№ 69
гр. Бургас, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Св. М. Цолова
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря М.А Д. ДИМОВА
в присъствието на прокурора Йорданка Цветанова Дачева-Толева (АП-
Бургас)
като разгледа докладваното от Св. М. Цолова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20212000600120 по описа за 2021 година
С присъда №32 от 28.01.2021г. по НОХД №454/2020г. Бургаският
окръжен съд признал подс. М. Ш. В. за виновен в това, че на неустановена
дата през периода от 07.03.2018г. до 20.04.2018г., включително, в землището
на гр. Созопол, местността „Буджака“, в качеството на технически
ръководител в „Б.“ ООД, назначен с трудов договор № 232/18.07.2012г. и
определен със Заповед № 416-8/06.06.2016г. на управителя на „Б.“ ООД,
наредил осъществяване на противозаконна дейност в нарушение на чл. 161,
ал. 2, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.147, ал.4, т.3 вр. ал.1 от Закона за културното
наследство /редакция ДВ, бр.7/19.01.2018г./, като разпоредил извършването
на изкопни, електромонтажни и възстановителни работи за подземно
полагане на нова кабелна линия, ниско напрежение, за присъединяване на
обект - „Вилна сграда „А“ с домови ел. и ВиК отклонения“ - УПИ - XV - 5040
и обект „Вилна сграда „Б“ с домови ел. и ВиК отклонения“ - УПИ - XV - 5040
към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД, в защитена територия за опазване на културно
наследство - Античен некропол на Аполония /втора половина на V в. - края на
1
III в. пр. Хр./, обявен за археологически паметник на културата от
Античността и Средновековието с категория „местно значение“ в Държавен
вестник брой 35 от 1965г., със статут на „недвижима културна ценност“
съгласно параграф 10, ал.1 от Закона за културното наследство и с
териториален обхват, определен в Протокол от 20.06.2001г. на
междуведомствена комисия, определена със Заповед № РД 09 -
182/29.05.2001г. на министъра на културата, актуализиран с Протокол от
10.05.2006г. на междуведомствена комисия, назначена със Заповед №РД - 09
– 159/02.05.2006г. на министъра на културата, без да изпълни изискването,
изкопните работи да бъдат извършени под наблюдението на специалист -
археолог, съгласно Становище с изх. № ЗЗ-НН-1165 от 20.10.2014г. на
Министерство на културата и Становище с изх. № ЗЗ-НН-580/29.06.2015г. на
Министерство на културата, поради което и на основание чл. 277а, ал.4 и
чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от Наказателния кодекс му наложил наказание пробация
със следните пробационни мерки:
по чл.42а, ал.2, т.1, вр. с чл. 42б, ал.1 от НК - Задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от шест месеца, която да се изпълнява чрез
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично и
по чл.42а, ал.2, т.1 вр. чл.42, ал.2 от НК – задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
На основание чл.55, ал.3 от НК не наложил на подс. М.В. кумулативно
предвиденото наказание глоба.
Осъдил подс. М.В. да заплати в полза на държавата, по сметка на
Окръжен съд – Бургас, сумата 102,04 лева, представляваща направени
разноски по делото в съдебната фаза.
Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на
подс. М. Ш. В. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. В
жалба се твърди, че не са събрани достатъчно доказателства, установяващи
вината на подсъдимия. Твърди се, че отговорен за случилото се следва да
бъде възложителят на работата, извършена от работниците, които
подсъдимият, като технически ръководител, не ръководи, а само наблюдава и
преценява правилността на техническото съоръжение, което се монтира.
Заявява, че подсъдимият няма задължение да съгласува започването на
2
работата с Министерството на културата, тъй като това е задължение на
електроразпределителното дружество и дружеството, което е сключило
договор за изработка – „Б.“ ООД. В тази връзка се позовава на сключения
между двете дружества договор и издаденото от Министерството на
културата наказателно постановление, с което се налага глоба на
електроразпределителното дружество за това, че не е съгласувало с
министерството започването на изкопни и технически дейности. Като твърди,
че задължение на подсъдимия е, когато му се предаде техническата
документация, да си свърши възложената работа, моли въззивният съд да
отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова
присъда, с която да оправдае подсъдимия.
В допълнително писмено изложение нов упълномощен защитник на
подс. М.В. представя обстойни съображения в подкрепа на оплакванията за
незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, като към тях добавя и
оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при оценката на събрания по делото доказателствен материал. Твърди, че
първоинстанционният съд не е преценил обективно всички доказателства по
делото в тяхната съвкупност, не е анализирал противоречията между
отделните доказателства, необосновано е фаворизирал показанията на
посочените от прокуратурата свидетели, пренебрегвайки голяма част от
писмените доказателства. Смята, че макар и първоинстанционният съд
правилно да е приел, че извършването на процесните изкопни работи без
присъствието на археолог да представлява нарушение по чл.161, ал.2, пр.1 вр.
ал.1 от ЗКН, необосновано и в противоречие с установения правов ред е
приел, че такова нареждане може да бъде издадено от всяко лице и конкретно
в случая от подсъдимия на база на съществуващата практика в отношенията
между него и представителя на дружеството – възложител „ЕВН България
Електроразпределение“ – ЕАД - КЕЦ – Приморско в лицето на свид. Д. К..
Счита, че съдът не се е съобразил с детайлната уредба на процеса на
разрешаване на строителството, момента на неговото започване, текущия
контрол при неговото реализиране и актовете, които се издават в хода на този
процес. Цитира и анализира подробно редица текстове от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ и Наредба №3 от 31.03.2003г. за съставяне
на актове и протоколи по време на строителството, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Съобразявайки тези нормативни
3
актове и позовавайки се на съдържанието на приложените като писмени
доказателства по делото два протокола за откриването на строителната
площадка и определяне на строителна линия и ниво от 19.03.2018г., отнасящи
се съответно за вилна сграда А и вилна сграда Б в УПИ XV – 5040 по плана на
гр. Созопол, оспорва както периода на извършвате на инкриминираното
деяние, така и авторството му в лицето на подсъдимия, чието име и подпис не
фигурират във въпросните протоколи. Изразява позиция, че след като двата
протокола / актове обр. 2 и 2а /, представляващи официални удостоверителни
документи и годни писмени доказателства по смисъла на НПК, не са
оспорени от прокуратурата, то същите в достатъчна степен поставят под
съмнение доказаността на обвинението. Упреква съда, че е допуснал
неизясняване фактическата обстановка по спора, като не е разпитал като
свидетели лицата Мариана А., инж. А. А. и инж. Г. К.а, които в определено
длъжностно качество са подписали въпросните два протокола. Категорично
оспорва извода, че подсъдимият е извършил деянието виновно, т. е. че макар
същият да е съзнавал, че процесния изкоп е следвало да се реализира в
присъствието на археолог, той да е наредил неговото извършване без
археолог. Цитира редица документи, приложени като писмени доказателства,
които установяват, че за ел. захранването на вилна сграда Б няма издадено
разрешение за спасително археологическо проучване от НАИМ при БАН и
няма сключен договор за възлагане на археологическо наблюдение между
възложителя „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД – КЕЦ –
Приморско и НАИМ при БАН, каквито документи са налице за ел.
захранването на вилна сграда А. Отстоява теза, че няма доказателства,
установяващи, че преди започването на изкопните работи подсъдимият е
знаел, че двете трасета за полагане на кабелите съвпадат, в каквато хипотеза
недопустимо е да се приема, че подсъдимият е осъзнавал последиците от
своите действия, т. е. че е действал в нарушение на ЗКН. Изразява становище,
че след като до 19.03.2018г. не е било ясно дали ще бъде изискано
археологическо наблюдение за процесния обект, след като от показанията на
свидетелите К. и Я. се установява, че не за всички обекти от този район се
изисква археологическо наблюдение от НАИМ при БАН и на подсъдимия не
са били предадени от свид. К. становище с изх. №ЗЗ-НН-1165 от 20.10.2014г.
и становище с изх. №ЗЗ-НН-580 от 29.06.2015г. на Министерството на
културата за осъществяване на строителните дейности в присъствието на
4
археолог, то не може да се приеме за доказано, че подсъдимият е знаел, че
следва да нареди извършването на процесните изкопни работи в присъствието
на археолог. Подчертава, че единственото доказателство, че подсъдимият е
бил предупреден устно да не започва изкопни работи без археолог, са
показанията на свидетелите – служители в „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД – КЕЦ – Приморско, на чиито показания не
следва да се дава вяра, тъй като същите са заинтересовани предвид
обстоятелството, че дружеството е било санкционирано от министъра на
културата и двама от служителите К. и А. са участвали в комисията,
подписала протоколите за откриването на строителната площадка и
определяне на строителната линия за процесния обект без присъствието на
археолог. Категоричен е, че няма доказателства подсъдимият да е бил
уведомен писмено за необходимостта от археологическо наблюдение на
процесния обект, а що се отнася до устно дадените му указания по спазване
на ЗКН, то безспорно е установено, че той винаги ги е спазвал и няма
причина, поради която да се счита, че в настоящия случай той е действал по
различен начин. Намира за недостоверни показанията на свид. К., които се
намират в противоречие със съдържанието на подписаните от него протоколи
досежно процесния обект. Като се позовава на длъжностната характеристика
за длъжността „технически ръководител“, която подсъдимият е заемал в
дружеството – изпълнител – „Б.“ ООД, обръща внимание, че подсъдимият не
е имал задължения, произтичащи от ЗКН. Смята, че в конкретния случай с
подписването на протоколите за откриване на строителна площадка и за
определяне на строителна линия от самия управител на „Б.“ ООД – Т. з.,
задължението на подсъдимия като технически ръководител, делегирано му
със Заповед №416-8/06.06.2016г. да подписва всички актове, съставени по
време на строителството, отпадат. По изложените съображения моли
въззивният съд да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да
постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.277а, ал.4 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че въззивната жалба на
упълномощения защитник на подсъдимия е неоснователна. Отбелязва, че в
хода на първоистанционното производство, което е разгледано по общия ред,
не са допуснати съществени процесуални нарушения, изяснени са обективно,
5
всестранно и пълно всички обстоятелства по делото въз основа на относим и
достатъчен доказателствен материал, като съдът е достигнал до обосновани и
законосъобразни изводи, че подсъдимият е осъществил деянието, посочено в
обвинителния акт. В контекста на това си становище намира възраженията на
защитата за неразпитани по делото важни свидетели за неоснователни, а
фактическата обстановка по спора – за напълно изяснена и неизискваща
събирането на допълнителни доказателства. Смята, че първоинстанционният
съд е отговорил в пълнота на всички направени от защитата възражения,
както на тези в съдебното следствие, така и на тези в допълнително
представеното пред тази инстанция писмено изложение. Изтъква, че
подсъдимият, в качеството си на технически ръководител в „Б.“ ООД, е бил
определен да изпълнява тази длъжност на обектите на територията на 28-мо
КЕЦ – Приморско, както и да представлява дружеството пред
„Електроразпределение“ ЕАД, и наред с това е ръководил изпълнението на
обектите, намиращи се в местността „Буджака“, и е давал в тази насока
нареждания на подчинените си работници. Като твърди неоснователност на
възражението на защитата, че подсъдимият не е можел да възлага изкопни
работи, а нареждането на такива произхождало от свид. К., отбелязва, че
свид. К. е следвало само документално да организира извършването на
строителните работи, след което да уведоми подсъдимия кога и при какви
условия същите да започнат. Споделя направените от първата инстанция
анализ и оценка на показанията на свидетелите К., С. и Н., които са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи и категорично установяват, че
подсъдимият многократно е бил предупреден да не извършва строителни
работи без присъствието на археолог, като за конкретния случай е бил
предупреден и за двата обекта – съответно за вилна сграда А и за вилна
сграда Б. В подкрепа на това фактическо положение изтъква показанията на
извършилия предварителната проверка полицейски служител – свид. П., пред
който подсъдимият заявил, че е знаел, че следва да присъства археолог при
строителната дейност, но тъй като изтичал срокът на поръчката, извършил
дейността без да дочака идването на археолог. Присъединява се към
становището на първата инстанция за недостоверност на обясненията на
подсъдимия, с които твърди, че не е бил предупреден да изчака присъствието
на археолог и за двата обекта. В тази връзка изразява позиция, че като
технически ръководител на обектите подсъдимият е следвало подробно да се
6
запознае с тяхната документация, от която е видно, че трасетата съвпадат и да
изпълни предписанието за наблюдение на изкопните дейности от археолог.
Възприема изводите на окръжния съд, че в случая не е нарушен принципът
„non bis in idem“, предвид на това, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД е бил
наказан с наказателно постановление за нарушения по ЗКН, тъй като
административнонаказателната отговорност на юридическото лице не води до
отпадане на наказателната отговорност на подсъдимия за осъщественото от
него престъпление, защото изпълнителните деяния на административното
нарушение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и на осъщественото от
подсъдимия престъпление са различни. Изцяло подкрепя становището на съда
за липса на маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като се
касае за противозаконна дейност, която застрашава опазването и
защитаването на културните ценности и обосновава висока степен на
обществена опасност. Намира за правилно определено наложеното на
подсъдимия наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2 б.“б“ от НК, предвид
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива. Предлага да се потвърди изцяло първоинстанционната
присъда.
