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, поради което следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по делото. В исковата си молба ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, с подробно формулирана в исковата молба задача. Посоченото доказателствено средство е допустимо, относимо към заявения за съдебно разрешаване спор между страните и следва да се допусне, като експертизата отговори и на въпросите, поставени от ответника в отговора на исковата молба. Съдът намира, че не следва да бъде допускана поисканата с допълнителната искова молба комплексна съдебно счетоводно-техническа експертиза с вещи лица икономист и инеженер с познания в областта на селскостопанската техника, доколкото в задачата на същата освен задачите, формулирани в исковата молба към съдебно-икономическата експертиза, са включени допълнителни въпроси по т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7, които са неотносими към спора.

Следва да бъде уважено искането за допускане до разпит на лицата Ивайло Спасов Иванов, Кольо Георгиев Ганчев и Станимира Радева, за установяване на обстоятелсва, свързани с изпращането на процесните вещи от склада на дружеството-ищец и получаването на същите в гр. Нови Пазар от дружеството-ответник.

Съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение направеното с отговора на исковата молба искане да бъде изискано служебно като доказателство по делото заверено копие от досието на ищцовото дружество, с отбелязване на всички вписани нови и заличени обстоятелства за периода от 2009 г. до края на 2014 г., доколкото се касае за вътрешни отношения в ищцовото дружество, които нямат отношение към конкретния спор.

Следва да бъде оставено без уважено искането на ответника, направено с отговора на исковата молба за допускане до разпит на един свидетел, както и искането на ищеца, направено с допълнителната искова молба за допускане до разпит на Н.Й. Събев – управител на „ЕКОНТ – ЕКСПРЕС” ООД, тъй като обстоятелсвата, за установяване на които се искат тези свидетели са неотносими към спора.

Следва да бъде оставено без уважение направеното с допълнителната искова молба искане да бъде задължен управителя на ответното дружество „ЛАЙФ – 2002” ООД – Радостин Дойчев Иванов, да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпроса, по какъв начин и от кого е получена в представляваното от него дружество, приложената към исковата молба фактура № ********** от 05.11.2014 г., тъй като е недопустимо по реда на чл. 176 от ГПК да бъде задължен законния представител на страната да дава обяснения по искане, направено от самата страна.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Във връзка с исканията на страните да им бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл. 80 от ГПК). Наред с това следва да се укаже, че икането на страна, представлявана от юрисконсулт, за плащане на адвокатско възнаграждение – чл. 78, ал. 8 от ГПК, ще се разгледа само ако е достатъчно конкретизирано по основание и размер в списъка по чл. 80 от ГПК.

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца , на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 374 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените обективно съединени искове от „НИКОМ-М ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Магистрална” № 30, представлявано от управителите Тихомир Игнатов Ангелов и Любомир Димитров Иванов, с които е поискало да бъде осъдено ответното дружество „ЛАЙФ – 2002” ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос”, бул. „Мария Луиза” № 20, ет. 2, офис 1, да му заплати сумата от 48728,17 лв., представляваща цената на получени, но неплатени стоки – части и консумативи за селскостопанска техника, с включен ДДС, за които е издадена фактура № **********/24.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2015 г. до окончателното изплащане.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следният проекто-доклад по т.дело № 640 по описа за 2015 г. на Варненски окръжен съд:

Ищцовото дружество твърди, че дружеството-ищец и дружеството-ответник продължително време са съществували тъърговски взаимоотношения. През м.ноември и декември 2014 г. „НИКОМ-М” ООД е продало на „ЛАЙФ – 2002” ООД части и консумативи за селскостопанска техника на обща стойност 48728,17 лв., с включен ДДС, за което ищцовото дружество е издало фактура № **********/24.01.2015 г., в която са описани подробно всички продадени вещи по вид, количество и цена. Същите са транспортирани от склада на ищцовото дружество и доставени за магазина на ответника в гр. Нови пазар от „ЕКОНТ – ЕКСПРЕС” ООД. Твърди се, че до момента дължимата сума по горепосочената фактура не е платена от „ЛАЙФ – 2002” ООД на „НИКОМ-М ООД. Във връзка с това, ищцовото дружество отправило нотариална покана до управителите на „ЛАЙФ – 2002” ООД, като в уречения ден и час не се явил представител на дружеството-ответник, за което бил изготвен протокол. Получен бил обаче писмен отговор на поканата, в който управителят на „ЛАЙФ – 2002” ООД твърди, че не е получавал описаните в процесната фактура стоки и части и не дължи цената им.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЛАЙФ – 2002” ООД – гр. Варна, чрез пълномощника адв. А.П., е подал писмен отговор, в който е изразено становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва обстоятелствата, че дружеството извършва търговска дейност, има офис и склад в гр. Нови Пазар и продава части и консумативи за селскостопанска техника, както и че между двете дружества са съществували търговски взаимоотношения, като „ЛАЙФ – 2002” ООД и купувало от „НИКОМ-М ООД части и консумативи за селскостопанска техника.  Твърди, че последната доставка, която „ЛАЙФ – 2002” ООД е получило от ищеца е по фактура № ********** от 05.11.2014 г., цената по която била платена след получавнето на всички стоки на 17.12.2014 г., съгласно платежно нареждане от същата дата. С плащането на последната фактура, били уредени всички взаимоотношения между двете дружества. Твърди, че друга стока, освен фече фактурираната по фактура № ********** от 05.11.2014 г. ответното дружество не е заявявало и не е получавало. Приложените товарителници към исковата молба били за части и консумативи, които ответното дружество е заявявало и които са включени в издадени фактури, както по цитираната по-горе фактура, така и предхождащи я други. Посочва, че описаните стоки, включени в издадената от ищцовото дружество фактура № **********/24.01.2015 г. нито са заявявани, нито са получени от ответното дружество, поради което и същото не дължи исканата сума. За издадената фактура, предмет на делото, както и за другата, в която са включени транспортни разходи - № **********/28.01.2015 г. ответникът узнал едва с получаване на нотариална покана на 24.03.2015 г. Навежда доводи, че и двете фактури от 2015 г. не са подписани от представител на „ЛАЙФ – 2002” ООД, не са осчетоводени и не е ползван данъчен кредит по тях. Фактурите не са включени в дневника за получени стоки и услуги, както за данъчния период на издаването им, така и до настоящия момент, не са отразени и в спралка декларация. Не са съставени приемо-предавателни протоколи, както и стоките по фактура № **********/24.01.2015 г. не са заприходени в склада на „ЛАЙФ – 2002” ООД.  Приложените към исковата молба товарителници, не са за стоките, описани в процесната фактура, а за други, които са включени във фактури от 2014 г. и платени. Всички разноски по натоварване и превозването на стоките от склада на ищеца, до склада на ответника, са изцяло и само за продавача. С оглед на това ответникът твърди, че не е налице ликвидно и изискуемо вземане по валиден договор за покупко-продажба по фактура № **********/24.01.2015 г. и фактура № **********/28.01.2015 г. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен така предявения иск и да му се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответника.

