№ 498
гр. Русе, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20224520200696 по описа за 2022 година
за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.С. П. от гр.Русе ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22 - 1882- 000086/18.04.2022г. на началник
Сектор в ОДМВР РУ 01 Русе,с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП
са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.
Жалбоподателката чрез своя процесуален представител моли съда да
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
За РРП - редовно призовани,не се явява представител и не вземат
становище.
Представител на административно-наказващия орган не се явява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката е водач на МПС от 1998г. с правоспособност
категории „В, М и АМ ” и като такъв се води на отчет в Сектор ПП Русе. Като
водач на МПС към м.февруари 2022г. П. има наложено едно административно
наказание за нарушения на ЗДвП – за управление на МПС без използване на
обезопасителен колан.
1
Братът на жалбоподателката – П.П. притежава лек автомобил Опел Астра
с рег№ Р 5663 КР. При закупуване на автомобила на през м.юли 2021г. още
преди регистрацията той сключва договор за задължителна застраховка
Гражданска отговорност за този автомобил по номер на рама, но след
регистрацията не прави необходимото за анекс към договора по
регистрационни номера и не прави втора вноска.
На 30.12.21г. в 4:25ч. в информационната система на КАТ постъпва
информация от Гаранционен фонд за автомобили без платена застраховка и
АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им“ автоматично
прекратява регистрацията на превозното средство,като регистрационните
табели остават на превозното средство. Не е предвидено уведомяване на
собственика и собственикът на лекия автомобил не е уведомяван, че
регистрацията на превозното средство е служебно прекратена.
На 07.02.2022г. жалбоподателката ползва инцидентно автомобила на
брат си като го управлява в гр.Русе. При движение по ул.“19ти февруари е
спряна за проверка от патрул на РУ 01 Русе. При проверката се установява, че
автомобилът управляван от жалбоподателката е с прекратена регистрация и срещу
нея е започнала проверка от Районна прокуратура Русе за престъпление по чл.
345 ал.2 от НК. С постановление от 15.04.2022г. прокурорът отказва да
образува наказателно производство като приема, че липсва знание от страна
на жалбоподателката за прекратяване на регистрацията и от там липса на
субективна страна за извършване на престъпление като връща преписката на
РУ 01 Русе. Въз основа на постановлението началникът на Сектор в ОДМВР
РУ01 ,с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налага на П.
административно наказание ГЛОБА в размер ДВЕСТА лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.
По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.Тя се
установява от представените писмени доказателства – справка за
водач,писмени обяснения,постановление на Районна прокуратура - Русе.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,тъй като е подадена от лице с право на жалба в
предвидения от ЗАНН срок,а разгледана по съществото си е основателна по
всички наведени съображения.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
2
От обективна страна жалбоподателят П. е извършила деяние,с което е
осъществила обективните признаци на състава на нарушението по чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП , тъй като е управлявал моторно превозно средство, което
поради служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на
нерегистрирано съгласно изискванията на чл.2 от Наредба № І-45 на МВР от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на
моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.
От субективна страна за да е съставомерно деянието по чл.175 ал.3 от
ЗДвП законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл и в конкретния
случай липсват каквито и да било доказателства за това П. да е съзнавала
общественоопасния характер на деянието и да е искала настъпване на
общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на
вината са събрани единствено доказателства,че жалбоподателката е сестра на
собственика на автомобила. Липсват каквито и да било доказателства за
знание, че автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за
нерегистриран. Напротив – събрани са доказателства които дават основание
да се приемат за установени фактите,че дерегистрацията се извършва
автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този
факт не е известен дори на служителите на МВР, които могат да го установят
едва след справка, но по никакъв начин не може да стане известен на дееца
още по-малко на лице,у което не е собственик преди да предприеме
неправомерното управление. Събраните доказателства относно
интелектуалния момент на вината сочат,че П. не е съзнавала
общественоопасния характер на деянието и не е предвиждала настъпването
на общественоопасните последици от него. Липсата на интелектуалния
момент изключва и наличието на волевия,а именно деецът да иска и цели
настъпването на общественоопасните последици от действието си. П. не е
съзнавала, че управлява нерегистриран автомобил,тъй като автомобилът е бил
с валидни регистрационни табели и документи за собственост и с
поведението си водачът не е искал да наруши правилата за движение по
обществените пътища ,а именно движение само на регистрирани превозни
средства. По тези съображения съдът намира,че не са осъществени
субективните признаци на нарушението и П. следва да бъде признат за
невинна в извършване на административното нарушение и наложените
административни наказания отменени изцяло.
3
Като е направил обратния извод въпреки изводите на прокурора в
постановлението, наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт.
По изложените съображения,съдът намира,че жалбоподателят не е
извършил нарушението за което е санкциониран и обжалваното наказателно
постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени
изцяло.
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката - 600
лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника в приложеното
писмено становище е частично основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност на разноските,
направено от ответника по жалбата е основателно. Като отчита
обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил жалбата, писмено
становище и два пъти се е явявал в съдебни заседания , съдът намира, че
претендираната сума за хонорар на пълномощник, не съответства на
положения труд и следва да се редуцира до 450лв., която сума е съответна на
критериите на закона за заплащане на оказаната правна помощ.
Предвид горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22 - 1882-
000086/18.04.2022г. на началник Сектор в ОДМВР РУ 01 Русе,с което на
М.С. П. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР РУ 01Русе да заплати на М.С. П. от гр.Русе ЕГН
********** сумата от 450лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4