Упълномощеният защитник на подс. М.В., депозирал допълнителното
писмено изложение към въззивната жалба, твърди, че първоинстанционният
съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с
неправилно формулиране на предмета на доказване, предвид разкопаното
ниво на изкопа и нивото на положените кабели. Отстоява тезата, че
окръжният съд, не допускайки разпит, в качеството на свидетели, на
длъжностни лица, които са участвали в съставянето и подписването на
протоколи обр. 2 и 2а, е допуснал непълнота на доказателствата. Обръща
специално внимание на актовете за строителство, които имат доказателствена
сила за отразените в тях обстоятелства. Подчертава, че във всички актове по
повод процесните строителни дейности името на подсъдимия не фигурира и
няма положен от него подпис. Упреква компетентните длъжностни лица, че
не са упражнили правомощията си да спрат строителните дейности и да
наредят да се изчака представител на Министерството на културата.
Квалифицира като съществено процесуално нарушение необективната оценка
на доказателствените материали, направена от решаващия съд. Смята, че са
фаворизирани показанията на свидетелите, посочени от прокурора, които са
7
заинтересовани, тъй като са служители на дружеството – възложител ЕВН,
наказано от министъра на културата, за допуснати нарушения по ЗКН.
Критикува съда, че е пренебрегнал обстоятелствата, отразени в протоколите
обр. 2 и 2а, и се е доверил на свидетелските показания, които установяват
противното, макар че въпросните протоколи имат доказателствена стойност,
предвидена в НПК и Наредба №3/2003г. на министъра на регионалното
развитие и благоустройство. Заявява позиция, че при явното противоречие
между свидетелските показания и приложените като писмени доказателства
протоколи обр. 2 и 2а, вината на подсъдимия не е доказана по несъмнен
начин, както изисква НПК, поради което моли въззивният съд да отмени
първоинстанционната осъдителна присъда и да оправдае подсъдимия по
повдигнатото му обвинение.
Другият упълномощен защитник на подс. М.В., подал въззивната жалба,
заяви, че я поддържа изцяло и моли за уважаването й. Смята, че
прокуратурата погрешно е повдигнала обвинение на подсъдимия, който се
явява подизпълнител на трета линия, вместо да привлече към наказателна
отговорност представител на възложителя – ЕВН или на управителя на
подизпълнителя – свид. з.. Подчертава, че подсъдимият няма отношение към
организацията на строителните дейности и не е длъжен да търси археолог,
който да присъства на място при тяхното провеждане. Оспорва извода за
наличие на пряк умисъл в действията на подсъдимия, който е обикновен
изпълнител и няма задължение да търси археолози. Намира за необосновано
становището на съда, че не е налице малозначително деяние по смисъла на
чл.9, ал.2 от НК, след като самият археолог е казал, че при извършените
изкопни дейности, не са причинени никакви поражения. Изразява несъгласие
и със становището, че за неправомерно извършените изкопни дейности
следва да носят отговорност едновременно и юридическото лице - ЕВН като
възложител, който понася административнонаказателна отговорност и
физическото лице – подсъдимият, който отговаря за изпълнението на
изкопните дейности и за полагането на кабелите. Категоричен е, че подс.
М.В. не е извършил престъпление, а такова е извършено от представител на
дружеството – възложител. В тази връзка отправя алтернативно искане да се
отмени осъдителната присъда и делото да се върне на прокурора с цел
събиране на доказателства, които да установят виновника, възложил
изпълнението на строителните дейности и това е свид. К., на когото ЕВН е
8
възложил да следи документацията и организацията по реализиране на
процесните дейности.
Подс. М.В. се присъедини към становището и исканията на своите
защитници. Заяви, че не е извършил престъпление, не се чувства виновен и
помоли да бъде оправдан.
Въззивната жалба, като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок
по чл.319, ал.1 от НПК, от упълномощения защитник на подсъдимия, който
като самостоятелна страна в процеса, има право да оспорва постановената
присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото
наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и
в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция и провери атакуваната
присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от
НПК, направи извода, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателя
оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1
от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на
процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно
производство, както и в хода на първоинстанционното съдебно следствие са
били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са
съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното
производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на
такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното
производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество,
докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за
ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от
НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и
не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата, нито контрол за справедливост на
наложените наказания. Посоченото правомощие за проверка досежно
спазването на процесуалния закон по това дело въззивната инстанция
упражнява по силата на законоустановеното в чл.314, ал.1 от НПК служебно
начало да проверява изцяло правилността на оспорения съдебен акт,
независимо от основанията, които е посочила страната, инициирала
9
въззивния контрол и независимо от нейните устно изразени претенции пред
въззивния съд.
Във въззивната жалба на упълномощения защитник не е заявен изрично
довод за нарушения на процесуалния закон, нито такива конкретни
нарушения са посочени, нито са изложени аргументи в тяхна подкрепа, нито
се съдържа искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане в предходен процесуален стадий, каквато е най-честата правна
последица при констатация за нарушения от въпросната категория. В
депозираното от другия упълномощен защитник допълнително писмено
изложение към жалбата се съдържа изрично възражение за допуснати
съществени процесуални нарушения, но видно от изтъкнатите в негова
подкрепа аргументи, се касае за упрек срещу доказателствената дейност на
първостепенния съд, поставена в основата на изграждане на вътрешното
съдийско убеждение по фактите, като се твърди, че не са спазени правилата за
събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали; че
приетата от съда фактическа обстановка не кореспондира със събрания по
делото доказателствен материал; постановената осъдителна присъда не се
основава на безпротиворечиви и убедителни доказателства, които да са били
събрани и проверени по предписания процесуален ред и въз основа на които
да може да се направи категоричен извод за виновно поведение на
подсъдимия и съставомерност на деянието по вменената разпоредба на
чл.277а, ал.4 от НК, в мотивите липсва всестранен, пълен и задълбочен
анализ на всички налични доказателствени средства, поотделно и в тяхната
взаимосвързаност, не са отстранени противоречията в доказателствените
материали, някои от тях са били тълкувани превратно; обективният анализ на
доказателствената съвкупност не установява категорично автора на деянието
в лицето на подсъдимия, не установява също кога и как подсъдимият е узнал,
че при изпълнението на процесните строителни дейности е следвало да
присъства археолог, не установява още, че подсъдимият е действал с пряк
умисъл досежно обекта вилна сграда Б, в чиито документи не се съдържа
изискване за археологическо наблюдение от Министерството на културата, а
при положение, че трасетата за полагане на кабели за вилна сграда А и вилна
сграда Б напълно съвпадали, то подсъдимият следва да бъде оправдан.
При реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, следва да се подчертае, че съгласно задължителните
10
указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н. д. №2/2002г. на
ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от
недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ
на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени
нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата
инстанция. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални
нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в
тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и
оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от
категорията на съществените, доВ. до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от
категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения.
Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство е
отстранено в съдебната фаза на процеса, то не съставлява основание за
връщане на делото на прокурора. Ако съдебното производство е протекло
съобразно правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално
нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на
разследването, е без значение за изхода на делото.
Съобразявайки горното и след осъществена служебна проверка,
въззивният състав заключи, че в хода на настоящото наказателно
производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати
такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като
съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК.
Посочените по-горе оплаквания на защитника по същината си са такива за
необоснованост на присъдата и ще се обсъдят по-долу в настоящото решение,
с което въззивната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора.
Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и
разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и
въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по
спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд, като същата не
обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата
11
правна характеристика и участието на подсъдимия в него. Анализирайки
задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата
инстанция направи следните фактически констатации:
Подсъдимият М. Ш. В. е роден на **********г. в гр. Бургас. Същият е български
гражданин, с турски произход, живущ в гр. Айтос, област Бургас, женен, с висше
образование, неосъждан.
С трудов договор № 232 от 18.07.2012 год., сключен между „Б.“ ООД и подсъдимия М.
Ш. В., последният бил назначен на длъжността „технически ръководител“. Според
връчената на подсъдимия длъжностната характеристика на посочената длъжност, подс. В.
имал различни задължения, сред които и различни организационни, контролни и надзорни
функции, а именно: ръководел организацията на труда и производството в смяната;
контролирал техническата и оперативна подготовка на работата в смяната и осигуряването
на техническата и технологичната документация, осигуряването на инструменти,
приспособления, материали и енергийни ресурси, както и оперативните производствени и
икономически резултати от работата. Освен това следял за спазването на трудовата и
технологична дисциплина и на правилата за безопасност на труда по време на работа.
Със Заповед № 416 – 8 от 06.06.2016 год., издадена от законния представител на „Б.“
ООД – свид. Т. А. з., подсъдимият В. бил определен за технически ръководител на обектите
на територията на 28-КЕЦ - Приморско във връзка с изпълнение на рамков договор №
********** от 31.05.2016 год. Във функциите му като технически ръководител се включвали
задълженията и правомощията да представлява „Б.“ ООД пред „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД - КЕЦ Приморско, Община Приморско и пред държавните
контролни органи; да подписва всички видове актове, съставяни по време на
строителството; да провежда инструктаж на работното място, ежедневен и периодичен, на
всички служители на дружеството, работещи на обектите, попадащи на територията на
КЕЦ-Приморско. В този смисъл, като представител на изпълнителя - „Б.“ ООД, подс. В.
ръководел изпълнението на обектите, които се намирали в местността „Буджака“ в гр.
Созопол.
Възлагането на изпълнението на дейностите по рамков договор №********** от
31.05.2016г. се осъществявало от представител на възложителя - „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД - КЕЦ Приморско, който предавал писмена заявка и проектна
документация за всеки конкретен обект на представител на изпълнителя „Б.“ ООД.
Проектната документация съдържала разрешение за строеж, съгласувателни писма от
различни институции, скици и др. документи, необходими за реализиране на конкретния
обект.
Свидетелят Д. Х. К. изпълнявал длъжността „електромонтьор, поддържане и ремонт на
електропроводни линии и мрежи, ТП и възлови станции“ в „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД. Същият работел в група „Присъединяване на нови клиенти“ в
КЕЦ - Приморско по силата на допълнително споразумение към трудов договор №
12
2279/2006г. В посоченото си длъжностно качество той възлагал изпълнението на дейности
по рамковия договор №********** от 31.05.2016г. за обектите, находящи се на територията
на местността „Буджака“ в гр. Созопол. В изпълнение на служебните си задължения, свид.
К. съставял писмените заявки за извършване на необходимите строително - монтажни
работи и организирал подготовката на цялата проектна документация към всяка заявка.
Същият работел в едно помещение в КЕЦ - Приморско със свид. И. Х.а Н., която била
технически сътрудник и проектант. Тя помагала при необходимост, като съставяла
посочените писмени заявки. Свид. Д. К.а Я. била пряк началник на свидетелите К. и Н.. Тя и
ръководителят на КЕЦ - Приморско — свид. Ст. Милчев С., винаги съгласували заявките за
строително-монтажни дейности след съставянето им от двамата подчинени, като полагали
подписите си върху самите заявки.
Като представител на дружеството - възложител свид. К. възлагал винаги по един и
същ начин на подсъдимия В. изпълнението на дейностите по инвестиционните проекти за
присъединяване на обектите, находящи се в местността „Буджака“ в гр. Созопол, към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, КЕЦ -
Приморско. Той предавал екземпляр от заявката за строително-монтажни работи,
съгласувана от свидетелите Я. и С., както и проектната документация към нея, необходима
за реализиране на обекта. Подс. В. удостоверявал получаването на документите чрез
полагане на подпис върху екземпляра на заявката, която оставала у свид. К.. В съответствие
с дългогодишната установена практика свид. К. винаги уведомявал само устно подсъдимия
за условията, при които трябвало да се изпълни съответния обект, включително дали е
необходимо присъствието на археолог по време на извършване на изкопните работи. Подс.
В. винаги реализирал обектите по начина, по който му е наредил свид. К., като нямал право
да се отклонява от указанията му, особено от тези, касаещи необходимостта от
задължително присъствие на археолог по време на извършване на изкопните работи.
На 30.08.2013г. бил сключен договор №**********/30.08.2013г. за присъединяване на
недвижим имот - вилна сграда „Б“ към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, КЕЦ - Приморско. На 16.05.2014г. бил сключен договор
№**********/ 16.05.2014г. за присъединяване на недвижим имот - вилна сграда „А“ към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” ЕАД, КЕЦ - Приморско.
Двете сгради се намирали в един имот с адрес - гр. Созопол, местност „Буджака“, УПИ - XV
- 5040. Свид. Р. М. К. притежавал правото на собственост върху вилна сграда „А“, а брат му
- А. М. К. бил собственик на вилна сграда „Б“. Последният отсъствал от страната през по-
голямата част от годината поради служебна ангажираност. Тъй като двете сгради се
намирали в един парцел, в непосредствена близост една до друга, свид. К. се заел изцяло с
процедурата по присъединяването им към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, КЕЦ - Приморско.
За реализирането на двата договора, посочени по-горе, било необходимо да се положи
подземно нова кабелна линия - ниско напрежение между съществуващ кабелен
разпределителен шкаф и нови два броя електромерни табла на границата на имота, в който
се намирали двете вилни сгради. За тази цел било необходимо да се направи един единствен
изкоп под земната повърхност, който започвал от кабелен разпределителен шкаф, находящ
13
се до трафопост „Адам“, минавал през уличния път на ул. „101-ва“ и стигал до оградата на
вилна сграда „А“ и вилна сграда „Б“, където трябвало да се монтират новите електромерни
табла и да се захранят двете сгради с електрическа енергия.