В допълнителния отговор по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът поддържа становището си по исковете и направените доказателствени искания.

 

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 286 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

 

Факти, подлежащи на доказване и разпределение на доказателствената тежест:

На основание чл. 146 ГПК, съдът указва на ищеца, че дължи доказване на твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В тази връзка, ищецът следва да докаже, че между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на стоките, описани в приложената към исковата шест данъчна фактура № **********/24.01.2015 г., както и че описаните в тази фактура стоки са предадени на ответника и получени от него. Във връзка с претенцията за забавено плащане, ищецът следва да ангажира доказателства връчени ли са фактурите на ответника и кога.

С оглед на това, че ответната страна твърди отрицателни факти, доказателствената тежест за установяване на които е на ищеца, съдът не следва да й дава указания относно подлежащите на доказване факти и доказателствената тежест за тях.

УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 375, ал. 1, във вр. с чл. 374, ал. 2 от ГПК, съдът, че могат да изложат становища по настоящия проект за доклад по делото, разпределената доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба, с отговора на исковата молба и с допълнителната искова молба писмени доказателствата, като по прилагането им съдът ще се произнесе в о.с.з.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задача подробно формулирана в исковата молба, която да отговори и на въпросите, поставени от ответника в отговора на исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на 200,00 лв., вносими поравно по 100,00 лв от страните в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметката на Варненски окръжен съд, с представяне на доказателства за внасянето му в същия срок.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза Жулиета Господинова Тонева, съдебно-счетоводен експерт, включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд, раздел ІV „Съдебно–икономически експертизи”.

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл. 199 от ГПК, да представи заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на поисканата с допълнителната искова молба комплексна съдебно счетоводно-техническа експертиза.

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели лицата Ивайло Спасов Иванов, Кольо Георгиев Ганчев и Станимира Радева, за установяване на обстоятелства, свързани с изпращането на процесните вещи от склада на дружеството-ищец и получаването на същите в гр. Нови Пазар от дружеството-ответник. ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна в едноседмичен срок, считано от днес да представи доказателства за внесен депозит в размер на по 50,00 лв. за всеки един от тримата свидетели, по сметка на Варненски окръжен съд, които да бъдат призовани на посочените в исковата молба адреси след представяне на доказателства за внесен депозит от страна на ищеца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с отговора на исковата молба искане да бъде изискано служебно като доказателство по делото заверено копие от досието на ищцовото дружество, с отбелязване на всички вписани нови и заличени обстоятелства за периода от 2009 г. до края на 2014 г.

ОСТАВЕНЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника, направено с отговора на исковата молба за допускане до разпит на един свидетел, както и искането на ищеца, направено с допълнителната искова молба за допускане до разпит на Н.Й. Събев – управител на „ЕКОНТ – ЕКСПРЕС” ООД.

ОСТАВЕНЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с допълнителната искова молба искане по чл. 176 от ГПК да бъде задължен управителя на ответното дружество „ЛАЙФ – 2002” ООД – Радостин Дойчев Иванов, да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпроса, по какъв начин и от кого е получена в представляваното от него дружество, приложената към исковата молба фактура № ********** от 05.11.2014 г.

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК). В случай, че се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в списъка по чл. 80 от ГПК същото следва да е достатъчно конкретизирано по основание и размер.

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищецажши, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.10.2015 г. от 10,15 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице, след представяне на доказателства за внасяне на определения за целта депозит,

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от допълнителния отговор на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

 

                                              

                                               СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: