П Р О Т О К
О Л
Година 2020 Град София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД НО,
5-ти състав
На петнадесети октомври две
хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА ГЕНЧЕВА
Прокурор: НИКОЛИНА АНГЕЛОВА
Сложи за
разглеждане докладваното от с ъ д и я т
а Н.Ч.Д.№3490 по описа за 2020г.
На именното
повикване в 12,00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ В.В.С. - р.пр., се явява лично, доведен от Затвора - София и с адв.И.С. - САК - упълномощен
защитник.
НАЧАЛНИКЪТ на
Затвора - София – р.пр., не се явява.
Вместо него се
явява М.М.- инспектор режимна дейност, с надлежно пълномощно от Началника на
Затвора - София.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.С.: Да се даде
ход на делото.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК
снема самоличността на осъдения, както следва /по данни от затворническото
досие със снимка/:
В.В.С. - роден на ***г. в гр.Ботевград, българин, български гражданин, с адрес по местоживеене:***, неженен,
без образование, с ЕГН:
**********.
СЪДЪТ разясни правата на страните и
осъдения, включително правото му на отвод.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на
съда и секретаря.
ЗАЩИТАТА: Няма да
правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да
правя отвод на състава на съда и секретаря.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания. Представям и моля да
приемете характеристика на подзащитния ми от фирма „Б.Д.“ ЕООД.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Представям и моля да приемете актуална справка
към днешна дата от остатъка на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения. Да се приеме
представеното доказателство от защитата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания. Да се приеме представените доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн. чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, ведно с приложено
затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам
молбата си.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ:Считам молбата за неоснователна.
ЗАЩИТАТА: Поддържам
молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Молбата
е неоснователна.
СТРАНИТЕ /поотделно/:
Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства, вкл. съдържащите се в затворническо досие на осъдения, изпратени
за послужване от Началника на Затвора – София, вкл. и днес представените от
процесуалния представител на Затвора - гр.София и защитника.
СТРАНИТЕ /поотделно/:
Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА: Моля да постановите
решение, с което да позволите на подзащитният ми да бъде предсрочно условно
освободен от останалата част по наложеното му наказание на Окръжен съд София.
Считам, че са
налице основанията, тъй като от извършване на деянията е изминал дълъг период
от време и до привеждане на присъдата в
изпълнение няма никакви нарушения на закона, а също така и с работа е изтърпял
голяма част от наказанието си.
Има две деца, на
които му е предоставено упражнавяне на родителски права. Те са в пубертетна
възраст, момчета са. За тях се грижат негови близки, но заинтересовността не е
налице.
Моля да уважите
молбата.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Затворническата администрация изразява отрицателно становище по повод
молбата на лишения от свобода С.. Становището на затворническата администрация е, че е налична само първата
от двете изискуеми предпоставки по чл.70 от НК, доколкото осъденото лице е
изтърпяло една втора от наложеното му наказание.
По отношение на
втората задължителна предпоставка, а именно данни за поправяне на осъдения в
рамките на пенитенциарното
заведение, затворническата администрация е еднопосочна в своето
становище, като счита, че такива доказателства не са налице. Има множество
проблемни зони установени в началото на изпълнение на наказанието, които са
актуални и към момента и по които има минимално снижение на точките в тях.
Рискът от рецидив все още е в средните зони. Бих добавил и значителния остаък,
който не е изтърпял.
С оглед на изложеното, моля да се има предвид,
че целите и задачите заложени в плана на присъдата не са изпълнени в своята
цялост. Моля да не уважавате молбата на осъдения.
ПРОКУРОРЪТ: Също
считам молбата за неоснователна, защото от всички сведения, които
администрацията на затвора е представила по делото, следва еднопосочен извод,
че към момента С. не се е поправил, с което отсъства задължителна предпоставка по ал.1 на
чл.70 от НК за негово условно предсрочно освобождаване. Споделям изцяло
казаното от представителя на началника на затвора. Считам, че не са налице
достатъчно данни за поправяне на осъдения. Видно от доказателствата по делото,
към момента лишения от свобода С. не
е показал с поведението си, че са постигнати целите на наложеното му наказание,
като риска от вреди отново е в средните стойности, въпреки незначителната
промяна от първоначалните 55 точки на 50 в момента. Осъденият частично
разпознава проблемите си и към момента все още не е изградил модел за адекватно
разрешаване, поради което се възприема, че плана към присъдата и корекционния
процес спрямо него продължава, поради което моля да оставите молбата без уважение.