В същия парцел УПИ XV-5040 /ПИ с идентификатор 67800.4.304/ в местността
„Буджака“, гр. Созопол, през 2006 г. свид. К. М. П. - ръководител на Секция „Антична
археология“ в Националния археологически институт с музей при БАН /НАИМ при БАН/,
извършила археологическо проучване. В резултат на това, установила, че под земната
повърхност - там, където трябвало да бъде положена посочената подземна кабелна линия, се
намирал Античен некропол на Аполония /втора половина на V в. - края на III в. пр. Хр/.
Същият бил обявен за археологически паметник на културата от Античността и
Средновековието с категория „местно значение“ в Държавен вестник брой 35 от 1965 г., със
статут на „недвижима културна ценност“ съгласно параграф 10, ал. 1 от Закона за
културното наследство и с териториален обхват, определен в Протокол от 20.06.2001г. на
междуведомствена комисия, определена със Заповед № РД - 09-182/29.05.2001г. на
министъра на културата, актуализиран с Протокол от 10.05.2006г. на междуведомствена
комисия, назначена със Заповед № РД-09-159 от 02.05.2006г. на министъра на културата.
През 2014 година в процесния парцел било проведено допълнително археологическо
проучване, в резултат на което били разкрити съоръжения, изградени от варовикови квадри,
пет гробни комплекса и три обредни огнища - локализирани непосредствено преди
трафопоста. Приключването на разкопките отново било прието с протокол и била издадена
Заповед № РД - 09-194 от 14.04.2014 г. на зам. министър на културата, като било взето
решение разкритите структури - периболос, периболос - гробници и крепида да бъдат
запазени на място и консервирани с подходящи изолационни и инертни материали съгласно
изискванията на Закона за културното наследство /ЗКН/.
Предвид горните обстоятелства, било извършено съгласуване на проектите за външно
кабелно ел. захранване на вилна сграда А и вилна сграда Б, находящи се в гр. Созопол,
местността „Буджака“, УПИ – ХV-5040, с Министерството на културата. За целта в
министерството били изпратени проектните документации на двете вилни сгради.
Съгласувателната процедура завършила с издаване на две становища от посоченото
министерство – Становище изх. №ЗЗ-НН-1165 от 20.10.2014г. за вилна сграда А и
Становище изх. №ЗЗ-НН-580 от 29.06.2015г. за вилна сграда Б. Съгласно становищата
изкопните работи за подземното полагане на кабелната линия – ниско напрежение и за двете
вилни сгради трябвало да бъдат извършени под ръководството на специалист – археолог,
както изисква нормата на чл.161, ал.1 от ЗКН /ред. ДВ, бр.7/19.01.2018г./. Затова
инвестиционен проект „Външно кабелно ел. захранване на вилна сграда Б с домови ел. и
ВиК отклонения за УПИ – ХV-5040, разположен в местността „Буджака“ в землището на гр.
Созопол“, е следвало да се реализира по начин, идентичен с този, по който следвало да се
изпълни инвестиционен проект „Външно кабелно ел. захранване на вилна сграда А с домови
ел. и ВиК отклонения за УПИ – ХV-5040, разположен в местността „Буджака“ в землището
на гр. Созопол“. В случай, че се разкрият нови неизвестни археологически структури, е
14
следвало да се проведат спасителни археологически проучвания. Съгласуваните проектни
документации на двата обекта, ведно с посочените становища и двете схеми, били изпратени
от Министерството на културата в „Електроразпределение Юг“ ЕАД, КЕЦ – Приморско.
Свид. К. изпратил проектните документации, съгласувани от Министерството на
културата, ведно с копие на Становище изх. № 33 - НН - 1165 от 20.10.2014 г. и Становище
изх. № 33 - НН - 580 от 29.06.2015г. в Община - Созопол, за да бъдат издадени разрешения за
строеж във връзка с предстоящото подземно полагане на новата кабелна линия за
присъединяване на вилни сгради „А“ и „Б“ към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД. Посочените разрешения били издадени и проектните
документации били върнати съгласувани в „Електроразпределение Юг“ ЕАД, КЕЦ -
Приморско. Копия от съгласувателните становища за двете сгради били изпратени от свид.
К. и на „Агроводинвест“ ЕАД - надзорното дружество на „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
КЕЦ - Приморско в случаите на присъединяване на обекти от вида на вилни сгради „А“ и
„Б“ към електроразпределителната мрежа.
Свид. К. решил изпълнението на двата обекта - вилна сграда „А“ и вилна сграда „Б“, да
се извърши едновременно от изпълнителя – „Б.“ ООД в един и същ момент с цел избягване
на неоправдани разходи, тъй като се касаело за изкопаване на едно единствено трасе, в
което да се положат кабелите и за двете вилни сгради. В изпълнение на Становище с изх. №
33 - НН - 1165 от 20.10.2014г. и Становище с изх. № 33 - НН - 580 от 29.06.2015 г. на
Министерството на културата и на установените задължения в договори с
№**********/16.05.2014г. и №**********/30.08.2013г., свид. К. започнал подготвянето на
документите, необходими за реализирането на двата обекта - вилна сграда „А“ и вилна
сграда „Б“. Свид. Н., съгласувано със свид. К., изготвила писмена заявка за доставка №
**********/18.01.2018г. за вилна сграда „А“ и писмена заявка за доставка
№**********/31.01.2018г. за вилна сграда „Б“, в по два екземпляра всяка. Заявките били
съгласувани и със свидетелите Я. и С..
В изпълнение на решението си двата обекта да се изпълнят едновременно, свид. К.
подготвил един договор за археологическо наблюдение, в който вписал вилна сграда „А“,
тъй като подготвил документите първо за нея. В случая трябвало да се изпълнят
едновременно два обекта, като се направи един изкоп за тях, в който да се положат кабелите.
На 19.03.2018г. бил сключен Договор за възлагане на дейности за археологическо
наблюдение по време на извършване на изкопни дейности със страни
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, като възложител, и НАИМ при БАН, като изпълнител.
Съгласно този договор изпълнителят се задължавал да проведе археологическо наблюдение
по време на извършване на изкопната дейност от възложителя за захранване с
електроенергия на вилна сграда „А“, намираща се в гр. Созопол, местността Буджака, УПИ
XV-5040. Страните се задължили също да инициират създаването на междуведомствена
комисия, която да анализира резултатите от извършеното археологическо наблюдение с цел
опазване на културното наследство в защитената територия. Дължимата сума по договора
била заплатена в срок с цел своевременното започване на археологическото наблюдение на
обекта.
На 04.04.2018 година с Разрешение за спасително археологическо проучване
№70/04.04.2018г. на председателя на Съвета за теренни проучвания при НАИМ при БАН,
15
свид. С. Д., която през 2018г. работила като археолог в НАИМ при БАН, била определена да
извърши археологическото наблюдение по време на изкопните дейности за захранване на
вилна сграда „А“ с електроенергия.
Междувременно на 19.02.2018г. свид. К. предал на подс. В. единия екземпляр на
заявката за доставка с № **********/18.01.2018г. за вилна сграда „А“, ведно с документите,
необходими за изпълнение на обекта. Свид. К. предал на подсъдимия и заявка за доставка
№**********/31.01.2018г. за вилна сграда „Б“, ведно с документите, необходими за
изпълнение на този обект. Сред документите в проектните документации, предадени на В.
ведно със заявките, не били поставени Становище с изх. № 33 - НН - 1165 от 20.10.2014г. за
вилна сграда „А“ и Становище с изх. № 33 - НН - 580 от 29.06.2015г. - за вилна сграда „Б“.
Подс. В. потвърдил приемането им като положил собственоръчно подписа си на
екземплярите на двете заявки, които останали у свид. К.. При предаване на заявките, ведно
с проектните документации, свид. К. уведомил подсъдимия, че двата проекта – за захранване
на вилна сграда А и вилна сграда Б с електроенергия, трябвало да се изпълнят
едновременно, като се направи един изкоп, в който да се положат кабелите за двете сгради.
Освен това, при спазване на установената дългогодишна практика, изрично му казал, че
докато се извършват изкопните работи, задължително на място през цялото време трябва да
присъства археолог. Свид. К. предупредил подсъдимия, че това изискване се отнасяло и за
двата обекта – вилна сграда А и вилна сграда Б, тъй като трасетата за полагане на кабелите
за двете сгради съвпадали. Подсъдимият възприел казаното и приел документите за двете
сгради без възражения. Двамата се разбрали допълнително да уточнят датата, на която ще
дойде археолог, за да наблюдава извършването на изкопните работи.
По - късно свид. К. споделил със свидетелите Я. и С., че е уведомил подс. В. за
необходимостта от задължително присъствие на археолог при извършване на изкопните
дейности за захранване на вилна сграда „А“ и вилна сграда „Б“ с електроенергия.
Подс. В., макар и да е бил изрично предупреден, че не следва да извършва строителни
дейности по присъединяване на двете вилни сгради към електроразпределителната мрежа
без присъствието на археолог, което обстоятелство отпреди му било известно по повод
неговата длъжност като технически ръководител при осъществяване на дейността по
присъединяване на обекти в местността „Буджака“ към електропреносната мрежа, на
неустановена дата в периода от 07.03.2018г. до 20.04.2018г., той организирал и разпоредил
извършването на изкопни, електромонтажни и възстановителни работи за подземно
полагане на нова кабелна линия - ниско напрежение за присъединяване на обект - „Вилна
сграда „А“ с домови ел. и ВиК отклонения“ - УПИ - XV - 5040 и обект „Вилна сграда „Б“ с
домови ел. и ВиК отклонения“ - УПИ - XV - 5040 към електроразпределителната мрежа на
„ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД в защитена територия за опазване на културно
наследство - Античен некропол на Аполония /втора половина на V в. - края на III в. пр. Хр/,
обявен за археологически паметник на културата от Античността и Средновековието с
категория „местно значение“ в Държавен вестник брой 35 от 1965г., със статут на
„недвижима културна ценност“ съгласно параграф 10, ал.1 от Закона за културното
наследство.
В изпълнение на взетото решение по организация и осъществяване дейността по
присъединяване на двете вилни сгради, находящи се в местността Буджака, към
16
електропреносната мрежа, подсъдимият се свързал с представител на „Геопроект
Приморско“ ЕООД, на което дружество в оня период било възложено от
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД със заявка за доставка №**********/18.01.2018г. и заявка
за доставка №**********/30.01.2018г. извършването на трасирането и последващото
заснемане на обектите. Представител на „Геопроект Приморско“ ЕООД – свид. П. Д.
трасирал мястото, където следвало да бъдат положени кабелите и за двете вилни сгради.
След това, съобразно практиката на работа в „Геопроект Приморско“ ЕООД, на 07.03.2018г.
свид. Д. архивирал проектите във връзка с трасирането за двете вилни сгради.
След трасирането подсъдимият В., пренебрегвайки устното предупреждение на свид.
К., че строителните работи по изпълнение на двата договора от 16.05.2014г. и 30.08.2013г.
следва да се извършат при наблюдение на специалист - археолог, сформирал работна група в
състав - свид. А. Д. - багерист, свид. Ст. Б. - ел. монтьор и свидетелите М. Ч. Й. и М. Я. М. -
общи работници, които да започнат работа по полагане на кабелната линия - ниско
напрежение под земната повърхност за присъединяване на вилна сграда „А“ и вилна сграда
„Б“ към електроразпределителната мрежа. За целта всички отишли на обекта, където не
присъствал археолог. Въпреки това, без знанието на свид. К., подс. В. организирал процеса
на работа на обектите, като поставил конкретни задачи на всеки един от работниците и дал
указания относно изпълнението им. След като подсъдимият им наредил, те започнали
работа по полагане на кабелната линия под земната повърхност за присъединяване на вилна
сграда „А“ и вилна сграда „Б“ към електроразпределителната мрежа.
Улица „101 - ва“, под нивото на която трябвало да се направи изкопът, за да бъде
положена посочената кабелна линия за вилни сгради „А“ и „Б“, била покрита с чакъл.
Поради това подс. В. наредил на свид. А. Д. да отнеме чакъла от повърхността и да изкопае
твърдия пласт от почвата с багер. Когато багеристът приключил, подсъдимият прегледал
свършената работа, одобрил я и освободил свид. Д. от обекта. След това указал на
свидетелите М. Ч. Й. и М. Я. М. да оформят изкоп под повърхността на почвата, който да
започне от кабелен разпределителен шкаф, находящ се до трафопост „Адам“, да мине през
уличния път на ул. „101 - ва“, и да стигне до оградата на двете вилни сгради. Двамата
свидетели копаели с кирки и лопати. Подсъдимият не присъствал на обекта през цялото
време, но идвал за да следи процеса на работа и давал указания на работниците как да бъде
оформен изкопа. След като свидетелите М. Ч. Й. и М. Я. М. приключили работата си, по
нареждане на подс. В. свид. Ст. Б. положил кабелните линии в изкопа. След това
свидетелите Ч. и М. заровили изкопа, а свид. Б. монтирал нови електромерни табла до
оградата на вилна сграда „А“ и вилна сграда „Б“ и свързал кабелните линии с тях.
Свидетелите С. Д. и Д. К. имали уговорка на 20.04.2018г. да започнат строителните
работи на друг обект, който се намирал в близост до процесните две вили. С цел
своевременна и предварителна организация на работата, двамата решили да посетят парцел
XV-5040, в който се намирали сградите, подлежащи на присъединяване към
електроразпределителната мрежа и за който се отнасяло разрешението за археологическо
проучване №70 от 04.04.2018г. Отивайки на място, двамата свидетели констатирали, че
изкопните работи вече били извършени и кабелите били положени. Видели още, че две
електромерни табла са били монтирани до оградата на двете вилни сгради. Свид. К. бил
изненадан от това обстоятелство и веднага се свързал по телефона с подсъдимия, за да
17
разбере какво е станало. Последният му съобщил, че строително-монтажните работи вече
били извършени и че е бил забравил за предупреждението, че следва да присъства археолог
по време на осъществяването им. Свид. К., който по това време се намирал в имота си -
вилна сграда „А“, потвърдил, че изкопните работи били приключили, като е бил направен
един изкоп и в него били положени кабели. По повод установеното на място свид. С. Д.
изготвила доклад, в който отразила направените констатации и който представила пред
Директора на НАИМ при БАН. Впоследствие докладът бил изпратен в Министерство на
културата, Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“.
Образувано било административнонаказателно производство, в хода на което бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 6/01.08.2018г. В същия
било посочено, че „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е нарушило разпоредбата на чл.221а,
ал.1, вр. с чл.161, ал.1 от Закона за културното наследство, съгласно която се наказва
субекта, който осъществява инвестиционни проекти в територии по чл.161, ал.1, изр. първо
без извършване на предварително археологическо проучване. Въз основа на цитирания акт
било издадено наказателно постановление №33-00-299/04.02.2019г. от заместник министъра
на културата, с което „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД било санкционирано за посоченото
административно нарушение с имуществена санкция в размер на 6500 лева.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното
производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като
стриктно спази изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Описаната
по-горе фактическа обстановка по спора не се различава съществено от
приетата в мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази
инстанция своя оценка на наличните доказателствени източници съвпада с
тази на първия съд. Възприетите и изложени по-горе фактически положения
се установяват по несъмнен начин от поотделния и съвкупен анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебното
следствие на първата и въззивната инстанция и са въведени в настоящия
процес от:
- гласните доказателствени средства:
показанията на свидетелите Д. К., Ст. С., И. Н., К. А., А. К., С. Д., К. П.,
Д. Н., А. Д., Ст. Б., Р. К., Д. П., Д. П., П. Д. и Т. з., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие;
показанията на свид. Д. Я., дадени в първоинстанционното съдебно
следствие и частта от показанията й, дадени на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на
основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК;
18
показанията на свид. Г. Д., дадени в първоинстанционното съдебно
следствие и показанията му, дадени на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на
основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК;
показанията на свид. М. Ч. Й., дадени в хода на съдебното следствие в
първата инстанция и показанията му, дадени на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на
основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК;
показанията на свид. М. Я. М., дадени в хода на съдебното следствие в
първата инстанция и частта от показанията му, дадени на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК;
обясненията на подс. М. Ш. В., дадени по време на
първоинстанционното съдебно следствие;
- писмените доказателства – справка за съдимост на подс. М.В. /т.3, л.70-72, т.13, л.267
от ДП/, документи от Министерството на културата / т.4, т.13, л. 87-90, л.114 – 236 от ДП/,
документи от Национален институт за недвижимо културно наследство / т.5, т.13, л.87-105
от ДП/, документи от НАИМ при БАН /т.6, л. 1-35, т.13, л.87-89, л.106-113 от ДП/,
документи от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр. Бургас /т.6, л.36-40/, документи от
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Бургас, участък „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – гр. Созопол /т.6, л.41-43 от ДП/, документи от
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД /т.6, л.44-99, т.13, л.1-86 от ДП/, документи от
„Агроводинвест“ ЕАД /т.13, л.250-253 от ДП/, документи от „Б.“ ООД /т.6, л.100-131/,
документи от Служба по геодезия, картография и кадастър“ – гр. Бургас /т.7, л.109-116 от
ДП/, документи от Регионална дирекция на Агенция по вписванията – гр. Бургас, Имотен
регистър /т.7, л.117-138 от ДП/, документи от Община Созопол /т.8, т.9, т.10 и т.11/, заявка за
доставка №**********/18.01.2018г. за вилна сграда А, м. „Буджака“, УПИ ХV 5040 /л.110-
111 от НОХД №454/2020г./, разрешение за строеж №59/05.05.2015г. за външно ел.
захранване на вилна сграда А в УПИ ХV 5040, м. „Буджака“, землище гр. Созопол /л.112,
л.153 от НОХД №454/2020г./, протокол /приложение 2а/ от 19.03.2018г. за вилна сграда А и
скици /л.113 -118 от НОХД №454/2020г./, заявка за доставка №**********/30.01.2018г. за
вилна сграда Б, собственост на А. К., м. „Буджака“, УПИ ХV 5040 /л.119-120 от НОХД
№454/2020г./, разрешение за строеж №133/06.10.2015г. за външно ел. захранване на вилна
сграда Б в УПИ ХV 5040, м. „Буджака“, землище гр. Созопол /л.121, л.163 от НОХД
№454/2020г./, протокол /приложение 2а/ от 19.03.2018г. за вилна сграда Б и скици /л.122 -
127 от НОХД №454/2020г./, заявка за доставка №**********/18.01.2018г. за вилна сграда А,
м. „Буджака“, УПИ ХV 5040 /л.150-152 от НОХД №454/2020г./, заявка за доставка
№**********/ 31.01.2018г. за вилна сграда Б, собственост на А. К., м. „Буджака“, УПИ ХV
5040 /л.159-162 от НОХД №454/2020г./.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния, според което
събраните и изброени по-горе доказателствени източници, оценени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни
19
инстанции фактическа обстановка по спора, която съвпада в по-голямата й част и с
изложената в обвинителния акт. Релевантните за решаване на делото обстоятелства –
времето, мястото и механизма на извършване на деянието, наложителното присъствие на
археолог по време на изкопните работи за двата процесни обекта – вилна сграда А и вилна
сграда Б, знанието на подсъдимия за необходимостта от присъствие на археолог по време на
изкопните работи за двата процесни обекта, липсата на археолог на място по време на
процесните строителни дейности - са категорично установени от събраните чрез способите
и по реда на НПК в хода на разследването и на първоинстанционното съдебно следствие
доказателства. Съображенията, които първостепенният съд е изложил относно доказаността
на посочените обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни,
последователни и юридически издържани, те позволяват на страните и на горните
инстанции да проследят формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по
фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. При спазване на предвидения процесуален
ред за събиране и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната правилна
оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна, а
въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и достоверност на
доказателствените материали.
По повод оплакването на защитата за необоснованост на обжалваната
присъда, аргументирано с недостатъци и пропуски в доказателствената
дейност на първостепенния съд, въззивната инстанция проконтролира
процеса на събиране, проверка, анализ и оценка на наличния доказателствен
материал и счете, че възражението на защитата за липса на достатъчни и
годни доказателства, установяващи съставомерност на разгледаното деяние
по вменената наказателноправна норма и участието на подсъдимия в него,
както и за постановяване на осъдителната присъда въз основа на
предположения, внушения и догадки, на недостатъчни, негодни и
противоречиви доказателства, на необективен анализ на събраните
доказателства и превратното им тълкуване, е неоснователно.
Както по време на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства в
полза на обвинителната теза, така и в хода на задълбочено проведеното съдебно следствие
първоинстанционният съд е положил нужните усилия за пълното и всестранно изясняване
на фактическите обстоятелства по делото, гарантирал е равно участие на страните в
представянето на относими и необходими доказателства, събрал е достатъчен по обем
доказателствен материал, който е допринесъл за разкриване на обективната истина, в това
число досежно знанието на подсъдимия за необходимостта от присъствието на археолог по
време на изкопните работи и за двата процесни обекта. По време на първоинстанционното
съдебно следствие по искане на прокурора са разпитани непосредствено свидетелите,
посочени по-горе. На страните, включително на подсъдимия и неговия защитник, е
предоставена възможност да задават много въпроси на свидетелите, които подробно са
отговаряли. При стриктно спазване изискванията на процесуалния закон на основание
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК са прочетени в хода на първоинстанционното съдебно
следствие досъдебните показания на свидетелите Д. Я. и Г. Д., които са потвърдили тяхната
достоверност. По аналогичен начин е процедирал съдът и досежно досъдебните показания
на свидетелите М. Ч. Й. и М. Я. М., които са прочетени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1,
20
т.1 от НПК за първия и на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК за втория, като и
двамата свидетели - Й. и М. са заявили, че поддържат досъдебните си твърдения.
Предоставена е възможност на подс. В. да даде обяснения и същият е депозирал такива
двукратно пред разследващия орган и три пъти пред съда. На разпитите си той не е отрекъл,
че е наредил извършването на процесните изкопни дейности без присъствието на археолог,
но е твърдял, че не е бил предупреден по никакъв начин, нито устно, нито писмено, за
необходимостта от надзор на археолог по време на осъществяването им. Дава
противоречиви обяснения досежно обстоятелството дали самият той е установил пълното
съвпадане на трасетата за полагане на кабели за процесните обекти - вилна сграда Б и вилна
сграда А, или за това е бил осведомен от геодезист, който не може да посочи, както и не
може категорично да заяви как това се е случило – в непосредствен разговор на място или в
телефонен разговор.
В мотивите към атакуваната присъда, при спазване изискванията на
чл.305, ал.3 от НПК, съдът е изложил аргументи за това кои обстоятелства от
обхвата по чл.102 от НПК и имащи съществено значение за правилното
решаване на спора, приема за безспорно установени. Анализирал е
доказателствените източници – свидетелските показания и писмените
доказателства. Подложил ги е на прецизна съпоставка, а при констатирани
противоречия в доказателствените материали, изрично е посочил на кои дава
вяра и кои от тях не кредитира. Упражнявайки суверенното си право да
преценя необходимостта, годността и надежността на доказателствените
източници, правилно е решил в случая кои да допусне и кои да отхвърли, кои
да възприеме като достоверни и кои да игнорира като неистинни, излагайки
съображенията си в тази насока. При приложения от първата инстанция
законосъобразен подход в допускането, събирането, проверката, анализа и
оценката на доказателствените материали, фактическите констатации,
съдържащи се в мотивите на обжалваната присъда, се явяват напълно
обосновани, а отправеният към съдебния акт упрек за необоснованост е
несъстоятелен.
В изпълнение на задължението за всестранен анализ и съпоставка на
всички доказателствени източници, първостепенният съд е обсъдил
обясненията на подс. В., отчитайки тяхната двойствена роля – на гласни
доказателствени средства, но и на средство за защита, което обвиняемият/
подсъдимият упражнява по свое усмотрение и няма задължението да казва
истината. Правилно е кредитирал обясненията му, с които признал, че знае, че
местността „Буджака“ в гр. Созопол е защитена територия за опазване на
културно наследство и че той е наредил на своите подчинени извършването
на процесните строителни дейности в отсъствието на археолог, но самият той
21
не е присъствал лично на място през цялото време на тяхното осъществяване.
С основание съдът е игнорирал като недостоверни твърденията на
подсъдимия, че не е бил уведомен по никакъв начин за нуждата от
присъствието на археолог при осъществяването на изкопните дейности и за
обект вилна сграда Б, както и че е разбрал от геодезиста за съвпадането на
трасето за подземно полагане на нова кабелна линия за присъединяване на
обект вилна сграда Б с трасето за присъединяване на обект вилна сграда А
едва при последващото заснемане на прокопаното за вилна сграда Б трасе.
Тези обяснения се опровергават от събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелите К., Я., С. и Н., които установяват противното.
Тези свидетели пресъздават трайно установената практика между
дружеството – възложител „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД и дружеството
изпълнител – „Б.“ ООД както досежно изготвянето и предаването на
необходимата документация за възложените за изпълнение обекти, така и
отношенията, установени между служителите на дружествата във връзка с
осъществяване на конкретните строително-монтажни дейности и приемането
на готовите обекти. Свидетелите К., Я., Н. и С. са категорични в твърденията
си, че свид. К., като представител на дружеството – възложител
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, винаги изрично и устно е предупреждавал
подсъдимия за обектите, които следва да се изпълняват при непосредствено
наблюдение от археолог, а подсъдимият В. като технически ръководител от
дружеството изпълнител – „Б.“ ООД е уведомявал предварително К. за
началото на фактическото изкопаване на трасето и за полагането на кабелите,
за да може К. своевременно да осигури присъствието на археолог на място в
момента на започване на изкопните дейности. Самият подсъдим също не
отрича, че уведомяването му като технически ръководител за необходимостта
от присъствието на археолог по време на строително-монтажни дейности по
присъединяване към електропреносната мрежа на обекти в местността
„Буджака“ в годините назад е ставало единствено устно и точно поради това
той не е проверявал дали е имало поставен печат от Министерството на
културата върху самата скица на даден обект, ако устно е бил предупреден за
наложително археологическо наблюдение. За конкретния случай свид. К. е
убеден, че е уведомил устно подс. В. за необходимо присъствие на археолог и
за двата обекта. Свидетелите Я., Н. и С. също смятат, че и относно
процесните обекти отговорникът К. е предупредил подсъдимия за това, че
22
изкопните, електромонтажните и възстановителните работи и за двете вилни
сгради -А и Б следва да се извършат под надзора на археолог поради
местонахождението им в защитена територия за опазване на културно
наследство - Античен некропол на Аполония, още повече че двете вили се
намирали в един и същи имот /УПИ ХV-5040/ и трасетата за прокарване на
ел. кабели до тях съвпадали. По същата причина свид. К. заявил, че е сключен
един Договор за възлагане на дейности за археологическо наблюдение по
време на извършване на изкопни работи от 19.03.2018г. /том 13, л.67 от ДП/
между „Електроразпределение Юг“ и НАИМ при БАН с цел осъществяване
на археологическо наблюдение само досежно вилна сграда А, тъй като
трасетата за присъединяване на двете вили към електропреносната мрежа
съвпадали и изкопните и електромонтажните дейности щели да се извършат
едновременно за двете вилни сгради–А и Б.