ЗАЩИТАТА /реплика/: Считам, че независимо от
това, че е останало само 1/3 от остатъка за изтърпяване считам, че е налице
основание да се предположи, че моят подзащитен е превъзпитан. Той критично се е
отнесъл към деянието , което е извършил. Освен това, той към момента на
деянието не е осъждан.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да ми се уважи молбата.
СЪДЪТ на осн.
чл.297, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно предсрочно освободен.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ
НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЛЕД
СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
СИ ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК.
Образувано по
молба на осъдения С. чрез
адв.С. за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието
му. В молбата се моли лишеният от свобода да бъде условно предсрочно освободен,
тъй като не само е налице първата формална предпоставка за това, но е и липсват
нарушения по време на престоя в ЗО „Казичане“, осъзнат е неправомерния харектер
на извършените престъпления. Набляга се на обстоятелството, че С. е баща на двама сина, върху които му
е предостовено упражняването на родителските права с решения на гражданския съд
от 2018г.
В съдебно
заседание осъденото лице и упълномощеният му защитник адв.С. поддържат
молбата на първия. Настоява се да са налице законовите изисквания на чл.70,
ал.1 и сл. от НК, като се набляга на промяната в поведението и поправянето на С..
Надлежно упълномощеният представител на Затвора счита молбата за неоснователна и моли да не бъде уважена по съображения,
базиращи се на затворническото досие, изготвените доклади и становището на
затворническата администрация.
Представителят на СГП също дава заключение, че молбата на
лишения от свобода С. е неоснователна, в каквато насока подкрепя доводите на представителя на
затворническата администрация, че не е реализирано напълно поправянето на
осъдения.
В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, осъденият С. моли за уважаване
на искането, обективирано в молбата му, подадена до съда.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти състав след като се
запозна с материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:
Осъденият В.В.С. е роден на ***г. в гр.Ботевград, българин, български гражданин, с адрес по местоживеене:***, неженен,
без образование, с ЕГН:
**********.
Видно от данните по
делото осъденият С. *** на 04.04.2019г. за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД№785/2017г.
на СОС /изменено с решение на САС по ВНОХД№1215/2018г. от
13.12.2018г., с което размера на наказанието „Лишаване от свобода“ е увеличен/ за
престъпления по чл. 199, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и
чл. 214, ал.1 от
НК за срок от 4
/четири/ години. Приспаднат е предварителен арест от 7
/седем/ месеца и 12 /дванадесет/
дни и времето, през което лицето е било с мярка за
неотклонение „Домашен арест“.
Според съдържанието на справката от
Затвора - София към датата на провеждане на днешното с.з. - 15.10.2020г.,
лишеният от свобода С. е търпял фактически 2 /две/ години, 1 /един/ месец и 23 /двадесет и три/ дни с остатък от 1 /една/ година,
6 /шест/ месеца и 12 /дванадесет/ дни, т.е налице е първата материално-правна
предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно да е изтърпял не
по-малко от половината от наложеното му наказание.
От друга страна законодателят е изискал
и наличието на доказателства за поправяне на осъдения отделно от тази
фактическа предпоставка.
Според данните от затворническото
досие, осъденият търпи наказанието „Лишаване от свобода“ при първоначално
определения „общ“ режим, считано от датата на постъпването му в затвора като
след 19.04.2019г. е постъпил на територията на ЗО „Казичане“.
Същият не е извършил
дисциплинарни нарушения, награждаван е два пъти по време на престоя си /Заповед
№69 от 25.06.2020г. – със „Свиждане с близките извън затворническото общежитие за
срок от дванадесет часа“, Заповед №219
от 12.12.2019г. - „Удължено свиждане за срок от четири часа и извънредна
хранителна пратка“. Работи като общ работник извън ЗО в „Б.Д.“ /Заповед №412 от
26.11.2019г./ като преди това е работил и на други
места /Заповед №302 от 30.08.2019г. и Заповед №230 от 10.07.2019г./ и се справя стриктно и отговорно с поставените задачи.