Вярно е, че в проектната документация, връчена на подсъдимия при
предаване на заявките за конкретните обекти, били приложени само
съответните скици за вилна сграда А и за вилна сграда Б в УПИ ХV-5040
/т.13, л.46 и т.6, л.64 от ДП/, но не били приложени Становище с изх. № ЗЗ-
НН-1165 от 20.10.2014г. на Министерство на културата и Становище с изх. №
33-НН-580/29.06.2015г. на Министерство на културата, в които е посочено, че
в случая изкопните работи за двете вилни сгради следва да бъдат
осъществени под наблюдението на специалист - археолог съгласно чл.161,
ал.1 от Закона за културното наследство. Липсата на тези две становища в
предоставената на подс. В. документация се потвърждава както от
показанията на свид. К., така и от тези на свид. з., който представил копие на
цялата проектна документация, връчена на В. заедно със заявките, а също и от
писмо от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, точка 5.2 /т.13, л.10 от ДП/.
Въпреки отсъствието на документ, връчен на подсъдимия и удостоверяващ
изрично изискването за необходимо археологическо наблюдение на обект
вилна сграда Б, не може да се приеме, че подс. В. не е знаел за това условие
преди започването на изкопните работи. Напротив, вярно е обратното – той е
бил предупреден устно от свид. Д. К. за задължително присъствие на
археолог при реализиране на строително-монтажните работи по
присъединяване към електроразпределителната мрежа и за двата обекта –
вилна сграда А и вилна града Б, находящи се в един имот - УПИ ХV-5040,
който попада в защитена територия за опазване на културно наследство в
23
местността „Буджака“. Независимо от това, подс. В. не е уведомил свид. К.,
че пристъпва към непосредствено извършване на строително-монтажните
работи в процесния имот, за да може К. да осигури на място надзор на
археолог, като по-късно подсъдимият се оправдал пред К. и С., че е забравил
за указаната му нужда от археолог при фактическото изкопаване на трасето и
полагането в изкопа на кабелите и за двете вилни сгради.
Фактът на предварително направено устно предупреждение на подс. В. от
страна на свид. Д. К. за необходимо археологическо наблюдение и за двете
вилни сгради се установява от показанията на свидетелите К., Я., Н. и С. и се
подкрепя косвено от показанията на свид. С. Д.. Същата заявила, че отивайки
на място заедно със свид. К. и констатирайки, че изкопът е бил вече направен
и ел. кабелите – положени в него, К. останал учуден от това обстоятелство и
веднага провел телефонен разговор за изясняване на случая.
Аргумент в подкрепа истинността на показанията на свидетелите К., Я.,
Н. и С. са и показанията на свид. Д. П., който в качеството си на полицейски
служител в РУ – Созопол е извършил предварителна проверка по случая
непосредствено след констатиране на деянието. Свид. П. заявил, че пред него
подсъдимият е казал, че е знаел за необходимото присъствие на археолог при
извършването на изкопните дейности и при поставяне на кабелите, но изтичал
срок за изпълнение на поръчката, поради което направил изкопа и поставил
кабелите, без да изчака идването на археолог. Свид. П. не е бил очевидец на
деянието и не е възприел непосредствено случилото се, поради което в
показанията му не се съдържат преки доказателствени факти. Но на разпитите
си този свидетел коректно е възпроизвел разказаното му от М.В., който преди
привличането му като обвиняем вярно е пресъздал пред полицая случилите се
събития, включително отсъствието на археолог по време на строително-
монтажните мероприятия касателно свързването на двете вилни сгради към
електропреносната мрежа. Показанията на свид. П. не се отличават с
конкретика, но от тях става ясно, че пред него подс. В. не е отрекъл участието
си в разследваното деяние и е потвърдил знанието си за необходимостта от
присъствие на археолог по време на строително-монтажните работи и за двете
процесни вили.
Значими за разкриване фактологията на инкриминираната деятелност се
явяват и показанията на свидетелите А. Д., Ст. Б., М. Й. и М. М.. Това са
24
работниците, които по нареждане на подс. В. като технически ръководител,
фактически са извършили процесните строително-монтажни дейности. Тези
свидетели пресъздават в детайли възложените им от подс. В. и осъществени
от тях конкретни мероприятия по свързването на двете вили към
електроразпределителната мрежа чрез изкопаването само на един изкоп от
кабелен разпределителен шкаф, находящ се близо до трафопост „Адам“, през
улицата и до оградата на двете сгради, като в този изкоп били положени
кабелите и за двете сгради. Посочените свидетели са единодушни в
твърденията си, че по време на тяхната работа на място не е присъствал
археолог, нито са били уведомени от някого за необходимостта от такъв
специалист, който да наблюдава действията им. Смятат, че строително-
монтажните дейности са били правомерно извършени от тях, защото са им
били наредени от техническия ръководител М.В. и били одобрени от
представителя на ЕВН – свид. Г. Д., който дошъл на място, измерил
дължината и ширината на направения изкоп и установил, че същият отговаря
на техническите изисквания. Веднага следва да се отбележи, че така
осъщественият от свид. Д. контрол на фактически извършените дейности от
работниците А. Д., М. Й., М. М. и Ст. Б., ръководени от подс. В., не
представлява валидно приемане на строително-монтажните работи,
възложени от ЕВН на изпълнителя „Булелектиркс“ ООД, което окончателно
приемане се осъществява от нарочно определена комисия от представители
на ЕВН и за това се съставя надлежен приемателен протокол. Наред с това,
както правилно е приел първоинстанционният съд, посещаването на
процесното място от свид. Д. по време на извършване на строително-
монтажните работи, наредени от подс. В., е без правно значение за
наказателната отговорност на последния и не обосновава нейното отпадане.
По тези съображения както показанията на свидетелите А. Д., М. Й., М. М. и
Ст. Б., така и показанията на свид. Г. Д. следва да се ценят като правдиви,
защото са депозирани от безпристрастни и незаинтересовани от изхода на
делото лица.
Относими към спора и с принос за изясняване на цялостната фактическа
обстановка са и показанията на свидетелите А. К., К. А. и К. П., работещи в
Главна Дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към
Министерството на културата, и свид. Д. Н. – директор на РИМ – Созопол,
които са участвали в специално назначена от министъра на културата
25
комисия за проверка на сигнала, подаден от свид. С. Д. – археолог от НАИМ
при БАН. Посочените свидетели пресъздали своите впечатления и направени
констатации по време на извършената на място през мес. май 2018г. проверка.
Всички те заявили, че местността „Буджака“ в землището на гр. Созопол е
защитена територия за опазване на културното наследство – Античен
некропол на Аполония, който е обявен за археологичен паметник на
културата от Античността и Средновековие. Еднозначно потвърдили, че на
място комисията установила, че процесните строително-монтажни дейности
по свързване на вилна сграда А и вилна сграда Б, находящи се в УПИ ХV-
5040, местността „Буджака“ в землището на гр. Созопол, са били реализирани
в нарушение на чл.161, ал.1, изр.1 от ЗКП, тъй като не е било извършено
предварително археологическо проучване. Съобщили, че направените от тях
на място констатации били отразени в съставения Констативен протокол.
Показанията на свидетелите А. К., К. А., К. П. и Д. Н. са последователни,
детайлни, логични и взаимнодопълващи се, намират се в кореспонденция с
писмените доказателства - Констативен протокол с вх. №33-00-299 от
25.05.2018г. в Министерството на културата, Акт за установяване на
административно нарушение №6/10.08.2018г., съставен от свид. А. К., на
длъжност регионален инспектор в Регионални инспекторати при Главна
дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към
Министерството на културата, Наказателно постановление №33-00-
299/04.02.2019г. на заместник - министър на културата и с много други
документи, установяващи, че местността „Буджака“ в землището на гр.
Созопол е защитена територия за опазване на културното наследство –
Античен некропол на Аполония, поради което обсъдените показания на
посочените свидетели заслужават пълна вяра.
Важно място в анализа на доказателствения материал следва да заемат
показанията на свид. С. Д. – археолог в НАИМ при БАН, която в тази й
длъжност, е била определена да проведе на място археологическо наблюдение
по време на процесните строително-монтажни работи, съгласно Договора за
възлагане на дейности за археологическо наблюдение по време на извършване
на изкопни работи от 19.03.2018г., сключен между „Електроразпределение
Юг“ и НАИМ при БАН. Натоварена с тази задача от работодателя си, свид. Д.
посетила през мес. април 2018г. местността „Буджака“ в гр. Созопол. На
разпитите свидетелката с подробности възпроизвела непосредствените си
26
впечатления от посещението си на 20.04.2018г. на местопроизшествието,
където заедно с придружаващия я свид. К. констатирали, че през улицата е
бил направен изкоп, който после е бил засипан и достигал до оградата на
процесния имот - УПИ ХV-5040. Свид. Д. съобщила, че както тя, така и свид.
К., се учудили на видяната вдлъбнатина, пресичаща по ширина улицата и
водеща към имота на собственика - свид. К., който излязъл навън и ги
уведомил, че вилните сгради вече били свързани към електропреносната
мрежа. Показанията на свид. Д. са убедителен аргумент в подкрепа
истинността на показанията на свид. Д. К., че е предупредил предварително
подс. В. за необходимото присъствие от археолог при свързването и на двете
процесни вили. Свид. Д. заявила на разпита си, че от цялостното поведение на
отговорника К. си направила извод, че свид. К. е бил уведомил техническия
ръководител В. за нужното присъствие на археолог при извършване на
строително-монтажните работи за присъединяване и на двете вилни сгради А
и Б в процесния имот към електропреносната мрежа, тъй като в противен
случай не би се стигнало до подписване на Договор за възлагане на дейности
за археологическо наблюдение по време на извършване на изкопни работи от
19.03.2018г. между „Електроразпределение Юг“ и НАИМ при БАН, нито до
предварително плащане на суми за такава дейност от страна на възложителя
„Електроразпределение Юг“ на изпълнителя НАИМ при БАН, както и до
предварително посещение с цел проучване на процесните обекти от свид. К. и
представителя на НАИМ. Свид. Д. споделила, че веднага е изготвила сигнал
до Главна Дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към
Министерството на културата, в който подробно е описала установените от
нея неправомерни строително-монтажни дейности. Няма основание за
съмнение в достоверността на показанията на свид. Д., която макар и отпреди
да се е познавала с подс. В. по повод служебните им ангажименти, не е била
във влошени взаимоотношения с него, които да мотивират въззивният съд да
приеме, че посочената свидетелка е неискрена и предубедена, а депозираните
от нея показания целят единствено набедяване на подсъдимия, поради което
да следва да се игнорират тези гласни доказателства като неправдиви.
Въззивният съд се запозна и с показанията на свидетелите Д. П. и П. Д.,
разпитани за първи път в първоинстанционното съдебно следствие по искане
на прокурора. Свид. П. е управител на фирма „Геопроект Приморско“ ЕООД,
а свид. Д. е служител в същата фирма, която в инкриминирания период е
27
извършвала техническата дейност по трасиране на обектите на
„Електроразпределение Юг“ към ЕВН. Посочените свидетели с подробности
обяснили как на практика първо се заявявало от възложителя / ЕВН /
трасирането чрез подаване на заявка до „Геопроект Приморско“ ЕООД и как
след това служител от тяхното дружество на място осъществявал трасирането
чрез поставянето на колчета преди започването на самите строително-
монтажни работи. Свидетелите разказали за установената в тяхната фирма
практика да се архивират изпълнените от тях проекти за трасиране от
служителя, който е реализирал на място тази техническа дейност.
Единодушно съобщили, че трасирането на процесните обекти е било
извършено от свид. Д. чрез поставяне на колчета на място и след това същият
архивирал проектите на 07.03.2018г., което означавало, че след тази дата е
започнало изпълнението на строително-монтажните дейности по
присъединяването на процесните вилни сгради към електропреносната
мрежа. Свид. Д. заявил, че няма спомен да е разговарял с подс. В. по телефона
или на място, при който разговор да му е казал, че трасетата за прокарване на
ел. кабелите за двете вили съвпадали, макар и в действителност такова
съвпадение да е имало. Свидетелите П. и Д. изтъкнали, че представител на
тяхното дружество не участва в подписването на протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и че такъв документ
се изготвял след приложеното на място трасиране, поради което не може да
се установи в случая дали посочената в процесните такива протоколи за
вилна сграда А и вилна сграда Б дата – 19.03.2018г. е достоверна или
документите са антидатирани. Показанията на свидетелите П. Д. и Д. П. като
депозирани от непредубедени и незаинтересовани лица допринасят
категорично да се установи, че трасирането на процесните обекти на място е
било извършено най-късно на 07.03.2018г., която дата поставя началото на
инкриминирания период, приключващ с датата 20.04.2018г., посочена от
свид. С. Д. като деня на осъщественото от нея и от свид. Д. К. посещение на
местопроизшествието и направените от тях констатации за извършени вече
строително-монтажни дейности, очевидно без археолог.
Като истинни следва да се ценят и показанията на свид. Р. К., собственик
на една от двете вилни сгради, които чрез инкриминираната деятелност са
били присъединени към електроразпределителната мрежа. Свид. К. пресъздал
в детайли заварената от него обстановка в един от дните, когато посетил
28
къщата си – сграда А, в която той не живеел постоянно. Съобщил, че на място
пред двора си, където се намирали неговата къща и тази на брат му, видял
малък изкоп, с дълбочина 70 – 80 см с положени в него кабели, както и две
електромерни табла, отстоящи на разстояние около 7-8-10 метра едно от
друго. Посочил, че началото на изкопа започвал в близост до намиращия се
там трафопост, пресичал улицата и минавал покрай оградата на двора му и
със сигурност достигал до ел. таблото за неговата сграда А. Заявил, че на
място около изкопа е имало кирки и лопати, както и работници, с които
разговарял и които му обяснили, че прекарват кабели и поставят
електромерни табла. Категоричен бил, че подс. В., когото познавал по повод
дейността му да проверява трафопостовете в района, не е бил сред
работещите на изкопа. Със същата увереност съобщил, че на място не е
присъствал археолог, който да наблюдава действията на работниците.
Направил за себе си няколко снимки на изкопа, за да се знае за в бъдеще
трасето на ел. кабелите. Свид. К. имал съхранен спомен за тези събития,
които според него са се случили около В.кден през 2018г., т. е. около
08.04.2018г., на която дата е бил отбелязан този християнски празник през
въпросната година. За същия времеви период на събитията споменал и свид.
Ст. С. – „около В.кденските празници“. Тези твърдения, касаещи
инкриминирания период, кореспондират с безспорно установената от свид. Д.
дата – 20.04.2018г., когато със свид. К. заедно са отишли на мястото и
направили констатации за вече извършени строително-монтажни дейности, за
каквито ги уведомил и собственикът на една от процесните сгради – свид. К..
Същият потвърдил на разпита си последвалото посещение от „госпожата
археолог“, която го попитала за прокарването на ел. кабелите и на която
предоставил направените от него снимки на изкопа преди засипването му.
Показанията на свид. К., който непосредствено е възприел пред двора си
работния процес по присъединяването на процесните вили към
електропреносната мрежа, заедно с показанията на свид. С., установяват, че
коментираните строително-монтажни дейности са били извършени около
В.кден през 2018г., т. е. през мес. април или в самото начало на този месец
през 2018г. Едновременно с това показанията на свидетелите К. и С.
убедително доказват недостоверност на датите 22.03.2018г. и 23.03.2018г.,
отразени съответно в Протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия, част ІІІ „Констатациите от извършени
29
проверки при достигане на контролираните проектни нива на проводи и
съоръжения“ -1.1. Проверка на ниво изкоп, кота - -0,8 м и 1.2. Проверка на
изпълнения провод при достигнати проектни нива на кота - -0,7 м, както за
вилна сграда Б, така и за вилна сграда А. Иначе казано, тези документи са
били антидатирани, защото към посочените в тях дати – 22.03.2018г. и
23.03.2018г. не са били започнати и осъществени никакви изкопни дейности.
На разпита си в съда, в съдебно заседание на 29.09.2020г., свид. К.
съобщил, че поставените пред имота му електромерни табла все още не
функционирали, в тях нямало електромери и през тях не преминавал ел. ток.
В същата насока са и показанията на свид. Ст. Б. – ел. монтьор от „Б.“ ООД,
който участвал в прокарването на кабелите и монтирал въпросните
електромерни табла, но същите тогава не били поставени под напрежение,
каквото следвало да се подаде от ЕВН след приемането на обекта. В
прочетените на основание чл.281, л.4 вр. ал.1, т.2 от НПК досъдебни
показания на свид. Г. Д. също се съдържа информация, че не е била назначена
комисия от представители на ЕВН, която окончателно да приеме процесните
строително-монтажни дейности, изпълнени от „Б.“ ООД, тъй като
„процедурата спря“.
Не следва да се отдава кредит на доверие на показанията на свид. Т. з.,
управител на „Б.“ ООД, който е подписал с неверни дати, посочени по-горе,
документи, касаещи процесното строителство, каквито са двата протокола за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия,
включително част ІІІ, отразяваща констатации от извършени на място
проверки. Показанията на свид. з., освен че са вътрешно противоречиви,
противоречат и на съставеното от него и приложено в досъдебното
производство писмо /т.6, л.102 – 103 от ДП/, според което процесните
строително-монтажни работи са били извършени на 12 и 13 март 2018г., а в
разпита си пред съда досежно писмото е заявил, че това може да са датите, на
които е била извършена трасировката, но същата както вече се изтъкна е била
извършена на 07.03.2018г. или преди тази дата. Тези показания са в явно
противоречие с показанията на свидетелите К. и С., които безспорно
установяват извършване на процесните строително-монтажни дейности през
мес. април 2018г.
Категорично невярно е твърдението на свид. з., че на дружеството му
30
„Б.“ ООД е било възложено от ЕВН първо изпълнението на СМР за
присъединяване към електропреносната мрежа на вилна сграда Б, чието трасе
за прокарване на кабела е било по-дълго и не се изисквало присъствие на
представител на Министерството на културата, а след това е било възложено
идентично задание и за вилна сграда А, чието трасе за прокарване на кабела е
било по-късо, съвпадало с това на вилна страда А и изисквало присъствието
на археолог. Още по-невярно е твърдението на свид. з., че след като е бил
направен изкопът за полагане на кабела за обекта, за който не се изисквало
присъствието на археолог, т. е. вилна сграда Б, в тяхното дружеството се е
явил техник от ЕВН, чиито имена не могъл да посочи, който им съобщил, че
така или иначе са изкопали по-дългия изкоп, да положат кабел и за другия
обект, за който не се изисквало археологическо наблюдение. Видно от
приложените по делото заявка за доставка №**********/18.01.2018г.,
съставена от свид. И. Н. от името на „Електроразпределение Юг“ като
възложител и адресирана до изпълнителя „Б.“ ООД, касаеща процесната
вилна сграда А, собственост на Р. К., и заявка №**********/ 31.01.2018г.,
съставена отново от свид. И. Н. от името на „Електроразпределение Юг“ като
възложител и адресирана до изпълнителя „Б.“ ООД, касаеща другата вилна
сграда, собственост на А. К., първо е била направена заявката за обект вилна
сграда А с необходимо и отразено в скицата съгласуване с Министерството на
културата – на датата 18.01.2018г. и по-късно, след 13 дни, на 31.01.2018г. е
била направена заявката за обект вилна сграда Б, в чиято скица не е било
отбелязано необходимо съгласуване с Министерството на културата. Свид. з.
е обяснимо пристрастен и дава показания, сочещи на явен стремеж да
помогне на своя служител – подс. М.В. да избегне понасянето на наказателна
отговорност за извършеното. По тези съображения съдилищата не се
довериха на твърденията на посочения свидетел.
Въззивната инстанция, както и първата такава, цени множеството
документи, приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе
бяха цитирани.
Справката за съдимост установява, че подс. М.В. досега не е осъждан за
никакви престъпления и не са му били налагани наказания по Наказателния
кодекс.
Множеството документи, издадени от Министерството на културата, от
31
Национален институт за недвижимо културно наследство и от НАИМ при
БАН установяват, че местността „Буджака“ в землището на гр. Созопол е
защитена територия за опазване на културно наследство - Античен некропол
на Аполония /втора половина на V в. - края на III в. пр. Хр./, обявен за
археологически паметник на културата от Античността и Средновековието с
категория „местно значение“ в Държавен вестник брой 35 от 1965г., със
статут на „недвижима културна ценност“ съгласно параграф 10, ал.1 от
Закона за културното наследство и с териториален обхват, определен в
Протокол от 20.06.2001г. на междуведомствена комисия, определена със
Заповед № РД - 09 - 182 от 29.05.2001г. на министъра на културата,
актуализиран с Протокол от 10.05.2006г. на междуведомствена комисия,
назначена със Заповед № РД - 09 - 159 от 02.05.2006г. на министъра на
културата.
Становище с изх. № 33- НН-1165 от 20.10.2014г. и Становище с изх. №
ЗЗ-НН-580 от 29.06.2015г. на Министерството на културата установяват, че
изкопните работи за подземното полагане на кабелната линия – ниско
напрежение и за двете процесни вилни сгради, построени в един имот - УПИ
– ХV-5040, разположен в местността „Буджака“ в землището на гр. Созопол“,
трябвало да бъдат извършени под ръководството на специалист – археолог,
както изисква нормата на чл.161, ал.1 от ЗКН /ред. ДВ, бр.7/19.01.2018г./
Заявка за доставка №********** от 18.01.2018г. установява, че
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД чрез своя представител свид. И. Н. е
отправила искане към „Геопроект Приморско“ ЕООД за трасиране на
линейни обекти /подземни електропроводи/ за вилна сграда А в м.
„Буджака“, УПИ ХV 5040. Заявка за доставка №********** от 30.01.2018г.
установява, че „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД чрез своя представител
свид. И. Н. е отправила искане към „Геопроект Приморско“ ЕООД за
трасиране на линейни обекти /подземни електропроводи/ за вилна сграда Б в
м. „Буджака“, УПИ ХV 5040.
Заявка за доставка №**********/18.01.2018г. установява, че
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД чрез своя представител свид. И. Н. е
отправила искане, одобрено от Ст. Стойчев, към „Б.“ ООД за подземно
полагане на кабели за ниско напрежение и монтаж на електромерно табло за
вилна сграда А в м. „Буджака“, УПИ ХV 5040. Заявка за доставка
32
№**********/ 31.01.2018г. установява, че „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД
чрез своя представител свид. И. Н. е отправила искане, одобрено от Ст.
Стойчев, към „Б.“ ООД за подземно полагане на кабели за ниско напрежение
и монтаж на електромерно табло за вилна сграда Б, собственост на А. К., в м.
„Буджака“, УПИ ХV 5040.
Цитираните по-горе заявки за доставка, респ. датите на тяхното
съставяне, категорично установяват, че подготовката и издаването на
документи досежно присъединяването към електропреносната мрежа на
процесната вилна сграда А, за която се изисквало археологическо
наблюдение, са предхождали аналогичните документи за процесната вилна
сграда Б, за която според подс. В. и началникът му свид. Т. з. невярно се
твърди, че се изисквало археологическо наблюдение.
Разрешение за строеж №59/05.05.2015г. за външно ел. захранване на
вилна сграда А в УПИ ХV 5040, м. „Буджака“, землище гр. Созопол и
разрешение за строеж №133/06.10.2015г. за външно ел. захранване на вилна
сграда Б в УПИ ХV 5040, м. „Буджака“, землище гр. Созопол установяват
както валидно издадените документи, позволяващи правомерното
присъединяване на процесните две сгради към електроразпределителната
мрежа, така и факта, че документите, касаещи ел. захранването на вилна
сграда А са предхождали аналогичните документи за ел. захранването на
вилна сграда Б.
Обсъждайки Протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия за „Външно ел. захранване на вилна сграда А
с домови и Ел и ВиК отклонения в УПИ ХV 5040, м. „Буджака“, землище гр.
Созопол от 19.03.2018г. и Протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия за „Външно ел. захранване на вилна сграда Б
с домови и Ел и ВиК отклонения в УПИ ХV 5040, м. „Буджака“, землище гр.
Созопол, от 19.03.2018г., въззивният съд прие, че същите са валидно
издадени и подписани от компетентните длъжностни лица, но датите
22.03.2018г. и 23.03.2018г., отразени съответно в част ІІІ „Констатациите от
извършени проверки при достигане на контролираните проектни нива на
проводи и съоръжения“ -1.1. Проверка на ниво изкоп, кота - -0,8 м и 1.2.
Проверка на изпълнения провод при достигнати проектни нива на кота - -0,7
м, както за вилна сграда Б, така и за вилна сграда А, са неверни. Както по-
33
горе се отбеляза посочените част ІІІ от двата протокола са били
антидатирани, защото към посочените в тях дати – 22.03.2018г. и 23.03.2018г.
не са били започнати и осъществени никакви изкопни дейности.
Констативен протокол с вх. №33-00-299 от 25.05.2018г. на комисия от
Министерството на културата, Акт за установяване на административно
нарушение №6/10.08.2018г., съставен от свид. А. К., на длъжност регионален
инспектор в Регионални инспекторати при Главна дирекция „Инспекторат за
опазване на културното наследство“ към Министерството на културата и
Наказателно постановление №33-00-299/04.02.2019г. на заместник - министър
на културата установяват, че „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е нарушило
разпоредбата на чл.221а, ал.1, вр. с чл.161, ал.1 от Закона за културното
наследство, като е осъществило инвестиционни проекти в защитени
територии по чл.161, ал.1, изр.1 от ЗКН без извършване на предварително
археологическо проучване, поради което е било санкционирано за посоченото
административно нарушение с имуществена санкция в размер на 6500 лева.
Приемайки, че съдържащите се в делото огромен обем от документи са
събрани и приобщени по предвидения в НПК ред, между тях не са налице
противоречия, не са оспорени от страните, относими са към предмета на
спора и доизясняват обстоятелствата от значение за разкриване на
обективната истина, двете съдебни инстанции им се довериха, тълкуваха ги с
оглед тяхното действително съдържание и ги ползваха при извеждане на
фактическите и правни изводи по висящия спор.
Направеният от въззивния съд и изложен по-горе всестранен, пълен и
задълбочен анализ на всички събрани по делото и относими към разгледаното
обвинение доказателствени материали, който категорично подкрепя приетите
за установени от двете съдебни инстанции факти и обстоятелства, налага
извод за обоснованост на обжалваната присъда и аргументира
неоснователност на довода за необоснованост на съдебния акт.
Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен
извод, към който се присъединява и въззивният – подсъдимият с деянието си
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.277а,
ал.4 от НК. Това е така, защото подс. М.В. е наредил осъществяване на
противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културно
34
наследство.
Безспорно установено е по делото, че съгласно трудов договор № 232 от
18.07.2012г. подс. В. е бил назначен на длъжността „технически ръководител“
в „Б.“ ООД, като със Заповед № 416 – 8 от 06.06.2016г. на управителя на
дружеството подсъдимият е бил определен за технически ръководител на
обектите на територията на 28-КЕЦ - Приморско към „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД и във функциите му като такъв се включвало
ръководството, организацията и изпълнението на обектите, които се намирали
в местността „Буджака“ в гр. Созопол и следвало да се присъединят към
електропреносната мрежа.
Безспорно установено е също, че двете вилни сгради А и Б се намирали в един имот -
УПИ - XV – 5040 в гр. Созопол, местността „Буджака“, за който през 2006г. е било
установено, че под земната повърхност - там, където трябвало да бъде положена подземната
кабелна линия за двете сгради, се намирал Античен некропол на Аполония / втора половина
на V в. - края на III в. пр. Хр. /, обявен за археологически паметник на културата от
Античността и Средновековието с категория „местно значение“ в Държавен вестник брой 35
от 1965г., със статут на „недвижима културна ценност“ съгласно параграф 10, ал.1 от Закона
за културното наследство и с териториален обхват, определен в Протокол от 20.06.2001г. на
междуведомствена комисия, определена със Заповед № РД-09-182 от 29.05.2001г. на
министъра на културата, актуализиран с Протокол от 10.05.2006г. на междуведомствена
комисия, назначена със Заповед № РД-09-159 от 02.05.2006г. на министъра на културата.
Отделно от горното, през 2014г. в процесния парцел било проведено допълнително
археологическо проучване, в резултат на което били разкрити съоръжения, изградени от
варовикови квадри, пет гробни комплекса и три обредни огнища - локализирани
непосредствено преди процесния трафопост Адам, като приключването на разкопките
отново било прието с протокол и била издадена изрична заповед на зам. министър на
културата разкритите структури да бъдат запазени на място и консервирани с подходящи
изолационни и инертни материали съгласно изискванията на Закона за културното
наследство.
Съгласно Становище изх. №ЗЗ-НН-1165 от 20.10.2014г. за вилна сграда А и
Становище изх. №ЗЗ-НН-580 от 29.06.2015г. за вилна сграда Б, изкопните работи за
подземното полагане на кабелната линия – ниско напрежение и за двете вилни сгради
трябвало да бъдат извършени под ръководството на специалист – археолог, както изисква
нормата на чл.161, ал.1 от ЗКН /ред. ДВ, бр.7/19.01.2018г./.
Въпреки че горните становища не са били предоставени на подс. В. и той
не е бил запознат с тяхното съдържание, същият, съгласно установената
практика между „ЕВН Електроразпределение Юг“ ЕАД и „Б.“ ООД, устно
35
изрично е бил уведомен от свид. К., при предаване на заявките, ведно с
проектните документации, че двата проекта – за захранване на вилна сграда А
и вилна сграда Б с електроенергия, трябвало да се изпълнят едновременно,
като се направи един изкоп, в който да се положат кабелите за двете сгради,
тъй като трасетата за полагане на кабелите съвпадали и задължително на
място през цялото време трябва да присъства археолог.
Независимо от традиционно спазеното устно уведомление за необходимо
археологическо наблюдение при ел. захранването и на двете процесни сгради
от възложителя „Електроразпределение Юг“ ЕАД, подс. В., в противоречие с
уведомяването му, организирал, предприел и наредил извършването на
изкопни, електромонтажни и възстановителни работи за подземно полагане
на нова кабелна линия за присъединяване на двете вилни сгради към
електропреносната мрежа в отсъствие на археолог. По този начин
подсъдимият е нарушил чл.161, ал.2 вр. ал.1 от ЗКП, които норми предписват,
че осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически
лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти,
задължително се предхожда от предварителни археологически проучвания, с
които се установява дали тези обекти няма да бъдат засегнати или нарушени,
а в процеса на строителните дейности се провежда наблюдение от археолог.
Категорично е установено, че подс. В. чрез активни действия е
организирал и устно е наредил на своите подчинени работници - свидетелите
А. Д., Ст. Б., М. Ч. Й. и М. М. да извършат съответните фактически действия
за реализираните на заявените от възложителя „Електроразпределение Юг“
ЕАД изкопни, електромонтажни и възстановителни дейности за подземно
полагане на нова кабелна линия за присъединяване на двете вилни сгради към
електропреносната мрежа без присъствието на археолог.
Наличната доказателствена съвкупност от писмени и устни доказателства
несъмнено установява, че в периода 07.03.2018г. – 20.04.2018г. подсъдимият е
организирал и устно е наредил осъществяване на строително –
електромонтажни дейности в местността „Буджака“ в землището на
гр.Созопол, представляваща защитена зона за опазване на културно
наследство, и такива фактически действия действително са били реализирани
без присъствие и наблюдение на археолог, както изискват чл.161, ал.1 и ал.2
от ЗКН, поради което разпоредената от подсъдимия строителна деятелност се
36
явява противозаконна по смисъла на чл.277а, ал.4 от НК.
Неоснователно е възражението на защитата, че отговорност за
извършените от работниците на „Б.“ ООД неправомерни строително-
монтажни дейности следва да носи не подс. В. като технически ръководител,
явяващ се обикновен служител или работник в дружеството, а самият
управител на „Б.“ ООД – свид. Т. з., който има правомощието да представлява
дружеството пред трети лица и да подписва от името на това юридическо
лице всякакви документи, още повече, че в конкретния случай именно той е
подписал от името на изпълнителя „Б.“ ООД Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия за „Външно ел.
захранване на вилна сграда А с домови и Ел и ВиК отклонения в УПИ ХV
5040, м. „Буджака“, землище гр. Созопол от 19.03.2018г. и Протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия за
„Външно ел. захранване на вилна сграда Б с домови и Ел и ВиК отклонения в
УПИ ХV 5040, м. „Буджака“, землище гр. Созопол, от 19.03.2018г.
Несъстоятелен е доводът, че подписването на тези два протокола лично от
управителя на „Б.“ ООД – свид. Т. з. означава, че същият не делегира
правомощия на своя служител М.В., заемащ длъжността технически
ръководител, да ръководи, организира и нареди на работниците от
дружеството извършването на строително-монтажните дейности, описани в
протоколите. Вярно е противното. Със Заповед № 416 – 8 от 06.06.2016г. на
управителя на „Б.“ ООД - свид. Т. з., подсъдимият В. е бил определен за
технически ръководител на обектите на територията на 28-КЕЦ - Приморско
и във функциите му като такъв се включвали задълженията и правомощията
да представлява „Б.“ ООД пред „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД -
КЕЦ Приморско, Община Приморско и пред държавните контролни органи;
да подписва всички видове актове, съставяни по време на строителството; да
провежда инструктаж на работното място, ежедневен и периодичен, на
всички служители на дружеството, работещи на обектите, попадащи на
територията на КЕЦ-Приморско. Следователно, именно подс. В. се явява
представител на изпълнителя „Б.“ ООД и от негово име ръководел
изпълнението на възложените му обекти, намиращи се в гр. Созопол,
включително в местността „Буджака“, обявена за защитена зона за опазване
на културното наследство. Отделно от това, разпоредбата на чл.277а, ал.4 от
НК не поставя към субекта на престъплението изискването за притежаване на
37
специално длъжностно качество, обосноваващо съставомерност на деянието.
Предвид на това, всяко физическо лице може да бъде субект на въпросното
престъпление и да носи наказателна отговорност при реализиране на
изпълнително деяние, като нареди или допусне осъществяване на
противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културно
наследство. В казуса притежаваното от подс. В. длъжностно качество на
технически ръководител в изпълнителя на електромонтажните дейности - „Б.“
ООД допълнително завишава отговорността му за стореното, тъй като при
упражняване на професионалните си и служебни задължения като такъв в
продължение на години, включително в местността „Буджака“, много добре е
знаел за необходимостта от присъствие и наблюдение на археолог при
изпълнение на строително-монтажни дейности на територията на защитена
зона за опазване на културното наследство.
Неоснователно е също възражението на защитата, че подс. В. не следва
да носи отговорност за случилото се, тъй като той не е имал задължението
лично да осигурява присъствието на археолог по време на осъществяване на
електромонтажните дейности, а такова задължение е имал свид. К., който не
го е изпълнил и поради това същият следва да понесе отговорността за
допуснатото нарушение на закона. Вярно е, че свид. К. като представител на
възложителя „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД - КЕЦ Приморско е
бил задължен да осигури всички необходими документи за извършване на
строително-монтажните дейности за присъединяването на процесните вилни
сгради към електропреносната мрежа, както и присъствието на археолог на
място по време осъществяване на дейностите. Анализът на доказателствената
съвкупност, изложен по-горе, установява, че свид. К. е изпълнил тези свои
задължения, като при предаване на заявката с проектната документация
срещу подпис на подс. М.В., изрично го е уведомил за необходимия
археологически надзор при свързването към електроразпределителната мрежа
и на двете процесни сгради, намиращи се в един имот. Наред с това свид. Д.
К. е организирал сключването на договор за археологическо наблюдение
между „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД - КЕЦ Приморско и
НАИМ при БАН, като възложителят ЕВН предварително е заплатил
възнаграждението за посочената услуга, а впоследствие свид. К. е завел на
място, с цел предварително проучване, определения от НАИМ при БАН да
осъществи наблюдението археолог – свид. С. Д.. Подс. В. е този, който не е
38
уведомил свид. К. кога пристъпва към осъществяване на процесните
електромонтажни дейности и да поиска от него своевременното осигуряване
на археолог, който на място да наблюдавана строително-монтажните работи.
Вместо да стори това, подс. В. е предприел извършване на дейностите без
археолог. Освен това, след като е установил, че върху предоставените му от
свид. К. скици нужното съгласуване с Министерството на културата е било
отбелязано само върху тази, касаеща ел.захранването на вилна сграда А,
докато върху скицата, касаеща ел.захранването на другата вилна сграда – Б не
е имало посочено подобно съгласуване, но двете сгради се намирали в един и
същи имот и трасетата за прокарването на ел. кабелите от близкия кабелен
разпределителен шкаф съвпадали, то подс. В. е бил длъжен да попита
предалия му заявките с проектната документация за свързването на двете
сгради към електропреносната мрежа – свид. К. как да процедира и по-
конкретно следва ли да има археологическо наблюдение и при
ел.захранването на вилна сграда Б при положение, че липсва отразено върху
скицата съгласуване с Министерството на културата. При тези данни за
предприето от подс. В. осъществяване на процесните електромонтажни
дейности по свързването и на двете вилни сгради, без да уведоми за това
свид. К. и без да го попита за евентуално археологическо наблюдение и за
вилна сграда Б, намираща се в един и същи имот с вилна сграда А, за която се
изисква присъствие на археолог, няма как за случилото се да се ангажира
наказателната отговорност на свид. К., който по никакъв начин не е бил
информиран от подс. В. или от другиго за началото на строително-
монтажните работи. Отговорен за извършената в нарушение на чл.161, ал.1
вр. ал.2 от ЗКН и поради това неправомерна строително-монтажна дейност в
защитената територия за опазване на културно наследство е подс. М.В..
Не следва да понася наказателна отговорност за допуснатите законови
нарушения при реализиране на строително-монтажните дейности и свид. Г.
Д., който като представител на ЕВН, дошъл на място, измерил дължината и
ширината на направения изкоп, установил, че същият отговаря на
техническите изисквания, поради което разрешил неговото засипване. Както
вече се изтъкна, така осъщественият от свид. Д. контрол на фактически
извършените дейности от работниците А. Д., М. Й., М. М. и Ст. Б.,
ръководени от подс. В., не представлява валидно приемане на строително-
монтажните работи, възложени от ЕВН на изпълнителя „Булелектиркс“ ООД,
39
което окончателно приемане се осъществява от нарочно определена комисия
от представители на ЕВН и за това се съставя надлежен приемателен
протокол. Посещаването на процесното място от свид. Д. по време на
извършване на строително-монтажните работи, наредени от подс. М.В., е без
правно значение за наказателната отговорност на последния и не обосновава
нейното отпадане. Това е така, защото подсъдимият е бил предварително
предупреден от свид. К. за необходимостта от присъствие на археолог по
време на строително-монтажните дейности и задължение на свид. К. е било
осигуряването на археолог на място, а не на свид. Д., който не е разполагал с
такава информация. Но свид. К. не е бил уведомен нито от подс. В., нито от
свид. Д. за започнатите изкопни работи на местопроизшествието, за да нареди
тяхното преустановяване.
По повод заявената от защитниците теза за евентуална съпричастност на
трети лица / свидетелите Т. з., Д. К. и Г. Д. / към разгледаното деяние, важно е
да се отбележи, че съдът правораздава в рамките на очертаното с
обвинителния акт фактическо и правно обвинение, повдигнато от прокурора
срещу определено лице. В конкретния случай, предвид гореизложените
съображения, съдът намира повдигнатото срещу подс. М.В. обвинение за
доказано по несъмнен начин и няма правомощието да посочва и друго лице
като виновник за случилото се.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, напълно
изяснена от събрания доказателствен материал, първо-инстанционният съд е
направил положителен и законосъобразен правен извод за наличието на пряк
умисъл в действията на подс. В., който обуславя квалифициране на
извършеното от него като престъпление по чл.277а, ал.4 от НК. Въззивната
инстанция споделя това становище, макар и в негова подкрепа да не са
изложени достатъчни съображения, което налага допълване на мотивите към
първоинстанционната присъда с настоящото въззивно решение. Още повече,
че основният довод на защитата за несъставомерност на разгледаното деяние
е свързан точно с липсата на пряк умисъл у подс. В..