С оглед изясняване наличието на втората
предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, по делото са постъпило отрицателно становище
от началника на затвора по повод молбата за условно предсрочно освобождаване.
Отрицателното становище на началника на затвора се базира на недостатъчната промяна в стойностите на риска от рецидив, тежестта
на извършеното престъпление, наличието на актуални проблемни зони,
по които работата трябва да продължи и значителния
остатък.
Отрицателно е и
становището на началника на ЗООТ „Казичане“, където се намира понастоящем
осъденият. Според това лице, въпреки формално наличните предпоставки, при осъдения, наказанието „Лишаване от
свобода“ все още не дава своя корекционен ефект, въпреки изтеклия перид от
време. Отчетено е, че оценката
на риска от рецидив е в средните
стойности - 50т., подобно на риска от вреди за
обществото, обусловен
от характера на престъплението, свързано и с
употреба на сила, по
намаляването на който работата следва да продължи. Прието е, че лишеният от свобода все още омаловажава
извършеното деяние, не изразява съжаление, отчасти разбира мотивите за
криминалното си поведение, не приема присъдата за справедлива, поради което и
все още не е налице ясно обективирана мотивация за промяна. Поради това и според началника на
ЗООТ, целите на наказанието все още не са постигнати.
Сред материалите по делото е приобщен и
доклад относно приложението на чл.70, ал.1 от НК по повод подадената от
осъдения молба. В документа са обективирано, че лишеният от свобода е
неграмотен, никога не е ходил на училище. Има две деца, упражняването на родителските
права върху които му е възложено през 2018г., поради дезинтересиране на
майката. Психологически С. е очертан
с нисък интелект, затрудняващ комуникацията с него. Счетено е рискът от агресивно поведение да е
умерен, т.е, че е възможно да реагира импулсивно,
без да се замисля за негативните последствия.
В доклада е обърнато внимание на спада в риска от рецидив от 55т. на
50т., въпреки че все още е в средни нива, а риска от сериозни вреди е
констатиран към момента като среден за обществото /непроменен/ и нисък
за него и останалите
лишени от свобода. Като проблемни зони с ясно очертани дефицити са
отразени настоящо правонарушение /заради користно-насилствения
характер на извършеното/, отношение към
правонарушението -
поради все още частичното
приемане отговорността за криминалното
поведение, отчасти разбирането на мотивите за
извършване на деянието, непризнаването на вредата,
която е причинил, липсата на съжаление за извършеното и все още възприемането
на присъдата за несправедлива. Като проблемни зони, по които работата следва да продължи, са приети още липсата на образование, частично
разпознаване на проблемите и решаването им по социално приемлив начин, частичното
осъзнава последствията от действията си /умения за мислене/, слабия
самоконтрол /междуличностни
проблеми/. В обобщение е възпието становище, че при осъдения все още не завършил
корекционният процес.
По делото е постъпил и първоначалния план на присъдата, който е все още актуален, в
който зоните, които са получили висока или средна
оценка, като вероятни или със сигурност са свързани с криминалното поведение
или сериозните вреди като нагласи, умение за мислене, трудова заетост, които налагат като цели преценка
на минало поведение, формиране на способности за
констурктивно решаване на проблеми и използване на социално-приемливи модели за
самоутвърждаване и личностна
реализация, усвояване на трудови навици и умения.
Съобразно
нормата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от
свобода по смисъла на чл.70, ал.1 от НК са всички обстоятелства, които сочат на
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като
доброто поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни
или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви.
В такава
насока на първо място следва да се отбележи, че осъденият полага труд, не е извършил дисциплинарни нарушения,
поощряван е двукратно.
Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката за
осъдения по чл.155, също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата и по чл.156, както и от всички други източници за информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Съдът в този му състав намира да не е
реализирано в пълен обем съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на
осъдения С., по чиято
молба е искането от условно предсрочно освобождаване, изхождайки от смисъла на
ал.2 на чл.439а от НПК.
Според съдържанието на приобщените
по-горе и докладвани материали от затворническото досие при този осъден,
въпреки престоя му в местата за лишаване от свобода, който реално е от м. април
2019г., са констатирани все още средни нива за риск от рецидив - 50т., рискът от сериозни вреди е също среден за обществото, като не е променен от началото на престоя му в
затворническото заведение, поради което и в остатъка от време, който С. следва да пребивава в местата за
лишаване от свобода, следва да бъде повишен корекционният ефект на наказанието,
тъй като не са постигнати изцяло целите на наказанието и поради това не е
завършил процеса на поправяне и превъзпитание.
В тази насока следва да се отбележи, че
неизпълнените цели в
плана на присъдата са насочени към промяна на проблемните зони към момента, а именно: нагласи, умение за мислене, обучение и
образование, начин на живот и обкръжение, които налагат реализиране на
поставените цели. Не могат да се пренебрегнат и констатациите, че лишеният от
свобода все още омаловажава извършеното престъпление, не изразява
съжаление, отчасти разбира мотивите за криминалното си поведение, което обуславя частичната мотивация за промяна.
Видно от материалите по делото, С. изтърпява наказанието при „общ“ режим,
който е действащ от началото на постъпването му в ЗО „Казичане“ от 2019г. Съдът
счита, че законосъобразното поведение на С. следва да се утвърди, а видно от доказателствата в
затворническото досие, тези ефекти на наказанието все още не са постигнати в
цялост. При констатиране положителни резултати, в доклада за осъдения е
отразена възможност за още поощрения, а също и последваща замяна на режима с
„лек“.
Според съда с оглед бъдещата
ресоциализация на осъдения следва да се игнорират проблемите, произтичащи от липсата
на образование. Следва осъденият да осъзнае напълно факторите, довели до
постъпването му в затвора, ясно да мотивира желание за промяна, свързано и с
възприемане на присъдата като справделива и по този начин да бъде пълноценен
гражданин след освобождаването му.
Безспорно указанията, дадени в т.4 и т.5 от ППВС №7/1975г. не са загубили
сила като съдилищата не могат да се позовават на обстоятелствата по чл.54 и 55
от НК, както и на квалифициращите деянието признаци, които се вземат предвид
при постановяването на присъдата, а също и на дългия остатък от наказанието или
тежестта му. Налице са обаче все още частично разпознаване на
проблемите, частично осъзнаване на последствията
от действията си, слаб самоконтрол, обективиран в умерения риск
от агресивно импулсивно поведение.
Що се
касае до обстоятелството, че С. е
баща на двама сина, върху които му е предостовено упражняването на родителските
права, същото очевидно не е било с такъв характер, че да възпре лицето от
извършване на престъпление. Вярно е, че престъпленията, за които е осъден, са
реализирани през 2014г., а предоставянето на родителските права е от 2018г., но
С. е бил родител и към 2014г.,
въпреки което е извършил визираните две престъпления.
Следва да се отбележи, че именно
затворническата администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над
поведението на лишения от свобода и може да констатира или не данни за
поправянето му, което именно е целта на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“ съобразно нормата на чл.36 от НК. В този смисъл, становищата на всяко
едно от лицата, които са работили с С. в този период – психолози, инспектори и т.н., отчитат не
само средния риск от рецидив, но и също средният все още риск от вреди за
обществото, които не следва да бъдат преценявани изолирано, но и наличието на
все още доста проблемни зони и неизпълнение на целите на наказанието.
Ето защо, съставът на СГС не намира
основания да се дистанцира от изводите и становищата именно на тези лица от
затворническата администрация и служителите, работили и работещи с С., като ги приема поради това за
достоверен източник за оценка на поведението и липсата на извод за цялостно
поправяне на осъдения в целения от закона смисъл.
С оглед горното, съдът намира, че
молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, като на осн. чл.441 от НПК като нова молба не може да бъде подадена в срок от шест месеца от влизане в сила на настоящото определение.
Така мотивиран и на осн. чл.441 от НПК,
вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В.В.С. /със
снета самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
и протестира по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.
Препис от
определението да се изпрати за сведение и изпълнение на лишения от свобода С.,*** и СГП.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12,40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................................
СЕКРЕТАР:..........................................