Изследвайки в казуса умисъла на подс. В., за пореден път следва да се
отбележи константната съдебна практика, според която за субективната
страна на деянието следва да се съди най-вече от конкретните обективни
действия и прояви на дееца, предшестващи настъпилия резултат, а не от
40
неговите последващи обяснения за намеренията му и собствената му
интерпретация на произтеклите събития. С оглед на това, въззивният съд
счита, че следва да отклони като неоснователно искането на защитата за
оправдаване на подсъдимия поради липса на пряк умисъл в действията му.
Поддържаното от защитниците становище, според което подс. В. не е знаел,
че за присъединяване на вилна сграда Б към електропреносната мрежа е било
необходимо археологическо наблюдение; че той, подс. В., не е бил длъжен да
се интересува за нуждата от присъствието на археолог по време на СМР за
тази сграда, след като върху предоставената му за същата сграда скица липсва
отбелязване за необходимо съгласуване с Министерството на културата,
категорично се опровергава от наличните устни и писмени доказателства –
показанията на незаинтересованите свидетели С., Я., Н., К. и Д., приложените
по делото скици и разрешения за строеж на вилна сграда А и вилна сграда Б,
установяващи местонахождението на двете сгради в един и същи имот – УПИ
ХV - 5040, намиращ се в землището на гр. Созопол, в местността „Буджака“,
обявена за защитена зона за опазване на културното наследство, изрично
отбелязаното съгласуване с Министерството на културата върху скицата за
вилна сграда А, намираща се в един и същи имот – УПИ ХV- 5040 с вилна
сграда Б. Нелогично и в разрез с духа на правните норми е да се приема, че
изискванията за извършване на строително-монтажни дейности за
присъединяване към електропреносната мрежа на две сгради, находящи се в
един и същи имот, могат да бъдат различни, т. е. че за едната сграда /вилна
сграда А/ се налага археологическо наблюдение, а за другата сграда /вилна
сграда Б/ не е необходимо такова. Вярно е, че подсъдимият не е длъжен да
доказва, че е невинен, нито може да се правят изводи в негова вреда, ако не
докаже възраженията си по обвинението, но по делото не се събраха като
писмени доказателства документи, удостоверяващи, че за ел. захранването на
процесната вилна сграда Б не е необходимо присъствието на археолог.
Напротив, приложено е Становище изх. №ЗЗ-НН-580 от 29.06.2015г. за вилна
сграда Б, според което изкопните работи за подземното полагане на кабелната
линия – ниско напрежение за тази вилна сграда трябвало да бъде извършено
под ръководството на специалист – археолог. Вярно е, че подсъдимият не е
бил запознат със съдържанието на това становище, но предвид устното му
предупреждение от свид. К. за необходимостта от надзор на археолог и за
двете процесни сгради, разположени в един и същи имот - УПИ ХV- 5040,
41
попадащ в защитена зона на местността „Буджака“, и предвид изрично
отбелязаното върху скицата за вилна сграда А необходимо съгласуване с
Министерството на културата, не може да се изключи знанието му за
наложително присъствие на археолог по време на извършване на строително -
монтажните дейности за присъединяване към електропреносната мрежа и на
двете процесни сгради, находящи се в един и същи имот, притежаващ
характеристиките на защитена зона за опазване на културното наследство.
Предвид на това, не може да бъде изключен и неговият пряк умисъл при
нареждане осъществяването на процесните неправомерни строително –
монтажни работи. Всички данни по делото несъмнено сочат, че подс. В., с
оглед на неговата възраст, физическо и психично развитие, степен на
образование, житейски, социален и най-вече професионален опит като
технически ръководител в областта на строително-монтажните дейности по
присъединяване на обекти към електропреносната мрежа в гр. Созопол и по-
конкретно в местността „Буджака“, за която е знаел, че е обявена за защитена
територия за опазване на културното наследство, добре е разбирал, че върши
нещо недопустимо и непозволено от закона, като е наредил на своите
подчинени работници да извършат изкопни, електромонтажни и
възстановителни дейности за електрозахранване на двете вилни сгради,
ситуирани в един и същи имот - УПИ - XV – 5040 в гр. Созопол, местност
„Буджака“, в който се намирал Античен некропол на Аполония, обявен за
археологически паметник на културата от Античността и Средновековието и
представляващ защитена зона за опазване на културно наследство, без
присъствието на археолог, макар и изрично устно да е бил уведомен за
задължително археологично наблюдение по време на строително-монтажните
работи. С тези допълнителни съображения въззивната инстанция се
присъедини към заключението на първата такава, че подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Неоснователно е искането на защитата за прилагане нормата на чл.9, ал.2
от НК и за оправдаване на подсъдимия поради малозначителност на деянието
му. Тази правна норма урежда две възможни хипотези, при наличието на
които извършеното деяние не е престъпно, макар и да съдържа привидно
признаците на съответен състав на престъпление: когато то не е
общественоопасно въобще и не оказва никакво отрицателно въздействие
42
върху защитените обществени отношения или когато обществената опасност
на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена. И в двата
случая законът свързва наличието им с определяне на деянието като
“малозначително”. Оценката на степента на обществена опасност на деянието
е исторически обусловена и винаги е съобразена с характера на
общественоопасните деяния и тяхното отрицателно значение за обществото
на даден етап от неговото развитие. В случая нареденото от подсъдимия
осъществяване на изкопните, електромонтажните и възстановителни
дейности за присъединяване към електропреносната мрежа и на двете вилни
сгради – А и Б, находящи се в един и същи имот - УПИ ХV- 5040, в гр.
Созопол, местността „Буджака“, под земната повърхност на който се намирал
Античен некропол на Аполония / втора половина на V в. - края на III в. пр.
Хр. /, обявен за археологически паметник на културата от Античността и
Средновековието с категория „местно значение“, без задължителното
присъствие на археолог, въпреки изричното му уведомяване за
съществуването на такова изискване от страна на представител на
възложителя, не указват на пренебрежимо ниска степен на обществена
опасност, която да се приеме за явно незначителна, а деянието да се
характеризира като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Освен
това следва да се съобрази, че престъпленията, имащи за предмет
археологически обекти, са считани поначало като такива със завишена степен
на обществена опасност, с оглед техния обект на защита - обществените
отношения, свързани с опазване на културно-историческото наследство,
поради което и отчитайки нарастващия им брой в страната, тяхната динамика
и актуалност и неблагоприятно въздействие върху историческото минало и
културната идентичност на българите като народ и нация, за тези деяния са
предвидени сериозни по тежест и размер наказания. С оглед на това, липсата
на категорични данни дали с разгледаното деяние са били причинени вреди на
процесния Античен некропол на Аполония, обявен за археологически
паметник на културата от Античността и Средновековието и каква е
стойността на тези вреди, както и чистото съдебно минало на подсъдимия не
са достатъчни, за да се направи извод за малозначителност на настоящото
деяние и да се изключи неговия престъпен характер, а на извършителя му –
подс. В. да не се търси наказателна отговорност. Наред с това следва да се
подчертае, че дори и безспорно доказаната липса на реално причинени от
43
престъплението имуществени вреди, също не елиминира напълно
обществената опасност на деянието, нито понижава неговата степен до
нивото на изискуемата от закона явна незначителност.
Законосъобразен е изводът на първата инстанция, че с осъждането на
подсъдимия за престъпление по чл.277а, ал.4 от НК не се нарушава принципа
„non bis in idem“. Съгласно чл.221а, ал.1 от ЗКН на едноличен търговец или
на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до
15 000 лева, когато осъществява инвестиционни проекти в територии по
чл.161, ал.1 от ЗКН, т. е. такива, за които има данни за наличие на
археологически обекти, без извършване на предварително археологическо
проучване. Прилагайки тези текстове от ЗКН, с наказателно постановление
№33-00-299 от 04.02.2019г. зам. министърът на културата е наложил на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД имуществена санкция в размер на 6500
лева за допуснато нарушение по чл.221а, ал.1 вр. чл.161, ал.1, изр.1 от ЗКН по
повод присъединяването на процесните вилни сгради, находящи се в имот с
наличие на данни за археологически обект, без археологическо наблюдение.
Понесената от юридическото лице имуществена санкция за посоченото
нарушение няма за последица отпадане на наказателната отговорност за
престъпление по чл.277а, ал.4 от НК на физическото лице, което със свои
действия или бездействия нарежда или допуска осъществяване на
противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културно
наследство, както е в случая. Предвид на това, установявайки, че подс. В. с
действията си е изпълнил обективните и субективните признаци на
престъплението, очертано в чл.277а, ал.4 от НК, съдът правилно го е признал
за виновен по този текст и му е наложил наказание.
Водим от всичко по-горе изложено, въззивният съд намери, че
атакуваната присъда е законосъобразна. Същата е постановена в пълно
съответствие с разпоредбите на чл.277а, ал.4, и чл.11 ал.2 от НК, както и с
тези на чл.161, ал.1 и ал.2 от ЗКН. Изпълнени са предписанията на тези
законови норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за
коментираното престъпление против културното наследство с цитираната
правна характеристика и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК,
за оправдаването му.
Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна
44
служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната
инстанция осъществи контрол досежно справедливостта на наложеното
наказание и прецени наложеното такова – пробация за срок от шест месеца
като несправедливо, тъй като е определено в снизходителен вид и размер.
В наказателното дело не се съдържат доказателства, които да установят
наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, които да доведат до извода, че
определеното в приложимата наказателноправна норма наказание лишаване
от свобода без минимален предвиден предел от пет години ще бъде
несъразмерно тежко и които да налагат определяне на наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК.
Неправилна е преценката на първостепенния съд, че чистото съдебно
минало на подсъдимия, трудовата му и семейна ангажираност, добрата му
характеристика и липсата на данни за други противообщестени прояви са
многобройни по смисъла на чл.55 от НК и съобразно константната съдебна
практика по този въпрос. Наред с това никое от тях не е изключително по своя
характер, за да се налага определяне на наказанието при условията на
цитираната разпоредба, а не при тези на чл.54 от НК.
Неправилно приетите от първата инстанция за многобройни смекчаващи
вината обстоятелства според изискванията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК са
обосновали налагане на по-леко по вид наказание от лишаване от свобода, а
именно пробация, при това в минимално изискуемия от закона размер –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
периодичност за явяване и подписване два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Такова
по вид и размер наказание не съответства на сравнително високата степен на
обществена опасност на разгледаното престъпление против културното
наследство, предвид допуснатите нарушения по ЗКН за два обекта и
заеманото от подс. В. длъжностно качество на технически ръководител и
продължителния му трудов стаж като такъв предимно в защитена територия
за опазване на културното наследство. Това мотивира въззивния съд да
направи извод, че наложеното на подсъдимия наказание от шест месеца
пробация, включващо двете задължителни и минимални по размер
пробационни мерки, е занижено и явно несправедливо. Същото се явява
45
несъразмерно леко и несъответно на индивидуализиращите вината
обстоятелства, както и неефективно за постигане целите на санкцията по
чл.36 от НК. Първата инстанция е проявила прекалена и необоснована
снизходителност към подсъдимия, надценила е броя и значението на
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства при
индивидуализацията на вида и размера на наложеното наказание пробация
при условията на чл.55, ал.1 т.2, б. „Б“ от НК, както и за неналагане на
основание чл.55, ал.3 от НК на кумулативно предвиденото в чл.277а, ал. 4 от
НК наказание глоба. Наложеното прекомерно снизходително наказание от
шест месеца пробация не би допринесло за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия, нито би оказало в достатъчна степен възпиращо въздействие
спрямо другите членове на обществото.
Независимо от направения извод за несправедливост на проверяваната
осъдителна присъда, въззивната инстанция не може да я коригира, налагайки
по-тежкото по вид наказание лишаване от свобода и кумулативно
предвиденото в чл.277а, ал.4 от НК наказание глоба, тъй като липсва
изискуемия за това от чл.337, ал.2, т.1 от НПК съответен протест на
прокурора, а наред с това трябва да се съблюдава принципа за неутежняване
положението на жалбоподателя - подсъдим във въззивното производство. С
оглед на това, макар и да прецени атакуваната присъда като несправедлива,
въззивният съд следва я да потвърди и в частта й, касаеща вида и размера на
наложеното на подсъдимия наказание.
Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първостепенният съд
правилно е осъдил признатия за виновен в извършване на разгледаното
престъпление М.В. да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен
съд – Бургас – сумата 112,04 лева, представляваща направени разноски по
дело в съдебната фаза.
Мотивиран от всичко по-горе изложено, въззивният съд направи извода,
че първоинстанционната присъда е законосъобразна и обоснована,
постановена е при липса на процесуални нарушения, поради което отсъстват
такива недостатъци, регламентирани в НПК, които да изискват отменяване
или изменяване на съдебния акт. С оглед на това и на основание чл.338 от
НПК, атакуваната присъда следва да се потвърди изцяло.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
46
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №32 от 28.01.2021 год. по НОХД №454/
2020г. на Бургаския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС
на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
47